Свържи се с нас

Култура

Графика на Илия Пашов е акцент в Галерията

Published

on

По случай акцент на месец ноември, екипът на ХГ „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи графичната творба „Майка I” на известния габровски художник – Илия Пашов.

Илия Рачев Пашов е роден в Габрово през 1938 година. Завършва Художествената академия в София през 1968 година, специалност иллюстрация при награденият за народен художник проф. Веселин Стайков и проф. Петър Чуклев.

Връща се в Габрово и от 1970 година започва да работи в Драматичния театър като художник изпълнител. По-късно, от 1984 година, започва работа в София, в издателството на списание „Български профсъюзи“, където остава до закриването му през 1989 г. Продължава като литограф в Графичната база към Съюза на българските художници. Илюстрирал е книгите „Юнак със златна риза“ на Асен Разцветников, „Един бял лист“ на Иван Радоев, „Неандерталецо, мой“ на Янко Станоев, „Всичко е“ на Михаил Филипов, „Градините на сърцето“ на Иванка Павлова, „Писма“ на Катерина Илинчева и др.

От 1970 г. участва в организираните от СБХ национални, международни и специализирани изложби, има множество лични участия в международни биеналета на графиката. Членува в СБХ от 1976 г.

През 1975г. получава Първа награда от ОХИ – Габрово. През 1983 г. е удостоен с орден „1300 г. България“.

Прави две самостоятелни изложби в Швеция: През 1991 – галерия Paepkegarden, STROMSTAD – където получава и отличие за пейзаж с архитектурен мотив. Пак там, в „Галерия 88“, открива и втора изложба, едновременно с първата. Работите му се радват на голям интерес от страна на шведската публика.

През 1993 г. специализира в София литография при Джейф Спиймл – известен професионалист, гост от института в гр. Тамаринд – САЩ. През 1998 г. организира своя литографска изложба във Варшава.

Илия Пашов често черпи вдъхновението си от поезията. Стиховете отключват въображението му и обикновено основното чувство намира графичния си образ в една ефирна рисунка или образен детайл, изникнал в определен момент пред погледа на поета.

В своето ранно творчество художникът работи по големи общочовешки категории – любов, красота, майчинство. Творбите му изпълнени с богата лиричност и нежност, представляват размисъл за нашето съществуване, за връзките между миналото и бъдещето. В по-късните му работи се развиват няколко големи теми с философско значение, обединени в цикли: автобиографичната тема, човекът и светът, човекът и смъртта, визията за отвъдното и т.н.

Най-характерен е цикълът му „Промени“ (човекът и светът), който се състои от около десет литографии с различна тематика. По-точно – с преливащи се и сплитащи се мотиви, сред които са възрастта и стареенето на човека, характера и неговото отражение върху лицето на човека.

Мяркат се и образи на известни личности – Чърчил, Никсън и др., които са променили света и нещо у всеки съвременен човек, както и у самия художник. Работите му от цикъла „Промени“ от 2001, 2004, 2007 г. са участвали в биеналетата на графиката във Варна и в триеналетата на графиката в София. Творбите му са собственост на художествени галерии – София, Габрово, Велико Търново, Плевен, Добрич и др., а също и частно притежание на колекционери в Италия, Франция, Англия, САЩ, Швеция, Япония и др.

Автор: Станислав Гончаров – уредник в ХГ „Христо Цокев” Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица