Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Президентът нарече проблемите с истинските им имена

Клакьорите на властта призовават президент и премиер „да се разберат“. Това не е междуособица, а конфликт между морал и липса на морал, между закон и беззаконие.

Published

on

„Ще познаете кой работи за сегашната власт по призивите: „Нека Борисов и Радев седнат и се разберат“. Това е начин да се минимизира, да се дедраматизира конфликтът. Но това е конфликт между закон и беззаконие, между морал и липса на морал, между корупция и правила. Целта е да се сведе този конфликт до някакъв вид междуособица и сблъсък на его. По това ще разпознаете клакьорите на властта. Те казват: „Нека седнат и се разберат“.

Това заяви в предаването „Крум Савов LIVE“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

На въпрос на водещия дали президентът не изглежда самотен на моменти, евродепутатът отговори: „Бих казал, че това е една горда самота. Президентът успя да изрече нещата такива, каквито са. Той нарече мафията – „мафия“, мутрите – „мутри“. Преди всички говорехме същото помежду си. Всъщност, не бих казал, че той е самотен, когато в определени дни се събират над 100 000 души на площада. Просто българите са обществено инертни и едва сега, напоследък се събудиха. Това е значимо събитие. Площадите са пълни, в различните дни – различен брой хора, но социологията регистрира 70% недоволни, които наястояват за оставка.“

„Ние, които сме преживели и промените през 1989 г., знаем, че в момента, в който бъде преминат Рубикон, изведнъж всички ще се издокарат борци с герберизма и със стария режим. Просто чакат момента“, смята Иво Христов.

Евродепутатът коментира още: „Не са верни внушенията, че действията на президента Радев се изчерпват само с приказки – той ползва пълната гама от своите правомощия, вкл. вето днес (понеделник – бел.ред.) върху промените в изборния закон, които елиминират машинното гласуване – още едно доказателство, че се гласят фалшификации.“

Според Христов българите не бива да се надяват на решаваща помощ от Брюксел. „Всичко е в наши ръце“, смята той.

Евродепутатът изрази и своите съмнения, че Бойко Борисов ще присъства на дебата за върховенството на закона в България, който ще се проведе на 5 октомври в Европейския парламент.

„Той отдавна не се среща дори с българските граждани очи в очи. Практически не е ходил в българския парламент, трудно си представям да дойде в Европейския. В България Борисов вече не смее да се появи сред хората. Виждаме го само на режисирани срещи, които винаги се държат в тайна до последния момент и на които активът на ГЕРБ и още неколцина го аплодират. Но това е платена любов, която не може да заблуди никого. В Европа също. Тъжното е, че България се превърна в първата евродиктатура. Сиреч, в първата диктатура с благословията, парите и политическата протекция на Европа. Брюксел бавно проглежда, тъй като в продължение на десет години беше блъфиран с мита, че Борисов е гарант на проевропейския курс на България. Всички тук знаем, че в парламента няма нито една антиевропейска партия. Проевропейският курс е обект на национален консенсус, но в Брюксел чиновниците на различни нива бяха зобени с тази дезинформация с години. Това се правеше от заинтересованите – от ГЕРБ и техните присъдружни партии през годините“, каза още Иво Христов.

„Както се казва в законите на драматургията: „Царя го играят придворните.“ У нас диктатора го играят „мисирките“, той сам ги нарича така. Те създадоха този фалшив ореол около Борисов, като не задават адекватните въпроси. Не питат Борисов за къщата в Барселона или за всичките разкрития от последните години, които бяха по едно седмично. В разни периоди той беше представян от тях като строител на съвременна България, който инспектира през два дни с хеликоптер, джип и прочее своите вечно незавършени строежи. След това ни беше пробутван като геополитик, като помирител на Западните Балкани, като някакъв балкански Бисмарк. Това беше смешно, разбира се, за всички, които имат макар и малко разум в главата. Днес мнозинството прогледна“, коментира евродепутатът.

По думите на Христов параноята на премиера вече заема кинематографични размери – дронове, пратки на жени и т.н.

„Всичко това се приема, отразява, протича през микрофоните на журналистите и стига до гражданите без никой да разруши тези абсурдни алибита, които са въпрос на едно питане.“

По отношение на сесията в Брюксел Иво Христов допълни още, че тя ще повдигне българския въпрос редом с полския и унгарския, с които Европейският парламент се занимава традиционно през последните години. Евродепутатът обаче изрази мнението си, че българският проблем е много по-драматичен.

„Ние се върнахме в 1989 г. ГЕРБ сведе свободата на словото до нивата от 1989 г. Дори в епохата на перестройката имаше свободни трибуни, сега почти не останаха такива. По отношение на свободните избори – загубихме това, което бяхме научили. В първата част от прехода гласувахме свободно, с всички кусури на нашата избирателна система, в последните години трудно може да се говори за честни избори. Това е причината за страха от служебен кабинет. Сегашното мнозинство държи да контролира изборите. Когато имаш вътрешен министър и можеш да пуснеш на свобода тарторите, които купуват гласове, да им осигуриш протекции; когато можеш да осигуриш свободното циркулиране на парите в изборната нощ; когато използваш различни лостове като НАП и прочее институции, за да притискаш политически опоненти, ти държиш всички карти. Така се правят избори по герберски, така искат да направим и следващия вот“, коментира той.

„По време на изборната кампания за Европейски парламент през 2019 г. из страната, около събранията със симпатизанти на БСП, винаги се навъртаха разни местни мутри, които респектираха хората – гледаха ги лошо, обикаляха наоколо, после притесняваха хората, които са имали неблагоразумието да присъстват. Така ГЕРБ правят избори – по-зле, отколкото във времената на Алеко Константинов“, категоричен е Иво Христов.

Крими

„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“

Published

on

Възпитанието на подрастващото поколение е комплексно – започва от семейството, през училището и стига до цялото ни общество и примерът, който им даваме.

Интервю за Actualno.com.

Станислава Савова развива своята експертиза в областите на Социалната, организационната и спортна психология, психичното здраве и психологична дейност.

Има дългогодишен опит в работата с деца и техните семейства. Провежда индивидуални и семейни консултации. В периода 2000 – 2014 работи по овладяване на кризи, управлението на критични инциденти, психологичното подпомагане на служители и техните семейства. Участва в редица изследвания и проекти, свързани с оценката и подбора на кадри.

Станислава е част от екипа на на криминалния психолог Тодор Тодоров -„Асес“ и оглавява дейността на фирмата в региона Габрово – Велико Търново.

18-годишен, взел книжка на предния ден, убива себе си и още двама 17-годишни в тежка катастрофа.15-годишен наръгва с нож друг 15-годишен на ескалатора на столичен мол.12-годишно дете е ранено с нож в столично училище, задържан е 15-годишен. Това са новини само от последните няколко дни. Защо ставаме свидетели на подобни брутални прояви?

От години сме преки и косвени свидетели на трагични случаи, в които млади хора губят живота си или извършват насилие. Това не е случайност, а резултат от комбинация от фактори — социални, психологически и културни. От нашето обществено безразличие.
Често мислим, че „това не се отнася до нас“, а всъщност всички носим отговорност.
Забързаният живот е направил хората по-малко критични и по-малко съпричастни.
Докато не започнем да говорим и да се подкрепяме истински, ще продължаваме да чуваме подобни новини.

От една страна, много млади хора растат под огромно напрежение – в свят, в който успехът, външният вид и вниманието в социалните мрежи често се възприемат като мерило за стойност. Това създава усещане за липса на смисъл, подкрепа и посока.

От друга страна, липсва достатъчно емоционално възпитание – и в семейството, и в училище. Учим децата на математика и граматика, но рядко ги учим как да се справят с гняв, страх, отхвърляне или самота. Когато тези чувства се натрупат, някои млади хора реагират с крайности — рисковано шофиране, агресия или автоагресия.

Не бива да подценяваме и влиянието на социалните мрежи и медиите, които често показват насилие, без да обясняват реалните последици.

За да спрем тези брутални прояви, трябва да възстановим връзката между хората — в семействата, в училищата, в общностите. Да говорим повече за емоции, отговорност и ценността на живота.

Обезчовечаваме ли се? Хората като че ли почти не забелязват, понеже „сбиванията се случват непрекъснато тук вътре“, както каза служителка в мола.

До известна степен – да. Свикнахме с болката, престанахме да реагираме. Ставаме свидетели на такива прояви, защото агресията вече е част от ежедневието ни. Възрастните свикнаха да не реагират и дори намират забавление в унижения и обиди по телевизията – така възпитаваме децата си. Това е най-тревожното. В мола виждаме същото, което се случва и в обществото – проявите на децата изразяват общественото напрежение, липса на уважение и безразличие. Гледаме, без да се намесваме, и точно това позволява на агресията да се повтаря лавинообразно.

Докато не върнем съпричастието и отговорността си един към друг, ще продължаваме да губим човечността си.

Няма ли ги вече добродетелите?

Сякаш ни е срам да сме добродетелни. Но тях ги има — просто са по-тихи.  Доброто не изчезва. По-трудно се забелязват сред шума, агресията и безразличието. Нужно е само да започнем да ги виждаме и да ги показваме повече.

Какви да новите добродетели?

Нека е пределно ясно – да си нагъл, агресивен и брутален не е нова социална ценност. Това е обществен разпад.         

Времената се променят и с тях – и добродетелите. Днес добро е и умението да слушаш, да уважаваш различното, да бъдеш отговорен онлайн и офлайн. Това не отменя възпитанието в традиционните ценности и добродетели.

Как може да спре това? С нов материал в учебниците, със забрана на социалните мрежи?

Не можем да спрем това с един закон или нов урок. Нужно е цялостно системно възпитание – в семейството, училището и обществото. Родителите да бъдат пример, училището да учи на ценности, а обществото да възпитава в дисциплина и уважение. Децата не са мои или твои, а наши – всички носим отговорност за тях.

Медиите  също имат отговорност – вместо сензации и риалитита е необходимо да показват добрия пример, да дават смисъл и помагат на децата да се чувстват част от общност и с перспектива за бъдещето.

Закъснели ли сме? И все пак трябва да се започне отнякъде, откъде?

Когато се касае за деца и тяхната загуба – винаги сме закъснели. Важното е да поемем отговорността си като възрастни, за да спрем този процес. 

Ние в „Асес“ осъзнаваме своята родителска и обществена  отговорност и работим именно в тази посока.

От една страна- подкрепяме родители и деца чрез спорта. Защото спортът възпитава ценности като доброта, воля, дисциплина и уважение. Тези добродетели са неизменна част от работата ни в едно от направленията върху, които работим и сме се фокусирали, а именно спортната психология.

През тази година колегите разработиха поредицата „Усмихнати деца“ –  четири книжки за емоциите на децата, тормозът в училище, смисълът и ролята на учителите в живота на децата ни отвъд уроците. „Една от мисиите ни е да подпомагаме развитието на психо-емоционалната интелигентност сред ученици и педагози, затова и разработихме три книжки за ученици от I до IV клас и една за преподаватели, които смятаме, че ще бъдат от особена полза в училищната среда“.

 В момента работим по поредния ни проект  нова книжка за деца, която помага на малките да заобичат спорта не само като физическа активност, а като начин да открият смисъл, приятелство и радост от това, което са.

От друга – през януари 2026 г. организираме събитие, насочено към родители и деца, което ще помогне да се справяме с насилието и да се подкрепяме взаимно. Ще бъде на живо и със стрийминг, за да могат всички българи, където и да са по света, да се включат. Целта е да го направим заедно – като общност, която се грижи за децата си.

Зов за помощ на младото поколение ли е това?

Да, определено. Младите хора ни изпращат сигнал, че имат нужда от подкрепа, посока и от смисъл в живота. Няма съмнение, че тяхното поведение е проекция на нашите грешки като възрастни и общество.

Как да им се помогне?


Възрастните можем да им помогнем първо като поемем отговорност за собственото си поведение. Когато децата видят, че родители и учители са заедно, че ги виждат, чуват и подкрепят – своите и чуждите – агресията намалява. Така им даваме смисъл и надежда за бъдещето.

Каква трябва да е ролята на родителите, училището, обществото?

Ролята на родителите, училището и обществото е комплексна и взаимносвързана. Родителите трябва да бъдат пример и подкрепа, училището – да учи на ценности и да помага да се справяме с трудности, а обществото – да създава разбиране за принадлежност чрез  култура, спорт, медии и общностни инициативи. Само заедно можем истински да подкрепим младото поколение.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово поздрави Милка Пурел по повод 95-годишния ѝ юбилей

Published

on

Кметът на Габрово Таня Христова отправи сърдечен поздрав към Милка Пурел по повод нейния 95-годишен юбилей. В публикация в социалните мрежи градоначалникът сподели думи на признателност и уважение към дългогодишната учителка, краевед и автор, чийто принос към културния живот на Габрово е безспорен.

„Днес своя 95-годишен юбилей празнува госпожа Милка Пурел. Юбилей, който не е просто личен празник, а повод за признание от цялата габровска общност“, написа кметът, като подчерта, че името на юбилярката е „трайно вписано в духовната и културна история на Габрово“.

В поздравлението се посочва още, че със своята последователна и вдъхновяваща работа Милка Пурел „не просто съхранява миналото на града — прави го живо, разбираемо и близко за поколенията“. Таня Христова отбелязва, че нейните книги, изследвания и дарителски жестове са израз на дълбока обич към Габрово и габровци.

„Учител, вдъхновил поколения. Краевед, съхранил паметта на града. Автор, оставил трайни следи в културната ни история. Габровка, живееща с грижа за общото и с обич към родното“, се казва още в кметската публикация във фейсбук.

В заключение Христова пожелава на госпожа Пурел здраве, спокойствие и удовлетворение от всичко постигнато, като изразява признателност за нейния принос към духовния облик на Габрово: „Нека този юбилей бъде повод не само за признание, но и за радост от споделените моменти, от приятелствата и от следите, които е оставила в сърцата на другите. Честит юбилей, госпожо Пурел!“.

Зареди още

Икономика

„Социално предприемачество в действие“

Published

on

СНЦ „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ е регистрирано социално предприятие. Екипът на социалното предприятие изпълнява проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване“ в периода август–октомври 2025 г., финансиран от Фонд „Социална закрила“. Фокусът е върху реално сътрудничество между работещи социални предприятия и хора от уязвими групи в Благоевград и Перник и СНЦ „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“.

Подходът е практичен: срещи на място, демонстрации на процеси, разговори с ръководства и участници, а накрая – еднодневен семинар, в който изводите се превръщат в кратки, изпълними мини-планове с отговорници и срокове. До момента е изпълнена Дейност 2 – организирани посещения в три социални предприятия („Съни Арт Дизайн“, ОП „Озеленяване и поддържане на зелени площи“, „Направено с любов 21“).

На всяко място е проведена кратка демонстрация на реална работа, среща с екипа и разговор с включени участници от целевите групи. Събрани са конкретни добри практики – менторски модели за въвеждане на нови хора, адаптирани работни задачи и огледален график за постепенно натоварване.

Финалът е еднодневният семинар „Социално предприемачество в действие“ на 30.10.2025 г., 09:30–17:00 ч., в Регионалния център по социална икономика – Благоевград. Програмата включва представяне на резултатите от посещенията, кратки презентации на трите предприятия, модерирана дискусия за устойчиви модели и работилница „Какво можем да приложим на местно ниво“. Участват екипът на проекта, социални предприятия, партньори, местни институции и представители на целевите групи.

Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица