Новини
Нови критериите за целева помощ за семействата с деца до 14 години
От 27 ноември са променени критериите за отпускане на месечна целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, напомниха от Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово.
Ето какви са критериите за отпускане на месечната целева помощ:
• детето не посещава училище/детско заведение поради въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
• детето не е настанено извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
• двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност;
• двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от определения доходен критерий;
• двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
• двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете не получават обезщетение за бременност и раждане;
• средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата.
Размер на помощта:
Размерът на помощта се определя от броя на децата, както и от броя на работните дни, в които децата не посещават училище/детско заведение, както следва:
1. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок над 10 работни дни от месеца: – за семейства с едно дете размерът на помощта е равен на размера на месечната минимална работна заплата (610 лв. за 2020 г.) – за семейства с две и повече деца размерът на помощта е равен на 150 на сто от размера на месечната минимална работна заплата (915 лв. за 2020 г.).
2. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок от 6 до 10 работни дни от месеца: – за семейства с едно дете размерът на помощта е 305 лв. за 2020 г. – за семейства с две и повече деца размерът на помощта е 457,50 лв. за 2020 г.
3. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок до 5 работни дни от месеца: – за семейства с едно дете размерът на помощта е 152,50 лв. за 2020 г. – за семейства с две и повече деца размерът на помощта е 228,75 лв. за 2020 г.
Размерът на помощта се определя за всеки месец поотделно съобразно броят на дните, в които в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, но не повече от броя на дните, в които работещият родител ползва неплатен отпуск.
Как се кандидатства за отпускане на помощта?
Месечната целева помощ се отпуска въз основа на заявление-декларация подадено в Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, към което се прилагат и необходимите документи:
1. Документи за брутните доходи на родителите за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка от:
• трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения;
• извършване на услуги с личен труд;
• дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
• стипендии;
• други доходи.
2. Служебна бележка от работодател, че работникът/служителят е в неплатен отпуск и не може да извършва дистанционно работа от вкъщи, не получава компенсации за ползване на неплатен отпуск по реда на ПМС № 325/26.11.2020 г., не може да ползва платен годишен отпуск и не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или бременност и раждане;
3. Служебна бележка, удостоверяваща че детето не посещава училище/детска ясла / детска градина/предучилищна група поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка (в случаите, когато тази информация не се предоставя по служебен ред);
4. При необходимост дирекциите „Социално подпомагане“ могат да изискват и други документи.
Образецът на заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ, както и примерен образец на служебна бележка от работодател, са публикувани на електронната страница на АСП, раздел „Коронавирус COVID-19“ – „Инструкция за ползване на електронни административни услуги в условията на извънредно положение“ – електронна услуга № 26.
Документи
Заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
Примерен образец на служебна бележка издадена от работодател за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
Къде и как се подава заявлението-декларация?
Заявлението-декларация с приложените към него документи се подава в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес:
– лично, като се прилага лична карта (за справка);
– чрез лицензиран пощенски оператор, като заявлението декларация следва да е в оригинал;
– по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване с квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на НОИ: http://www.egov.bg/ – на извънредно въведения електронен адрес: ao@asp.government.bg.
Месечната целева помощ се изплаща в срок до края на месеца следващ месеца, за който е отпусната.
Ако въведената в училището/детското заведение мярка обхваща период от два и повече месеца, семействата, на които е отпусната помощта следва да представят в дирекция „Социално подпомагане“ удостоверения за доходи всеки месец.
Месечната целева помощ по реда на чл. 16б от ППЗСП не може се получава едновременно с компенсациите, предоставяни на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, регламентирани с Постановление на Министерски съвет № 325 от 26 ноември 2020 г.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.
Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 5 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Културапреди 7 дниВеликденски празници в музей „Етър“
-
Новинипреди 7 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него