„Образът на България в Европа никога не е бил особено добър. Той е в амплитудата от неглижиране до циничен прочит, че ние сме държава в крайнината на Европа, която има един много странен лидер, наричан „атипичен“ от европейците, играещ ролята на посредник с Ердоган поради близките си връзки с него и с това е полезен. Но никой не се интересуваше от проблемите на българската демокрация. Благодарение на резолюцията на Европейския парламент, те бяха изброени точка по точка – включително и ролята на самия министър-председател, който доскоро практикуваше политиката на прегръдките и целувките с европейските лидери. На това се сложи край. Ковид-19 също сложи край, той му отне основния дипломатически коз. Така или иначе, Европа има трезв прочит на събитията в България и всяко следващо нарушение, всяка стъпка към репресиране в България, всяко затягане на гайките, всеки натиск върху медиите действа на българския режим така, както онези примки, които практикуват колумбийските наркотрафиканти – те връзват ръцете и гърлото и всяко движение затяга примката на гърлото. Ние сами ще даваме аргументи за онова, което пише в резолюцията, ако не си вземем поука от нея и не поемем курс към радикална промяна и нормализация.“

Това коментира Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„Не мисля, че темата за напрежение между президента Радев и лидера на БСП Корнелия Нинова е реална. Медии и заинтересовани коментатори успяха да превърнат в тема едно изказване на г-жа Нинова. Тя дължи авторитета си като политик на това, че е последователен опозиционер. С тази заявка получи доверието на своите съпартийци, в моя личен случай това е и причината да я подкрепям. Не мисля, че тя би допуснала разкол между БСП и президента“, коментира Христов, който заемаше поста началник на кабинета на президента Радев до април 2019 г.

По думите му, за такъв разкол няма нито идейна почва, нито емоционални настроения.

„Пътувал съм с президента Румен Радев из цялата страна, навсякъде той е посрещан радушно – нещо, което телевизиите крият. Ние виждаме едни 10 секунди, но никога не виждаме множеството, което посреща президента из страната. Не виждам какъв е интересът на г-жа Нинова – ако тя допусне такъв разкол, това значи да потвърди тезата на вътрешнопартийната опозиция, че е влязла в сговор с ГЕРБ, ДПС или някоя друга от потенциалните партии-партньорки в следващ парламент. Това нито е стилът на г-жа Нинова, нито има логика в такова действие“, категоричен бе Христов.

Евродепутатът определи президента Радев като „опозиционер на сегашния режим“:

„Той е на страната на народа и не го крие от самото начало. Той слезе сред протестиращите. Неговата конституционна роля е да бъде със своя народ, да защитава принципни позиции. Той е обективен съюзник с всички хора, които се борят с беззаконието и мафиотизираната държава. Когато човек е зад закона и конституцията, няма как да не влезе в конфликт със сегашната власт, която ги погазва. Би било неадекватно поведение от страна на БСП да се лиши от най-популярния политик в държавата, когото сама е издигнала и с когото е на едно и също мнение. Няма никаква логика. От тази тема интерес имат външни фактори, които търсят да разбият този фронт на промяната, който не се ограничава с президента и БСП, а с ред други партии. През всички тези години и президентът, и БСП бяха последователна опозиция на този дегенериращ режим, чиято оценка четем в резолюцията на ЕП. Сега към този фронт се присъединиха стотици хиляди граждани, на протестите видяхме дори бивши коалиционни партньори на Борисов. В България назряват условия за истинска демократична промяна, която този път тръгва отдолу, а не както тази на 10 ноември, която бе наложена отгоре.“

Според евродепутата, ако парламентарните избори са през месец март, то техните резултати и самият процес трябва да бъдат наблюдавани много изкъсо, тъй като управляващите владеят изкуството да фалшифицират избори.

„Надявам се те да бъдат спечелени от БСП, но с широк фронт от опозиционни сили, които да постигнат консенсус за това как да си върнем държавата, която сега е узурпирана. Здравият разум изисква леви и десни да си подадат ръка в името на спасяването на българската демокрация. Всякакви други различия могат да бъдат договорени след това в рамките на управленската програма. Но ако нямаме право да избираме, просто изпадаме от европейския коловоз, дерайлираме“, допълни той.

Коментирайки напрежението между Франция и Турция, Христов отбеляза, че според френското разбиране арогантността и светотатството също са част от свободата на словото.

„Разбира се, това не е добър стил и не е уважително към чуждите чувства, аз не бих подкрепил такъв подход, който е самоцелно провокативен. Но, както казва Сирано дьо Бержерак: „Свободата е на върха на шпагата.“ Това е френското разбиране. Виждате, че след инцидентите те отговорят с нов вид провокация на национално ниво, казвайки: „Ние ще продължим да отстояваме нашите права“.

Евродепутатът смята, че под видимия скандал (размяната на остри реплики между Ердоган и Макрон и карикатурите в „Шарли Ебдо“) стоят икономически интереси, свързани с подялбата на Средиземноморието (двустранното споразумение с Либия за подялба на шелфа в Средиземно море, залежите на газ в Източното Средиземноморие, заетата от Франция позиция в подкрепа на гръцката и кипърската страна и полученият в замяна изгоден договор за акупуване за френски „Рафал“-и от Гърция). Според него призивът за бойкот на френските стоки няма да удари фатално Франция, тъй като Арабският свят не е основният пазар на вино, сирена и прочее.

„Ердоган има амбиции да върне Турция като регионална суперсила на картата на Европа и Близкия Изток. Вдъхновен е от османското минало. Както виждате, претенциите му са във всички посоки, включително и в Северна Африка; той е много активен в Либия. Не мисля, че ще успее, но това зависи от бързината, с която Европа ще се опомни какво я грози, ако го допусне“, смята Иво Христов.

Евродепутатът коментира и темата за пандемията от коронавирус: „В първите дни се появиха национални егоизми, започна спор за дезинфектанти, задържаха се пратки с маски и други консумативи, и Европа осъзна, че е необходим общ отговор на национални заплахи. Но изграждането на такава система изисква време, а ние все още гасим пожара на бушуващата пандемия.“

Според Иво Христов нито Европа, нито светът са успели да извлекат необходимите изводи.

„Продължаваме да действаме по старите инструкции – да изолираме контактите и прочее, а на ден имаме по няколко хиляди заразени; в някои страни – по няколко десетки хиляди. Подходът с изолацията трудно може да сработи. Все повече и повече се ориентираме към изграждането на „стаден имунитет“ – понятие, което плаши и звучи зле, но колкото и да е нелицеприятно, то изглежда единственото логично при този темп на разпространение на заразата. Вече играхме сценария с пълното затваряне през пролетта и той успя да забави темпа на разпространение, без да предотврати втората вълна. В това се убеди целият свят. Най-тревожното е, че, както при една война, се създава икономика на войната, която има интерес от нейното продължаване, така и при пандемията се появяват икономически интереси, които ще търсят тя да трае във времето. Да речем, производителите на маски, дезинфектанти, ваксини, политиците, които търсят да се закрепят на власт – всички те имат интерес от това пандемията да трае. Това е идеята, ако някой не е разбрал.“

Евродепутатът е на мнение, че не може да спират цели системи – като образованието или правосъдието – поради пандемията.

„Тя няма да изчезне. Няма как да се скрием от вируса. Той е твърде находчив, светът е твърде промокаем. Ние трябва да свикнем да живеем с него, спазвайки някакви правила.“

Националният план за възстановяване и устойчивост – представяне по брюкселски, съставяне по нашенски. Този коментар направи Петър Витанов, ръководител на българските социалисти в ЕП.

Натовареният с големи очаквания Национален план за възстановяване и устойчивост беше представен по всички правила на съвременния маркетинг. Лъскавата опаковка обаче не гарантира качество, а понякога крие продукт с дефекти.

Планът може и да изглежда структуриран в съответствие с водещите европейски тенденции и насоки за правене на политики, но е лишен от дългосрочна стратегия и прогноза за ефективност. Работата в перспектива е отколешен проблем за ГЕРБ – изглежда, че и този път ще доведе до хаотично разпределяне на средства със съмнителен резултат.

Томислав Дончев говори за прозрачна междуинституционална дискусия и сътрудничество между различни държавни звена при изготвянето на Плана. Към момента обаче остава усещането за кабинетни обсъждания и вътрешноведомствени договорки. Не става ясно кой и как ще участва в приемането на този план и каква ще е ролята на парламента. Възможно ли е Томислав Дончев да изхарчи 12 милиарда по свое усмотрение срещу няколко подписа в Министерски съвет?

Пирамидата е обърната. В цял свят се формулират цели, на базата на които се създават политики, след което се правят проекти. У нас се първо се правят проекти, а после политики, които да ги обслужват. В плана липсва ясна цел и стратегия. Липсва краткосрочна, средносрочна и дългосрочна прогноза за ефекта от предложените мерки и инвестиции. Правим нещо, но не е ясно защо и как ще ни послужи. Целеполагането е основата, на която трябва да стъпи разпределянето на средствата. Ако целта липсва, те няма да бъдат инвестирани, а похарчени напосоки.

Заобикаля се най-важният въпрос. Реиндустриализацията и конкурентоспособността няма как да се случат, без да е решен проблемът с енергийните мощности на България. Въпросът за поетапното премахване на въглищата, както и с какво и как ще бъдат заменени, остава без отговор и ще се превърне в бомба за следващото управление.

„Зелена Европа“, освен енергийна ефективност, означава изграждане на кръгова икономика, ефективно използване на природните ресурси, оползотворяване на отпадъците. За Томислав Дончев „зелената икономика“ е стиропор и мазилка. Въображението стига единствено и само до саниране на сгради за 3 млрд. лева, от общо 4 милиарда и половина от средствата предвидени за политиката по декарбонизация на икономиката. А вместо да насочваме всички средства натам, можехме поне да проучим съвременни технологии, като тези за улавяне и складиране на въглерод, например.

Промяната не се изчерпва с ремонти. Реформите в сектори като здравеопазване и образование не могат да се случат само с модернизиране на материалната база. Нови кабинети в училищата са необходими, но сами по себе си едва ли ще доведат до качествена промяна в системата на българското образование. Инвестициите в човешки капитал очевидно не са част от реформите. А най-ценния ресурс, в който България трябва да инвестира са хората – без образовани и висококвалифицирани кадри във всички сфери, трудно ще сближим стандарта си на живот с държавите от Западна Европа.

Дигитализацията като мисия невъзможна. Планът залага на дигитализация на институциите като приоритет след 10-годишно управление на ГЕРБ. Предвид множеството провали в тази насока (изтичане на лични данни на граждани от НАП, проблеми с електронното правителство, с машинното/електронно гласуване), има място за скептицизъм. Заявките за дигитализация на железопътния транспорт са добра идея, но ГЕРБ не е правителство, което да е показало, че може да свърши тази работа, особено когато става дума за сектор с много сериозни проблеми. Много е вероятно да имаме поредния пропилян ресурс.

Инструментът за възстановяване и устойчивост, наред с възстановяването от ковидкризата, има за цел постигане на добавена стойност за икономиката. В Плана за България обаче приоритет е не възстановяването на страната, а харченето на пари. Добавената стойност е невидима, а ефективните решения, са заменени от ефектни презентации.

Тежка катастрофа стана днес, 31 октомври, малко след 12.00 часа, на кръстовището регулирано със светофари между бул.“Априлов“ и ул.“Райчо Каролев“, в района пешеходната пътека до Козирката. Сблъскали са се два леки автомобила – „Рено“ и „Пежо“, с габровски регистрации.

Ударът между двете коли е бил толкова сериозен, че „Пежо“-то се е озовало на тротоара, поваляйки на земята метален стълб, на който бе монтирана светлинната уредба, сигнализираща на пешеходците, че могат да преминат или не.

Пътнотранспортното произшествие наложи частичното да бъде затворен бул.“Априлов“, в участъка от пресечките за ул.“Лазар Донков“ и ул.“Успех“, видя репортер на „Габрово Нюз“, който посети мястото на катастрофата, минути след настъпването й.

Нанесени са значителни материални щети по двете коли, участници в тежкия пътен инцидент. По неофициална информация при катастрофата има пострадал. Това е единият от водачите на ударилите се автомобили, зад волана на който е била жена. Тя е била транспортиран в габровската болница.

Лекият автомобил „Рено“ се е движел направо по бул.“Априлов“, идвайки от площад „Възраждане“. В зоната на кръстовището, регулирано със светофарна уредба, последвал адският сблъсък с „Пежо“-то, завиващо наляво от булеварда към ул.“Райчо Каролев“. По всяка вероятност се касае за отнето предимство, но това тепърва ще бъде установено.

Минути след настъпването на инцидента се бяха отзовали няколко екипа на полицията, които запазиха местопроизшествието, видя още репортер на медията. Полицаи описаха щетите и взеха отношение по възникналата катастрофа. Екип на Пътна помощ Габрово също бе на мястото.

По непотвърдени данни пробите за алкохол на водачите са отрицателни. До ранния следобед катастрофиралите коли не бяха изтеглени от мястото на произшествието. Предстои да бъде извършен оглед от разследващи.

Булевард“Априлов“ продължава да бъде затворен за превозни средства във въпросния участък, докато не приключат процесуално-следствените действия, а пътното платно изчистено от разпилените части от двете коли.

Цяло чудо е, че при инцидента няма други пострадали. В района има четири пешеходни пътеки, аптека, магазини, а тротоарите и от двете страни на централния габровски булевард се използват активно от граждани.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/