Новини
Иво Христов: Президентът нарече проблемите с истинските им имена
Клакьорите на властта призовават президент и премиер „да се разберат“. Това не е междуособица, а конфликт между морал и липса на морал, между закон и беззаконие.

„Ще познаете кой работи за сегашната власт по призивите: „Нека Борисов и Радев седнат и се разберат“. Това е начин да се минимизира, да се дедраматизира конфликтът. Но това е конфликт между закон и беззаконие, между морал и липса на морал, между корупция и правила. Целта е да се сведе този конфликт до някакъв вид междуособица и сблъсък на его. По това ще разпознаете клакьорите на властта. Те казват: „Нека седнат и се разберат“.
Това заяви в предаването „Крум Савов LIVE“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
На въпрос на водещия дали президентът не изглежда самотен на моменти, евродепутатът отговори: „Бих казал, че това е една горда самота. Президентът успя да изрече нещата такива, каквито са. Той нарече мафията – „мафия“, мутрите – „мутри“. Преди всички говорехме същото помежду си. Всъщност, не бих казал, че той е самотен, когато в определени дни се събират над 100 000 души на площада. Просто българите са обществено инертни и едва сега, напоследък се събудиха. Това е значимо събитие. Площадите са пълни, в различните дни – различен брой хора, но социологията регистрира 70% недоволни, които наястояват за оставка.“
„Ние, които сме преживели и промените през 1989 г., знаем, че в момента, в който бъде преминат Рубикон, изведнъж всички ще се издокарат борци с герберизма и със стария режим. Просто чакат момента“, смята Иво Христов.
Евродепутатът коментира още: „Не са верни внушенията, че действията на президента Радев се изчерпват само с приказки – той ползва пълната гама от своите правомощия, вкл. вето днес (понеделник – бел.ред.) върху промените в изборния закон, които елиминират машинното гласуване – още едно доказателство, че се гласят фалшификации.“
Според Христов българите не бива да се надяват на решаваща помощ от Брюксел. „Всичко е в наши ръце“, смята той.
Евродепутатът изрази и своите съмнения, че Бойко Борисов ще присъства на дебата за върховенството на закона в България, който ще се проведе на 5 октомври в Европейския парламент.
„Той отдавна не се среща дори с българските граждани очи в очи. Практически не е ходил в българския парламент, трудно си представям да дойде в Европейския. В България Борисов вече не смее да се появи сред хората. Виждаме го само на режисирани срещи, които винаги се държат в тайна до последния момент и на които активът на ГЕРБ и още неколцина го аплодират. Но това е платена любов, която не може да заблуди никого. В Европа също. Тъжното е, че България се превърна в първата евродиктатура. Сиреч, в първата диктатура с благословията, парите и политическата протекция на Европа. Брюксел бавно проглежда, тъй като в продължение на десет години беше блъфиран с мита, че Борисов е гарант на проевропейския курс на България. Всички тук знаем, че в парламента няма нито една антиевропейска партия. Проевропейският курс е обект на национален консенсус, но в Брюксел чиновниците на различни нива бяха зобени с тази дезинформация с години. Това се правеше от заинтересованите – от ГЕРБ и техните присъдружни партии през годините“, каза още Иво Христов.
„Както се казва в законите на драматургията: „Царя го играят придворните.“ У нас диктатора го играят „мисирките“, той сам ги нарича така. Те създадоха този фалшив ореол около Борисов, като не задават адекватните въпроси. Не питат Борисов за къщата в Барселона или за всичките разкрития от последните години, които бяха по едно седмично. В разни периоди той беше представян от тях като строител на съвременна България, който инспектира през два дни с хеликоптер, джип и прочее своите вечно незавършени строежи. След това ни беше пробутван като геополитик, като помирител на Западните Балкани, като някакъв балкански Бисмарк. Това беше смешно, разбира се, за всички, които имат макар и малко разум в главата. Днес мнозинството прогледна“, коментира евродепутатът.

По думите на Христов параноята на премиера вече заема кинематографични размери – дронове, пратки на жени и т.н.
„Всичко това се приема, отразява, протича през микрофоните на журналистите и стига до гражданите без никой да разруши тези абсурдни алибита, които са въпрос на едно питане.“
По отношение на сесията в Брюксел Иво Христов допълни още, че тя ще повдигне българския въпрос редом с полския и унгарския, с които Европейският парламент се занимава традиционно през последните години. Евродепутатът обаче изрази мнението си, че българският проблем е много по-драматичен.
„Ние се върнахме в 1989 г. ГЕРБ сведе свободата на словото до нивата от 1989 г. Дори в епохата на перестройката имаше свободни трибуни, сега почти не останаха такива. По отношение на свободните избори – загубихме това, което бяхме научили. В първата част от прехода гласувахме свободно, с всички кусури на нашата избирателна система, в последните години трудно може да се говори за честни избори. Това е причината за страха от служебен кабинет. Сегашното мнозинство държи да контролира изборите. Когато имаш вътрешен министър и можеш да пуснеш на свобода тарторите, които купуват гласове, да им осигуриш протекции; когато можеш да осигуриш свободното циркулиране на парите в изборната нощ; когато използваш различни лостове като НАП и прочее институции, за да притискаш политически опоненти, ти държиш всички карти. Така се правят избори по герберски, така искат да направим и следващия вот“, коментира той.
„По време на изборната кампания за Европейски парламент през 2019 г. из страната, около събранията със симпатизанти на БСП, винаги се навъртаха разни местни мутри, които респектираха хората – гледаха ги лошо, обикаляха наоколо, после притесняваха хората, които са имали неблагоразумието да присъстват. Така ГЕРБ правят избори – по-зле, отколкото във времената на Алеко Константинов“, категоричен е Иво Христов.
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 7 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 7 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 5 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 5 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 6 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 6 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Културапреди 7 дниВеликденски празници в музей „Етър“
-
Новинипреди 7 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него






