Свържи се с нас

Новини

Националният план за възстановяване и устойчивост е огледало на едно немощно управление

Published

on

Националният план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде заявка за социален и икономически растеж, измерен чрез конкретни показатели – БВП, инвестиции, работни места, доходи, производителност, иновации, технологично обновление, социална стабилност и др. Представеният тези дни документ за възстановяване и устойчивост след корона-кризата (която не само, че не е приключила, но и се очаква тепърва в България да достигне своя пик) е в проектна форма, а това е видно от много пропуски и недообмислени мерки в документа.

Планът, който изглежда на пръв поглед изчерпателен, не е обвързан с основни приоритетни политики на ЕС, които са заложени, както в дългосрочния, така и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните планове трябва да са огледало на общите европейски политики и стратегия, за да се отпуснат допълните средства за борба с последствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 млрд. евро от план „Следващо поколение ЕС“) са достъпни за държавите-членки, но не им се полагат без адекватна национална стратегия за икономически и социален растеж. Средствата за всяка държава-членка ще се определят и отпускат спрямо представения национален план. Тук говорим за един дългосрочен процес на допълнително финансиране (до 2024 г.) с цел възстановяване на икономическата и социална криза, породена от Covid-19.

Липсата на сериозен анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво, както и конкретни инвестиции в областта на малките и средни предприятия (МСП) са видими. Няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, а се наблюдава порочния модел, на който сме свидетели от години, на „усвояване“, а не на адекватно инвестиране на средствата.

Планът трябва да бъде интегриран с националната политика и в пряка корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда никъде в документа. Анализирайки тема по тема отделните параграфи от представения план, прави впечатление следното:

Стълб 1: Иновативна България (основни теми: образование, научни изследвания и иновации, интелигента индустрия)

Съществува риск, реформата и инициативите на обновяване на материалните бази да се сведе до обикновено саниране и ремонти, които, както практиката показва, ще се насочват към „приближени“ фирми. Предвидено е построяването на 300 експерименталните кабинети в 1680 училища, но липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на дадено учебно заведение. Изграждането на експерименталните кабинети и лаборатории трябва да върви заедно с ясен план за снабдяване от държавата на консумативите за практическа работа и експерименти, които са значителни като стойност. Не е достатъчно просто да се построят кабинетите. Няма план и за обучение на преподавателския състав.

Липсва стратегическа визия в кои сектори, България има конкурентно предимство и дали трябва да се насочи финансирането в тях или да се подпомагат и нови иновативни сфери на развитие.

Стълб 2: Зелена България (основни теми: кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие, устойчиво селско стопанство)

Липсва цялостна стратегия за развитието на енергийния сектор в страната. Работи се на парче и не се посочва алтернатива за заместване на големите базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се споменава за изграждане на локални мрежи за пренос и разпределение на електроенергия, произведена от локални/малки домакинства/производства, които консумират и произвеждат енергия, посредством когенерации и други инсталации. Енергийната ефективност не означава само санирането на сградите, тя е инвестиции в по-ефективни техники за производство. Не се споменава участието на България в развиването на нови технологии и иновации, свързани с водорода и съхранението на енергия.

Стълб 3: Свързана България (основни теми: цифрова свързаност, транспортна свързаност, местно развитие)

Няма конкретни планове за повишаването на цифровата компетентност на населението. Липсва яснота как ще бъде компенсиран недостига от над 670 000 служители за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) сектора. Нужен е ясен план за развитие на цифровия сектор и бизнес в България, който включва разгръщане на сигурна цифрова инфраструктура, осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения, укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации. Цифровизацията трябва да бъде в полза на кръгова нисковъглеродна икономика и в повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги.

Липсва анализ на икономическия потенциал на регионите. Това би позволило специализация на база на природни или стопански дадености, с цел по-ускорено икономическо развитие. Основните средства, предвидени за селско стопанство са предназначени за модернизацията на напоителните системи, но няма подробности как ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се региони. Не е представен анализ на постигнатото и финансираното до момента по Програмата за развитие на селските райони. Съществува риск от двойно финансиране на дейности.

Стълб 4: Справедлива България (основни теми: бизнес среда, социално включване, здравеопазване)

Отсъства цялостен подход и същностни реформи във функционирането на съдебната система и гарантиране прилагането на върховенството на правото. Не е направена оценка на вече реализираните или реализиращи се проекти за електронно правосъдие. Има дублиране на дейности, за което вече е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).

В тази част на плана трябва да залегнат програми за подготовка на работещото население към новите реалности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през следващите 20-30 г., а не просто строителство на парче с цел усвояване на средствата.

Отново се набляга на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва стратегия за подготовка и задържане на качествен здравен персонал, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни показа, че не оборудването лекува, а хората.

От внимателния прочит на българския план, мога да се изведат няколко извода:
– Липсва връзка с приоритети на ЕС за инвестиции в зелени технологии и стартиращи МСП. Ангажиментите по Зелената сделка на ЕС почти отсъстват;
– Не се търси финансиране на цялостна реформа за съдебната, енергийната и здравната система, които са ключови. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във вече изградените административни разделения;
– Липсва стратегическа визия за преструктуриране на икономиката, която да произвежда висока добавена стойност от производства с ниски емисии и от там на пазара на труда за следващите 30 г.;
– Няма анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво. Няма как да бъдат инвестирани тези средства целесъобразно без ясна оценка на досегашните проекти, настоящата ситуация и перспективите пред нас;
– Процесът на съставяне на плана не е включващ и всеобхватен, не е проведен прозрачен процес на комуникация и обсъждане със заинтересованите страни и на този етап не е предвиден парламентарен дебат по него.

Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато започне разписването на конкретни цели, очаквани резултати, междинни цели и индикатори за изпълнение. Не изглежда реалистично на този етап, ЕК да одобри за финансиране план, в който само са изброени големи проекти без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и икономика.

ЕС ни предоставя уникална възможност за преструктуриране на икономиката на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски емисии. Липсва стратегически и дългосрочен план, как да се използва човешкия и интелектуалния капитал на България.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

Световно злато за Александър Савеков и Преслава Драганова

Published

on

Двамата възпитаници на габровския клуб по спортни танци „Ритмика“ и техните горди треньори – семейство Жекови, станаха първите българи световни шампиони по учебна програма в стандартните танци, съобщи електронното спортно издание sport-gabrovo.com.

Титла беше спечелена на шампионата проведен в град Пиеве Ди Ченто, Болония, Италия. Александър е на 15 години, а Преслава е на 14. Танцуват от 6-годишни, а заедно като танцова двойка са от 2016-та, вече 8 години. През този период имат зад гърба си редица постижения и над 100 състезания в България и чужбина.

Първият им медал като двойка е от 2017-та, когато Александър е на 9 години, а Преслава на 8. Те са десетобойци и това е най- трудният избор в този спорт, но се справят чудесно.

Състезават се в два стила: Латиноамерикански танци – самба, ча-ча-ча, румба, пасо добле и джайв; Стандартни танци- английски валс, танго, виенски валс , слоу фокстрот и куик степ.

Имат множество завоювани отличия за града и страната ни, в т.ч. и в накой от най-големите и престижни състезания в Италия, Румъния, Гърция.

На Световното първенство в Шладминг (Австрия) през миналата година отбелязаха исторически успех за страната ни, като заеха престижното шесто място в категорията до 16 години. От тази година Александър Преслава Драганова са част от националния отбор по спортни танци на България.

Зареди още

Новини

„Приятели на армията“ от ПТГ – Габрово преминаха практическо занятие

Published

on

Учениците от Клуб „Приятели на армията“ към Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово, които са и част от XIV ученически гвардейски отряд, проведоха практическо занятие.

Любезен домакин на заниманието бе 61-ва Стрямска бригада в Казанлък. Там младите гвардейци упражниха своята стрелба в часовете по огнева подготовка.

Боравенето с оръжие е изключителна отговорност, а спомените досега за реални бойни средства остават незаменими.

Зареди още

Новини

Регионален център на социалните предприятия в Габрово

Published

on

В Международния ден на социалната работа ви представяме Регионалния център на социалните предприятия в Габрово.

През 1983 г Международната федерация на социалните работници (IFSW) и Международната асоциация на училищата за социална работа (IASSW) предлагат социалните работници да имат свой професионален празник. За първи път такъв ден е отбелязан през 2007 г., като всеки трети вторник на месец март започва да се отбелязва като Международен ден на социалната работа.

Днешният 19 март габровци посрещат с нова възможност за развитие в сферата на социалната и солидарна икономика. От месец юни 2023 г в Габрово започна работа Регионален център на социалните предприятия към Министерството на труда и социалната политика.

6 такива регионални центъра има в страната, чиято дейност покрива районите на планиране по NUTS 2. За Северен Централен район фокус – точката е в Габрово, а другите пет са в градовете Ловеч, Благоевград, Пловдив, Бургас и Варна.

Позиционирането в нашия град е благодарение усилията на хора, които имат визия в перспектива и разбиране за значимостта на социалната сфера като част от икономиката на региона и страната.

Защо и как Габрово вече е част от административния капацитет на социалната политика на държавата?
Малко предистория. През 2012 г. с решение на Министерски съвет е приета Национална концепция за социална икономика. През месец май 2019 г. влиза в сила Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика и Правилник за неговото прилагане. Субекти на закона са кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и социалните предприятия. Законът има за цел да насърчи развитието на социалната и солидарна икономика като стопански отрасъл със специални правила за подобряване на достъпа до заетост и обучения и създаване на условия за оказване на подкрепа на лицата от уязвими социални групи за социално включване и самостоятелен начин на живот, както и създаване на условия за намаляване на социалното неравенство в обществото.

С него се уреждат обществените отношения, свързани със социалната и солидарна икономика, видовете субекти и мерките за тяхното насърчаване, както и условията и реда за дейността на социалните предприятия. През същата 2019 г. е готов и публичният Регистър на социалните предприятия. Вписването в него позволява на социалните предприятия да се възползват от мерки по различни програми. За регистрация могат да кандидатстват всички заинтересовани, без значение от тяхната юридическа субектност – граждански организации, търговски дружества, кооперации и и др.

При успешна регистрация министерството издава удостоверение и предоставя за безплатно ползване марката „Продукт на социално предприятие“, която идентифицира визуално юридическия субект за принадлежността му към социалната икономика. В продължение на политиката на държавата в областта на социалната икономика е разработен и към настоящия момент се изпълнява проект на Министерството на труда и социалната икономика „Развитие на социалната икономика“.

Създаването на 6-те фокус-точки през 2023 г. е част от него и има за цел да развие регионалния аспект на политиката по социална икономика и възможностите за социално предприемачество, включително чрез европейско и държавно финансиране, както и да се осигури подкрепа за социално включване и самостоятелен начин на живот на хора в неравностойно положение чрез социалната икономика.

Проектът предвижда дейности в подкрепа на дигитализацията на регистрираните социални предприятия, както и мерки за насърчаване на работата в мрежа, изграждане на партньорства, видимост чрез платформа на сайта на министерството, съвместни инициативи, обучения, базари, благотворителни събития.

Позиционирането на Регионалния център в Габрово е безспорно признание за благоприятната работна среда и административен капацитет на града, което допринася за развитието му и повишаването на жизнения стандарт на населението.

Офисът на Регионалния център се намира в центъра на града на ул. „Успех“ 1, ет. 5, а екипът е готов да съдейства на всички заинтересовани страни при преминаването през процеса на регистрация, информация за финансиране и др.

За регистрираните социални предприятия последващите услуги в областта на рекламата, маркетинга и обследването за дигитализация са безплатни. За повече информация можете да следвате страницата на фокус-точката във фейсбук.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица