Свържи се с нас

Новини

Планът за възстановяване и устойчивост – представяне по брюкселски, съставяне по нашенски

Published

on

Националният план за възстановяване и устойчивост – представяне по брюкселски, съставяне по нашенски. Този коментар направи Петър Витанов, ръководител на българските социалисти в ЕП.

Натовареният с големи очаквания Национален план за възстановяване и устойчивост беше представен по всички правила на съвременния маркетинг. Лъскавата опаковка обаче не гарантира качество, а понякога крие продукт с дефекти.

Планът може и да изглежда структуриран в съответствие с водещите европейски тенденции и насоки за правене на политики, но е лишен от дългосрочна стратегия и прогноза за ефективност. Работата в перспектива е отколешен проблем за ГЕРБ – изглежда, че и този път ще доведе до хаотично разпределяне на средства със съмнителен резултат.

Томислав Дончев говори за прозрачна междуинституционална дискусия и сътрудничество между различни държавни звена при изготвянето на Плана. Към момента обаче остава усещането за кабинетни обсъждания и вътрешноведомствени договорки. Не става ясно кой и как ще участва в приемането на този план и каква ще е ролята на парламента. Възможно ли е Томислав Дончев да изхарчи 12 милиарда по свое усмотрение срещу няколко подписа в Министерски съвет?

Пирамидата е обърната. В цял свят се формулират цели, на базата на които се създават политики, след което се правят проекти. У нас се първо се правят проекти, а после политики, които да ги обслужват. В плана липсва ясна цел и стратегия. Липсва краткосрочна, средносрочна и дългосрочна прогноза за ефекта от предложените мерки и инвестиции. Правим нещо, но не е ясно защо и как ще ни послужи. Целеполагането е основата, на която трябва да стъпи разпределянето на средствата. Ако целта липсва, те няма да бъдат инвестирани, а похарчени напосоки.

Заобикаля се най-важният въпрос. Реиндустриализацията и конкурентоспособността няма как да се случат, без да е решен проблемът с енергийните мощности на България. Въпросът за поетапното премахване на въглищата, както и с какво и как ще бъдат заменени, остава без отговор и ще се превърне в бомба за следващото управление.

„Зелена Европа“, освен енергийна ефективност, означава изграждане на кръгова икономика, ефективно използване на природните ресурси, оползотворяване на отпадъците. За Томислав Дончев „зелената икономика“ е стиропор и мазилка. Въображението стига единствено и само до саниране на сгради за 3 млрд. лева, от общо 4 милиарда и половина от средствата предвидени за политиката по декарбонизация на икономиката. А вместо да насочваме всички средства натам, можехме поне да проучим съвременни технологии, като тези за улавяне и складиране на въглерод, например.

Промяната не се изчерпва с ремонти. Реформите в сектори като здравеопазване и образование не могат да се случат само с модернизиране на материалната база. Нови кабинети в училищата са необходими, но сами по себе си едва ли ще доведат до качествена промяна в системата на българското образование. Инвестициите в човешки капитал очевидно не са част от реформите. А най-ценния ресурс, в който България трябва да инвестира са хората – без образовани и висококвалифицирани кадри във всички сфери, трудно ще сближим стандарта си на живот с държавите от Западна Европа.

Дигитализацията като мисия невъзможна. Планът залага на дигитализация на институциите като приоритет след 10-годишно управление на ГЕРБ. Предвид множеството провали в тази насока (изтичане на лични данни на граждани от НАП, проблеми с електронното правителство, с машинното/електронно гласуване), има място за скептицизъм. Заявките за дигитализация на железопътния транспорт са добра идея, но ГЕРБ не е правителство, което да е показало, че може да свърши тази работа, особено когато става дума за сектор с много сериозни проблеми. Много е вероятно да имаме поредния пропилян ресурс.

Инструментът за възстановяване и устойчивост, наред с възстановяването от ковидкризата, има за цел постигане на добавена стойност за икономиката. В Плана за България обаче приоритет е не възстановяването на страната, а харченето на пари. Добавената стойност е невидима, а ефективните решения, са заменени от ефектни презентации.

Икономика

Севлиево посреща 12 български производители на фермерския пазар на Lidl

Published

on

Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.

За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.

Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.

Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.

И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.

През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.

За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.

Зареди още

Култура

Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

Published

on

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.

Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.

Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.

Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.

По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.

В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.

Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.

„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.

Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.

Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.

Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Зареди още

Крими

Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица

Published

on

Днес, 12 август, в периода от 13.00 до 16.00 часа на територията на завод Емко в с. Белица край Трявна ще се извърши контролирано взривяване на боеприпаси.

Това съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. Дейностите по взривяване ще извършат специализирани екипи.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица