Новини
Иво Христов: Да отчитаме последствията за земеделските работници от въвеждането на изкуствен интелект
„Прецизното земеделие ще оптимизира разходите на производителите и ще бъде по-щадящо за околната среда. Пресечната точка на всички реформи и иновации е ефектът върху човека“, смята евродепутатът
„Очевидно е, че изкуственият интелект ще спомогне за оптимизирането на усилията и ресурсите в селското стопанство. Прецизното земеделие дава възможност да се експлоатират щадящо наличните природни ресурси като водата и почвите, използването на препарати за растителна защита също ще бъде по-добре дозирано и насочено. Това ще съкрати разходите на производителите и ще бъде по-благоприятно за околната среда. Същевременно съм убеден, че не бива да се пренебрегват и последствията върху трудещите се в сектора – както от хуманна, така и от социална гледна точка: какво ще стане с работните места, с обезлюдяващите селски райони, са капитални проблеми, които, с въвеждането на изкуствения интелект, ще станат още по-драматични. Често говорим за предимствата и възможностите, по-рядко говорим за проблемите от изкуствения интелект. Според редица учени ще се появят нови рискове за здравето на селскостопанските животни.“
Това заяви Иво Христов, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Българският евродепутат, който членува в Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП (AGRI), бе организатор на експертна онлайн дискусия на тема: „Изкуственият интелект и цифровото бъдеще – перспективи и предизвикателства пред българския аграрен сектор“. За първи път земеделската комисия в ЕП ще дава становище по темата „Изкуствен интелект“. Интересът към изготвянето на това становище беше голям.
Земеделската комисия реши то да бъде възложено на Иво Христов. След като бъдат предложени измененията по становището, в Комисията по земеделие ще бъдат проведени дискусии по него в различни формати, а окончателното му гласуване ще се състои в края на февруари. Във водещата Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) гласуването най-вероятно ще бъде през март.
В експертната дискусия участие взеха проф. Галя Ангелова от Института по информационни и комуникационни технологии (БАН), акад. Веселин Дренски, доц. д-р Галина Богданова, и доц. д-р Красимира Иванова от Института по математика и информатика (БАН), проф. Димитър Николов и д-р Живко Дучев от Селскостопанската академия, Светлана Боянова от Института по агростратегии и иновации, Костадин Костадинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите, Стефан Димитров (Кампании и активизъм за животните в индустрията), Светла Василева и Валентина Васильонова от Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ).
Сред изказаните експертни становища по време на дискусията беше, че изкуственият интелект изисква нова инфраструктура и нова грамотност. Трудността идва преди всичко от богатството на информация, секторът е много голям, в него има разнообразни дейности, твърде много знания и данни. Работи се в отворена среда, трябва да има интернет навсякъде, където се гради интелигентно земеделие. Беше споменато също така, че сега, когато започва построяването на дигиталните иновационни хъбове в програмите „Цифрова Европа“ и „Цифрова България“, сигурно ще има поне един хъб, който ще бъде специализиран в изкуствения интелект и той трябва да се специализира и в цифровизацията на аграрния сектор. Понеже се планира изграждане на национални и регионални центрове, знанието, уменията и натрупаните добри практики би трябвало да стигнат и до регионалните иновационни центрове, за да може тази информация да се разпространява и до специалистите от сектора.
Други акценти по време на обсъждането бяха, че селското стопанство трябва да се приспособи към климатичните промени, които трудно можем да контролираме, както и че семейният модел в българското земеделие е дълбоко вкоренен и трябва да бъде подкрепен от нови технологии, които могат да го подпомогнат, но могат и да го съсипят.
„Нужни са хора, способни да създават алгоритми и общество, ограмотено да ги прилага“: около тезата се обединиха участниците в експертната дискусия, по време на която беше представен и проект „Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие“.
В дискусията бяха засегнати широк кръг теми:
– създаване на условия за коопериране на малките стопанства с оглед адаптирането им към дигитализираното земеделие, тъй като малкият сам по себе си винаги е по-уязвим;
– повишаването на конкурентоспособността на дребните стопанства, особено в планинските райони; очакването дигитализацията да направи агронауката по-привлекателна за млади IT специалисти, което дава възможност за нова вълна от учени в тази сфера;
– да не бъдат предлагани недоказани технологии на фермерите – това е изключително важно, тъй като подобен контрапродуктивен подход може да посее скептицизъм към тези нови технологии;
– цифровизацията да е полезна, а не самоцелна – трупането на бази данни често може да удави хората в информация, затова е и особено важно да бъде намерен полезният подход;
– бизнесът понякога изпреварва науката и вече използва изкуствен интелект; необходимо е да се интегрират елементите от изкуствен интелект в единна система;
– необходимостта от избистряне на понятията и определенията им;
– ефективността на иновациите в животновъдството се оценява не според възможностите за разрастването му, а според възможностите за контрол над вредните екологични въздействия и хуманното третиране на животните;
– пресечната точка на всички реформи и иновации е ефектът върху човека; съществува риск от задълбочаване на неравенствата вследствие на дигитализацията; необходимост от социално партньорство;
– отражението на иновациите върху наемните работници – може би най-уязвимите в цялата верига – човекът да съхрани контролираща си роля върху процесите.
Обобщавайки дискусията, Иво Христов уточни, че част от кредото на европейския подход в сферата на изкуствения интелект е именно това – човекът да съхрани контрол над изкуствения интелект.
„Дали ще успеем, зависи от нашия разум и волята ни, уви, има реален риск контролът да ни убегне“, смята той.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
С тържествено честване в Габрово ще отбележат 130 години от създаването на първата българска трудово-производителна кооперация „Напредък“. Събитието ще открие заместник-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова-Великова. То ще се проведе на 14 октомври от 13.00 часа в залата на Регионалния център за социална икономика – Габрово на ул. Успех, 1, партер.
Официални гости на честването ще бъдат доц. дн Владислав Лазаров – председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации, проф. Стефан Мичев и Нели Томова. Те ще представят книгата си „Трудът – непреходна ценност. 130 години трудово- производителни кооперации в България“.
След представянето на книгата, зам.-министър Алексова-Великова и гостите на празника ще поднесат цветя на паметната плоча на ТПК „Напредък“ на ул. „Пенчо Славейков“, 8 в кв. „Шести участък“. Кварталът е известен в миналото като историческото сърце на Габрово, обществен и търговски център на града от края на 19 в. до първата половина на 20 в.
На това място на 1 октомври 1895 г. седем предприемчиви майстори-шивачи обединяват усилията си и учредяват шивашко-работническото дружество „Напредък“. А то поставя началото на кооперативния труд у нас. Събитието се организира в партньорство между Министерството на труда и социалната политика и Националния съюз на трудово-производителните кооперации (НС на ТПК).
Миналата година доц. дн Лазаров публично оповести честването на годишнината по време на откриването на документалната изложба „105 години от създаването на Националния съюз на трудово-производителните кооперации в България“. Той добави също, че 2025 г. е обявена от ООН за годината на кооперациите.
Честването на 130-годишнина от създаването на ТПК „Напредък“ и представянето на книгата за историята на трудово-производителни кооперации в България показват приноса на НС на ТПК за развитието на социалната икономика у нас. Партньорството между Министерство на труда и социалната политика и Националния съюз на ТПК, е ключово за съхраняването на традициите на социалното предприемачество.
Габрово е известен не само като люлка на българското новосветско образование и столица на хумора, но и като „българския Манчестър“ – индустриалния център на България през 20 в. Градът пази своето културно и историческо наследство, а традициите на габровските предприемачи са живи и до днес.
По искане на Окръжната прокуратура в Габрово бе взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняем за държане с цел разпространение на различни видове високорискови наркотични вещества, при условията на опасен рецидив.
Състав на Окръжния съд уважи искането спрямо 35-годишния А.Д. от Габрово. Мъжът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 05.10.2025 г. в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, при условията на опасен рецидив, в обитаваното от него жилище в гр. Габрово държал с цел разпространение различни видове високорискови наркотични вещества – кокаин, метамфетамин и марихуана.
За престъплението по чл. 354“а“, ал. 2 т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, за което А.Д. е привлечен в качеството на обвиняем, се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 години до 15 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева.
Съдът уважи становището на наблюдаващия прокурор, че от събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение за авторството на деянието и е налице реална опасност обвиняемият да се укрие, както и да извърши друго престъпление.
Определението на Окръжен съд – Габрово може да бъде обжалвано пред Апелативния съд – Велико Търново.
Предприемачът Пламен Петров бе преизбран за председател на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово. Това се случи по време на редовното Общо годишно отчетно – изборно събрание на организацията, което се проведе в началото в началото на месец октомври.
Събитието събра членове на Областния и Контролния съвет, както и представители на строителни фирми от региона. Сред гостите бяха инж. Любомир Качамаков – заместник-председател на УС на КСБ, инж. Тодор Андонов и инж. Любомир Шербетов – членове на Изпълнителното бюро, както и Венцислав Дончев, председател на ОП на КСБ – Велико Търново.
Заседанието бе открито от председателя на ОП – Габрово, Пламен Петров, който приветства присъстващите и представи доклад на председателя на Областния съвет. В него бяха обобщени основните дейности на Камарата през изминалата година, както и ключовите инициативи, реализирани съвместно с други областни представителства в страната. Сред акцентите беше форумът „Идеи с бъдеще“, събрал в Арбанаси представители от Велико Търново, София, Ловеч, Русе, Плевен и Габрово.
Пламен Петров припомни и откриването на Камерната зала на Кукления театър в Габрово, на което са присъствали всички фирми, участвали в ремонта. В доклада бе споменато и награждаването на участниците в Националния конкурс „Преминал майстор през земята“, който се реализира в рамките на честванията, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето. ОП на КСБ – Габрово осигури отличията, които Петров връчи на победителите.
След представянето на доклада, председателят на Контролния съвет Иван Иванов отчете финансовите резултати и предложи бюджетната рамка за 2026 година. Делегатите единодушно я одобриха, като насочиха вниманието си към бъдещи инициативи, свързани с квалификацията на кадрите и по-тясното сътрудничество с общините в региона.
В дух на прозрачност и доверие премина и изборът на новия Областен съвет. С тайно гласуване за председател бе преизбран Пламен Петров („Валентин Петров 2004“ ООД). Сред избраните членове са Манол Манолов („Масив Трявна“ ЕООД), Рачо Шейтанов („РГС“ ООД), Стойо Стоев („Фаворит 96“ ООД), Илиян Димитров („Илистрой“ ЕООД), Богомил Петков („Мазалат“ ЕООД) и Евгени Стоев („Пътстрой-Габрово“ АД). В Контролния съвет влизат Иван Иванов („Мегастрой 2014“ ООД), Васил Михайлов („Прометал 2000“ ООД) и Тихомир Галов („ТНТ Инженеринг“ ЕООД).
В края на заседанието инж. Любомир Качамаков изрази признание за активната дейност на габровската структура и поздрави Пламен Петров за последователната му работа. ОП Габрово издигна неговата кандидатура за член на Управителния съвет на КСБ, а Иван Иванов – за член на Контролния съвет.
-
Кримипреди 7 дниПолицейско преследване като на филм завърши с кола по таван (снимка)
-
Новинипреди 7 дниДимитър Георгиев с есе за България при победата над Турция
-
Икономикапреди 7 дниИнформационна среща за въвеждането на еврото ще се проведе в Габрово
-
Културапреди 7 дниДържавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник
-
Икономикапреди 7 дниНАП провери над 4600 търговски обекта по Черноморието
-
Любопитнопреди 5 дниПразници на Севлиево, Празник на тиквата и Севлиевски есенен панаир
-
Любопитнопреди 5 дниНово поколение дентална диагностика в Габрово
-
Новинипреди 6 дниХристина Пенева и Калоян Петров са световни шампиони