Култура
„Човешкият кръговрат – миг и вечност“
Във Вселената съществува кръговрат и ние го откриваме през собствения си живот. Човек рядко успява да се вглежда в своите действия. Вглежда се в околните и така открива, че в познатата му част от Вселена има кръговрат.
„Човешкият кръговрат – миг и вечност“ е една изложба на РИМ „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил, която посетителите на музей „Етър“ могат да разгледат в Изложбена зала 1.
Всичко започва с раждането, но не свършва със смъртта. Постоянната поява на нов живот създава кръговрата, чрез който човечеството се обновява.
В изложбата виждаме току-що появило се на белия свят дете. Бебето е представено в своята люлка. И тъй като става въпрос за етнография, посетителите се връщат в едно минало, когато обезпечаването на материалното в живота изисква сериозни усилия, а духовността е част от ежедневието, благодарение на ритуали и традиции, стриктно спазвани от хората.
Бебето е в цидилка, която се използва и като люлка, и като легло. Около него са трите орисници, познати като наречници. Етнологът Веска Спасова от РИМ „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил разказва за вярата в тях – едни трансцедентални същества, които в представата на хората приемат човешки облик. Наречниците са на различна възраст – младо момиче, жена в своя най-активен период и баба. Не само лицата и ръцете им издават коя каква е. Кърпите, с които са забулени също имат своето значение. Най-старата – смятана за най-опасна и зла, е с черна забрадка. Червеното е за жената на средна възраст. Цветът за най-младата, разбира се, е бял.
По интересен и привлекателен начин в изложбата е разказано как се отнасят хората към трите наречници – искат да ги омилостивят. И това става чрез храна. В този момент, разглеждащият изложбата застава лице в лице със символиката в живота на предците ни. Ястията са прости, но и тогава, и днес бихме ги определили като „силна храна“.
„Медът, хлябът, виното и солта са нещата, чрез които се докосваме до божественото. Чесънът също е на трапезата. Обредните хлябове присъстват и в ежедневието, и в празниците. Омесването, украсата и изпичането им са една приказка, която постоянно се разказва“, споделя етнологът Веска Спасова.
От думите й става ясно, че трапезата се нарежда през нощта, тогава наречниците идват край люлката на новороденото. На сутринта храната се дарява на акушерката, която помага при раждането.
Първото къпане е магия. Във водата се слага железен предмет, за да е здраво бебето. Поставя се и сребърна пара, за да е бяла кожата му. Чесънът пък варди от злото. В продължение на 40 дена детето и майката могат да бъдат посетени от „нави“, затова край огнището се слагат предпазващи предмети – метла, сърп, гъсти нищелки, катраница.
В района на Кюстендил казват престъпулка на прощъпулника, както е познат в Габровско. Става въпрос за едно и също нещо – малкото прохожда и поема по своя житейски път. Детството постепенно преминава в юношество, когато момчетата и момичетата имат по-голяма роля в обществото. Лазарките и коледарите са познати из цялата страна. Знае се, че чрез тези обичаи младежите стъпват в своята сериозна част от живота – признава се, че могат да създават семейства, да отглеждат деца, да осигуряват прехраната им. В наши дни е по-различно, но в миналото без „да минеш под венчило“ няма как да родиш дете, което обществото да приеме като твое и да ти даде право да го отглеждаш. В изложбата невестата е с червено було. Бялото се налага значително по-късно и под влияние на традиции, различни от българските. Червеният цвят има своето символично значение. Чрез него жената не допуска злото до себе си. Цветът е свързан и с вярата. Когато става въпрос за посветеното в православие население, това е кръвта на Исус.
„Характерна за Кюстендил е кърпата кланячка, която е изработена с техниката лито тъкане. С тази кърпа невестата се кланя на свекъра и свекървата.“ Младоженецът е облечен в много красиво облекло. В изложбата е представен чернодрешен костюм, но съществува и белодрешен. Колкото е по-дълбоко дъното на потурите, които са с много тесни крачоли, толкова по-богат е човек. Етнологът Веска Спасова разказва за практичността на това разбиране.
„За потури с по-дълбоко дъно се използва повече плат, затова има връзка с имотното състояние на човека. Ако си представим един свят, в който всичко се изработва на ръка – вълната се стриже от овцете, пере се, чепка се, минава през дарак, преде се, тъче се, за да се стигне до възможността да се ушие дреха. Всичко се прави в домашни условия. Трудът е тежък, а процесът – продължителен.“ На много места в изложбата е представено обредното значение на храната. Вижда се и нейното присъствие на сватбата.
Времето минава, животът си тече, а създалите семейство мъж и жена усилено се грижат за него. Работата е основната част от ежедневието, а в изложбата могат да се видят предметите, използвани в миналото и растенията, които се отглеждат. Старостта не е тъжна – благородна е. Бабата и дядото, седнали пред къщата, са въплъщение на мъдрост. Възрастната жена преде – символично, изтегляйки нишката на живота. Изложбата завършва с Бабин ден. Появява се нов живот. Кръговратът продължава. Във вечността. Или поне във вечността, която човешкото съзнание е в състояние да си представи.
Посетители на различна възраст ще разглеждат изложбата „Човешкият кръговрат – миг и вечност“. Всеки е достигнал до определен етап от живота си и има шанса да спре пред кътчето, което го олицетворява. Да се вгледа и да си даде сметка – и за миговете, и за вечността.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство.
Днес, 7-ми април – професионален празник на здравните специалисти, си спомняме с уважение и признателност за проф. д-р Алекси Романов Пухлев – кардиолог и нефролог, родом от Габрово.
На днешната дата през 1948 г. е основана Световната здравна организация (СЗО) – специализирана агенция към ООН, целяща постигането на “цялостно физическо, умствено и социално благоденствие” на всички народи. Това събитие става повод за честване на Ден на здравето – инициатива, която всяка година фокусира световната общественост върху текущо здравно предизвикателство. България се присъединява към СЗО още същата година и от тогава участва в програмите за противодействие на глобални заплахи за здравето, подобряване и масовизиране на медицинските услуги, установяване на редовна здравна профилактика на населението. През 1964 г. с Постановление № 32 на Министерски съвет датата 7 април е приета за професионален празник на медицинските специалисти, а Денят на здравето започва да се чества официално и у нас.
Един от представителите на България в СЗО и член на Експертната комисия по сърдечно-съдови заболявания при нея е проф. д-р Алекси Пухлев – лекар интернист, преподавател в Медицински университет – София, автор на множество академични изследвания, посветени на вътрешните болести, член на Българска академия на науките и носител на орден „Кирил и Методий“ I степен.
Алекси Романов Пухлев е роден на 8 септември 1905 г. в гр. Габрово, в учителско семейство. Като ученик има всестранни интереси, сред които музиката – свири на цигулка в оркестъра на Априловска гимназия. През 1924 г. е приет за студент, като едновременно следва музика и медицина в София. Завършва ги успешно до 1931 г. След дипломирането си работи като общински лекар в Трявна, но през 1938 г. заминава за Германия, където специализира вътрешни болести в продължение на една година. След завръщането си работи в Терапевтичната клиника на Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” и новопостроената тогава болница „Царица Йоанна“ в София. През 1941 г. е назначен за асистент в Медицинския факултет и прекарва няколко месеца в Лайпциг, Германия, където специализира сърдечни болести. Постепенно израства в академичната йерархия, достигайки научна степен професор и длъжностите Ръководител на Катедра по терапия на вътрешните болести и Директор на Терапевтичната клиника към университета – постове, които заема до 1975 г. В продължение на две години е ректор на Висшия медицински институт (по-късно преименуван на Медицински университет – София). Пухлев е член и председател на Научния медицински съвет при Министерство на народното здраве, един от основателите и първи председател на Съюза на научните медицински дружества, член на БАН и Академията на медицинските науки в Съветския съюз, доайен и водещ изследовател на хипертонията в България, член на множество научни съвети и редакционни колегии.
Научно-преподавателската дейност на Алекси Пухлев наброява над 80 трудове, посветени на различни сфери на вътрешните болести като диагностика и лечение на сърдечен инфаркт, проучване на балканската ендемична нефропатия и хипертония. Той е част от редакционния екип на медицински списания у нас и в чужбина и е сред авторите на учебници по вътрешни болести за студенти. Като преподавател и учен участва в международни здравни конгреси в Москва, Лондон, Ню Йорк, а в Женева работи като съветник и експерт за сърдечно-съдови въпроси към Световната здравна организация.
Проф. д-р Алекси Пухлев умира след кратко боледуване на 29 август 1979 г. Научно-клиничната му дейност е добре описана в медицинската книжнина и позната в здравните среди, включително намерила широк отзвук в много държави. Удостоен е със званието “Заслужил деятел на науката” (1965).
Държавен архив – Габрово съхранява малко по обем документи, свързани с житейския и професионален път на проф. д-р Алекси Пухлев във Ф. 1325 „Габровски, Илия Иванов (1904-1982)” – кореспонденция между него и Илия Габровски със сведения за родословното му дърво, учение и живот в София, биографични справки и портретни снимки.
Автор: Стела Илева, младши експерт Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
В старите Протоколни книги на Габровския градски общински съвет четем интересни сведения за мерките взети от общинските управници против разпространението на епидемия от холера, в случай, че страшната болест се появи.
На свое заседание, описано в Протокол № 42 от 13 авг. 1893 г., се вземат следните решения за предотвратяването на епидемии на територията на Община Габрово. Избира тричленна комисия от общинските съветници: Никола Гутев, Стоян Радомеров и Христо Тюлюмбаков, които съвместно с градския лекар д-р Гелбер и околийския лекар д-р Крауз да подберат здание, вън от града – под наем, за купуване, или да се изградят бараки за болни от холера в случай, че болестта се появи в Габрово.
Възлага се на комисия, в състав: Петър Г. Хайрлов с градския и околийски лекари, да приготвят три носилки за пренасяне на болните. Забранява се продажбата на хранителни продукти (зеленчуци, брашна и др.) на пазарския площад, като за място на търговия се определя градската градина на м. Падало. Пазарът за коне, магарета и коли (каруци) се определя на мястото до паметника на Капитан Дядо Никола (до Шиваров мост). Пазари за дърва да стават до р. Синкевица (в района на махала Боровото) или на м. Падалото, за тези които идват от Севлиево. Възлага се на кмета и лекарите да проучат състоянието на всички чешми, кладенци и др. източници, като се забрани употребата на тези, които не отговарят на хигиенните изисквания, а за тези които са годни, общината да достави тулумби (съдове), с които да се вади водата без да се замърсява. На разположение на лекарите се предоставя градския салон, където да се изнасят пред гражданите лекции за предпазване от холерната зараза, като при възможност тези лекции да бъдат напечатани на брошури и раздадени по всички къщи. Да се издаде заповед, с която да се забрани обработката на кожи в чертите на града, като това се извършва от Падалския мост надолу по течението на река Янтра.
Общината предвижда да се сключи заем за 10 000 лв. срещу приходите от пет касапски дюкяна, с който да се финансират мерките за защита на града от холерна епидемия, като се помоли Председателя на Севлиевския окръжен хигиенен съвет – Севлиевския окръжен управител да ходатайства за отпускането на най-малко 5 000 лв. помощ на града за погасяване на заема.
За членове на Габровската градска хигиенна комисия се назначават градския и околийския лекари, кмета Васил Грудов, помощник кмета Христо Русев, общинските съветници Петър Г. Хайрлов, Никола Т. Рашеев и Никола Гутев.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
По случай 160-годишнината от обявяването на Габрово за град, Регионалният исторически музей започва онлайн представяне на изданието „155 години Габрово град – илюстрована хроника“.
Албумът беше създаден през 2015 г. от екип специалисти от Регионален исторически музей – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и Държавен архив – Габрово по програма „Култура“ на Община Габрово и е богато визуализиран с фотографии, документи, издания и културни ценности от тези институции, както и от Етнографски музей на открито „Етър“ и музей „Дом на хумора и сатирата“.
Целта на институцията е да популяризира богатото минало на града и да позволи на широката аудитория да открие отново процесите, събитията и личностите, които го изпълват.
Представянето на хрониката, както и други изследователски материали, може да следите на интернет страницата на музея.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Кримипреди 7 дниЖена от Габрово наду дрегера като за рекорд
-
Кримипреди 2 дниСвиреп екшън в Габрово: 66-годишен вилня в Общината!
-
Новинипреди 5 дниНосете маска в обществния транспорт и таксита, апелира Кризисният щаб
-
Кримипреди 6 дниЗаловиха бракониер и иззеха над 300 метра мрежи от язовир „Ал.Стамболийски“
-
Кримипреди 7 дниГабровец пренебрегна карантината си и го хванаха
-
Кримипреди 5 дниСпипаха още един беглец от домашна карантина
-
Кримипреди 2 дниСпипаха петия безотговорен, избягал от карантина
-
Новинипреди 5 дниПроходът Шипка продължава да е затворен до 10 април