Новини
Поставиха паметна плоча на Д-р Тота Венкова в столицата
През 2017 г. Държавен архив – Габрово подкрепи предложението на Инициативен комитет „Памет за първата българка лекар, д-р Тота Венкова (1855-1921), благодетелка и дарителка” за поставяне на паметна плоча на къщата на д-р Тота Венкова, като предостави снимки и документи и подготви подкрепящо писмо до Столичния общински съвет.
Към инициативата се включиха Женско благотворително дружествo „Майчина грижа“, ОС на БЧК – Габрово, МБАЛ „Д-р Тота Венкова – Габрово, Национален музей на образованието – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, Регионален исторически музей – Габрово и ГК „Памет Габровска“.

През пролетта на 2020 г. плочата беше поставена, но предвид извънредната ситуация, тържественото откриване се отлага за по-късна дата.
За инициативата, участниците, дарителите и организацията за поставяне на паметната плоча разказва г-жа Райна Несторова, член на Инициативния комитет и съпруга на племенника на Тота Венкова, д-р Александър Несторов.
„Тази пролет се навършват 165 години от рождението на първата българка – дипломиран лекар – Д-р Тота Венкова, родена през 1855 г. в гр. Габрово. По този повод БЛС и БЧК поставиха паметна плоча на къщата й в гр. София, която тя дарява през 1920 г. с грижа за здравето на българските деца.

Инициативата за поставянето на плочата със съдействието на нейни роднини датира от м. Декември 2016 г., когато се навършиха 95 години от смъртта й. Идеята съвпадна с почина на Столична Община за поставяне на почетни знаци на българки със значим принос за обществото – признание, което означава, че Българката с ум и характер, благодетелност и достойнство, родолюбие и вдъхновение, трябва да заеме своето място в аналите на Столичния град.
Една достолепна 3-етажна къща на ъгъла на улиците „Солунска“ и „Христо Белчев“ стои безмълвна за минаващите край нея граждани. Историята й е неизвестна дори на настоящите й собственици. Те знаят само, че къщата е оцеляла от бомбардировките на Втората Световна Война заради широките темели и здравите зидове.
Собственичка на къщата до 1921 г. е Д-р Тота Венкова – първата българка дипломиран лекар, самарянката по време на Освободителната война от 1878 г., благодетелка през войните от 1912-1915 г., строителка на българското женско здравеопазване, майка за децата, без да има свои, дарила тази къща за тяхното здраве и в името на бъдещето на България.

София беше длъжна на отдаде почит на личността и делото на тази голяма българка. Магнетичната сила на светлата личност помогна на инициаторите – БЛС, БЧК и родственици – да съберат за кратко време стотици подписи в подкрепа на начинанието. Активно се включиха в подкрепа на предложението Държавен архив – Габрово, Женското Дружество „Майчина грижа“ от гр. Габрово и администрацията на санаториум „Цар Фердинанд I“ от с. Искрец, Софийска Област. Преклонението пред делото на Д-р Тота Венкова намери израз в единодушната подкрепа на общинските съветници от всички политически сили. В художественото оформление и изпълнението на проекта безвъзмездно участваха покойният художник Светлин Русев и екипа на инж. Георги Колчаков. Г-жа Саша Безуханова и нейният екип от MOVE.BG публикуваха биографична статия със снимка на Д-р Тота Венкова в Уикипедия.
Паметната плоча на къщата на ул. „Солунска“ 13 по проект на арх. Кирил Русков и с епитафа на Михаил Теофилов ще напомня за благодетелността на българката, за отношението й към страдащите и болните, за истинските стойности върху които е изграждано българското здравеопазване.
През 2021 г. ще се навършат 100 години от смъртта на Д-р Тота Венкова. Отложеното заради карантираната освещаване на плочата ще намери своя подходящ момент в идните дни.“
Информация за 165-годишнина от рождението на д-р Тота Венкова и инициативата публикува и Георги Радев – редактор на в. „Quo vadis“ – вестник на Българския лекарски съюз.

Той споделя и един много интересен факт, посочен в книгата „История на Санаториума Искрец, 1908 – 1950 г.“ с автор д-р Недялков – златният часовник на фасадата на църквата „Св. Седмочисленици“, който работи и до днес, е направен също със средства от продажбата на къщата. Г-н Радев в писмо споделя, че „в следващия брой на в. „Quo vadis“ ще бъде публикувана интересната и богата биография на Д-р Тота Венкова, която е носителка на редица държавни отличия, сред които Знак на Самарянката и Орден за граждански заслуги „2 Август“, III ст.
„В сърцата на признателните потомци д-р Тота Венкова живее преди всичко като голям човек и патриот, който е изпълнил честно гражданския си дълг. Още преди Освобождението тя прокарва пътя на жената и дава пример, как в безпросветното време, при тежки условия от различен характер – робство, закостенели разбирания и нестабилно здраве, е намерила сили и амбиции да се докаже. Затова историята отрежда на д-р Тота Венкова място на първа българка лекар, израснала от жилав български корен.“ Така представя д-р Тота Венкова, г-жа Семерджиева – председател на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово – изследователка на нейния живот и дейност, автор на биографичната книга „Сърце за всички“ (2005). В края на дните си през 1920 г. Д-р Тота Венкова написва завещанието си, с което завещава цялото си имущество:
– На Габровското девическо училище, в което е учила и учителствала – 500 000 лв. С тази сума е построено Горското климатично училище в м. Топлешка поляна, над с. Зелено дърво;
– На Искрецкия санаториум за гръдоболни – 500 000 лв; – На Софийския университет – 40 000 лв. „Историята има мъдра памет. Тя не оставя в забвение личности, които с достойните си дела, със своя принос към народа си, с богата си душевност и себераздаване са оставили ярка следа.“ И за да пребъдат в паметта на бъдните поколения, с техните имена се наричат институции, градове и улици. И габровци, които са с особено усещане за памет, отдават заслужена почит и признание на делото на голямата Възрожденка. Идеята за пренасяне мощите на д-р Тота Венкова в родния й град възниква още през 1985 г., но едва през 1996 г. по инициатива на ЖБД „Майчина грижа“ се създава инициативен комитет и през 1997 г. тленните й останки са положени в земята на родния й град, а венци и цветя покриват големия гранитен паметник, на който през 1921 г.Михаил Теофилов, изповедник на нейното завещание, е изписал „Д-р Тота Венкова – първата българка лекарка от Габрово. Починала на 23 декември 1921 г. Приятелка на бедните, майка на безпризорните! Мир на праха й!“
С Решение на Общински съвет – Габрово № 107/12.05.2005 г. д-р Тота Венкова е обявена посмъртно за ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГАБРОВО, по повод 150 години от рождението й. На нейно име е наименувана улица в габровския квартал „Трендафила“. Нейното име носи Горското климатично училище в м. Топлешка поляна над габровското село Зелено дърво, организирано и открито през 1947 г. от Габровската община със завещаните от д-р Тота Венкова 500 000 лв. През 1971 г. Окръжната обединена болница в Габрово се именува с името на д-р Тота Венкова и на сградата е поставен бронзов барелеф. Паметна плоча е поставена на мястото, където се е намирала къщата, в която е живяла Тота Венкова до 1878 г.
ЖБД „Майчина грижа“ организира 3 дарителски фонда, единият от които е на името на д-р Тота Венкова за подпомагане на абитуриент от Националната Априловска гимназия в Габрово, който трябва да ученик с отличен успех и от семейство в неравностойно материално положение.
За всяка нейна годишнина институциите на паметта организират изложби, кръгли маси и др. научни форуми. Такива личности като д-р Тота Венкова със „СЪРЦЕ ЗА ВСИЧКИ” не са от местна величина, те са мерило за стремежа на българина за образованост, за човечност, хуманност, благотворителност и сила на духа! Затова с особено чувство на гордост габровци подкрепиха инициативата за поставяне на паметна плоча на къщата й в София на ул. „Солунска” № 13.
Автор: Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Новини
Иван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
Водачът на листата на коалиция „Прогресивна България“ в Кърджали Иван Демерджиев посети Дряново, където заедно с Николай Косев – водач на листата на коалицията в 7 МИР – Габрово, и Иван Събев – кандидат за народен представител от същата листа, проведе среща с представители на местния бизнес.
В рамките на визитата тримата разговаряха с предприемачите Марияна Печеян и Веселин Кръстев, както и с екипа на „Кентавър“ – едно от водещите индустриални предприятия в региона, развиващо високотехнологично производство и реализиращо продукция на международните пазари.
Основен акцент в срещата бяха предизвикателствата пред българската индустрия – недостигът на квалифицирана работна ръка, нарастващите разходи за производство и липсата на предвидима и стабилна бизнес среда.

От предприятието беше поставен и въпросът за трудностите при задържането на млади кадри, въпреки усилията за развитие на дуално обучение и инвестиции в модерни технологии.
Беше проведена среща и с представители на „Боряна груп“ и управителя Валентин Велчев, като в разговорите бяха засегнати различни аспекти от развитието на бизнеса както на местно, така и на национално ниво.
Иван Демерджиев акцентира върху необходимостта от прекъсване на корупционните практики, които изкривяват икономическата среда, и създаване на ясни и предвидими правила за бизнеса.
„Българските предприятия показват, че могат да бъдат конкурентни на световно ниво. Задачата на държавата е да създаде условия този потенциал да се развива устойчиво“, посочи той.

„Регионът има индустриален потенциал, който трябва да бъде подкрепен с ясни правила и активна държавна политика“, заяви Николай Косев. По думите му липсата на работна ръка и обезлюдяването са сред най-сериозните рискове пред развитието на местната икономика.
Иван Събев подчерта значението на връзката между местния бизнес и държавата:„Хората тук искат не обещания, а работещи решения – условия, при които трудът се оценява и младите виждат перспектива да останат.“
По време на посещението бяха разгледани и производствените мощности на компанията, която е сред примерите за успешно развитие на българската индустрия и активно присъствие на международните пазари.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
-
Новинипреди 6 дниДжудистите ни с 9 медала от турнир в Перник
-
Новинипреди 6 дниМихаил Митов: Само за година стартирахме отново работата по приоритетите на областта
-
Новинипреди 7 дниАндрей Николов: Габрово има нужда от решения, не от обещания!
-
Новинипреди 7 дниЛайънс клуб Габрово събра 7 000 евро за Детското отделение на областната болница
-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 7 дниБСП-ОЛ организира дискусия за регионалното развитие, свързаност и икономика
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!







