Свържи се с нас

Култура

Графика на Илия Пашов е акцент в Галерията

Published

on

По случай акцент на месец ноември, екипът на ХГ „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи графичната творба „Майка I” на известния габровски художник – Илия Пашов.

Илия Рачев Пашов е роден в Габрово през 1938 година. Завършва Художествената академия в София през 1968 година, специалност иллюстрация при награденият за народен художник проф. Веселин Стайков и проф. Петър Чуклев.

Връща се в Габрово и от 1970 година започва да работи в Драматичния театър като художник изпълнител. По-късно, от 1984 година, започва работа в София, в издателството на списание „Български профсъюзи“, където остава до закриването му през 1989 г. Продължава като литограф в Графичната база към Съюза на българските художници. Илюстрирал е книгите „Юнак със златна риза“ на Асен Разцветников, „Един бял лист“ на Иван Радоев, „Неандерталецо, мой“ на Янко Станоев, „Всичко е“ на Михаил Филипов, „Градините на сърцето“ на Иванка Павлова, „Писма“ на Катерина Илинчева и др.

От 1970 г. участва в организираните от СБХ национални, международни и специализирани изложби, има множество лични участия в международни биеналета на графиката. Членува в СБХ от 1976 г.

През 1975г. получава Първа награда от ОХИ – Габрово. През 1983 г. е удостоен с орден „1300 г. България“.

Прави две самостоятелни изложби в Швеция: През 1991 – галерия Paepkegarden, STROMSTAD – където получава и отличие за пейзаж с архитектурен мотив. Пак там, в „Галерия 88“, открива и втора изложба, едновременно с първата. Работите му се радват на голям интерес от страна на шведската публика.

През 1993 г. специализира в София литография при Джейф Спиймл – известен професионалист, гост от института в гр. Тамаринд – САЩ. През 1998 г. организира своя литографска изложба във Варшава.

Илия Пашов често черпи вдъхновението си от поезията. Стиховете отключват въображението му и обикновено основното чувство намира графичния си образ в една ефирна рисунка или образен детайл, изникнал в определен момент пред погледа на поета.

В своето ранно творчество художникът работи по големи общочовешки категории – любов, красота, майчинство. Творбите му изпълнени с богата лиричност и нежност, представляват размисъл за нашето съществуване, за връзките между миналото и бъдещето. В по-късните му работи се развиват няколко големи теми с философско значение, обединени в цикли: автобиографичната тема, човекът и светът, човекът и смъртта, визията за отвъдното и т.н.

Най-характерен е цикълът му „Промени“ (човекът и светът), който се състои от около десет литографии с различна тематика. По-точно – с преливащи се и сплитащи се мотиви, сред които са възрастта и стареенето на човека, характера и неговото отражение върху лицето на човека.

Мяркат се и образи на известни личности – Чърчил, Никсън и др., които са променили света и нещо у всеки съвременен човек, както и у самия художник. Работите му от цикъла „Промени“ от 2001, 2004, 2007 г. са участвали в биеналетата на графиката във Варна и в триеналетата на графиката в София. Творбите му са собственост на художествени галерии – София, Габрово, Велико Търново, Плевен, Добрич и др., а също и частно притежание на колекционери в Италия, Франция, Англия, САЩ, Швеция, Япония и др.

Автор: Станислав Гончаров – уредник в ХГ „Христо Цокев” Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Водните съоръжения в музей „Етър“ ще запазят своята автентичност

Published

on

Водните съоръжения са богатството на музей „Етър“. Въпреки че тяхната поддръжка е скъпа, необходимостта от такава дейност е осъзната. Предстои консервация и реставрация на амортизирани с времето части, като финансирането е осигурено чрез проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“. Обществото, напълно естествено, има отношение към случващото се в музей „Етър“, тъй като това е емблематично за България място, което съхранява духа на една отминала епоха.

Арх. Мария Хлебарова реализира предварителна дейност, чрез която да се гарантира запазването на същността и автентичността на ценните водни съоръжения. Благодарение на това са описани елементите и материалите, които са използвани за тяхната изработка. С всичко това ще бъде съобразена и работата на Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД, който ще извърши реставрационните и консервационни работи на съоръженията.

Какво очаква да види арх. Хлебарова, идвайки в музей „Етър“, след приключване на тези дейности?
„Нищо по-различно от това, което е. Не бих искала да видя нещо различно. Искам да видя едни работещи водни съоръжения. Те в момента не правят впечатление на нещо лошо. Просто имат такъв тип проблеми, които не се виждат от пръв поглед.“

Като начало – коя е арх. Мария Хлебарова?
Често я срещаме в центъра на Габрово, където се намира кантората й. Води куче. Любовта й към тези животни личи от отношението й към нейното. Казва се Хана и е поредното прибрано от улицата животно, към което полага грижи и на което дарява любов. Още в началото на разговора арх. Хлебарова се опитва да мине директно към темата за водните съоръжения на музей „Етър“.

„Ако ме питаш кога съм се запознала с водните съоръжения – в детските си години. Много често нашите родители ни разхождаха до музея. Стигаше се с автобуси до разклона на Шипка и от там се продължаваше пеш. Беше едно истинско преживяване, приятна разходка. Водните съоръжения са уникалният елемент в този музей. Идеята за създаването му е свързана с водата и това го прави толкова разпознаваем.“

Гайтандийжската одая е най-забележителното водно съоръжение в музей „Етър“, смята арх. Мария Хлебарова. В наши дни се създава романтично усещане – падащата вода и движението на чарковете предполагат това. Но в миналото този занаят изисква много физически усилия.

Преди месеци арх. Мария Хлебарова и арх. Станимир Семов правят проекта за консервация и частични реставрации на водните съоръжения, който ще се използва по време на проекта.

„Съвсем елементарно казано – в голямата си част това са дървени елементи, които с течение на времето се амортизират – цялостно, на парченца, на детайлчета. При една сериозна текуща поддръжка отново биха се амортизирали, вероятно по-бавно. Съоръженията, които работят с водата извършват своята дейност чрез енергията й. Всички предавателни механизми, особено разположените под вода, имат нужда от непрекъсната поддръжка. За част от тях трябва частична реставрация, но за други цялостна. Искрено се надявам, че това ще се случи с автентичните материали и технологии, което гарантира и автентичен вид.“

Арх. Хлебарова уточнява, че „автентичен” означава да се използва материалът, от който е създадено съоръжението. Природните материали, ползвани в миналото съществуват и сега. Дървесината за отделните съоръжения е различна. Големите коруби, които служат като тръби за протичане на водата, се правят от буков материал, който е нетраен и налага бърза подмяна.

„Колко години не са „пипани” водните съоръжения?“, задава риторичен въпрос арх. Мария Хлебарова и сама отговаря. „Много“.

Споделя, че са правени частични ремонти, в това число и с поставянето преди доста години на пластмасова тръба в една такава коруба, вероятно с цел да се подсили трайността. Тя не може да каже защо тогава е предпочетен този вариант, вместо да се постави нова автентична коруба. Предполага, че прословутите съкращения на персонал в институциите през 90-те години на ХХ век биха могли да бъдат някакво обяснение.

От 1991 до 2008 Мария Хлебарова е директор на резерват Боженци. Попадайки там, тя установява, че първите съкратени са хората от техническата поддръжка.

„Съвсем същото се е случило и в „Етър“. Препоръките бяха да се ползват хора от временната заетост. Но това не може да стане, тъй като те не са специалисти и не могат да извършват работа, за която трябва определена подготовка. Ако такъв човек не ти подпали огън в резервата, което се е случвало, не се знае какво друго може да стане. Изискват се умения, образование и специално отношение. Сега започнаха да се променят нещата. Но преди се казваше, че трябва да се свива щат и се махаха звената по поддръжка. Когато говорим за „Етър“, той трябва да се поддържа от хора, които разбират.“

Арх. Хлебарова смята, че подновените елементи на водни съоръжения няма да имат нужда от състаряване, а от традиционен начин на изпълнение, за да си стоят на мястото.

„Не можем да направим съвременно колело, съвременен долап. И в миналото никой не е състарявал подновените елементи. Това се случва по естествен път. Ще дам пример с една църква в Англия, която през вековете е поддържана много сериозно. Вече не се знае има ли и един елемент от времето, когато е създадена – толкова сериозна е поддръжката й. Но това не пречи тя да има автентичен вид. На Боженци един майстор казваше, че покривът трябва да се „пробутва“ всяко лято – да се качиш, да наместиш плочите.“

Днес водните съоръжения в музей „Етър“ имат проблеми, които не се виждат от пръв поглед. За почти всички посетители, освен за много тясно специализираните, те остават скрити. Арх. Хлебарова отново акцентира върху това, че след края на проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм” не очаква да види нищо по-различно от сега съществуващото, на което да е даден шанс за още доста години живот.

Тя оценява високо професионалния потенциал на дружеството, спечелило реализацията на тази дейност от проекта – Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД. В техен плюс е, че имат опит в работата с наследството от миналото и дълги години са се задържали на пазара. Арх. Мария Хлебарова отчита, че всичко опира до конкретните специалисти, които изпълняват дейностите и от тяхното отношение към работата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Уред за наказание, използван в килийното училище, подари „Памет Габровска“ на НМО

Published

on

Точно копие на „копан“, използван за наказание в килийното училище, подари гражданският комитет „Памет Габровска“ на Националния музей на образованието. Копанът представлява объл камък, около 4-5 килограма, пробит в средата и завързан с дебела връв. Подобно на дългата лескова пръчка и фалагата, копанът имал строга възпитателна роля в частното килийно училище.

В речниците на редки и остарели думи значението на копан (копън) се тълкува като бухалка, дървена чукалка, кълка от кокошка. С направеното дарение, което веднага ще заеме мястото си в музейната възстановка на килийно училище, „Памет Габровска“ напомня, че се навършват 180 години от „келията на баба Колювица поп Йосифова“.

Будната габровка имала куража да работи едновременно и в близост с първото новобългарско взаимно училище, открито преди 185 години по инициатива на Васил Априлов. Габровското училище се намирало южно от днешния габровски храм „Света Троица“, а къщата на Колювица – на югоизток от него, в квартал Камъка.

На снимката: От ляво надясно Ангел Ангелов с „копана“, Христо Даков, Милка Пурел и Любка Тинчева, която връчва свидетелство за дарение на ГК „Памет Габровска“

Точно къде – не се знае, но какви са били дисциплината и редът в него научаваме от Сава Сирманов, роден точно през 1840 г. Учител, общественик и народен представител в Учредителното събрание Сирманов пише в своите спомени: „…Баба Колювица отдавна беше навикнала на ученишки гюрюлтии. Около 1840/52 година тя беше отворила килия в махала „Св. Иван“, дето беше къщата й. Там ходеха момчета от града и близките колиби. Момчетата се помещаваха в долний кат на къщата – в зимника. Вместо на чинове, те сядаха на едни греди, натурени на земята покрай стените. Баба Колювица седеше с хурката си на средния праг, който отделяше единия зимник от другия. Освен хурката тя имаше при себе си една дълга лескова пръчка, фалага и един объл просмукан камък, 5-6 оки, пронизан с една връв през средата, наречен „копанъ“. Пръчката служеше за смиряване на момчетата, а „копънът“ за закъснелите. Ако някой не мируваше или заклюмаше за сън, тя го шибаше по босите крака и той дохаждаше в себе си. А който дойдеше късно, „копанът“ се закачаше на голо на врата му и го туряха да стои прав с увисналия камък, докато дойдеше друг закъснял, комуто прикачаха „копана“, а първия освобождаваха. Фалагата служеше за други престъпления… Учението беше четене: азъ, буки, веди, глаголъ… буки-азъ-ба, веди-азъ-ва; смятане: азъ – 1, буки – 2, веди – 3; писане на паникида (дъска) букви и записи, за големите момчета – наустница. Всяко момче си имаше четиво (особен урок); всички трябваше да четат заедно, гласно – високо, на разпея, за да се чува надалеч…“

Колкото и да изглежда примитивно, училището на Колювица не дава облика на просветния подем в Габрово.

По същото време едни от първите възпитаници на Габровското училище вече учат в Одеса, отпускат се стипендии и за други българчета.

Ценното дарение, което ще обогати представата за килийното училище, просъществувало близо 4 века, беше връчено на директора на музея Любка Тинчева от председателя на ГК „Памет Габровска“ Ангел Ангелов, Милка Пурел и Христо Даков. Гражданският комитет е учреден през 2007 година с идеята да обединява усилията за издирване, популяризиране и съхранение на историческата истина, героизма, положителният опит, традициите и практическите достижения в духовния и стопански живот на Габровския край от миналото и настоящето”.

Тази идея основно се реализира чрез библиотека „Памет Габровска“ в което досега са издадени около 30 книги.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Габрово – център на знание и просвета“ гостува в МОН

Published

on

Изложбата „Габрово – център на знание и просвета” на Национален музей на образованието гостува в Министерството на образованието и науката. Тя е мобилен вариант на едноименната външна експозиция в центъра на Габрово, реализирана с финансовата подкрепа на Община Габрово по програма „Култура 2020“.

Мобилната изложба, подредена в ротондата на министерството, включва 25 табла, които са хронологичен и тематичен разказ за просветните традиции в килийното училище, за силния порив към знание през Възраждането и новите тенденции в съвременното образование.

Габрово – градът, който направи индустриалното чудо и заслужи наименованието „Българският Манчестър“, има популярност и като „главен разсадник на новобългарското образование”. Идеята на фотодокументалния разказ е да въздейства като един голям градски училищен албум, да създава усещане за общност и принадлежност чрез многобройните снимки и лични документи на ученици и учители.

Училището е показано в контекста на обществено-икономическите и политически процеси, влиянието на административно-териториалните промени и демографската обстановка. Акцент в изложбата е създаденото по инициатива на Васил Априлов и Николай Палаузов Габровско училище, което преди 185 години постави началото на новобългарската просвета и се превърна в най-важният фактор за развитие на образованието в България.

Посланието към младите хора е да пренасят добрите традиции и да не забравят завета на Априлов: „Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си, както ще видите, чи обичат своето сичките европейци, и помагайте му сякакво и като свършите учението, върнете ся да му слугувате на потребите му и на нуждите му, както правят и другите народи“.

Това е второ гостуване на изложбата след представянето ѝ в Регионална библиотека „Димитър Талев” – Благоевград.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица