Свържи се с нас

Политика

„Червеният тайфун” учредиха в Габрово

Published

on

Ново младежко ОПО   с екзотичното име „Червеният тайфун“ бе учредено вчера в Габрово. Младите социалисти избраха за свои председател общинският съветник инж. Добри Христов, в организацията членуват петима младежи и една девойка до 35 години. Това е второто изцяло младежко  ОПО в община Габрово.

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини

Елена Йончева: Допълнителните въпроси от ЕС са поредният предупредителен сигнал от Брюксел

Published

on

Допълнителните въпроси, които мониторинговата група за демокрация на ЕС изпрати на българското правителство, са поредният предупредителен сигнал за състоянието на върховенството на закона в България. Това коментира Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, и член на мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и основните права.

На 28 август 2020 г. и на 8 януари 2021 г. групата организира изслушвания на представители на български институции. И в двата случая премиерът Бойко Борисов отказа да се яви. Нещо, което преди него не си е позволявал нито един министър-председател. На първото заседание той изпрати вицепремиера Екатерина Захариева и зам.-министъра на правосъдието Десислава Ахладова, а на второто – единствено зам.-министъра на правосъдието Евгени Стоянов. И след заседанието през август м.г. евродепутатите подготвиха уточняващи въпроси, но отговорите не удовлетвориха групата.

Сега допълнителните писмени въпроси са общо 14, осем от които са насочени към вицепремиера и към министъра на правосъдието, а останалите към главния прокурор и неговите заместници. От Екатерина Захариева и Десислава Ахладова се очаква да представят детайли от правителствената програма, приета в отговор на критиките в годишния доклад за върховенството на закона, изготвен от Европейската комисия. Те трябва да кажат дали са консултирали предварително мерките с юридически или с неправителствени организации, както и как ще се проведе общественото им обсъждане. Попитани са дали се планират промени, за да се ограничи огромната власт на главния прокурор върху работата на останалите прокурори. Как смятат да подобрят плурализма в медиите и да гарантират сигурността на журналистите, както и дали ще предприемат действия, за да увеличат прозрачността на собствеността на медиите. Евродепутатите искат правителството да им предостави списък на медиите, които са получавали средства от европейските фондове.

Не е забравен и опитът на правителството да създаде нова конституция, представен от управляващите на дискусията през август като единственият вариант, за да се осъществи съдебна реформа. Как правителство приема, че този опит се провали, след като Венецианската комисия разкритикува не само повечето предложения, но и самия подход – без обществени консултации, без широки дебати, питат от Брюксел. Евродепутатите припомнят, че проектът за конституция не получи подкрепа нито от опозицията, нито от неправителствения сектор и в края на 2020 г. пропадна окончателно.

Представителите на Европейския парламент отбелязват, че явно България няма намерение да отмени „златните паспорти“ – предлагането на гражданство срещу инвестиции, но дали не смята да прекрати „златните визи“.

Не са пропуснати и предстоящите избори, в които би трябвало да се гласува с машини. Готови ли сте да допуснете независим одит на машините, питат евродепутатите правителството.

Прокуратурата трябва да каже докъде е стигнало разследването на т.нар. Барселонагейт за предполагаемо пране на пари, в което е замесен премиерът Бойко Борисов. В Испания тече разследване и българските институции очакват информация по него, но междувременно какво се прави в София, предвид, че първо сигналът е подаден в България, интересуват се евродепутатите. Те искат да знаят и дали се работи по случаите с изтеклите в публичното пространство видео и аудио записи, както и снимки на министър-председателя и жилището му, на които се виждат златни кюлчета и евро банкноти, в контекста на казаното от самия Бойко Борисов, че има черен пазар за компромати в България. Ако има разследване, на какъв етап е то, питат те.

От Брюксел искат повече подробности от работата на прокуратурата по отношение на аудиозаписа с гласа на премиера, разпространен през юни 2020 г. След като заключението е, че записът е автентичен, но не е извършено престъпление, означава ли това, че техническата експертиза в България доказва, че гласът е на Бойко Борисов, питат европейските депутати. С оглед на големия публичен интерес към случая и като се има предвид, че прокуратурата по други случаи от голям обществен интерес публикува информация за работата си, дали ще представите техническата експертиза и действията, предприети по този конкретен казус, интересуват се те. Установили ли сте хората, с които премиерът говори, проверявате ли опит за търговия с влияние, са други от въпросите.

Европейските депутати очакват прокуратурата да коментира регистъра със случаи на прекомерен натиск върху работата й, в който изненадващо са включени както доклади на Европейската комисия, така и изказвания на високопоставени представители на съдебната власт, както се твърди в публикации в медиите. От ЕП търсят конкретен отговор на въпроса от кого е назначен главният прокурор и пред кого се отчита.

Фактът, че мониторинговата група продължава да задава въпроси означава, че европейските депутати нямат намерение да се откажат от детайлното наблюдение на ситуацията в България, колкото и правителството в София да се опитва да затруднява диалога, коментира още Елена Йончева. Тя припомни, че в правомощията на групата е да инициира мисии за проучване на проблемите на място, но заради ситуацията с COVID-19 засега се използват другите инструменти за работа. Анализите и заключенията на групата могат да станат част от документите, въз основа на които Европейският парламент оценява спазването на върховенството на закона в държавите-членки.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Зареди още

Новини

Европейският съюз и Великобритания – бъдеще с история

Published

on

Макар, че Обединеното кралство вече не е част от Съюза, Брекзит определено не е края на сътрудничеството между ЕС и Великобритания. И от двете страни на Ламанша хората са изправени пред общи проблеми и предизвикателства. Темите за измененията в климата, правата на потребителите, качеството на стоките, свободното пътуване на граждани могат да бъдат разрешени само чрез единен подход.

След дълги месеци на преговори, в последните дни на изминалата 2020 г., ЕС и Обединеното кралство най-накрая постигнаха консенсус в преговорите за бъдещите взаимоотношения. Споразумението за търговия и сътрудничество вече е гласувано от Британския парламент и сега остава процедурата да мине и през Европейския парламент.

Постигнатото споразумение включва икономически аспекти и договорки относно въздухоплаването, автомобилния транспорт, координацията на социалното осигуряване и визите за краткосрочни пътувания, както и рибарството. Чрез него се постигат договорености относно правоприлагането и съдебното сътрудничество по наказателно правни въпроси. Изяснява се и колаборацията в областта на здравната сигурност, кибер-сигурността и продължаващото участие на Обединеното кралство в различни програми на Европейския съюз. Цифровизацията, обменът на стоки и интелектуалната собственост също са централна част в споразумението. Но секторът на услугите, в това число и финансовия сектор, остават извън обхвата на настоящото споразумение.

Всичко това води до промяна и нови предизвикателства:

Животът и работата в ЕС и Великобритания ще претърпи промени. Гражданите на ЕС в Обединеното кралство или тези на Обединеното кралство в държава-членка на ЕС, които вече са пребивавали там преди януари 2021 г., имат право да продължат да живеят и работят там, ако са регистрирани и са получили статут на уседналост.

Свободното движение ще бъде ограничено. Гражданите на Обединеното кралство ще могат да посещават ЕС в период от 90 дни, без да се нуждаят от виза. Гражданите на ЕС ще могат да посещават Великобритания до шест месеца, без да се нуждаят от виза. Гражданите на ЕС ще трябва да представят валиден паспорт, за да посетят Обединеното кралство и пътуването само с лична карта ще бъде невъзможно.

Сезонните работници вече ще трябва да кандидатстват за краткосрочна работна виза, даваща им възможност да работят в Великобритания за период до 6 месеца.

Великобритания вече няма да бъде част от програмата за обмен на студенти „Еразъм +“. За съжаление Великобритания реши да спре участието си в програмата за обмен „Еразъм +“ и вместо това ще създаде и финансира собствена програма за обмен – Алън Тюринг. Студентите от ЕС вече няма да могат да участват в програмата за обмен във Великобритания и по този начин косвено ще загубят достъп до една от добрите образователни системи в света.

Достъпът на студенти до по-ниски такси за обучение и нисколихвени студентски заеми ще бъде ограничен. Студентите от ЕС вече няма да могат да се възползват от по-ниските такси за образование в британските университети. На този етап някои университети на Острова разглеждат възможността да продължат да дават тази възможност на студенти от Съюза, за да не загубят голяма част от своите квалифицирани кадри. Студентите от ЕС вече няма да отговарят на условията за британските студентски заеми, които като един добре установен модел до сега предоставяха достъп на хиляди млади хора до университети от световен ранг.

Tsvetelina PENKOVA in the EP in Strasbourg

Така след близо 4 години разногласия и несигурност, споразумението установява нови правила. Макар и да ограничават сегашните свободи, от които гражданите на ЕС и Великобритания са се възползвали, споразумението е стъпка за развитие на новите бъдещи отношения.

В момента ресорните комисии на Европейския парламент внимателно разглеждат и обсъждат споразумението, като анализират всички негови аспекти. То ще стане факт и ще влезе в сила само когато бъде одобрено от Европейския парламент. За гласуването на търговското споразумение с Великобритания е планирана извънредна пленарна сесия в края на февруари т.г.

Един от най-важните финансови аспекти, който се обсъжда в комисията по Регионално развитие е за така наречения Резерв за адаптиране след Брекзит (Brexit Adjustment Reserve). Този финансов инструмент бе предложен от Европейската комисия в края на декември и ще е на стойност 5 млрд. евро. Предвиден е да помогне в първите 30 месеца за противодействие на неблагоприятните икономически и социални последици в държавите-членки и секторите, които са най-силно засегнати от Брекзит.

80% от тези 5 млрд. евро ще достигнат европейската икономика още през 2021 г. Средствата за всяка държава-членка ще бъдат изчислени на базата на очакваното въздействие от края на преходния период върху икономиката на всяка от тях. Сред критериите за оценка ще са относителната степен на икономическа интеграция с Обединеното кралство, включително търговия със стоки и услуги. В предварителните разчети на Европейската комисия, за България са предвидени 9,2 млн. евро. Сумата, отделена за страната ни, е доста по-малко, отколкото по-силно икономически обвързаните държави с Великобритания, като Ирландия, Нидерландия, Германия, Франция или скандинавските държави.

Точно тук е важно да отбележим, че от сега нататък отношенията с Обединеното кралство ще се водят на двустранна основа. България трябва засили своите дипломатически контакти с институциите на острова и да защитава своите интереси. Каналите за комуникация и въздействие на европейските институции могат да се използват ефективно само ако ние самите работим активно и компетентно.

Правителството трябва бързо да започне работа по двустранни споразумения в ключови за българските граждани области, като образованието например. Всяко забавяне от страна на правителството от тук нататък ще има директни последици за българските граждани намерили или търсещи реализация във Великобритания. За съжаление не виждам нито осмисляне, нито преки действия от страна на нашата държава в помощ на българските граждани, студенти, работници и бизнес там.

Новите реалности изискват и нови стратегии. България трябва да има активно участие в развитието на тези двустранни отношение, защото те ще са от ключово значение за младите хора.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Зареди още

Новини

Иво Христов: Президентът е гарант за промяната

Published

on

„Вотът по пощата се практикува отдавна в много страни и не е някаква новост. Той може да бъде регламентиран, но ГЕРБ отказа всякакви промени – под предлог че не можело да се правят такива в последния момент, макар че традиционно ГЕРБ правят промени тъкмо в последния момент. Освен когато не им изнасят.“

Това заяви в интервю за предаването „Това е България“ по Радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„След случая „Костинброд“, след многократното отлагане на машинното гласуване в нарушение на закона, след като в България има много по-висок процент невалидни бюлетини (можем да се запитаме колко от тях са унищожени бюлетини) – нормално е при всички тези факти гражданите да са скептични към сегашния начин на организация на изборите. Впрочем, по време на консултациите при президента Румен Радев доскорошният „баш изборджия“ на ГЕРБ Цветан Цветанов лично заяви, че някогашната му партия е неспособна да организира честни избори. Това няма как да успокои хората“, смята българският евродепутат.

Христов изрази мнение, че вследствие на консултациите при президента са се проявили много слабости на българския изборен процес. „Бяха подети много инициативи и предложения за неговото усъвършенстване, но ГЕРБ побърза да откаже. Всичко това, разбира се, само добавя въпросителни“, допълни Иво Христов.

Евродепутатът определи като „оптимистична“ прогнозата, че следващият парламент ще бъде недълготраен, защото няма да се сформира стабилно мнозинство.

„Реализмът диктува, че в българското политическо блато са възможни всякакви мнозинства. В момента една заклето проевропейска партия като ГЕРБ (поне това е флагът, под който тя се изявява), управлява заедно с крайни националисти, таксувани на много места в Европа като фашисти и популисти, със задкулисната подкрепа на една етническа партия като ДПС, която покани турския президент Ердоган да се изяви на собствения им конгрес. Такъв политически монтаж е нелогичен, но се случва в България. Така че е трудно да бъде направена прогноза.“

„Промяната е належаща и жизненонеобходима. Тези месеци, с които бе отсрочен вотът (гражданите го поискаха още през лятото), не доведоха до никакво оздравяване и перспективно реформиране на обществото. През това време бе източван бюджетът, затънахме в здравна криза, много хора загубиха живота си, институциите функционират зле. Абсолютно нищо не спечелихме от тази агония. Да не говорим за социалните последствия; за пълзящата бедност; за това, че дребният бизнес фалира. Видно е, че настоящото Народно събрание няма доверие, за да проведе реформи. Промяна е жизненонеобходима на България. Надявам се българите да бъдат достатъчно мъдри и в деня на изборите да дадат гласа си за всички други, извън партиите на статуквото“, коментира още Иво Христов.

По думите му, всички партии, извън сега управляващите, се явяват алтернатива.

„Те могат да се зловидят на един или друг, но това е политическата алтернатива. Дали тези партии ще влязат в диалог, дали ще постигнат консенсус по програма минимум, за да изгазим от тази институционална криза, в която се намираме – това зависи от мъдростта на техните лидери, от това дали имат съзнание за историческа мисия и от това дали ще предпочетат да се впишат в историята, или да влязат в следващо управление“, смята евродепутатът.

„За мен президентът е гарантът на тази промяна, тъй като той има куража да слезе сред протестиращите граждани, да заяви съвсем открито принципите си. Той е припознат като партньор, като лидер от всички крила на протеста. Всички се явиха на консултациите, влязоха в диалог и стигнаха да определено съгласие в дискусиите с президента. Според мен негова е лидерската роля в този процес“, категоричен бе Христов.

Според него е видно, че протичат определени процеси в демократичната общност: „Тази общност обхваща широк спектър партии – от най-голямата опозиционна парламентарна партия – БСП – която има свой управленски проект и свои принципи и е ситуирана като радикално опозиционна (надявам се да продължи този курс), до десни партии като „Демократична България“, които бяха много активни по време на протестите. Появяват се и нови формации – това е симптом на жажда за обществена промяна.“

Иво Христов коментира и единодушното настояване от страна на всички политически групи в Европейския парламент да бъде осигурена прозрачност на договорите, които Европейската комисия е сключила с производителите на ваксини срещу КОВИД-19.

По думите му, ваксинирането се приема скептично в много страни, не само в България. Евродепутатът обърна внимание на факта, че ваксините са разработени в условията форсмажор, без спазване на приетите в научната методика срокове, а една от тях почива на съвсем новаторски принцип – затова и е нормално гражданите да си задават въпроси, особено когато самите производители предупреждават, че са възможни нежелани реакции при наличие на определени хронични заболявания.

„Затова трябва да се остави свобода на хората да преценяват дали да си поставят ваксината. Държавата със сигурност ще направи ваксинирането предусловие за ред дейности. Това е част от ролята ѝ – да гарантира здравната сигурност. Но това не значи, че трябва да се отнема свободата на хората да живеят, без да се ваксинират. Да се дамгосват тези, които са избрали да не се ваксинират. Правото да разполагаме със своето тяло е отвоювано с десетилетни борби и парадоксалното е, че сега същите тези либерални кръгове, които исторически са провели тези реформи, търсят да наложат задължителното ваксиниране за всички граждани“, смята Иво Христов.

Евродепутатът допълни още, че пазарът на ваксините в света е огромен, а икономическият залог – многомилиарден.

„Свидетели сме как няколко фирми се опитват да си го поделят. Нормално е да има съмнения за лобиране, нормално е Европейският парламент да очаква прозрачност при сключването на тези многомилиардни договори. Фирми, които си гарантират големи поръчки на различни места по света и завземат големи сектори от пазара, се оказват неспособни да доставят в срок, бързо, съответния брой ваксини. Същевременно те държат да съхранят този пазар, което забавя процеса по ваксиниране и овладяване на епидемията. Така че, когато не само икономическият, но и здравният залог е толкова голям, е необходима прозрачност. Здравният залог трябва да бъде приоритетен.“

Христов допълни, че винаги договорите могат да бъдат скрити зад клаузи за конфиденциалност, давайки пример със споразумението за свободна търговия между САЩ и Европа (TTIP), между Европа и Канада (СЕТА), но бе категоричен, че натиск от страна на гражданите и институциите трябва да има.

Според евродепутата 5G мрежите будят толкова полярни мнения поради същите причини, поради които и ваксините – става въпрос за огромен икономически залог и, освен това, за перспективен политически залог, тъй като контролът на базите данни ще даде лост за контрол над обществата в бъдеще.

„В момента наблюдаваме битка за този контрол, която преминава и през мрежите – през тяхната бързина, сигурност. Сигурността на данните е един от основните залози, тя е един от лостовете, с които конкуриращите се страни – САЩ, Китай и някои европейски лидери в тази сфера – се опитват да изместят конкуренцията. Трябва да има общоевропейски подход; така ще бъдем по-силни. За съжаление, в Европа няма синхрон. Някои страни напредват в разгръщането на тези мрежи; други не бързат; има трети, в които търговете за честотите не са проведени, и други, в които общественият натиск по отношение на здравните рискове е висок. Не успяваме да постигнем общ европейски подход.“

Христов констатира, че водещата роля в развитието и приложението на 5G мрежите вече е отнета от Европейския съюз и принадлежи на страни като Китай и Южна Корея. По думите му, обаче, Европа се отличава от останалия свят с по-високата защита на потребителите от всяка стока и услуга, които крият рискове за тяхното здраве.

Евродепутатът припомни, че в резултат от инициираното от него изследване на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда, водещи учени са препоръчали при разгръщането на технологията да бъде спазен принципът на предпазливостта: „Това е принцип, залегнал в законодателството на ЕС – той гласи, че една стока или услуга могат да бъдат допуснати до потребители само ако са доказано безвредни. Считам, че този принцип трябва да бъде уважен в този случай, както и във всеки друг.“

„В последните години заинтересованият бизнес води кампания с цел да се окарикатурят тревогите на гражданите, а Европейската комисия ще представи обновен план за разгръщане на мрежите от пето и шесто поколение, без да е направена оценка на рисковете и въпреки липсата на научен консенсус. Същевременно, на другия полюс избуяват конспирационистки теории. Това прави диалога между противниците и поддръжниците на новата технология невъзможен. Моето убеждение е, че само науката може да бъде арбитър на този спор. Трудно ми е да кажа дали могат да бъдат дадени стопроцентови гаранции за сигурността на мрежите от пето поколение, но ние трябва да сме убедени, че рискът е сведен до приемливи нива“, смята Христов.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица