Свържи се с нас

Новини

Националният план за възстановяване и устойчивост е огледало на едно немощно управление

Published

on

Националният план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде заявка за социален и икономически растеж, измерен чрез конкретни показатели – БВП, инвестиции, работни места, доходи, производителност, иновации, технологично обновление, социална стабилност и др. Представеният тези дни документ за възстановяване и устойчивост след корона-кризата (която не само, че не е приключила, но и се очаква тепърва в България да достигне своя пик) е в проектна форма, а това е видно от много пропуски и недообмислени мерки в документа.

Планът, който изглежда на пръв поглед изчерпателен, не е обвързан с основни приоритетни политики на ЕС, които са заложени, както в дългосрочния, така и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните планове трябва да са огледало на общите европейски политики и стратегия, за да се отпуснат допълните средства за борба с последствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 млрд. евро от план „Следващо поколение ЕС“) са достъпни за държавите-членки, но не им се полагат без адекватна национална стратегия за икономически и социален растеж. Средствата за всяка държава-членка ще се определят и отпускат спрямо представения национален план. Тук говорим за един дългосрочен процес на допълнително финансиране (до 2024 г.) с цел възстановяване на икономическата и социална криза, породена от Covid-19.

Липсата на сериозен анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво, както и конкретни инвестиции в областта на малките и средни предприятия (МСП) са видими. Няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, а се наблюдава порочния модел, на който сме свидетели от години, на „усвояване“, а не на адекватно инвестиране на средствата.

Планът трябва да бъде интегриран с националната политика и в пряка корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда никъде в документа. Анализирайки тема по тема отделните параграфи от представения план, прави впечатление следното:

Стълб 1: Иновативна България (основни теми: образование, научни изследвания и иновации, интелигента индустрия)

Съществува риск, реформата и инициативите на обновяване на материалните бази да се сведе до обикновено саниране и ремонти, които, както практиката показва, ще се насочват към „приближени“ фирми. Предвидено е построяването на 300 експерименталните кабинети в 1680 училища, но липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на дадено учебно заведение. Изграждането на експерименталните кабинети и лаборатории трябва да върви заедно с ясен план за снабдяване от държавата на консумативите за практическа работа и експерименти, които са значителни като стойност. Не е достатъчно просто да се построят кабинетите. Няма план и за обучение на преподавателския състав.

Липсва стратегическа визия в кои сектори, България има конкурентно предимство и дали трябва да се насочи финансирането в тях или да се подпомагат и нови иновативни сфери на развитие.

Стълб 2: Зелена България (основни теми: кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие, устойчиво селско стопанство)

Липсва цялостна стратегия за развитието на енергийния сектор в страната. Работи се на парче и не се посочва алтернатива за заместване на големите базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се споменава за изграждане на локални мрежи за пренос и разпределение на електроенергия, произведена от локални/малки домакинства/производства, които консумират и произвеждат енергия, посредством когенерации и други инсталации. Енергийната ефективност не означава само санирането на сградите, тя е инвестиции в по-ефективни техники за производство. Не се споменава участието на България в развиването на нови технологии и иновации, свързани с водорода и съхранението на енергия.

Стълб 3: Свързана България (основни теми: цифрова свързаност, транспортна свързаност, местно развитие)

Няма конкретни планове за повишаването на цифровата компетентност на населението. Липсва яснота как ще бъде компенсиран недостига от над 670 000 служители за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) сектора. Нужен е ясен план за развитие на цифровия сектор и бизнес в България, който включва разгръщане на сигурна цифрова инфраструктура, осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения, укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации. Цифровизацията трябва да бъде в полза на кръгова нисковъглеродна икономика и в повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги.

Липсва анализ на икономическия потенциал на регионите. Това би позволило специализация на база на природни или стопански дадености, с цел по-ускорено икономическо развитие. Основните средства, предвидени за селско стопанство са предназначени за модернизацията на напоителните системи, но няма подробности как ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се региони. Не е представен анализ на постигнатото и финансираното до момента по Програмата за развитие на селските райони. Съществува риск от двойно финансиране на дейности.

Стълб 4: Справедлива България (основни теми: бизнес среда, социално включване, здравеопазване)

Отсъства цялостен подход и същностни реформи във функционирането на съдебната система и гарантиране прилагането на върховенството на правото. Не е направена оценка на вече реализираните или реализиращи се проекти за електронно правосъдие. Има дублиране на дейности, за което вече е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).

В тази част на плана трябва да залегнат програми за подготовка на работещото население към новите реалности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през следващите 20-30 г., а не просто строителство на парче с цел усвояване на средствата.

Отново се набляга на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва стратегия за подготовка и задържане на качествен здравен персонал, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни показа, че не оборудването лекува, а хората.

От внимателния прочит на българския план, мога да се изведат няколко извода:
– Липсва връзка с приоритети на ЕС за инвестиции в зелени технологии и стартиращи МСП. Ангажиментите по Зелената сделка на ЕС почти отсъстват;
– Не се търси финансиране на цялостна реформа за съдебната, енергийната и здравната система, които са ключови. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във вече изградените административни разделения;
– Липсва стратегическа визия за преструктуриране на икономиката, която да произвежда висока добавена стойност от производства с ниски емисии и от там на пазара на труда за следващите 30 г.;
– Няма анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво. Няма как да бъдат инвестирани тези средства целесъобразно без ясна оценка на досегашните проекти, настоящата ситуация и перспективите пред нас;
– Процесът на съставяне на плана не е включващ и всеобхватен, не е проведен прозрачен процес на комуникация и обсъждане със заинтересованите страни и на този етап не е предвиден парламентарен дебат по него.

Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато започне разписването на конкретни цели, очаквани резултати, междинни цели и индикатори за изпълнение. Не изглежда реалистично на този етап, ЕК да одобри за финансиране план, в който само са изброени големи проекти без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и икономика.

ЕС ни предоставя уникална възможност за преструктуриране на икономиката на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски емисии. Липсва стратегически и дългосрочен план, как да се използва човешкия и интелектуалния капитал на България.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

Шест нови попълнения подсилиха Янтра за новия сезон

Published

on

Янтра (Габрово) представи шест нови попълнения в рамките на последния месец. Селекцията за сезон 2026/2027 включва футболисти с богат опит в професионалния футбол, добре познат на габровската публика плеймейкър и млади състезатели, които тепърва ще търсят утвърждаване при мъжете.

Новите „ковачи“ са Айвън Ангелов, Александър Георгиев, Иван Коконов, Йоан Йорданов, Кольо Станев и Мартин Портарски. Шестимата дават на треньорския щаб повече възможности във всяка линия – от двата фланга на защитата до организацията и завършването на атаките.

Първото лятно попълнение беше обявено на 16 юни. Айвън Ангелов се завръща в Габрово след един сезон във „Фратрия“. Техничният офанзивен полузащитник вече носи екипа на „Янтра“ през сезони 2023/2024 и 2024/2025 и се превърна в един от любимците на публиката. Роденият в Ловеч футболист е възпитаник на школата на „Левски“ и може да действа като плеймейкър и по двата фланга. В кариерата си е преминал още през „Спартак“ (Плевен), „Беласица“, „Локомотив“ (Пловдив), ЦСКА 1948 и „Спартак“ (Варна). За предишния си престой в Габрово записа 48 шампионатни срещи и осем попадения. Завръщането му носи на състава креативност, скорост и вече изградено разбирателство с клубната среда.

Само няколко дни по-късно „Янтра“ подсили защитата с Александър Георгиев. 28-годишният ляв бек пристига след престой в „Спартак“ (Варна). Георгиев е продукт на школите на „Светкавица“ и „Литекс“, а зад гърба си има сериозен опит в Първа лига. Носил е екипите на „Литекс“, ЦСКА, „Септември“, „Етър“, „Арда“, „Крумовград“ и „Спартак“ (Варна). Може да играе както като краен защитник, така и в по-предни позиции по левия фланг. Именно тази универсалност би могла да се превърне в едно от важните му качества за състава на „ковачите“.

На 25 юни клубът представи нов централен нападател – 22-годишния Йоан Йорданов. Той пристига от втория отбор на „Лудогорец“, където направи първите си стъпки в професионалния футбол. Йорданов е роден на 12 февруари 2004 година в Търговище. Привличането му е инвестиция в млад футболист с потенциал за развитие, но и отговор на необходимостта от повече конкуренция на върха на атаката. Пред клубните канали нападателят заяви, че ще се раздава за отбора и се надява да отбележи много голове.

Най-опитното име в лятната селекция безспорно е Иван Коконов. 34-годишният флангови нападател беше представен на 4 юли, след като за последно защитаваше цветовете на „Монтана“. Коконов има повече от 450 официални мача в българския професионален футбол. Играл е за редица утвърдени клубове и разполага със сериозен опит както в Първа, така и във Втора лига. Най-трайна следа оставя с екипа на „Арда“, с който достига до финала за Купата на България и участва в европейските клубни турнири. Той може да действа по двата фланга и зад централния нападател. Освен чисто футболните му качества, от Коконов ще се очаква да бъде лидер и ориентир за по-младите състезатели в отбора.

Кольо Станев засилва конкуренцията вдясно На 14 юли към отбора се присъедини десният защитник Кольо Станев. Макар да е само на 24 години, юношата на „Етър“ вече има девет сезона в мъжкия футбол и опит и в двете професионални дивизии. Станев дебютира за първия състав на великотърновския клуб още като тийнейджър, а през сезон 2025/2026 беше част от „Добруджа“. Той е футболист с офанзивни навици, който може активно да подпомага атаката по десния фланг. Пристигането му дава допълнителна динамика и конкуренция в отбраната на габровския тим.

Последният от шестимата представени футболисти е 18-годишният Мартин Портарски. Младежът е възпитаник на школата на „Национал“ (София), в която преминава през всички възрастови групи и е капитан на отбора до 18 години. Портарски е юношески национал на България. Макар в представянето на „Янтра“ да е определен като полузащитник, той има подготовка и опит и като десен краен бранител. С преминаването си в Габрово подписва първия професионален договор в кариерата си и получава възможност да направи прехода от юношеския към мъжкия футбол.

Лятната работа на „Янтра“ очертава ясен баланс. Коконов, Георгиев и Станев носят значителен опит от професионалните първенства. Ангелов се завръща като познат и доказан в Габрово футболист, а Йорданов и Портарски олицетворяват стремежа на клуба да развива млади български състезатели. Шестте нови попълнения повишават конкуренцията във всички линии и дават на „ковачите“ повече тактически варианти.

Истинската оценка за селекцията ще дойде на терена, но още преди началото на сезон 2026/2027 е ясно, че в Габрово изграждат състав с амбиция, опит и перспектива.

Зареди още

Любопитно

Рекорден брой участници в спортните турнири на Узана Поляна Фест

Published

on

Спортните турнири на Узана Поляна Фест 2026 привлякоха рекорден брой участници и превърнаха поляната в оживена арена на феърплей, спонтанни отбори и донесоха още повече неподправено фестивално настроение.

Още в първия ден от фестивала, когато слънцето започна да се снижава, в пространство ПОЗНАНИЕ настъпи време за тишина, концентрация и интелектуална битка. Първият открит турнир по блиц шах в историята на фестивала, организиран със съдействието на ШК „Орловец 1997“ – Габрово, събра 32 участници, които повече от два часа премериха стратегическо мислене и бързи решения.

Под сенките на дърветата, сред спокойствието на Узана, шахматисти от различни възрасти и опит доказаха, че спортът не е само движение – той е и ум, и характер, и способност да останеш фокусиран, когато всичко около теб те предизвиква да се впуснеш в най-различни активности.

В съботния ден, под откритото небе и жаркото слънце, футболът и волейболът събраха общо 25 /13+12/ отбора – далеч над първоначално планираните 16 /8+8/. В предварителното записване заявки бяха подали едва пет тима, а всички останали се сформираха на място, в духа на Узана, където хората се събират, за да играят, да се забавляват и да бъдат част от една общност. Футболният турнир събра 12 отбора и донесе емоции, които напомниха за големите мачове от световното първенство, течащо по същото време. Атракцията на турнира бяха дамския отбор „Пърленките“, които се изправиха срещу „Рестарт Юнайтед“ и след дузпи успяха да победят момчетата с 3:1. На финала триумфира „Живко микс“, следван от Отбор без име и „Бразилците“, които внесоха характерен заряд и настроение.

Волейболът също привлече силен интерес – 13 отбора се включиха в надпреварата, а на върха се изкачиха „Лечителите“, пред „Маниаците“ и „Наказателите“. Турнирите бяха организирани със съдействието на компанията за селектирано пиво БИНДИНГ България, която традиционно подкрепя спортните инициативи на фестивала.

Тази година спортът беше сред най-силните акценти на Узана Поляна Фест. Не просто състезания, а истинско преживяване, което събира хората, създава нови приятелства и носи онзи естествен дух на общност.

А в контекста на тазгодишната фестивална тема „Равновесие“, спортът ни показа как балансът се проявява в движението, в играта, в уважение към съперника и в способността да бъдеш част от нещо по-голямо.

Зареди още

Новини

РЗИ-Габрово с инициатива по повод Световния ден за борба с хепатита

Published

on

Всяка година на 28 юли Световна здравна организация отбелязва Световния ден за борба с хепатита, с цел повишаване осведомеността за вирусните хепатити сред обществеността.

Какво е вирусен хепатит? Вирусният хепатит е възпаление на черния дроб, причинено от специфични вируси. Най-често срещаните видове са хепатит A, B и C, но съществуват и други като D и E. Тези вируси са насочени към чернодробните клетки, причинявайки възпаление, увреждане на черния дроб и потенциално водещи до по-тежки състояния.

По инициатива на Министерството на здравеопазването, съвместно с регионалните здравни инспекции през месец юли ще се проведе скринингова кампания за хепатит В и хепатит С.

Изследването е анонимно и безплатно. Прави се в рамките на 15 – 20 минути с помощта на бързи имунохроматографски тестове за доказване на повърхностния антиген на хепатит В вируса и на антитела срещу хепатит С вируса.

През периода 27.07.2026 г. – 31.07.2026 г. от 8.30 ч. до 12.30 ч. може да се изследвате в лабораторията на РЗИ Габрово, на адрес: гр. Габрово, ул. „Райчо Каролев” №.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица