Свържи се с нас

Култура

„Човешкият кръговрат – миг и вечност“

Published

on

Във Вселената съществува кръговрат и ние го откриваме през собствения си живот. Човек рядко успява да се вглежда в своите действия. Вглежда се в околните и така открива, че в познатата му част от Вселена има кръговрат.

„Човешкият кръговрат – миг и вечност“ е една изложба на РИМ „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил, която посетителите на музей „Етър“ могат да разгледат в Изложбена зала 1.

снимка: РЕМО „Етър“

Всичко започва с раждането, но не свършва със смъртта. Постоянната поява на нов живот създава кръговрата, чрез който човечеството се обновява.

В изложбата виждаме току-що появило се на белия свят дете. Бебето е представено в своята люлка. И тъй като става въпрос за етнография, посетителите се връщат в едно минало, когато обезпечаването на материалното в живота изисква сериозни усилия, а духовността е част от ежедневието, благодарение на ритуали и традиции, стриктно спазвани от хората.

Бебето е в цидилка, която се използва и като люлка, и като легло. Около него са трите орисници, познати като наречници. Етнологът Веска Спасова от РИМ „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил разказва за вярата в тях – едни трансцедентални същества, които в представата на хората приемат човешки облик. Наречниците са на различна възраст – младо момиче, жена в своя най-активен период и баба. Не само лицата и ръцете им издават коя каква е. Кърпите, с които са забулени също имат своето значение. Най-старата – смятана за най-опасна и зла, е с черна забрадка. Червеното е за жената на средна възраст. Цветът за най-младата, разбира се, е бял.

снимка: РЕМО „Етър“

По интересен и привлекателен начин в изложбата е разказано как се отнасят хората към трите наречници – искат да ги омилостивят. И това става чрез храна. В този момент, разглеждащият изложбата застава лице в лице със символиката в живота на предците ни. Ястията са прости, но и тогава, и днес бихме ги определили като „силна храна“.

„Медът, хлябът, виното и солта са нещата, чрез които се докосваме до божественото. Чесънът също е на трапезата. Обредните хлябове присъстват и в ежедневието, и в празниците. Омесването, украсата и изпичането им са една приказка, която постоянно се разказва“, споделя етнологът Веска Спасова.

снимка: РЕМО „Етър“

От думите й става ясно, че трапезата се нарежда през нощта, тогава наречниците идват край люлката на новороденото. На сутринта храната се дарява на акушерката, която помага при раждането.

Първото къпане е магия. Във водата се слага железен предмет, за да е здраво бебето. Поставя се и сребърна пара, за да е бяла кожата му. Чесънът пък варди от злото. В продължение на 40 дена детето и майката могат да бъдат посетени от „нави“, затова край огнището се слагат предпазващи предмети – метла, сърп, гъсти нищелки, катраница.

В района на Кюстендил казват престъпулка на прощъпулника, както е познат в Габровско. Става въпрос за едно и също нещо – малкото прохожда и поема по своя житейски път. Детството постепенно преминава в юношество, когато момчетата и момичетата имат по-голяма роля в обществото. Лазарките и коледарите са познати из цялата страна. Знае се, че чрез тези обичаи младежите стъпват в своята сериозна част от живота – признава се, че могат да създават семейства, да отглеждат деца, да осигуряват прехраната им. В наши дни е по-различно, но в миналото без „да минеш под венчило“ няма как да родиш дете, което обществото да приеме като твое и да ти даде право да го отглеждаш. В изложбата невестата е с червено було. Бялото се налага значително по-късно и под влияние на традиции, различни от българските. Червеният цвят има своето символично значение. Чрез него жената не допуска злото до себе си. Цветът е свързан и с вярата. Когато става въпрос за посветеното в православие население, това е кръвта на Исус.

снимка: РЕМО „Етър“

„Характерна за Кюстендил е кърпата кланячка, която е изработена с техниката лито тъкане. С тази кърпа невестата се кланя на свекъра и свекървата.“ Младоженецът е облечен в много красиво облекло. В изложбата е представен чернодрешен костюм, но съществува и белодрешен. Колкото е по-дълбоко дъното на потурите, които са с много тесни крачоли, толкова по-богат е човек. Етнологът Веска Спасова разказва за практичността на това разбиране.

„За потури с по-дълбоко дъно се използва повече плат, затова има връзка с имотното състояние на човека. Ако си представим един свят, в който всичко се изработва на ръка – вълната се стриже от овцете, пере се, чепка се, минава през дарак, преде се, тъче се, за да се стигне до възможността да се ушие дреха. Всичко се прави в домашни условия. Трудът е тежък, а процесът – продължителен.“ На много места в изложбата е представено обредното значение на храната. Вижда се и нейното присъствие на сватбата.

Времето минава, животът си тече, а създалите семейство мъж и жена усилено се грижат за него. Работата е основната част от ежедневието, а в изложбата могат да се видят предметите, използвани в миналото и растенията, които се отглеждат. Старостта не е тъжна – благородна е. Бабата и дядото, седнали пред къщата, са въплъщение на мъдрост. Възрастната жена преде – символично, изтегляйки нишката на живота. Изложбата завършва с Бабин ден. Появява се нов живот. Кръговратът продължава. Във вечността. Или поне във вечността, която човешкото съзнание е в състояние да си представи.

Посетители на различна възраст ще разглеждат изложбата „Човешкият кръговрат – миг и вечност“. Всеки е достигнал до определен етап от живота си и има шанса да спре пред кътчето, което го олицетворява. Да се вгледа и да си даде сметка – и за миговете, и за вечността.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

НМО – Габрово откри изложба в министерство на образованието

Published

on

Изложбата „Елате да живеем за нашите деца“ на Национален музей на образованието гостува в Министерството на образованието и науката. Мобилната изложба е подредена във фоайе „Ротонда“ на министерството.

Чрез богат снимков и документален материал от фонда на НМО изложбата представя в 24 табла исторически преглед на развитието на предучилищното образование в България от Възраждането до днес като част от цялостното развитие на образователната система.

Изложбата е посветена на 140 години от създаването на първата детска градина в България, открита от Никола Живков в Свищов, и 145 години от първото ръководство за предучилищно възпитание „Детинска мъдрост“.

Снимковият материал обхваща периода от първите публикации по темата от времето на Възраждането и проследява пътя на развитие до днес. В изложбата са показани оригинални материали и пособия от фонда на музея, които са използвани в работата с деца в детските градини.

Музейният разказ дава информация за световните педагози Фридрих Фрьобел, Уилям Килпатрик, Овид Декроли, Мария Монтесори и техните постижения за усъвършенстването на детските предучилищни заведения. Важна роля за предучилищното възпитание у нас оказват видни български дейци като Драган Цанков, Никола Живков, проф. Шишманов, Пенка Касабова и други.

Изложбата бе официално открита на 22 ноември от заместник- министъра на образованието и науката Мария Гайдарова, която каза: „Ние трябва да познаваме тази история, защото тя е извор на вдъхновение, гордост и мъдрост“, Зам.-министър Гайдарова подчерта ключовата роля на предучилищното образование в създаването на умения от най-ранна детска възраст, с които децата да растат спокойни, уверени и щастливи.

Тя благодари на екипа на музея в Габрово и посочи, че от неговото наследство ще черпят знания и опит бъдещите образователни дейци. На присъстващите в ротондата бе показана и презентация за историята на предучилищното образование в България, създадена с материали от фонда на НМО.

Изложбата ще гостува в МОН до 20 декември т.г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Представят в ДХС луксозния фотоалбум „Строи се монумент“

Published

on

По случай 41-вата годишнина от откриване на Дом-паметника на връх Бузлуджа, която бе на 23 август, излезе на бял свят фотоалбумът „Строи се монумент”, съобщиха от Община Габрово.

Луксозното издание, което разказва за начина, труда и строителните неволи на хората, изградили този мащабен и единствен за времето си монумент, ще бъде представено на 24 ноември от 18.00 часа в Музея на хумора и сатирата в Габрово.

Книгата съдържа 363 фотоса, заснети от тримата щатни фотографи на обекта – Артин Азинян, Петър Бакалов и Бедрос Азинян и обхваща периода от началото на строителството му, поставено през 1974 година, до затварянето му през 1989 година.

Фотоалбумът издава казанлъшкият фотограф-художник Бедрос Азинян, който ще представи книгата в Габрово.

На 23 януари 1974 г. архитект Георги Стоилов и инженерите започват подготовката на строителната площадка. Планинският връх Бузлуджа е свален с 9 метра (от 1 441 м до 1 432 м) като са изкопани 15 000 кубически метра скала за основата на паметника. В процеса са използвани общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона позлатено стъкло.

Построяването на Бузлуджа е финансирано с публични дарения с намерението да се превърне в общонационална кауза. Поради трудното място, тежките метерологични условия особено през зимата и конструктивната сложност, проектът е отнел повече от седем години (Януари 1974 – Август 1981).

По време на осемгодишното използване на паметника, той е бил посетен от над 2 милиона души. Имало е строг график за всеки ден през работното време: от 9 до 12 и от 13 до 16 часа, с изключение на понеделник и вторник, когато сградата е била затворена. Не се е изисквало входна такса, а предварително писмено известие и регистрация.

Приемът е бил на всеки пълен час. В сградата групите задължително оставали заедно и извървявали фиксиран маршрут с екскурзовод. Основна забележителност е било шоуто “Звук и светлина” в основната зала на паметника. Беседите на екскурзоводите са представяли и интерпретирали както изображенията на мозайките, така и актуални теми.

Високият 70 метра пилон не е бил отворен за посетители, а достъпен само за техническо обслужване.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Нови награди за изпълнители на ДФА „Габровче“

Published

on

Отново награди от престижни музикални конкурси завоюваха изпълнители от ДФА „Габровче“, с главен художествен ръководител Лъчезар Захариев. Седем певици от ансамбъла участваха в Единадесетото издание на Националния конкурс „Пиленце пее“ 2022, в който над 500 певци, танцьори, инструменталисти от страната си дадоха среща, за да покажат най – доброто от българския фолклор.

Жури, в състава на което влизат изтъкнати, популярни, доказали своите качества и уважавани личности, утвърдени специалисти във фолклорната музикална и танцова сфера, както в България, така и по света присъди Златен медал за народно пеене на Борислава Димитрова и Сребърен медал за Десислава Чакърова. Диплом за поощрение получи още един от габровските изпълнители – Деница Проданова.

Националният музикален и танцов конкурс ”Пиленце пее” 2022 се посвещава на 10 годишнината от създаването на Народно Читалище „Надка Караджова 2012”, гр. София и 85 годишнината от рождението на великата певица на България Надка Караджова.

Включено е в Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от Министерството на културата на Република България. Конкурсът има за цел да съхранява, опознава, обича и разпространява българския фолклор, да открива и популяризира деца и младежи – талантливи изпълнители в музикалното и танцово изкуство. Грамота Трета награда получи Калоян Минчев, който взе участие в Националния фолклорен конкурс за изпълнители на тамбура „Руско Стефанов“.

Над 50 изпълнители взеха участие в конкурса- индивидуални, камерни формации, камерни групи, тамбурашки оркестри, разпределени в категории и възрастови групи. Изпълненията им бяха оценявани от жури в състав: председател – професор доктор Костадин Бураджиев и членове: Цветан Радков- музикален педагог и Сава Тихолов – началник отдел „Култура” в община Балчик.

Автор: Цветомира Иванова,
Община Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица