Свържи се с нас

Култура

Изложба „Проект 42″ представят в Галерията

Published

on

проект 42

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Изложбата „Проект 42″ ще бъде открита на 9 октомври, петък, от 18:00 часа, в зала „Япония“ – етаж 3 на ХГ „Христо Цокев“, съобщават от екипа на галерията.

Това e втората изложба от идеята на група млади хора да популяризират „пресни“ произведения на изкуството в областта на скулптурата в художествените галерии на различни градове из България – “извън центъра на събитията – столицата”, както самите те споделят.

Първата изложба бе в Перник под наслов „Дестинация Пластика“.

В ХГ „Христо Цокев“ в Габрово ще бъдат показани 42 произведения на млади и утвърдени автори, работещи в сферата на скулптурата, рисунката, фотографията и новите медии.

Изложбата ще събере 15 автора от различни градове на България, някои от които студенти последна година в Национална Художествена Академия в магистърската програма на катедра „Скулптура“, а други – преподаватели там.

42 е номера на ателието по скулптура, от където почти всички са излизат или имат допирни точки с него. Това е ателието на проф. Ангел Станев от катедра „Скулптура“ и на проф. Станислав Памукчиев – катедра „Рисуване“.

Участниците в изложбата са: Ана Иванова, Галя Благоева, Елина Симеонова, Ивайло Аврамов, Илия Владимиров, Никола Цветанов, Николай Маринов, Мария Малинова, Михаела Каменова, Светлин Демирев, Христина Дренска – Тита, Христо Антонов и Яна Караманджукова – Добрева. Проф. Ангел Станев и проф. Станислав Памукчиев също ще се включат в изложбата.

Внимание заслужава авторката Христина Дренска – Тита, не само защото е габровка а защото тази година получи поощрителна награда на община Габрово на традиционната изложба посветена на празника на града. Тита, бе отличена за творбата си „Последователност“.

Кратко представяне на всеки един от авторите, свързано с творческия му път или конкретно с творбите представени в изложбата.

Галя Благоева: Интерпретация на творчеството на Василий Кандински. Личен прочит на картините на художника, който се явява основоположник на абстракционизма.

Елина Симеонова: Нещата, които правя са вдъхновени най-често от връзките и взаимодействията (видяни от мен) между природата, природните елементи, човека и сградите и обектите създадени от него в заобикалящата ни среда.

Ивайло Аврамов: Документалните обекти са предмет на употребената консервирана енергия с определена прагматична цел, която оставя функционална следа, а опита е да бъдат видяни като абстракция на тази прагматика, като усещане навътре и едновременно извън функционалността. Използването на няколко вида технически средства „разслоява“ и извежда идеята до тези нива, като се опира на документалността като изходен принцип.

Илия Владимиров: Правя нещата така както ми се диктуват от вътре. Осланям се на интуицията си, когато създавам. Точно тогава изпадам в онова състояние, в което изливам емоцията и импулсите си и така успявам да ги освободя, че да достигнат до Нашия свят.

Никола Цветанов: Идеята на моите творби е да покажа различието и еднаквостта. Въпреки, че използвам едни и същи форми и принципи за направата им, те стават различни. Както е казал древногръцкият философ Хераклит: „Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща вода“.

Николай Маринов: В нещата, които правя разчитам на истинността в работата, на подсказка от натурата, на знание от преживяното, на удоволствието от работата и желанието за нови „открития“. Работя с различни материали и техники – дърво, гипс, желязо, хартия, електричество и други. В настоящата изложба ще участвам с рефлекс от градската среда, в която се намирам.

Мария Малинова: За своите работи се инспирирам от природата и градската среда.Концентрирам вниманието си върху връзките между отделните елементи изграждащи цялото.

Михаела Каменова: Безкрайността е абстрактна концепция и означава количество без граници и без край. Цикълът от скулптури, които представям е експресия на процес, представляващ неспирна циркулация. Всяка пластика изобразява различен момент от процеса. Безкраят, който се опитах да пресъздам чрез работите си е преходност между два материала. Използвах синтез между метал и керамика за да визуализирам преходността на материите.

Светлин Демирев: Като скулптор в творчеството си, се стремя да пресъздавам вижданията си за скулптурата в по – далечното измерение в психологията и философията на скулптурата. Вдъхновен от природата, аз се стремя да пресъздавам невидимите точки на заобикалящото ни пространство. Тази е причината за необичайните и абстрактни форми на творбите ми.

Христина Дренска – Тита: Източник: Стари изоставени сгради, занемарени строежи в процес. Вдъхновение: мистичността на занемарените пространства, пропития от влага и мъх бетон, последователността, едно нещо води до друго, етапността на нещата, развитие или деструкция, следите на времето и т.н.

Христо Антонов: Пространството в тишина – тишината в пространство, субективното физично – физичното субективно и тънкия момент, в който остава само едното.

Яна Караманджукова – Добрева: В празнотата могат да съществуват безброй форми… Тя прави възможно материализирането на всяка една… Обръщайки се към натюрморта всъщност правя опит за поглед към човека и следите които оставя.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица