Свържи се с нас

Политика

„Червеният тайфун” учредиха в Габрово

Published

on

Ново младежко ОПО   с екзотичното име „Червеният тайфун“ бе учредено вчера в Габрово. Младите социалисти избраха за свои председател общинският съветник инж. Добри Христов, в организацията членуват петима младежи и една девойка до 35 години. Това е второто изцяло младежко  ОПО в община Габрово.

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини

Кирил Добрев: Ако няма демократичност във вътрешния избор, с какви очи ще отстояваме демокрацията в България?

Свързването на моите номинации с вътрешната опозиция е повече от нелепо.

Published

on

“Най-важно е да отстояваме всичко, което до този момент сме постигнали. Стоял съм зад всяка една истинска реформа в БСП, включително и зад този вътрешнопартиен избор”. Това заяви зам.-председателят на БСП Кирил Добрев на среща с членове и симпатизанти на партията в Русе.

Той подчерта обаче, че ако левицата не покаже демократичност в кампанията и вътрешнопартийния избор, няма как да претендира за демокрация в държавата.

“Когато говорим за такъв избор, наистина трябва да постъпваме демократично и в този процес да се чуят различни мнения. Имал съм номинации 2011 г. и не съм се явил, имах и 2015 г. и пак не се явих. В тази кампания също имам номинации и е добре правилата, които сме създавали, да ги спазваме всички”, каза още Добрев, припомняйки, че между 15 и 21 март всички номинирани трябва да кажат дали участват или не.

“Постове мен не ме блазнят. Бил съм и в парламента като депутат, бил съм и просто председател на основна партийна организация, и общински съветник. Всяка номинация, която съм получил в тази кампания, благодаря, приемам я като оценка за работата ми”, каза още Кирил Добрев: По думите му всички опити неговата номинация да бъде свързвана с вътрешнопартийната опозиция са повече от нелепи.

“Защото, за да бъдат днес те опозиция, а не ръководство, причината сме един сериозен екип, част от който съм и аз и които направихме промяната 2016 година”, добави зам.-председателят на БСП.

Той сподели, че самата кампанията е не по-малко важна от крайния резултат, защото това ще предизвика интереса на обществото към БСП и с нея се започва кампанията за следващите парламентарни избори.

“През следващите месеци фокусът ще е върху БСП. Сега е и моментът да обясним на обществото как след правителството на ГЕРБ ще стане по-хубаво. Това направи и кметът на Русе Пенчо Милков достатъчно рано – спечели доверието, че с промяна русенци ще живеят по-добре”, завърши Добрев.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Иво Христов: Зеленият преход е необходим, но трябва да сме критични и бдителни към всички предлагани решения

Published

on

„Само няколко страни в Европа ще понесат изключителна тежест от зеления преход. Използването на въглища вече не е масово; няколко са страните, в които все още се осъществява активен въгледобив, в останалите той е приключил. Същевременно, нищо не вещае, че точно тези региони и тези страни ще получат адекватна компенсация.“

Това коментира евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Иво Христов, който бе домакин на среща с експерти от WWF България, кметове и заместник-кметове на български общини с въгледобивна промишленост и представители на български топлоелектрически централи. По време на срещата бяха обсъдени различните аспекти на справедливия енергиен преход, проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени въглищните региони в България – закриване на работни места, бързите темпове на обезлюдяване на населените места в тези региони и др.

Христов бе категоричен, че философията на зеления преход не може да бъде отхвърлена, тъй като очевидно са налице тревожни промени на климата.

„Констатирахме това и с невъоръжено око през тази година – Перник се молеше за сняг, за да спаси пресъхналия язовир „Студена“. Доколко климатичните промени са плод само на човешка дейност, е спорен въпрос. Но едно е ясно – човешката дейност е единствената, върху която можем да влияем. При това трябва да влияем спешно и радикално. Тъй че философията на зеления преход е единствената възможна и спасителна“, каза българският евродепутат. По думите му, философията на зеления преход, обаче, се сблъсква с няколко капитални проблема.

„Първият е, че само ние я следваме стриктно, или поне си задаваме тази цел. Глобалните конкуренти засега нехаят. Второ, правим го по декларативен и недомислен начин. Не е изложена ясна научна обосновка, базирана на изчисления, на тази заявка за нова политика. Има много места, на които сметката не излиза – най-вече по отношение на енергията. Извеждаме от експлоатация огромни мощности, зачеркваме най-голямото научно постижение на XX век – атомната енергия, вървим и към зачеркване на газа заради сериозния екологичен отпечатък, а залагаме на все още недоказани енергоизточници, които нито имат необходимата мощност, нито необходимата надеждност и предвидимост“, добави още Иво Христов.

Ivo HRISTOV in the EP in Brussels

Според него, на технологично ниво, ние все още не сме готови да извършим този скок. Христов добави, че има големи резерви към подхода в сферата на енергетиката. По думите му, Зеленият пакт е името на един изцяло нов икономически модел, но, преди да изясним енергийния му аспект и социалните ефекти от тази трансформация, трудно можем да предвидим как ще се развие този модел в други сфери.

„Да оставим настрана факта, че сме на прага на скок в използването на изкуствен интелект, което би могло да освободи толкова милиони работни места, че проблемите, които сега срещаме с енергийния преход, ще ни се сторят дребен детайл в общата картина на масова безработица. По темата почти не се говори, защото бизнесът има интерес от този технологичен скок, а мнозина ще се окажат на улицата.“

„Според мен трябва да бъдем позитивни към философията на зеления преход и много педантично критични към всеки един от детайлите, към всички политики, които се предприемат в неговите рамки.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Елена Йончева с конкретни предложения към ЕК за защита на журналистите в ЕС

Published

on

Журналистката и сегашен евродепутат от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент, Елена Йончева, направи конкретни предложения по отношение на свободата на медиите и защитата на журналистите. В рамките на редовно заседание на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи Йончева поиска да се разработи европейски механизъм за мониторинг на състоянието на медиите в отделните държави, както и да се въведат стандарти за гарантиране на сигурността на журналистите. Йончева постави остро въпроса на Вера Юрова, еврокомисар по европейски ценности и прозрачност – “По-голямата част от живота си работех като журналист – като репортер от конфликтни зони и като разследващ журналист и от личен опит мога да ви кажа само едно – никоя война не е по-опасна от това да пишеш за случаи на корупция по високите етажи на властта. В момента медийната свобода в ЕС е подложена на две паралелни и еднакво опасни заплахи – в някои държави-членки убиват журналисти, а в други – убиват самата журналистика.“

Constituent meeting of the Delegation for relations with Israel

Йончева поиска ЕК да разгледа двете заплахи паралелно и да предприеме действия, както за физическа защита, така и за осигуряване на регулярен медиен мониторинг, така че да се гарантира интегритетът и независимостта на медиите. В отговор еврокомисар Юрова потвърди, че свободата на медиите ще бъде обект на много задълбочена оценка в рамките на новия механизъм за върховенство на закона. През октомври тази година ЕК ще публикува първите доклади за състоянието на върховенството на закона в отделните държави от ЕС. В момента ЕК разработва методологията и критериите за оценка в три области – съдебна система, състояние на медиите и борба с корупцията. ЕК настоява резултатите от оценките по новия механизъм да се обвържат със средствата, които държавите-членки получават от бюджета на ЕС. Конкретно по линия на независимостта на медиите Юрова уточни, че ще се оценяват редица показатели, между които и сигурността на разследващите журналисти, финансирането на медиите, политически и икономически натиск над журналистите. Очаква се още през м. март 2020 г. ЕК да представи първата си инициатива по линия на медийната свобода.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица