Новини
Нови критериите за целева помощ за семействата с деца до 14 години
От 27 ноември са променени критериите за отпускане на месечна целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, напомниха от Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово.
Ето какви са критериите за отпускане на месечната целева помощ:
• детето не посещава училище/детско заведение поради въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
• детето не е настанено извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
• двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност;
• двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от определения доходен критерий;
• двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
• двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете не получават обезщетение за бременност и раждане;
• средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата.
Размер на помощта:
Размерът на помощта се определя от броя на децата, както и от броя на работните дни, в които децата не посещават училище/детско заведение, както следва:
1. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок над 10 работни дни от месеца: – за семейства с едно дете размерът на помощта е равен на размера на месечната минимална работна заплата (610 лв. за 2020 г.) – за семейства с две и повече деца размерът на помощта е равен на 150 на сто от размера на месечната минимална работна заплата (915 лв. за 2020 г.).
2. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок от 6 до 10 работни дни от месеца: – за семейства с едно дете размерът на помощта е 305 лв. за 2020 г. – за семейства с две и повече деца размерът на помощта е 457,50 лв. за 2020 г.
3. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок до 5 работни дни от месеца: – за семейства с едно дете размерът на помощта е 152,50 лв. за 2020 г. – за семейства с две и повече деца размерът на помощта е 228,75 лв. за 2020 г.
Размерът на помощта се определя за всеки месец поотделно съобразно броят на дните, в които в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, но не повече от броя на дните, в които работещият родител ползва неплатен отпуск.
Как се кандидатства за отпускане на помощта?
Месечната целева помощ се отпуска въз основа на заявление-декларация подадено в Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, към което се прилагат и необходимите документи:
1. Документи за брутните доходи на родителите за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка от:
• трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения;
• извършване на услуги с личен труд;
• дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
• стипендии;
• други доходи.
2. Служебна бележка от работодател, че работникът/служителят е в неплатен отпуск и не може да извършва дистанционно работа от вкъщи, не получава компенсации за ползване на неплатен отпуск по реда на ПМС № 325/26.11.2020 г., не може да ползва платен годишен отпуск и не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или бременност и раждане;
3. Служебна бележка, удостоверяваща че детето не посещава училище/детска ясла / детска градина/предучилищна група поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка (в случаите, когато тази информация не се предоставя по служебен ред);
4. При необходимост дирекциите „Социално подпомагане“ могат да изискват и други документи.
Образецът на заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ, както и примерен образец на служебна бележка от работодател, са публикувани на електронната страница на АСП, раздел „Коронавирус COVID-19“ – „Инструкция за ползване на електронни административни услуги в условията на извънредно положение“ – електронна услуга № 26.
Документи
Заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
Примерен образец на служебна бележка издадена от работодател за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
Къде и как се подава заявлението-декларация?
Заявлението-декларация с приложените към него документи се подава в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес:
– лично, като се прилага лична карта (за справка);
– чрез лицензиран пощенски оператор, като заявлението декларация следва да е в оригинал;
– по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване с квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на НОИ: http://www.egov.bg/ – на извънредно въведения електронен адрес: ao@asp.government.bg.
Месечната целева помощ се изплаща в срок до края на месеца следващ месеца, за който е отпусната.
Ако въведената в училището/детското заведение мярка обхваща период от два и повече месеца, семействата, на които е отпусната помощта следва да представят в дирекция „Социално подпомагане“ удостоверения за доходи всеки месец.
Месечната целева помощ по реда на чл. 16б от ППЗСП не може се получава едновременно с компенсациите, предоставяни на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, регламентирани с Постановление на Министерски съвет № 325 от 26 ноември 2020 г.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.
Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.
Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.
На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.
-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Културапреди 17 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Кримипреди 2 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди 23 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди 2 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 23 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото