
Да летиш без парашут с микроскоп в ръка. Това ви предлага Габровският драматичен театър в последната за сезона премиера „Руски вечери с микроскоп“, която се състоя на 21 юли на голямата сцена на театъра. Постановката под режисурата на Петринел Гочев, е второ издание на цикъла „Руски вечери“ – част от новата инициатива „Театър на маса“ на ДТ „Рачо Стоянов“.

На пръв поглед нищо необичайно – спектакъл, драматургично организиран от режисьора по едноактната комедия „Юбилей“ от А. П. Чехов и разказите „Селски жители“ и „Микроскоп“ от Василий Шукшин. Но това е първият ви поглед – пред плаката, преди още да сте прекрачили прага на театъра, да сте се настанили в залата в очакване да вдигнат завесата. Без дори да чувате обявеното начало от режисьора, вие вече сте пред ново начало – непознато, буйно, динамично, изненадващо – съвсем като за спектакъл на Петринел Гочев.

Още не знаете какво предстои, защото това е постановка от три различни текста, които тук са обединени и органически свързани. Актьорите преминават от картина в картина, от роля в роля с лекотата и спокойствието на естествената повторяемост на добре отработен процес. Професионализмът и майсторството да се превъплъщават в няколко образа едновременно не са изненадващи за младата по възраст габровска трупа. Първо ви поемат героите на Чехов. Като на тенис мач следите с нетърпение как топката лети от поле в поле – подават се реплики, отиграват се ситуации, връхлита ви противоречивата безкомпромисност на героите да отстояват намеренията си. Случващото се на сцената е амалгама от човешки страсти, суета, самовлюбеност, амбициозност да постигнеш своето на всяка цена, за да почувстваш сладостта на измамното чувство за величие.

Един след друг, в постоянно противоборство излизат Стоян Руменин в ролята на Хирин с неговата всеотдайна нервозност, Петко Петков, който играе настойчивия и самоуверен Шипучин, Поля Йорданова като досадно жизнерадостната Татяна Алексеевна с нейното безсмислено безгрижие и Надежда Петкова, която се превъплъщава в хитроумно безпросветната Мерчуткина.

Така поели почти на един дъх бързото развитие на събитията, зрителите се пренасят в идиличното ежедневие на съветското село и мечтателния уют на руското семейство. Героите от разказите на Шукшин ще обезоръжат последното ви желание да сдържате тялото си от конвулсиите на смеха. Ще видите Баба Маланя – изиграна от Таня Йоргова, и внука ѝ, пионерчето Шурка – в ролята влиза Поля Йорданова, в дилема как се лети без парашут и въобще кому е нужно да лети? Ще присъствате на семейния спор между дърводелеца Андрей Йорин – изигран от Стоян Руменин, и жена му, превъплътена от Надежда Петкова. Утежняващите вината обстоятелства ще ви разяснят децата им Таня Йоргова, Поля Йорданова и Петко Петков. Тук няма актьорско надиграване и ненужно съперничество, а взаимно подаване на възможности всеки от актьорите да разгърне в пълнота образа на героя си. Зрителите неусетно приемат съзаклятническата покана и режисьорско намигване да се включат в пиршеството на театрална свобода.

Сценограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, а помощник-режисьор – Гинка Дичева. Сцената и различните картини са организирани умело, пестеливо и идейно. Впечатление прави находчивото използване на пространството не само по хоризонтала, но и по вертикала. Това дава неограниченост и динамичност на действието, което прави от публиката съпреживяващи участници и гарантира неповторимостта на живото представление. Артистите са освободени да играят и показват най-доброто от майсторството си, а не да влизат в предварително зададени рамки от режисьора.

Как се лети без парашут с микроскоп в ръка? Оставете коварната опора на предубежденията или спасителния парашут на очакванията. Смело се впуснете в една нова режисьорска трактовка, изкарала с хастара навън всичко скрито, невидяно и непроиграно от драматургичната плът на чеховския „Юбилей“ и разказите на Шукшин.

„Руски вечери с микроскоп“ беше петата премиера в рамките на месец за габровската трупа, а за режисьора Петринел Гочев – третата, след „Руски вечери с револвери“ на 21 юни и „Салиери“ на 7 юли 2020 г.
До края на месец юли зрителите ще могат да гледат най-новите пет постановки от репертоара на Габровския драматичен театър, както на голямата сцена в ДТ „Рачо Стоянов“, така и на откритата сцена в РЕМО „Етър“. Билети могат да бъдат закупени на касата на театъра или онлайн.
*Снимки: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.
Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.
Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.
Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.
Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.
Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

-
Кримипреди 5 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 6 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Новинипреди 6 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Новинипреди 4 дниНова мярка ще подпомага Общините за справяне и предотвратяване на бедствия и кризи
-
Новинипреди 4 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията
-
Кримипреди 4 дниСпестяваш минути, рискуваш живот: Читателите с остра реакция след черния джип на пътя!
-
Културапреди 3 дниВаля Балканска ще открие Славейковите празници






