Свържи се с нас

Новини

Националният план за възстановяване и устойчивост е огледало на едно немощно управление

Published

on

Националният план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде заявка за социален и икономически растеж, измерен чрез конкретни показатели – БВП, инвестиции, работни места, доходи, производителност, иновации, технологично обновление, социална стабилност и др. Представеният тези дни документ за възстановяване и устойчивост след корона-кризата (която не само, че не е приключила, но и се очаква тепърва в България да достигне своя пик) е в проектна форма, а това е видно от много пропуски и недообмислени мерки в документа.

Планът, който изглежда на пръв поглед изчерпателен, не е обвързан с основни приоритетни политики на ЕС, които са заложени, както в дългосрочния, така и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните планове трябва да са огледало на общите европейски политики и стратегия, за да се отпуснат допълните средства за борба с последствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 млрд. евро от план „Следващо поколение ЕС“) са достъпни за държавите-членки, но не им се полагат без адекватна национална стратегия за икономически и социален растеж. Средствата за всяка държава-членка ще се определят и отпускат спрямо представения национален план. Тук говорим за един дългосрочен процес на допълнително финансиране (до 2024 г.) с цел възстановяване на икономическата и социална криза, породена от Covid-19.

Липсата на сериозен анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво, както и конкретни инвестиции в областта на малките и средни предприятия (МСП) са видими. Няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, а се наблюдава порочния модел, на който сме свидетели от години, на „усвояване“, а не на адекватно инвестиране на средствата.

Планът трябва да бъде интегриран с националната политика и в пряка корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда никъде в документа. Анализирайки тема по тема отделните параграфи от представения план, прави впечатление следното:

Стълб 1: Иновативна България (основни теми: образование, научни изследвания и иновации, интелигента индустрия)

Съществува риск, реформата и инициативите на обновяване на материалните бази да се сведе до обикновено саниране и ремонти, които, както практиката показва, ще се насочват към „приближени“ фирми. Предвидено е построяването на 300 експерименталните кабинети в 1680 училища, но липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на дадено учебно заведение. Изграждането на експерименталните кабинети и лаборатории трябва да върви заедно с ясен план за снабдяване от държавата на консумативите за практическа работа и експерименти, които са значителни като стойност. Не е достатъчно просто да се построят кабинетите. Няма план и за обучение на преподавателския състав.

Липсва стратегическа визия в кои сектори, България има конкурентно предимство и дали трябва да се насочи финансирането в тях или да се подпомагат и нови иновативни сфери на развитие.

Стълб 2: Зелена България (основни теми: кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие, устойчиво селско стопанство)

Липсва цялостна стратегия за развитието на енергийния сектор в страната. Работи се на парче и не се посочва алтернатива за заместване на големите базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се споменава за изграждане на локални мрежи за пренос и разпределение на електроенергия, произведена от локални/малки домакинства/производства, които консумират и произвеждат енергия, посредством когенерации и други инсталации. Енергийната ефективност не означава само санирането на сградите, тя е инвестиции в по-ефективни техники за производство. Не се споменава участието на България в развиването на нови технологии и иновации, свързани с водорода и съхранението на енергия.

Стълб 3: Свързана България (основни теми: цифрова свързаност, транспортна свързаност, местно развитие)

Няма конкретни планове за повишаването на цифровата компетентност на населението. Липсва яснота как ще бъде компенсиран недостига от над 670 000 служители за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) сектора. Нужен е ясен план за развитие на цифровия сектор и бизнес в България, който включва разгръщане на сигурна цифрова инфраструктура, осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения, укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации. Цифровизацията трябва да бъде в полза на кръгова нисковъглеродна икономика и в повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги.

Липсва анализ на икономическия потенциал на регионите. Това би позволило специализация на база на природни или стопански дадености, с цел по-ускорено икономическо развитие. Основните средства, предвидени за селско стопанство са предназначени за модернизацията на напоителните системи, но няма подробности как ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се региони. Не е представен анализ на постигнатото и финансираното до момента по Програмата за развитие на селските райони. Съществува риск от двойно финансиране на дейности.

Стълб 4: Справедлива България (основни теми: бизнес среда, социално включване, здравеопазване)

Отсъства цялостен подход и същностни реформи във функционирането на съдебната система и гарантиране прилагането на върховенството на правото. Не е направена оценка на вече реализираните или реализиращи се проекти за електронно правосъдие. Има дублиране на дейности, за което вече е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).

В тази част на плана трябва да залегнат програми за подготовка на работещото население към новите реалности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през следващите 20-30 г., а не просто строителство на парче с цел усвояване на средствата.

Отново се набляга на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва стратегия за подготовка и задържане на качествен здравен персонал, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни показа, че не оборудването лекува, а хората.

От внимателния прочит на българския план, мога да се изведат няколко извода:
– Липсва връзка с приоритети на ЕС за инвестиции в зелени технологии и стартиращи МСП. Ангажиментите по Зелената сделка на ЕС почти отсъстват;
– Не се търси финансиране на цялостна реформа за съдебната, енергийната и здравната система, които са ключови. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във вече изградените административни разделения;
– Липсва стратегическа визия за преструктуриране на икономиката, която да произвежда висока добавена стойност от производства с ниски емисии и от там на пазара на труда за следващите 30 г.;
– Няма анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво. Няма как да бъдат инвестирани тези средства целесъобразно без ясна оценка на досегашните проекти, настоящата ситуация и перспективите пред нас;
– Процесът на съставяне на плана не е включващ и всеобхватен, не е проведен прозрачен процес на комуникация и обсъждане със заинтересованите страни и на този етап не е предвиден парламентарен дебат по него.

Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато започне разписването на конкретни цели, очаквани резултати, междинни цели и индикатори за изпълнение. Не изглежда реалистично на този етап, ЕК да одобри за финансиране план, в който само са изброени големи проекти без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и икономика.

ЕС ни предоставя уникална възможност за преструктуриране на икономиката на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски емисии. Липсва стратегически и дългосрочен план, как да се използва човешкия и интелектуалния капитал на България.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

Проектът Career Intelligence приключи в Габрово с фокус върху ИИ в образованието

Published

on

На 10 и 11 октомври в Габрово се проведе заключителното събитие по проект Career Intelligence, в който Габровската търговско-промишлена палата е партньор за България. В рамките на двата дни беше дискутирана ролята на изкуствения интелект (ИИ) в кариерното ориентиране и професионалното образование: използване на ИИ и чатботове в подкрепа на кариерното развитие и професионалното образование в платформата за обучение „CAREER 4.0”.

Бяха представени резултатите от проекта – разработената учебна платформа CAREER 4.0 с вградения в нея виртуален учебен асистент Боти, част от учебните модули, разработени от партньорите.

Доц. Зорница Йорданова от УНСС представи практиката си за използване на ИИ в обучението на студентите, проблемите, на които се натъкват в този процес. Бяха дискутирани и законовите и стратегическите документи в ЕС и България, които регламентират използването на ИИ, бяха представени полезни практики на използване на ИИ в средното образование.

Вторият ден премина в две отделни сесии. Участниците онлайн се запознаха с възможностите на платформата, учебните проекти, които са включени в нея, възможностите за използване на виртуалния учебен асистент. Част от кариерните консултанти от цялата страна изявиха желание да станат ментори и да използват платформата в бъдещата си работа.

Участниците на място, сред които и ученици от ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“ Севлиево – те бяха заедно с Боти през целия развоен процес, тестваха функционалните възможности на виртуалния учебен асистент Боти, дадоха оценка на предимствата и недостатъците на използването на ИИ в учебния процес, предложения за надграждането на функциите и допълнителни инструменти.

Постоянен партньор при работата по този проект е ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“. Обучените по проекта ментори, които съпровождат младите хора през цялото време на работа с платформата, получиха своите сертификати. Проектът е финансиран от програмата на ЕС Еразъм+. Водеща организация е Институтът за трудово-правни науки към Рурския университет в Бохум, Германия.

Зареди още

Новини

Палаузовото училище е с нов покрив

Published

on

Бившето Помощно училище „Николай Палаузов“ в квартал „Шести участък“ вече има нов покрив, съобщи Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в Община Габрово.

Аварийният ремонт е направен с целеви средства от Министерството на културата по програма „Опазване на недвижимото културно наследство“. Той бе необходим, за да се отстранят течовете.

Покривната конструкция, която беше дългогодишен проблем, е изцяло подновена. Сменени са гредите, керемидите, капаците, улуците и водосточните тръби. Направена е хидроизолация и влагоустойчива обшивка, запазени и възстановени са два от комините.

Консервационно-реставрационните дейности по сградата, която е паметник на културата, са на стойност 175 343 лева. Модернизацията е извършена в периода юли – септември тази година от габровската фирма „Вертикал 90“ ЕООД.

От 2021 г. Палаузовото училище е предоставено за безвъзмездно ползване на Народно читалище „Будителите 2017“.

Зареди още

Култура

Приключи поредният успешен проект на РБ „Априлов – Палаузов” по програма „Култура”

Published

on

Екипът на РБ „Априлов-Палаузов“ в Габрово, в партньорство с РИМ – Габрово и ХГ „Христо Цокев“, осъществи успешно реализацията на поредния проект на библиотеката по Програма „Култура” на Община Габрово – „В началото бе Словото… – от глаголицата до съвременното изкуство“.

Преди него са осъществени още два проекта, свързани със словото, четенето, литературата и книгите – „От хартията до книгата…и след това“ и „Книжно лято – букви, думи и знаци“. Смисълът и съвременните проекции на уникалната първа българска азбука – глаголицата, са обект на този проект.

Целта на проекта „В началото бе Словото…” – от глаголицата до съвременното изкуство” е запознаване на деца и младежи с глаголицата и нейните въздействия в днешно време – първата старобългарска азбука, наричана от специалисти „най-съвършената графична система от древни времена до днес“.

Отделните етапи на проекта проследяват развитието й от създаването й и по- нататъшното й преобразяване – знаков момент в исторически процес, който продължава до днес с усъвършенстването на езика и писменото слово. Създадена е от Константин- Кирил Философ, а по-късно е преобразувана и усъвършенствана в кирилицата, с която и днес си служим.

Идеята на проекта „В началото бе Словото…“ е чрез творчески инициативи, игри, четения, споделена информация да бъде „написана” една съвременна приказка за глаголицата – първата азбука, на която са създадени и първите книги на старобългарски език, съдържащи в себе си идеята за величието на Бога – началото и краят на всичко.

Реализацията на проекта бе осъществена между юни и септември 2024 г. Конкретните занимания в творческите ателиета на открито в градинката с мечето край сградата на РБ „Априлов-Палаузов“ бяха: оцветяване на глаголически букви, рисуване на буквите върху коприна, забавни образователни игри, ателие за папиемаше и арт- колажи „Втори живот за вестници, списания и книги“, събитие за създаване на приказки и съчинения с литературно четене „Да напишем приказка“.

Освен това в Детския отдел бе представена театрална миниатюра за буквите на Държавен куклен театър – Габрово и в заключителната част на проекта беше организирана изложба изкуство в книга „Ars in Libro” с демонстрация на техниките. На 12 юни 2024 година бе проведено първото арт-ателие от проекта – ученици от II и III клас на ОУ „Иван Вазов“ с преподавател Марина Тюлюмбакова взеха активно участие в ателието, организирано на открито.

Децата се запознаха с глаголическата азбука и с нейните буквени съответствия според българската граматика днес. Първата им задача бе да напишат своите имена на глаголица. Следващото предизвикателство бе т.нар. „буквословица“, съставена от глаголически знаци – в нея малчуганите трябваше да открият три думи и да ги изпишат на кирилица.

На 10 и 11 юли 2024 г. отново в градинката с мечето бяха осъществени проектни ателиета под наслов „Вълшебни букви“. Ръководител на арт проявата бе художничката Ива Пенчева, която показа тънкостите при писане и рисуване върху коприна и стъкло на буквите от първата българска азбука – глаголицата. Децата изписаха с глаголица думите „Книга” и „Благодаря”.

Третото ателие „Глаголицата – говорещата азбука” се проведе на 31 юли 2024 г. – децата и учениците се забавляваха с образователните игри „Бягащата азбука“ и „Глаголическа гъсеница“. Четвъртото ателие с техниката папие-маше на 7 август 2024 г. взеха участие приятелите на библиотеката от Дневен център за пълнолетни лица с увреждания в Габрово.

Ателието бе ръководено от педагога и дългогодишен партньор в библиотечните проекти г-жа Бистра Чиприянова. Бяха изработени и колажи от стари списания и шапки от вестник. На 14 август в ателието „Да напишем приказка” взеха участие децата от лятната работилница при Народно читалище „Дряновска пробуда – 2008“ от град Дряново, с ръководител Румяна Карамфилова, дългогодишен партньор на Габровската регионална библиотека в множество инициативи и проекти, както и деца от Габрово.

На 11 септември 2024 година заместник – областният управител на Габровска област г-жа Даниела Маринова, деца и потребители на Дневния център за пълнолетни лица с увреждания се насладиха на театралната миниатюра „Грамотното мишле“, която актьори от Държавен куклен театър – Габрово представиха в Детски отдел на библиотеката.

Интерактивната постановка съдържаше музикални изпълнения на живо и игри, които насочваха публиката към темите за грамотността, знанието, книгите и ролята на библиотеките като място за просвета, социални контакти и учене през целия живот.

В заключителната част на проекта на 27 септември 2024 г. беше организирана изложба в ХГ „Христо Цокев” – представяне на т.нар. изкуство в книга „Ars in Libro” с демонстрация на техниката „Оримото”от библиотекаря Соня Първанова от НЧ „Христо Ботев 1898“ в град Рила. Тя показа художествена техника за превръщане на остарелите и отчислени от библиотечните фондове книги в произведения на изкуството. Техниката „оримото“, преминаваща в „керимото“, с която си служи се родее с японското изкуство „оригами“, но има много по-съвременен произход. Първанова е превърнала своето увлечение в изключително атрактивно занимание за деца и възрастни, което с успех може да бъде реализирано в библиотеки, учебни заведения, социални и културни центрове.

В художествените ателиета и дейности по проекта на Габровската регионална библиотека взеха участие над 180 деца, ученици, преподаватели, библиотекари, партньори и приятели на библиотеката.

Реализацията на проект „В началото бе Словото… – от глаголицата до съвременното изкуство“ може да бъде определена като успешна – темата ангажира вниманието на широката габровска общественост, деца и ученици от Габрово и региона имаха възможност за интересни и полезни занимания и придобиване на нови знания и умения през летните ваканционни месеци. Темите за книжовността, за значението на четенето и писмената култура, за ролята на съвременната библиотека отново намериха своето специално място в забързаното ни ежедневие.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица