Свържи се с нас

Култура

Руски вечери под микроскопа на Габровския театър

Как да летиш без парашут?

Published

on

Да летиш без парашут с микроскоп в ръка. Това ви предлага Габровският драматичен театър в последната за сезона премиера „Руски вечери с микроскоп“, която се състоя на 21 юли на голямата сцена на театъра. Постановката под режисурата на Петринел Гочев, е второ издание на цикъла „Руски вечери“ – част от новата инициатива „Театър на маса“ на ДТ „Рачо Стоянов“.

На пръв поглед нищо необичайно – спектакъл, драматургично организиран от режисьора по едноактната комедия „Юбилей“ от А. П. Чехов и разказите „Селски жители“ и „Микроскоп“ от Василий Шукшин. Но това е първият ви поглед – пред плаката, преди още да сте прекрачили прага на театъра, да сте се настанили в залата в очакване да вдигнат завесата. Без дори да чувате обявеното начало от режисьора, вие вече сте пред ново начало – непознато, буйно, динамично, изненадващо – съвсем като за спектакъл на Петринел Гочев.

Още не знаете какво предстои, защото това е постановка от три различни текста, които тук са обединени и органически свързани. Актьорите преминават от картина в картина, от роля в роля с лекотата и спокойствието на естествената повторяемост на добре отработен процес. Професионализмът и майсторството да се превъплъщават в няколко образа едновременно не са изненадващи за младата по възраст габровска трупа. Първо ви поемат героите на Чехов. Като на тенис мач следите с нетърпение как топката лети от поле в поле – подават се реплики, отиграват се ситуации, връхлита ви противоречивата безкомпромисност на героите да отстояват намеренията си. Случващото се на сцената е амалгама от човешки страсти, суета, самовлюбеност, амбициозност да постигнеш своето на всяка цена, за да почувстваш сладостта на измамното чувство за величие.

Един след друг, в постоянно противоборство излизат Стоян Руменин в ролята на Хирин с неговата всеотдайна нервозност, Петко Петков, който играе настойчивия и самоуверен Шипучин, Поля Йорданова като досадно жизнерадостната Татяна Алексеевна с нейното безсмислено безгрижие и Надежда Петкова, която се превъплъщава в хитроумно безпросветната Мерчуткина.

Така поели почти на един дъх бързото развитие на събитията, зрителите се пренасят в идиличното ежедневие на съветското село и мечтателния уют на руското семейство. Героите от разказите на Шукшин ще обезоръжат последното ви желание да сдържате тялото си от конвулсиите на смеха. Ще видите Баба Маланя – изиграна от Таня Йоргова, и внука ѝ, пионерчето Шурка – в ролята влиза Поля Йорданова, в дилема как се лети без парашут и въобще кому е нужно да лети? Ще присъствате на семейния спор между дърводелеца Андрей Йорин – изигран от Стоян Руменин, и жена му, превъплътена от Надежда Петкова. Утежняващите вината обстоятелства ще ви разяснят децата им Таня Йоргова, Поля Йорданова и Петко Петков. Тук няма актьорско надиграване и ненужно съперничество, а взаимно подаване на възможности всеки от актьорите да разгърне в пълнота образа на героя си. Зрителите неусетно приемат съзаклятническата покана и режисьорско намигване да се включат в пиршеството на театрална свобода.

Сценограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, а помощник-режисьор – Гинка Дичева. Сцената и различните картини са организирани умело, пестеливо и идейно. Впечатление прави находчивото използване на пространството не само по хоризонтала, но и по вертикала. Това дава неограниченост и динамичност на действието, което прави от публиката съпреживяващи участници и гарантира неповторимостта на живото представление. Артистите са освободени да играят и показват най-доброто от майсторството си, а не да влизат в предварително зададени рамки от режисьора.

Как се лети без парашут с микроскоп в ръка? Оставете коварната опора на предубежденията или спасителния парашут на очакванията. Смело се впуснете в една нова режисьорска трактовка, изкарала с хастара навън всичко скрито, невидяно и непроиграно от драматургичната плът на чеховския „Юбилей“ и разказите на Шукшин.

„Руски вечери с микроскоп“ беше петата премиера в рамките на месец за габровската трупа, а за режисьора Петринел Гочев – третата, след „Руски вечери с револвери“ на 21 юни и „Салиери“ на 7 юли 2020 г.

До края на месец юли зрителите ще могат да гледат най-новите пет постановки от репертоара на Габровския драматичен театър, както на голямата сцена в ДТ „Рачо Стоянов“, така и на откритата сцена в РЕМО „Етър“. Билети могат да бъдат закупени на касата на театъра или онлайн.

*Снимки: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Каменната стълба има много тънкости, които само майстор може да ти покаже

Published

on

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието.

Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето, прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца! Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализираха на 7, 8 и 9 август.

Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения.

Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки.

Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Включва се с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„В света на Старопланинската архитектура“

Успешно пето издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

Published

on

Отлична организация, полезно обучение с практическа насоченост и добре подбрана теоретична част. Това е оценката на участниците в петото издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

В рамките на три дни – 7, 8 и 9 август, хора с интерес към традиционните техники на градеж създаваха конструкции от камък, глина, дърво и друга растителност.

Участниците бяха разделени на групи, всяка от които се включи в изграждането на каменна подпорна стена със стълби, в направата на дървени сглобки и на мазилка от естествени материали. Програмата включваше лекционни модули, посветени на старата архитектура, а участниците имаха възможност да се запознаят със стари къщи, плевня и воденица в село Потока и габровския квартал Етъра.

През 2020 година бе реализиран и специален модул, в който се обучаваха деца на родители, участващи в програмата. Малчуганите се обучаваха как се плете плет и как се подготвят материалите за него, създадоха от дърво къщички за птици и домове за домашни любимци, изработиха калъпи и направиха малки кирпичени тухли в тях.

През 2020 година участниците в образователната програма бяха тридесет и един, от които осем деца. Създатели на „В света на старопланинската архитектура“ са Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

От 2017 г. като партньор участва Камара на архитектите в България (КАБ). Тази година е юбилейното пето издание на програмата. Към основните спонсори се присъединяват КАБ – Регионална колегия, гр. Габрово и фирма „Рьофикс“ – България.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Снимка на Рачо Ковача набира все по-голяма популярност

Published

on

В разгара на протестите в страната, любопитна снимка, показваща основателя на Габрово Рачо Ковача на сив фон в компанията на три гарвана сред запустели къщи, бе публикувана във фейсбук – групата „Похвалите и абсурдите на Габрово“ и получи одобрението на стотици със своето послание.

За броени часове колажът, чийто автор е габровският фотограф Тодор Тодоров от фото „Спринт“, разбуни духовете на потребителите в социалната мрежа, получавайки много харесвания и одобрение.

Идеята на автора, който не за първи път показва нестандартното си виждане и хрумвания, провокирайки чрез изкуство публиката, е да изрази отношението си към случващото се в Габрово, обезлюдяването на града с всеки изминал ден и необходимостта това да бъде променено, преди да са останали само гарваните и Паметникът в реката.

Пред „Габрово Нюз“ фотографът Тодор Тодоров разкри, че планира да подготви изложба със своите колажи, които са на различни теми и които се радват на широк обществен интерес в социалните мрежи.

През далечната 2013 година, по време на реализирането на големия проект за воден цикъл на Габрово, Тодоров илюстрира с друг свой фотоколаж часовниковата кула на площад „Първи май“, силно наподобяваща Наклонената кула в Пиза.

В началото на това лято фотографът „преосмисли“ пространството на площад „Възраждане“, превръщайки го в плувен комплекс. Едни приветстват и одобряват този вид изкуство, а други не са съгласни с ексцентричния подход в колажите. Повечето хора обаче все пак се наслаждават на гледката, носеща им настроение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица