Свържи се с нас

Новини

Националният план за възстановяване и устойчивост е огледало на едно немощно управление

Published

on

Националният план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде заявка за социален и икономически растеж, измерен чрез конкретни показатели – БВП, инвестиции, работни места, доходи, производителност, иновации, технологично обновление, социална стабилност и др. Представеният тези дни документ за възстановяване и устойчивост след корона-кризата (която не само, че не е приключила, но и се очаква тепърва в България да достигне своя пик) е в проектна форма, а това е видно от много пропуски и недообмислени мерки в документа.

Планът, който изглежда на пръв поглед изчерпателен, не е обвързан с основни приоритетни политики на ЕС, които са заложени, както в дългосрочния, така и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните планове трябва да са огледало на общите европейски политики и стратегия, за да се отпуснат допълните средства за борба с последствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 млрд. евро от план „Следващо поколение ЕС“) са достъпни за държавите-членки, но не им се полагат без адекватна национална стратегия за икономически и социален растеж. Средствата за всяка държава-членка ще се определят и отпускат спрямо представения национален план. Тук говорим за един дългосрочен процес на допълнително финансиране (до 2024 г.) с цел възстановяване на икономическата и социална криза, породена от Covid-19.

Липсата на сериозен анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво, както и конкретни инвестиции в областта на малките и средни предприятия (МСП) са видими. Няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, а се наблюдава порочния модел, на който сме свидетели от години, на „усвояване“, а не на адекватно инвестиране на средствата.

Планът трябва да бъде интегриран с националната политика и в пряка корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда никъде в документа. Анализирайки тема по тема отделните параграфи от представения план, прави впечатление следното:

Стълб 1: Иновативна България (основни теми: образование, научни изследвания и иновации, интелигента индустрия)

Съществува риск, реформата и инициативите на обновяване на материалните бази да се сведе до обикновено саниране и ремонти, които, както практиката показва, ще се насочват към „приближени“ фирми. Предвидено е построяването на 300 експерименталните кабинети в 1680 училища, но липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на дадено учебно заведение. Изграждането на експерименталните кабинети и лаборатории трябва да върви заедно с ясен план за снабдяване от държавата на консумативите за практическа работа и експерименти, които са значителни като стойност. Не е достатъчно просто да се построят кабинетите. Няма план и за обучение на преподавателския състав.

Липсва стратегическа визия в кои сектори, България има конкурентно предимство и дали трябва да се насочи финансирането в тях или да се подпомагат и нови иновативни сфери на развитие.

Стълб 2: Зелена България (основни теми: кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие, устойчиво селско стопанство)

Липсва цялостна стратегия за развитието на енергийния сектор в страната. Работи се на парче и не се посочва алтернатива за заместване на големите базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се споменава за изграждане на локални мрежи за пренос и разпределение на електроенергия, произведена от локални/малки домакинства/производства, които консумират и произвеждат енергия, посредством когенерации и други инсталации. Енергийната ефективност не означава само санирането на сградите, тя е инвестиции в по-ефективни техники за производство. Не се споменава участието на България в развиването на нови технологии и иновации, свързани с водорода и съхранението на енергия.

Стълб 3: Свързана България (основни теми: цифрова свързаност, транспортна свързаност, местно развитие)

Няма конкретни планове за повишаването на цифровата компетентност на населението. Липсва яснота как ще бъде компенсиран недостига от над 670 000 служители за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) сектора. Нужен е ясен план за развитие на цифровия сектор и бизнес в България, който включва разгръщане на сигурна цифрова инфраструктура, осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения, укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации. Цифровизацията трябва да бъде в полза на кръгова нисковъглеродна икономика и в повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги.

Липсва анализ на икономическия потенциал на регионите. Това би позволило специализация на база на природни или стопански дадености, с цел по-ускорено икономическо развитие. Основните средства, предвидени за селско стопанство са предназначени за модернизацията на напоителните системи, но няма подробности как ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се региони. Не е представен анализ на постигнатото и финансираното до момента по Програмата за развитие на селските райони. Съществува риск от двойно финансиране на дейности.

Стълб 4: Справедлива България (основни теми: бизнес среда, социално включване, здравеопазване)

Отсъства цялостен подход и същностни реформи във функционирането на съдебната система и гарантиране прилагането на върховенството на правото. Не е направена оценка на вече реализираните или реализиращи се проекти за електронно правосъдие. Има дублиране на дейности, за което вече е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).

В тази част на плана трябва да залегнат програми за подготовка на работещото население към новите реалности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през следващите 20-30 г., а не просто строителство на парче с цел усвояване на средствата.

Отново се набляга на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва стратегия за подготовка и задържане на качествен здравен персонал, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни показа, че не оборудването лекува, а хората.

От внимателния прочит на българския план, мога да се изведат няколко извода:
– Липсва връзка с приоритети на ЕС за инвестиции в зелени технологии и стартиращи МСП. Ангажиментите по Зелената сделка на ЕС почти отсъстват;
– Не се търси финансиране на цялостна реформа за съдебната, енергийната и здравната система, които са ключови. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във вече изградените административни разделения;
– Липсва стратегическа визия за преструктуриране на икономиката, която да произвежда висока добавена стойност от производства с ниски емисии и от там на пазара на труда за следващите 30 г.;
– Няма анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво. Няма как да бъдат инвестирани тези средства целесъобразно без ясна оценка на досегашните проекти, настоящата ситуация и перспективите пред нас;
– Процесът на съставяне на плана не е включващ и всеобхватен, не е проведен прозрачен процес на комуникация и обсъждане със заинтересованите страни и на този етап не е предвиден парламентарен дебат по него.

Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато започне разписването на конкретни цели, очаквани резултати, междинни цели и индикатори за изпълнение. Не изглежда реалистично на този етап, ЕК да одобри за финансиране план, в който само са изброени големи проекти без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и икономика.

ЕС ни предоставя уникална възможност за преструктуриране на икономиката на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски емисии. Липсва стратегически и дългосрочен план, как да се използва човешкия и интелектуалния капитал на България.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

„Прогресивна България“ печели категорично и в Габрово

Published

on

Предизборната надпревара за 52-то Народно събрание в 7 Многомандатен избирателен район – Габрово приключи с ясен и категоричен победител. Това е „Прогресивна България“. Партията на Румен Радев грабна близо половината гласове в района – 22 277, или 47.84% – резултат, който не оставя много място за тълкуване.

На второ място се нарежда „ГЕРБ-СДС“ с 7 392 гласа (15.87%), но разривът между победителя и преследвача е огромен – повече от три пъти. Трето място заема Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 3 872 гласа (8.32%). Зад голямата тройка се наредиха „Възраждане“ с 2 425 гласа (5.21%) и неочаквано ПП „Величие“ с 2 110 гласа (4.53%), задминали утвърдената „БСП – Обединена левица“, която събра 1 851 гласа (3.98%). ПП „МЕЧ“ (1 641 гласа, 3.52%) и „Сияние“ (1 633 гласа, 3.51%) се борят практически рамо до рамо веднага след тях.

По-надолу: „Алианс за права и свободи – АПС“ с 865 гласа (1.86%), ПП „Има такъв народ“ с 493 гласа (1.06%), „Движение за права и свободи“ – ДПС с 372 гласа (0.80%), „Антикорупционен блок“ с 269 гласа (0.58%), „Синя България“ с 237 гласа (0.51%), „България може“ с 233 гласа (0.50%), „Пряка демокрация“ с 189 гласа (0.41%), ПП „Нация“ с 185 гласа (0.40%), „Движение на непартийните кандидати“ с 128 гласа (0.28%), ПП „Глас народен“ с 90 гласа (0.19%), ПП „Народна партия Истината и само истината“ с 86 гласа (0.19%), НД „Непокорна България“ с 77 гласа (0.17%), „Моя България“ с 69 гласа (0.15%), „Партия на зелените“ с 37 гласа (0.08%), „Съпротива“ с 24 гласа (0.05%) и КП „Трети март“ с 14 гласа (0.03%).

Любопитен детайл – 857 избиратели са упражнили правото си да гласуват с опцията „Не подкрепям никого“, което ги нарежда точно между АПС и ИТН по брой.

Зареди още

Новини

Даниел Петров: Габрово има потенциал за индустриално възраждане

Малкият бизнес, индустриалните зони и новите форми на заетост са ключът към връщането на живота в региона.

Published

on

Икономическото развитие на област Габрово изисква целенасочена политика, която да създаде условия за стабилна заетост и дългосрочен растеж. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров, който очерта основните приоритети за възстановяване на икономическата жизненост на региона.

По думите му Габрово и Севлиево имат традиции в индустрията и производството, но през последните години този потенциал остава недоразвит заради липса на последователна държавна политика и реална подкрепа за бизнеса.

„Нашата цел е да създадем условия за стабилна и дългосрочна заетост, така че хората да могат да работят и да се развиват тук, без да бъдат принудени да търсят реализация извън региона“, подчерта Петров.

Сред основните акценти в програмата е подкрепата за малкия и средния бизнес чрез облекчаване на административните режими и създаване на насърчителни политики.

Според него именно този сектор е гръбнакът на местната икономика и ключов фактор за устойчиво развитие. Паралелно с това се предвижда активна работа за развитие на индустриалните зони в Габрово и Севлиево, както и привличане на инвестиции, които създават реална добавена стойност, а не временна заетост.

„Инвестициите трябва да бъдат насочени към производства и дейности, които оставят стойност в региона и дават перспектива за развитие“, заяви той.

Петров постави акцент и върху възраждането на традиционните занаяти и производства, които са част от идентичността на региона. Според него те могат да се превърнат в устойчив източник на доходи, ако бъдат подкрепени с модерни инструменти и достъп до пазари.

В същото време се предлага развитие на съвременни форми на заетост, включително дистанционна работа, която да даде възможност на младите хора да останат в региона, без да правят компромис с професионалното си развитие.

„Габрово има потенциал да съчетае традиция и модерност – въпросът е да се създадат условия това да се случи“, подчерта Петров.

Според него проблемите на региона са част от по-широк национален модел, при който икономическата политика е лишена от дългосрочна визия и насоченост към националния интерес.

От „Възраждане“ предлагат изграждане на устойчива и национално ориентирана икономика, която да гарантира икономическа независимост и дългосрочно благоденствие.

Ключов елемент в тази стратегия е развитието на силна индустриална база, която да осигурява добавена стойност, технологична самостоятелност и стабилна заетост.

„Възраждане“ залага и на активна държавна подкрепа за малкия и средния бизнес чрез по-лесен достъп до финансиране, намаляване на административната тежест и създаване на конкурентна среда. В икономическата политика се предвиждат и конкретни финансови мерки – стимули за инвестиции, диференцирани данъчни ставки по сектори, премахване на ДДС върху основни стоки като храни, лекарства и книги, както и ограничаване на свръхпечалбите в ключови сектори.

„Икономиката трябва да работи за българските граждани, а не за външни интереси. Само така можем да върнем развитието в регионите и да дадем реална перспектива на хората“, заяви Петров.

По думите му възстановяването на индустрията, подкрепата за бизнеса и активната роля на държавата са ключът към икономическото възраждане както на Габрово, така и на цялата страна.

В заключение той подчерта, че икономиката и заетостта ще бъдат сред водещите приоритети в програмата на „Възраждане“ за предстоящите парламентарни избори. „Възраждане“ е с номер 8 в бюлетината! Купуването и продаването на гласове е престъпление!

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Даниел Петров: Демографската криза в Габрово не е статистика, а въпрос на оцеляване на региона

Published

on

Демографската криза в област Габрово се задълбочава и вече се отразява пряко върху развитието на региона. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров, който определи проблема като най-сериозното предизвикателство пред местните общности.

По думите му процесът не е абстрактен, а ясно видим в ежедневието – в обезлюдените села, затворените училища и намаляващото население в градове като Габрово, Севлиево и Дряново.

„Това не е просто статистика. Това е реалност, която виждаме всеки ден – празни улици, липса на млади хора и постепенно изчезване на цели населени места“, посочи Петров. Според него загубата на население води до обезсмисляне на всички останали политики, ако не бъде овладяна навреме.

„Губим най-ценния ресурс – хората. Ако този процес не бъде спрян, всички други мерки губят значение“, подчерта той.

Петров свърза регионалната картина с общата ситуация в страната, която според „Възраждане“ може да бъде определена като демографска катастрофа.

Данните показват трайно намаляване на населението през последните десетилетия, като страната губи десетки хиляди души годишно, а цели региони се превръщат в обезлюдени територии.

Сред основните причини той открои емиграцията, ниската раждаемост и високата смъртност, които засягат както големите градове, така и по-малките области като Габрово.

Като ключов приоритет Петров посочи необходимостта от активна политика за връщане на българите от чужбина.

„Ще работим за създаване на регионална програма за завръщане на габровци, като изградим връзка с нашите сънародници зад граница и осигурим реални условия за работа и живот тук“, заяви той.

По думите му това трябва да бъде подкрепено с административни облекчения и сътрудничество с местния бизнес, за да има реална заетост, а не само декларации.

Друг основен акцент е подкрепата за семействата и насърчаването на раждаемостта. „Ще върнем семейството в центъра на обществените политики чрез конкретни финансови стимули, достъпни детски градини и ясни условия за младите хора да създадат дом тук“, посочи Петров.

Той подчерта, че подобни мерки трябва да бъдат съчетани с по-широка промяна в ценностната система, насочена към утвърждаване на семейството, отговорността и грижата за следващото поколение.

Според позицията на „Възраждане“ демографският проблем не може да бъде решен с частични мерки, а изисква дългосрочна и последователна стратегия на национално ниво.

„Пред страната няма по-важна задача от обръщането на тази тенденция. Без хора няма икономика, няма образование, няма бъдеще“, заяви Петров.

Той посочи още, че управлението на миграционните процеси трябва да бъде насочено към връщане на българите, а не към компенсиране на липсата на работна сила чрез внос на евтина работна ръка.

По думите му Габрово е пример за регион, в който демографските процеси се усещат по-рано и по-силно, но същите тенденции са видими в цялата страна.

„Ако искаме да има бъдеще за региона и за България, трябва да започнем да действаме сега – последователно и с ясна цел“, заключи Петров.

„Възраждане“ е с номер 8 в бюлетината! Купуването и продаването на гласове е престъпление!

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица