Новини
Иво Христов: Да отчитаме последствията за земеделските работници от въвеждането на изкуствен интелект
„Прецизното земеделие ще оптимизира разходите на производителите и ще бъде по-щадящо за околната среда. Пресечната точка на всички реформи и иновации е ефектът върху човека“, смята евродепутатът

„Очевидно е, че изкуственият интелект ще спомогне за оптимизирането на усилията и ресурсите в селското стопанство. Прецизното земеделие дава възможност да се експлоатират щадящо наличните природни ресурси като водата и почвите, използването на препарати за растителна защита също ще бъде по-добре дозирано и насочено. Това ще съкрати разходите на производителите и ще бъде по-благоприятно за околната среда. Същевременно съм убеден, че не бива да се пренебрегват и последствията върху трудещите се в сектора – както от хуманна, така и от социална гледна точка: какво ще стане с работните места, с обезлюдяващите селски райони, са капитални проблеми, които, с въвеждането на изкуствения интелект, ще станат още по-драматични. Често говорим за предимствата и възможностите, по-рядко говорим за проблемите от изкуствения интелект. Според редица учени ще се появят нови рискове за здравето на селскостопанските животни.“
Това заяви Иво Христов, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Българският евродепутат, който членува в Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП (AGRI), бе организатор на експертна онлайн дискусия на тема: „Изкуственият интелект и цифровото бъдеще – перспективи и предизвикателства пред българския аграрен сектор“. За първи път земеделската комисия в ЕП ще дава становище по темата „Изкуствен интелект“. Интересът към изготвянето на това становище беше голям.
Земеделската комисия реши то да бъде възложено на Иво Христов. След като бъдат предложени измененията по становището, в Комисията по земеделие ще бъдат проведени дискусии по него в различни формати, а окончателното му гласуване ще се състои в края на февруари. Във водещата Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) гласуването най-вероятно ще бъде през март.
В експертната дискусия участие взеха проф. Галя Ангелова от Института по информационни и комуникационни технологии (БАН), акад. Веселин Дренски, доц. д-р Галина Богданова, и доц. д-р Красимира Иванова от Института по математика и информатика (БАН), проф. Димитър Николов и д-р Живко Дучев от Селскостопанската академия, Светлана Боянова от Института по агростратегии и иновации, Костадин Костадинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите, Стефан Димитров (Кампании и активизъм за животните в индустрията), Светла Василева и Валентина Васильонова от Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ).
Сред изказаните експертни становища по време на дискусията беше, че изкуственият интелект изисква нова инфраструктура и нова грамотност. Трудността идва преди всичко от богатството на информация, секторът е много голям, в него има разнообразни дейности, твърде много знания и данни. Работи се в отворена среда, трябва да има интернет навсякъде, където се гради интелигентно земеделие. Беше споменато също така, че сега, когато започва построяването на дигиталните иновационни хъбове в програмите „Цифрова Европа“ и „Цифрова България“, сигурно ще има поне един хъб, който ще бъде специализиран в изкуствения интелект и той трябва да се специализира и в цифровизацията на аграрния сектор. Понеже се планира изграждане на национални и регионални центрове, знанието, уменията и натрупаните добри практики би трябвало да стигнат и до регионалните иновационни центрове, за да може тази информация да се разпространява и до специалистите от сектора.
Други акценти по време на обсъждането бяха, че селското стопанство трябва да се приспособи към климатичните промени, които трудно можем да контролираме, както и че семейният модел в българското земеделие е дълбоко вкоренен и трябва да бъде подкрепен от нови технологии, които могат да го подпомогнат, но могат и да го съсипят.
„Нужни са хора, способни да създават алгоритми и общество, ограмотено да ги прилага“: около тезата се обединиха участниците в експертната дискусия, по време на която беше представен и проект „Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие“.
В дискусията бяха засегнати широк кръг теми:
– създаване на условия за коопериране на малките стопанства с оглед адаптирането им към дигитализираното земеделие, тъй като малкият сам по себе си винаги е по-уязвим;
– повишаването на конкурентоспособността на дребните стопанства, особено в планинските райони; очакването дигитализацията да направи агронауката по-привлекателна за млади IT специалисти, което дава възможност за нова вълна от учени в тази сфера;
– да не бъдат предлагани недоказани технологии на фермерите – това е изключително важно, тъй като подобен контрапродуктивен подход може да посее скептицизъм към тези нови технологии;
– цифровизацията да е полезна, а не самоцелна – трупането на бази данни често може да удави хората в информация, затова е и особено важно да бъде намерен полезният подход;
– бизнесът понякога изпреварва науката и вече използва изкуствен интелект; необходимо е да се интегрират елементите от изкуствен интелект в единна система;
– необходимостта от избистряне на понятията и определенията им;
– ефективността на иновациите в животновъдството се оценява не според възможностите за разрастването му, а според възможностите за контрол над вредните екологични въздействия и хуманното третиране на животните;
– пресечната точка на всички реформи и иновации е ефектът върху човека; съществува риск от задълбочаване на неравенствата вследствие на дигитализацията; необходимост от социално партньорство;
– отражението на иновациите върху наемните работници – може би най-уязвимите в цялата верига – човекът да съхрани контролираща си роля върху процесите.
Обобщавайки дискусията, Иво Христов уточни, че част от кредото на европейския подход в сферата на изкуствения интелект е именно това – човекът да съхрани контрол над изкуствения интелект.
„Дали ще успеем, зависи от нашия разум и волята ни, уви, има реален риск контролът да ни убегне“, смята той.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Крими
Закопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)

46-годишен мъж бе задържан заради незаконно държане на наркотични вещества, огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Арестът му бил извършен на 15 ноември, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.

При извършено претърсване в частен имот в Габрово, обитаван от мъжа, полицейските служители на намерили и иззели близо 44 грама суха зелена листна маса, реагирала при полевия наркотест на марихуана.
В имота били открити и пистолет с три патрона, за които мъжът не притежавал необходимото разрешение.

46-годишният е бил задържан по реда на Закона за МВР, а по случая е образувано досъдебно производство.

Култура
Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май


Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.
От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.
И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.
Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.
Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.
Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.
В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.
За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Култура
Кметица меси питка за Валентин Велчев

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

-
Новинипреди 7 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Кримипреди 7 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 6 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Икономикапреди 7 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Кримипреди 2 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди един денМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Кримипреди един ден18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна





