Българският казан в ада като автопортрет и себеусещане на г-н Бъ.

“Приземяване, приземяване, приземяване! Може некои да кажат: “Абе, другарю Живков, партията така ли ще остане, бе? Нема ли партията нещо да направи?” Другари, ние решихме да изчакаме, да видиме… (Жизнерадостен смях в залата.) и най-накрая, ако требва, ше се преустройваме. (Смях.) Нека така да погледаме, да видиме… Така ще се поснишиме да мине тая буря, па след това ша видиме какво да правиме. (Смях.) Но ние чакаме, така че ние ако накрая нещо (Вълнение в залата.)… ако не мине бурята, тогава ше се преустройваме… (Смях, продължителни аплодисменти, преливащи в бури овации.)”.

И голямо снишаване настана тогаз, властта се шмугна в шубрака, залегна по канавки и оврази, смуши се из храсталаците, притаи се, и зачака да мине бурята, а жизнерадостният смях и бурните овации заглушиха тътена на прииждащото време.

“До юли да се обединиме като нация и да направиме така, че да имаме добър доклад”, рече г-н Бъ 20 и кусур години по-късно.

Това е тя, програмата максимум – един добър доклад. Нещо, написано на хартия. Думи. Истински или измамни – няма значение, важното е да има “Congratulations!” за г-на Бъ. От нас се иска съвсем малко, почти нищо – да се поснишим да мине и тая буря, да се отдадем на буйна имитационна дейност, да се попреструваме, да плеснем с ръце и да се прегърнем и да изобразим нещо, което не сме, че да ни харесат и одобрят.

Тодор Живков и бодигардът му Бойко Борисов

Схватлив ученик е г-н Бъ, преструван ненадминат, илюзионист и цар на мимикрията. Само дето жизнерадостен смях не кънти, нито аплодисменти.

Напоследък г-н Бъ повтаря с тъга и самосъжаление приказката за българския казан в ада, оставен без надлежен контрол. Този жаловит речитатив е разказ на г-н Бъ за г-н Бъ, неговият автопортрет, неговото себеусещане – един скръбен сюжет за това кой, как и защо предава г-н Бъ, кой го топи, кисне, клепе и ковлади, и кой в казана го тика.

Г-н Бъ е сам, изоставен, отчаян, предаден, неразбран. “От всички власти, включително и от моя министър” (Цветан Цветанов – б.а.). И “от бившия правосъден министър г-жа Попова” (доскоро “Марга”, днес вицепрезидент, но все така без притежателното местоимение “моя” – б.а.). И от “неправителствените организации, които всеки ден пращат своите писания къде ли не в Европа”. И от “евродепутатите българи”. И от всеки, който “като отиде в чужбина и приказва повече, отколкото трябва”. И, разбира се – от Станишев, Тройната коалиция и прочее маскари, диверсанти и терористи.

Това са гадовете, които превърнаха живота на г-н Бъ в ад, туриха го в казана да ври, и всеки път, когато г-н Бъ се надигне и, а-ха, да хвръкне, и те, в своята злоба и завист, го дръпват, и му секват устрема, и му скършват крилете.

“Който ме критикува, да чете доклада на Европейската комисия (ЕК)”, устремно изпъчи гръд г-н Бъ през 2010 година, понеже в доклада пишеше, че в “България се е появил силен устрем за реформи”.

“Този доклад е поздравление за мен”, каза г-н Бъ през 2011 година, нищо че там нямаше никакви “Congratulations!”, тъкмо напротив, а вместо “устрем” пишеше “воля за реформи”.

През 2012 година няма ни устрем, ни воля. Казанът ври и бълбука и г-н Бъ едва се крепи на ръба.

Все е имало нямане в докладите на ЕК, ама такова нямане не е имало. Ето как изглеждат нещата в превод от брюкселски:

Няма битка с организираната престъпност и корупцията по високите етажи, има имитация.

Защото: Няма прозрачни и обективни процедури за назначаване, повишаване в длъжност и атестиране в съдебната система, има персонални назначения на г-н Цвъ.

Затова: Няма доверие във ВСС като институция, има издевателство над съдебната система.

И още: Няма единна информационна система между прокуратурата, полицията и другите административни органи, има шумни акции на “Полюцай пикчърс”.

И също: Няма наказателна отговорност за измами със средства на Европейския съюз.

Обаче: Има дарения в полза на полицията, което означава, че полицията, организираната престъпност и всякакви съмнителни субекти заедно и в съучастие заобикалят законите и правилата, те са взаимно зависими и всеки е алиби, оправдание и прикритие за другия.

В резултат: Под мъдрото ръководство на г-н Цвъ ГЕРБ спечели изборите с брутални фалшификации, измами, заплахи, и с неудържима полицейщина.

Сега г-н Бъ ни нарежда “да се обединим като нация”.

Цел – “един добър доклад”.

Срок – “до юли”.

Като какво да се обединим? Като нация? Коя нация? Тази, която г-н Бъ ухажва и презира, ласкае и унижава? Тази нация, съставена от негодници, помияри, прасета и алчни лихвари? Лоша идея! Ако се обединим като нация, г-н Бъ ще изчезне в политическото небитие като срамен спомен.

С кого да се обединим? С г-н Бъ? Или с неговата дясна ръка, г-н Цвъ? Аз не знам коя е лявата ръка на г-н Бъ, но със сигурност “едната мие другата, а пък двете лицето” (нали помните “Хей ръчички, хей ги две. Те ме слушкат най-добре”).

Защо да се обединим? За да спасим имиджа на г-н Бъ, сиреч – неговия образ, неговия светъл лик, представата за него пред Европата, пред същата Европа, където посрещат г-н Бъ с досада и го отпращат с присмех?

Как да се обединим? Като спрем да говорим, да пишем, да питаме, да протестираме, да изискваме, да изобличаваме, да чуваме, да виждаме, да мислим? Да онемеем и да оглупеем? Да се снишим жизнерадостно в храсталака? Да изпратим до ЕК хвалебна петиция в защита на чутовното управление и неговите прелести? Да се закълнем пред ЕК, че последните избори бяха най-честните и най-почтените, съвсем такива и особено онакива, и че единственият нарушител беше оная коза, изрисувана с цикламен спрей? Да обясним на Брюксел, че полицейщината на ГЕРБ е най-демократичната полицейщина на света, че при ГЕРБ организираната престъпност е най-организирана, корупцията е благодат всенародна, а ние сме банда идиоти, които само смърдят и злобеят? И най-сетне – да се хванем за ръце и да запеем дружно “Нашата полиция ни пази”, докато властта се прави на умряла лисица пред ЕК?

И целият този театър – до юли. За 5 месеца. Само за 5 месеца. Това проси от нас г-н Бъ – едно малко и кратковременно усилие, една мимикрия, един маньовър, колкото да заблудим врага. Понеже за г-н Бъ политиката е преструвка, илюзия, измама. Едни 5 месеца отсрочка иска от нас г-н Бъ, на просия го е ударил, толкова е притеснен. За себе си. Пък като мине юли – я камилата и прочее.

Това може г-н Бъ, това предлага – една колективна преструвка, една масова (само)измама. Само тогава (така си мисли) той лично ще се сдобие с един пречудесен доклад и ще чуе заветното “Congratulations!”.

И тогава, о! тогава! Ще изскокне г-н Бъ от казана дръзновено! Та да има кой да ни завръща в него.

Автор: Велислава Дърева

АргументиБГ