Новини
Иво Христов представи в ЕП първия от 10 години доклад за рибарския сектор в Черно море

„Черно море и неговият басейн, макар и свързани със световния океан, имат много специфични черти, които го правят различни от другите европейски морета. Риболовът в него също е специфичен. Само две държави членки на ЕС имат излаз на Черно море – България и Румъния. Техните цели съвпадат с целите на Общата политика в областта на рибарството за Европейския съюз. Същевременно по-голяма част от черноморската акватория си поделят страни, извън ЕС, което означава, че има редица проблеми, за които решения на ниво ЕС не са достатъчни, нито възможни.“
Това каза по време на представянето на доклада си „Предизвикателства и възможности за риболовния сектор в Черно море“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Българският евродепутат представи доклада си на заседание на Комисията по рибно стопанство (PECH).
„Минаха близо 10 години, откакто подобен документ е бил обект на работа в тази комисия. Оттогава досега много неща се промениха. Затова смятам доклада за много своевременен и нужен“, каза Иво Христов. Той посочи ниската соленост, малкия обмен на вещества с други морета, както и по-малкото биологично разнообразие в сравнение с други морета като характерни особености на Черно море.
„Това означава и по-малък на брой икономически значими видове. От тях два са с квоти, като единият – калканът – има квота, която се определя на ниво GFCM (Генералната комисия за риболова в Средиземно море), а при другия – трицоната – има автономна квота“, посочи още евродепутатът.
Иво Христов постави акцент и на ролята на проекта BlackSea4Fish, който се изпълнява на ниво GFCM с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Той цели намиране на устойчиво решение за използването на рибните и нерибните запаси в Черно море, голяма част от които, за съжаление са свръхексплоатирани.

„Заради климатичните условия, активният риболовен сезон особено за дребномащабния риболовен флот е много кратък с доста малък годишен улов – понякога от порядъка на няколко десетки килограма на годишна база. Над 90% от рибарите спадат към този дребномащабен флот. В моята страна – България – процентът е дори над 95%, в съседна Румъния също е близо до 90“, каза по време на представянето на доклада Иво Христов.
По думите му, Черно море е дом на три вида ендемични китоподобни бозайници – черноморския обикновен делфин, черноморската афала и реликтния муткур, които също са свързани с риболова в региона. Българският евродепутат подчерта, че Черно море и особено река Дунав, със своята делта, са особено важно местообитание и за няколко есетрови вида, които също са в критично състояние заради човешки дейности.
„Не може да не се отчете и високата замърсеност на Черно море. Изследвания на няколко водни басейна в Европейския съюз преди няколко години го посочиха и като най-замърсеното от тях, което буди сериозни притеснения и налага бързи и ефикасни действия. Проблемът оказва влияние както върху биологичното равновесие, така и социално въздействие върху рибарския сектор, чийто поминък е все по-оскъден“, допълни Иво Христов.
Целта на доклада на българския евродепутат е да очертае проблематиката на Черно море и неговите специфики. След представянето му Христов ще бъде домакин и на дискусия по темата, в която участие ще вземат учени и експерти.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 7 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 7 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 5 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 5 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 6 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 6 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Културапреди 7 дниВеликденски празници в музей „Етър“
-
Новинипреди 7 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него






