Свържи се с нас

Култура

Руски вечери под микроскопа на Габровския театър

Как да летиш без парашут?

Published

on

Да летиш без парашут с микроскоп в ръка. Това ви предлага Габровският драматичен театър в последната за сезона премиера „Руски вечери с микроскоп“, която се състоя на 21 юли на голямата сцена на театъра. Постановката под режисурата на Петринел Гочев, е второ издание на цикъла „Руски вечери“ – част от новата инициатива „Театър на маса“ на ДТ „Рачо Стоянов“.

На пръв поглед нищо необичайно – спектакъл, драматургично организиран от режисьора по едноактната комедия „Юбилей“ от А. П. Чехов и разказите „Селски жители“ и „Микроскоп“ от Василий Шукшин. Но това е първият ви поглед – пред плаката, преди още да сте прекрачили прага на театъра, да сте се настанили в залата в очакване да вдигнат завесата. Без дори да чувате обявеното начало от режисьора, вие вече сте пред ново начало – непознато, буйно, динамично, изненадващо – съвсем като за спектакъл на Петринел Гочев.

Още не знаете какво предстои, защото това е постановка от три различни текста, които тук са обединени и органически свързани. Актьорите преминават от картина в картина, от роля в роля с лекотата и спокойствието на естествената повторяемост на добре отработен процес. Професионализмът и майсторството да се превъплъщават в няколко образа едновременно не са изненадващи за младата по възраст габровска трупа. Първо ви поемат героите на Чехов. Като на тенис мач следите с нетърпение как топката лети от поле в поле – подават се реплики, отиграват се ситуации, връхлита ви противоречивата безкомпромисност на героите да отстояват намеренията си. Случващото се на сцената е амалгама от човешки страсти, суета, самовлюбеност, амбициозност да постигнеш своето на всяка цена, за да почувстваш сладостта на измамното чувство за величие.

Един след друг, в постоянно противоборство излизат Стоян Руменин в ролята на Хирин с неговата всеотдайна нервозност, Петко Петков, който играе настойчивия и самоуверен Шипучин, Поля Йорданова като досадно жизнерадостната Татяна Алексеевна с нейното безсмислено безгрижие и Надежда Петкова, която се превъплъщава в хитроумно безпросветната Мерчуткина.

Така поели почти на един дъх бързото развитие на събитията, зрителите се пренасят в идиличното ежедневие на съветското село и мечтателния уют на руското семейство. Героите от разказите на Шукшин ще обезоръжат последното ви желание да сдържате тялото си от конвулсиите на смеха. Ще видите Баба Маланя – изиграна от Таня Йоргова, и внука ѝ, пионерчето Шурка – в ролята влиза Поля Йорданова, в дилема как се лети без парашут и въобще кому е нужно да лети? Ще присъствате на семейния спор между дърводелеца Андрей Йорин – изигран от Стоян Руменин, и жена му, превъплътена от Надежда Петкова. Утежняващите вината обстоятелства ще ви разяснят децата им Таня Йоргова, Поля Йорданова и Петко Петков. Тук няма актьорско надиграване и ненужно съперничество, а взаимно подаване на възможности всеки от актьорите да разгърне в пълнота образа на героя си. Зрителите неусетно приемат съзаклятническата покана и режисьорско намигване да се включат в пиршеството на театрална свобода.

Сценограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, а помощник-режисьор – Гинка Дичева. Сцената и различните картини са организирани умело, пестеливо и идейно. Впечатление прави находчивото използване на пространството не само по хоризонтала, но и по вертикала. Това дава неограниченост и динамичност на действието, което прави от публиката съпреживяващи участници и гарантира неповторимостта на живото представление. Артистите са освободени да играят и показват най-доброто от майсторството си, а не да влизат в предварително зададени рамки от режисьора.

Как се лети без парашут с микроскоп в ръка? Оставете коварната опора на предубежденията или спасителния парашут на очакванията. Смело се впуснете в една нова режисьорска трактовка, изкарала с хастара навън всичко скрито, невидяно и непроиграно от драматургичната плът на чеховския „Юбилей“ и разказите на Шукшин.

„Руски вечери с микроскоп“ беше петата премиера в рамките на месец за габровската трупа, а за режисьора Петринел Гочев – третата, след „Руски вечери с револвери“ на 21 юни и „Салиери“ на 7 юли 2020 г.

До края на месец юли зрителите ще могат да гледат най-новите пет постановки от репертоара на Габровския драматичен театър, както на голямата сцена в ДТ „Рачо Стоянов“, така и на откритата сцена в РЕМО „Етър“. Билети могат да бъдат закупени на касата на театъра или онлайн.

*Снимки: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица