Свържи се с нас

Новини

Националният план за възстановяване и устойчивост е огледало на едно немощно управление

Published

on

Националният план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде заявка за социален и икономически растеж, измерен чрез конкретни показатели – БВП, инвестиции, работни места, доходи, производителност, иновации, технологично обновление, социална стабилност и др. Представеният тези дни документ за възстановяване и устойчивост след корона-кризата (която не само, че не е приключила, но и се очаква тепърва в България да достигне своя пик) е в проектна форма, а това е видно от много пропуски и недообмислени мерки в документа.

Планът, който изглежда на пръв поглед изчерпателен, не е обвързан с основни приоритетни политики на ЕС, които са заложени, както в дългосрочния, така и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните планове трябва да са огледало на общите европейски политики и стратегия, за да се отпуснат допълните средства за борба с последствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 млрд. евро от план „Следващо поколение ЕС“) са достъпни за държавите-членки, но не им се полагат без адекватна национална стратегия за икономически и социален растеж. Средствата за всяка държава-членка ще се определят и отпускат спрямо представения национален план. Тук говорим за един дългосрочен процес на допълнително финансиране (до 2024 г.) с цел възстановяване на икономическата и социална криза, породена от Covid-19.

Липсата на сериозен анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво, както и конкретни инвестиции в областта на малките и средни предприятия (МСП) са видими. Няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, а се наблюдава порочния модел, на който сме свидетели от години, на „усвояване“, а не на адекватно инвестиране на средствата.

Планът трябва да бъде интегриран с националната политика и в пряка корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда никъде в документа. Анализирайки тема по тема отделните параграфи от представения план, прави впечатление следното:

Стълб 1: Иновативна България (основни теми: образование, научни изследвания и иновации, интелигента индустрия)

Съществува риск, реформата и инициативите на обновяване на материалните бази да се сведе до обикновено саниране и ремонти, които, както практиката показва, ще се насочват към „приближени“ фирми. Предвидено е построяването на 300 експерименталните кабинети в 1680 училища, но липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на дадено учебно заведение. Изграждането на експерименталните кабинети и лаборатории трябва да върви заедно с ясен план за снабдяване от държавата на консумативите за практическа работа и експерименти, които са значителни като стойност. Не е достатъчно просто да се построят кабинетите. Няма план и за обучение на преподавателския състав.

Липсва стратегическа визия в кои сектори, България има конкурентно предимство и дали трябва да се насочи финансирането в тях или да се подпомагат и нови иновативни сфери на развитие.

Стълб 2: Зелена България (основни теми: кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие, устойчиво селско стопанство)

Липсва цялостна стратегия за развитието на енергийния сектор в страната. Работи се на парче и не се посочва алтернатива за заместване на големите базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се споменава за изграждане на локални мрежи за пренос и разпределение на електроенергия, произведена от локални/малки домакинства/производства, които консумират и произвеждат енергия, посредством когенерации и други инсталации. Енергийната ефективност не означава само санирането на сградите, тя е инвестиции в по-ефективни техники за производство. Не се споменава участието на България в развиването на нови технологии и иновации, свързани с водорода и съхранението на енергия.

Стълб 3: Свързана България (основни теми: цифрова свързаност, транспортна свързаност, местно развитие)

Няма конкретни планове за повишаването на цифровата компетентност на населението. Липсва яснота как ще бъде компенсиран недостига от над 670 000 служители за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) сектора. Нужен е ясен план за развитие на цифровия сектор и бизнес в България, който включва разгръщане на сигурна цифрова инфраструктура, осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения, укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации. Цифровизацията трябва да бъде в полза на кръгова нисковъглеродна икономика и в повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги.

Липсва анализ на икономическия потенциал на регионите. Това би позволило специализация на база на природни или стопански дадености, с цел по-ускорено икономическо развитие. Основните средства, предвидени за селско стопанство са предназначени за модернизацията на напоителните системи, но няма подробности как ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се региони. Не е представен анализ на постигнатото и финансираното до момента по Програмата за развитие на селските райони. Съществува риск от двойно финансиране на дейности.

Стълб 4: Справедлива България (основни теми: бизнес среда, социално включване, здравеопазване)

Отсъства цялостен подход и същностни реформи във функционирането на съдебната система и гарантиране прилагането на върховенството на правото. Не е направена оценка на вече реализираните или реализиращи се проекти за електронно правосъдие. Има дублиране на дейности, за което вече е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).

В тази част на плана трябва да залегнат програми за подготовка на работещото население към новите реалности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през следващите 20-30 г., а не просто строителство на парче с цел усвояване на средствата.

Отново се набляга на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва стратегия за подготовка и задържане на качествен здравен персонал, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни показа, че не оборудването лекува, а хората.

От внимателния прочит на българския план, мога да се изведат няколко извода:
– Липсва връзка с приоритети на ЕС за инвестиции в зелени технологии и стартиращи МСП. Ангажиментите по Зелената сделка на ЕС почти отсъстват;
– Не се търси финансиране на цялостна реформа за съдебната, енергийната и здравната система, които са ключови. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във вече изградените административни разделения;
– Липсва стратегическа визия за преструктуриране на икономиката, която да произвежда висока добавена стойност от производства с ниски емисии и от там на пазара на труда за следващите 30 г.;
– Няма анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво. Няма как да бъдат инвестирани тези средства целесъобразно без ясна оценка на досегашните проекти, настоящата ситуация и перспективите пред нас;
– Процесът на съставяне на плана не е включващ и всеобхватен, не е проведен прозрачен процес на комуникация и обсъждане със заинтересованите страни и на този етап не е предвиден парламентарен дебат по него.

Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато започне разписването на конкретни цели, очаквани резултати, междинни цели и индикатори за изпълнение. Не изглежда реалистично на този етап, ЕК да одобри за финансиране план, в който само са изброени големи проекти без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и икономика.

ЕС ни предоставя уникална възможност за преструктуриране на икономиката на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски емисии. Липсва стратегически и дългосрочен план, как да се използва човешкия и интелектуалния капитал на България.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

В Габрово отбелязват 130 години от първата българска ТПК „Напредък“

Published

on

С тържествено честване в Габрово ще отбележат 130 години от създаването на първата българска трудово-производителна кооперация „Напредък“. Събитието ще открие заместник-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова-Великова. То ще се проведе на 14 октомври от 13.00 часа в залата на Регионалния център за социална икономика – Габрово на ул. Успех, 1, партер.

Официални гости на честването ще бъдат доц. дн Владислав Лазаров – председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации, проф. Стефан Мичев и Нели Томова. Те ще представят книгата си „Трудът – непреходна ценност. 130 години трудово- производителни кооперации в България“.

След представянето на книгата, зам.-министър Алексова-Великова и гостите на празника ще поднесат цветя на паметната плоча на ТПК „Напредък“ на ул. „Пенчо Славейков“, 8 в кв. „Шести участък“. Кварталът е известен в миналото като историческото сърце на Габрово, обществен и търговски център на града от края на 19 в. до първата половина на 20 в.

На това място на 1 октомври 1895 г. седем предприемчиви майстори-шивачи обединяват усилията си и учредяват шивашко-работническото дружество „Напредък“. А то поставя началото на кооперативния труд у нас. Събитието се организира в партньорство между Министерството на труда и социалната политика и Националния съюз на трудово-производителните кооперации (НС на ТПК).

Миналата година доц. дн Лазаров публично оповести честването на годишнината по време на откриването на документалната изложба „105 години от създаването на Националния съюз на трудово-производителните кооперации в България“. Той добави също, че 2025 г. е обявена от ООН за годината на кооперациите.

Честването на 130-годишнина от създаването на ТПК „Напредък“ и представянето на книгата за историята на трудово-производителни кооперации в България показват приноса на НС на ТПК за развитието на социалната икономика у нас. Партньорството между Министерство на труда и социалната политика и Националния съюз на ТПК, е ключово за съхраняването на традициите на социалното предприемачество.

Габрово е известен не само като люлка на българското новосветско образование и столица на хумора, но и като „българския Манчестър“ – индустриалния център на България през 20 в. Градът пази своето културно и историческо наследство, а традициите на габровските предприемачи са живи и до днес.

Зареди още

Крими

Оставиха в ареста габровец, хванат с кокаин, пико и марихуана

Published

on

По искане на Окръжната прокуратура в Габрово бе взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняем за държане с цел разпространение на различни видове високорискови наркотични вещества, при условията на опасен рецидив.

Състав на Окръжния съд уважи искането спрямо 35-годишния А.Д. от Габрово. Мъжът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 05.10.2025 г. в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, при условията на опасен рецидив, в обитаваното от него жилище в гр.  Габрово държал с цел разпространение различни видове високорискови наркотични вещества – кокаин,  метамфетамин  и марихуана.         

За престъплението по чл. 354“а“, ал. 2 т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от  НК,  за което А.Д. е привлечен в качеството на обвиняем, се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 години до 15 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева.         

Съдът уважи становището на наблюдаващия прокурор, че от събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение за авторството на деянието и е налице реална опасност обвиняемият да се укрие, както и да извърши друго престъпление.         

Определението на Окръжен съд – Габрово може да бъде обжалвано пред Апелативния съд – Велико Търново.

Зареди още

Икономика

Преизбраха Пламен Петров за председател на ОП на КСБ – Габрово

Published

on

Предприемачът Пламен Петров бе преизбран за председател на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово. Това се случи по време на редовното Общо годишно отчетно – изборно събрание на организацията, което се проведе в началото в началото на месец октомври.

Събитието събра членове на Областния и Контролния съвет, както и представители на строителни фирми от региона. Сред гостите бяха инж. Любомир Качамаков – заместник-председател на УС на КСБ, инж. Тодор Андонов и инж. Любомир Шербетов – членове на Изпълнителното бюро, както и Венцислав Дончев, председател на ОП на КСБ – Велико Търново.

Заседанието бе открито от председателя на ОП – Габрово, Пламен Петров, който приветства присъстващите и представи доклад на председателя на Областния съвет. В него бяха обобщени основните дейности на Камарата през изминалата година, както и ключовите инициативи, реализирани съвместно с други областни представителства в страната. Сред акцентите беше форумът „Идеи с бъдеще“, събрал в Арбанаси представители от Велико Търново, София, Ловеч, Русе, Плевен и Габрово.

Пламен Петров припомни и откриването на Камерната зала на Кукления театър в Габрово, на което са присъствали всички фирми, участвали в ремонта. В доклада бе споменато и награждаването на участниците в Националния конкурс „Преминал майстор през земята“, който се реализира в рамките на честванията, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето. ОП на КСБ – Габрово осигури отличията, които Петров връчи на победителите.

След представянето на доклада, председателят на Контролния съвет Иван Иванов отчете финансовите резултати и предложи бюджетната рамка за 2026 година. Делегатите единодушно я одобриха, като насочиха вниманието си към бъдещи инициативи, свързани с квалификацията на кадрите и по-тясното сътрудничество с общините в региона.

В дух на прозрачност и доверие премина и изборът на новия Областен съвет. С тайно гласуване за председател бе преизбран Пламен Петров („Валентин Петров 2004“ ООД). Сред избраните членове са Манол Манолов („Масив Трявна“ ЕООД), Рачо Шейтанов („РГС“ ООД), Стойо Стоев („Фаворит 96“ ООД), Илиян Димитров („Илистрой“ ЕООД), Богомил Петков („Мазалат“ ЕООД) и Евгени Стоев („Пътстрой-Габрово“ АД). В Контролния съвет влизат Иван Иванов („Мегастрой 2014“ ООД), Васил Михайлов („Прометал 2000“ ООД) и Тихомир Галов („ТНТ Инженеринг“ ЕООД).

В края на заседанието инж. Любомир Качамаков изрази признание за активната дейност на габровската структура и поздрави Пламен Петров за последователната му работа. ОП Габрово издигна неговата кандидатура за член на Управителния съвет на КСБ, а Иван Иванов – за член на Контролния съвет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица