Бойко Борисов бързо забрави, че и той всъщност е генерал. СНИМКА: ИВАН СТОИМЕНОВ

Скандалът с връщането от вицепрезидента генерал-майор от резерва Ангел Марин на връчения му три дни преди това орден “Стара планина” – първа степен с мечове, не е единствен в последните 20 години. Той е показателен с факта, че премиерът Бойко Борисов само за един месец коренно си променя мнението (писмено документирано с неговия подпис) и от суперлативи към предложения за награждаване отива в другата крайност.

“Вицепрезидентът Ангел Марин не трябваше да получи орден “Стара планина”. Когато съм коментирал за кучето, знам, че това (пържолите – б.р.) е най-добрата награда за него, както за Марин е “Стара планина”. Това заяви премиерът Бойко Борисов пред журналисти на влизане в парламента в петък 13 януари. По-рано същия ден правителствената пресслужба разпространи стенограма от последното заседание на кабинета “Борисов”, в която министър-председателят буквално се чуди: “Не знам с какво е заслужил Ангел Марин орден “Стара планина”, не мога да си го обясня с какво. По тази логика всички бивши премиери, вицепремиери и т. н. да бъдат наградени да носят орден “Стара планина.” Това си е

чиста подигравка с държавник и генерал

Още по-обидно звучи, когато е от генерал на генерал. Бойко Борисов много бързо забрави, че е бил генерал. Той обаче не е първият премиер и политик в най-новата ни история с подобно отношение към армейските генерали. В официалната биография на самия Ангел Марин е записано: “През 1998 година е уволнен от Българската армия поради несъгласие с начина на провеждане на реформата в армията”. И то дисциплинарно, без право на полагащите му се обезщетения. Материалната му загуба за изразяване на друго мнение е около 30 хиляди лева. Моралната – едва ли може да бъде оценена в парични знаци! 6 години преди това отново е бил на косъм от уволнение, защото си позволил да отиде на 9 май пред паметника на Съветската армия. Спасил го фактът, че празникът е международен. Негово е предложението през 1995 година формулата за реформа на армията да бъде “Има пари – има реформа; няма пари – няма реформа”. Като че ли звучи логично!
Не по-малко интересна е историята на един друг генерал, уволнен дисциплинарно по предложение на правителството с указ на президента.

Армейски генерал Любен Петров си тръгва не по-малко обиден от армията,

след като е бил на нейния връх – началник на Генералния щаб. И той като генерал Марин не навежда глава. Избран е за народен представител и председател на Комисията по национални сигурност. По негово време се правят първите най-сериозни промени на приетия в края на 1995 година Закон за отбраната и Въоръжените сили. Президентът Желю Желев подписва указа за дисциплинарното уволнение на 23 декември 1994 година. Служебният премиер Ренета Инджова пише в мотивите си, че генерал Петров е нарушил конституцията и законите на страната, като е участвал в предизборната кампания за 37-ото Народно събрание от листата на БСП. Генералът е на друго мнение. Той е подал много по-рано рапорта си за уволнение. Дори е започнала самата процедура.

Освен с всичко друго,

генерал Петров се разминава и с орден “Стара планина”

За високо държавно отличие го предложих лично аз, разказва преди 5-6 години покойният вече министър на отбраната Валентин Александров. Министерският съвет се съгласи с мен, продължава той, но президентът Желев даде заден ход. Неудобно било първо да го уволняват, а после да го награждават. Нищо, че е бил началник на Генералния щаб. Късметът очевидно е изневерил не един път на генерал Петров. Министър-председателят Любен Беров се съгласил да го уволни по нормалния ред, но в същия ден подал оставка и не успял да направи предложението до президента. След това идва служебното правителство и указът вече е за дисциплинарно уволнение.

Валентин Александров не криеше решенията си за уволнения на генерали като министър на отбраната в кабинета “Беров”. Армейски генерал Йордан Мутафчиев например сваля пагоните, след като са кръстосали с министъра саби за новия празник на Българската армия. Генералът, тогава шеф на Инспектората, настоявал за някой от дните на боевете на Шипка или при Сливница, а СДС – за 6 май Гергьовден. Самият Валентин Александров признава, че е предложил за уволнение тогавашният командващ Сухопътните войски генерал-лейтенант Люцкан Люцканов за съмнения, че събирал подписка срещу него. Разбира се, не винаги поводите за едно или друго решение съвпадат с причините за неговото вземане. Може би, така стои и въпросът с уволненията на генералите.

автор: Спирдон Спирдонов

АргументиБГ