Свържи се с нас

Новини

Севлиево ще отбележи онлайн 144 г. от Априлското въстание

Published

on

снимка: Община Севлиево

Извънредната ситуация, в която се намира целият свят, попречи на традиционната възстановка на военните действия от Априлското въстание, която се провежда всяка година в местността Боаза край село Кръвеник.

Ограниченията, обаче, няма да попречат на Община Севлиево да отбележи събитието по подобаващ начин. Видео-изложба „Ден на отворените врати“ ще разведе севлиевци из Историческия музей в града, а действията, свързани с Априлското въстание, ще бъдат показани и разказани подробно в инициативата „Музеят разказва…“.

В навечерието на 144-та годишнина от Априлското въстание Община Севлиево обявява конкурс за рисунка на тема „Моят герой“.

Снимки на своите рисунки в добро качество изпращайте на pr@sevlievo.bg до 28 май, като оставите своите имена, възраст, имейл и телефон за връзка. Всички творби ще бъдат качени на страницата на Община Севлиево във Фейсбук и в специално създадено за целта събитие, а най-добрите произведения в различните възрастови категории ще получат парични и предметни награди, осигурени от Община Севлиево и от спонсори.

Най-добрите рисунки ще бъдат избрани чрез харесване на страницата на Община Севлиево във Фейсбук. За участието в конкурса няма възрастови или географски ограничения. За да запази традицията да показва на жителите и гостите на града възстановки от славните битки в севлиевския край Община Севлиево е подготвила специално видео, събрало в себе си най-запомнящите се запечатани кадри от възстановките.

„Изказвам благодарност на дружество „Традиция“, което всяка година припомня на севлиевци със своята възстановка онези дни на саможертва“, коментира д-р Иван Иванов.

На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което няколко години след това България се появява на картата на Европа. Малко хора знаят, че Севлиево е сред онези места, в които се водят реални бойни действия с жертви.

снимка: Община Севлиево, Архив

Решението за избухването на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, като българските земи са разделени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.

Подготовката трае само няколко месеца, с което се обяснява и неговият провал на бойното поле. Въстанието избухва с пълна сила в Търновски окръг, където апостол е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в Пловдивски окръг с апостол Панайот Волов, и помощник Георги Бенковски. То избухва преждевременно на 20 април.

При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков написва своето прочуто „Кърваво писмо“, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище и той обявява началото на въстанието.

Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос. На страната на българската кауза застава обществеността в смятаните за непримирими противници – Русия и Великобритания.

Няма голям английски град, в който по онова време да няма митинг или събрание в подкрепа на българите. Сходна е и ситуацията в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в защита на поробените.

Така Априлското въстание от един военен провал се превръща в причина за Освобождението на България, което става след две години вследствие на Руско-турската война от 1877-1878 г.

Основната цел на Априлското въстание е появата на България на европейската политическата карта, т. е. целта му в края на краищата е осъществена. Севлиево е сред местата, където се водят реални сражения и падат свидни жертви, но имената им остават като пример за родолюбие и смелост: Стефан Пешев – председател на Севлиевския революционен комитет и главен организатор на въстанието, Цанко Дюстабанов – войвода на габровската чета, сражавал се в защитата на Батошево, Кръвеник и Ново село, Йонко Карагьозов, Дончо Фесчиев, Иван Преснаков, Фильо Радев (дядо Фильо), Наньо Стойнов, Кольо Тотев, Христо Пейков, Тотьо Йонков, Георги Братоев, Цонко Калчев, Георги Колев, Цона Колева, Цвятко Доневски, Христо Филев, Кънчо Малчев, Кольо Мичев, Тотьо Коркинов, Петър Драгнев, Христо Калчев, Лальо Пафков, Нанко Филев, Дона Дочевска, Ради Донев и други знайни, и незнайни герои.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Първо място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир

Published

on

Шахматистите на ШК „Орловец 1997“ – Габрово Иван Екимов и Христо Дочев спечелиха първо място и парична награда във възрастовите си групи в открит турнир по класически шахмат, който се проведе в Приморско в рамките на една седмица.

Иван спечели при 10-годишните, а Христо в категорията Сеньори 70+. Двамата мериха сили със 75 опитни шахматисти с висок рейтинг от няколко държави и успяха да заемат първото място във възрастовите групи на най-малките и най-големите.

Христо Дочев се пребори за 4 победи от 7 партии, а Иван – за една победа и две равенства.

Зареди още

Новини

Отбелязваме 118 години от Независимостта на България!

Published

on

Навършват се 117 години от обявяване Независимостта на България. На 22 септември, през 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново княз Фердинанд обявява България за Царство, приема титлата Цар на българите и скъсва васалната връзка с Османската империя.

Независимостта е обявена при управлението на правителството на Александър Малинов против волята на великите сили, наложена с Берлинския договор.

Според него териториите на Северна България са включени в така нареченото Княжество България, което остава зависимо от султана, дори и след Съединението с Южна България през 1885 г.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Честит празник на Независимостта, българи!

Зареди още

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица