„Тук, в това иновативно основно училище, духът на 15 септември се усеща още по-силно. Вие сте пример за съчетание на традиции и иновации – училище, което постига отлични образователни резултати, и едновременно с това разширява своята общност с нови паралелки, повече ученици и още повече успехи.“

Това каза заместник – министърът на образованието и науката д-р Емилия Лазарова, която присъства на тържеството за първия учебен ден в ОУ „Неофит Рилски“ в Габрово. Учебната година стартира с нови физкултурен салон и STEM център за ученици и учители.

В изграждането на спортната зала са инвестирани 1 370 800 лв. по програмата на МОН, а STEM пространството е финансирано по Механизма за възстановяване и устойчивост с 271 862,58 лв. Училищната среда е преобразена чрез 4 високотехнологично оборудвани класни стаи, мултифункционална зала за презентации, открити уроци, кино, проектни дейности и заснемане на ученически филми.

Директорът на ОУ „Неофит Рилски“ Мая Колева запозна гостите с проектите и постиженията на учители и ученици и с обновената материална база. По думите на зам.-министър Емилия Лазарова модерният център, проектите по роботика, международните мобилности показват стремежа на екипа да даде не само знания, но и умения за бъдещето.

„Убедена съм, че новият физкултурен салон, изграден с подкрепата на министерството, ще затвърди и доразвие тези добри практики, като истинска инвестиция в здравето, увереността и енергията на децата“, каза още тя.

В иновативно основно училище „Неофит Рилски“ се обучават 504 ученици от I до VII клас. Гости на събитието бяха още кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Мария Башева, началникът на РУО Георги Маринов и др.

На 18 септември, от 10.00 часа, в Ритуалната зала на Община Габрово ще се проведе публична дискусия, посветена на разпространението на боровата процесионка, съобщиха от местна общинска администрация.

Събитието ще събере чл.-кор. дн проф. Георги Георгиев и експерти от Института за гората при БАН, които ще представят актуални данни и анализи.

Акцент в разговора ще бъде темата „Боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa) в Северна България – икономическо значение и социално-медицински проблеми“.

Ще се обсъждат щетите, които насекомото нанася върху горските масиви, както и рисковете за човешкото здраве.

Експертите ще представят и възможни подходи за ограничаване и превенция на вредителя.

Дискусията ще бъде излъчвана на живо в официалната страница на Община Габрово, а събитието е отворено за всички граждани и заинтересовани страни.

Днес е 6 септември, денят, в който отбелязваме 140-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.

През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.

Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев.

Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.