
Да летиш без парашут с микроскоп в ръка. Това ви предлага Габровският драматичен театър в последната за сезона премиера „Руски вечери с микроскоп“, която се състоя на 21 юли на голямата сцена на театъра. Постановката под режисурата на Петринел Гочев, е второ издание на цикъла „Руски вечери“ – част от новата инициатива „Театър на маса“ на ДТ „Рачо Стоянов“.

На пръв поглед нищо необичайно – спектакъл, драматургично организиран от режисьора по едноактната комедия „Юбилей“ от А. П. Чехов и разказите „Селски жители“ и „Микроскоп“ от Василий Шукшин. Но това е първият ви поглед – пред плаката, преди още да сте прекрачили прага на театъра, да сте се настанили в залата в очакване да вдигнат завесата. Без дори да чувате обявеното начало от режисьора, вие вече сте пред ново начало – непознато, буйно, динамично, изненадващо – съвсем като за спектакъл на Петринел Гочев.

Още не знаете какво предстои, защото това е постановка от три различни текста, които тук са обединени и органически свързани. Актьорите преминават от картина в картина, от роля в роля с лекотата и спокойствието на естествената повторяемост на добре отработен процес. Професионализмът и майсторството да се превъплъщават в няколко образа едновременно не са изненадващи за младата по възраст габровска трупа. Първо ви поемат героите на Чехов. Като на тенис мач следите с нетърпение как топката лети от поле в поле – подават се реплики, отиграват се ситуации, връхлита ви противоречивата безкомпромисност на героите да отстояват намеренията си. Случващото се на сцената е амалгама от човешки страсти, суета, самовлюбеност, амбициозност да постигнеш своето на всяка цена, за да почувстваш сладостта на измамното чувство за величие.

Един след друг, в постоянно противоборство излизат Стоян Руменин в ролята на Хирин с неговата всеотдайна нервозност, Петко Петков, който играе настойчивия и самоуверен Шипучин, Поля Йорданова като досадно жизнерадостната Татяна Алексеевна с нейното безсмислено безгрижие и Надежда Петкова, която се превъплъщава в хитроумно безпросветната Мерчуткина.

Така поели почти на един дъх бързото развитие на събитията, зрителите се пренасят в идиличното ежедневие на съветското село и мечтателния уют на руското семейство. Героите от разказите на Шукшин ще обезоръжат последното ви желание да сдържате тялото си от конвулсиите на смеха. Ще видите Баба Маланя – изиграна от Таня Йоргова, и внука ѝ, пионерчето Шурка – в ролята влиза Поля Йорданова, в дилема как се лети без парашут и въобще кому е нужно да лети? Ще присъствате на семейния спор между дърводелеца Андрей Йорин – изигран от Стоян Руменин, и жена му, превъплътена от Надежда Петкова. Утежняващите вината обстоятелства ще ви разяснят децата им Таня Йоргова, Поля Йорданова и Петко Петков. Тук няма актьорско надиграване и ненужно съперничество, а взаимно подаване на възможности всеки от актьорите да разгърне в пълнота образа на героя си. Зрителите неусетно приемат съзаклятническата покана и режисьорско намигване да се включат в пиршеството на театрална свобода.

Сценограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, а помощник-режисьор – Гинка Дичева. Сцената и различните картини са организирани умело, пестеливо и идейно. Впечатление прави находчивото използване на пространството не само по хоризонтала, но и по вертикала. Това дава неограниченост и динамичност на действието, което прави от публиката съпреживяващи участници и гарантира неповторимостта на живото представление. Артистите са освободени да играят и показват най-доброто от майсторството си, а не да влизат в предварително зададени рамки от режисьора.

Как се лети без парашут с микроскоп в ръка? Оставете коварната опора на предубежденията или спасителния парашут на очакванията. Смело се впуснете в една нова режисьорска трактовка, изкарала с хастара навън всичко скрито, невидяно и непроиграно от драматургичната плът на чеховския „Юбилей“ и разказите на Шукшин.

„Руски вечери с микроскоп“ беше петата премиера в рамките на месец за габровската трупа, а за режисьора Петринел Гочев – третата, след „Руски вечери с револвери“ на 21 юни и „Салиери“ на 7 юли 2020 г.
До края на месец юли зрителите ще могат да гледат най-новите пет постановки от репертоара на Габровския драматичен театър, както на голямата сцена в ДТ „Рачо Стоянов“, така и на откритата сцена в РЕМО „Етър“. Билети могат да бъдат закупени на касата на театъра или онлайн.
*Снимки: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 6 дниБЧК – Габрово първи в страната по първа помощ
-
Новинипреди 5 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 4 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 4 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 5 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 4 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди един денПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Кримипреди един денМъж падна от мост в река Росица





