Свържи се с нас

Новини

СБУ – три десетилетия в защита на авторитета и труда на учителя

Published

on

На 21 юли ще се навършат 125 години от основаването на учителското синдикално движение у нас, а на 14 март се навършиха 30 години от учредяването на Синдиката на българските учители към КНСБ.

Националният музей на образованието, в партньорство със СБУ – Габрово и Регионалното управление на образованието – Габрово, се подготвяше да бъде домакин на 30-годишнината на синдикалната организация.

Извънредните мерки, свързани с ограничаване разпространението на COVID – 19, възпрепятстваха планираните за 2 април събития и откриването на подготвената от музея фотодокументална изложба по случай 30-та годишнина от създаване на Синдиката на българските учители.

Първи конгрес на българските народни учители, София, 21 юли 1895 г. , снимка: НМО – Габрово

Навечерието на международния празник на труда и международната социална солидарност – Първи май, е повод да припомним, че учителското съсловие първо в България се организира, за да защити достойнството и престижа на своя труд.

Това първенство не е резултат са̀мо на даденото от Търновската конституция право на сдружаване. В свободна България учителството се появява като отделна професия със своите отличителни белези, материални характеристики и престиж. От Възраждането до 1878 г. учителят е успял да заеме водещо място в обществения, културен и политически живот.

Организираните форми за защита интересите на наемния труд се появяват скоро след Руско-турската война от 1877/78 г. Но откъсната от зависимостта на изоставащата османска икономика и устремена да догони европейската, младата българска държава няма нито наследство, нито опит в обществено-икономическите и социални отношения, които се пораждат на новия пазар на труда.

Освещаване знамето на СБУ, 1995 г., снимка: НМО – Габрово

За трудово законодателство е още рано, то ще се появи следващия век – през 1905 г.

В този сложен период първите организирани стъпки за защита на професионалните си интереси правят учителите в Княжество България. През 1880 година в град Шумен се създава „Учителско дружество“, към него се присъединяват и други организации в страната.

След Шумен през 1882 година в град Свищов се създава дружество „Учителска дружба”. Неин пръв председател е Никола Живков – основателят на първата детска градина в страната, просветен деец и автор на химна на страната до 1944 година „Шуми Марица“.

През 1884/1885 г. учителството в страната провежда стачки заради тежкото си материално положение и нередовното изплащане на заплатите.

Този процес довежда до създаването на Българския учителски съюз (БУС) на 21 юли 1895 г. в София като организация на най-голямата професионална група в България – учителите. На учредителния конгрес са представени 47 дружества с по един делегат. През 80-те на XIX век в различни градове се създават местни организации, които през 90-те години вече наброяват повече от 60.

Табло от фотодокументалната изложба за 30-годишнината на СБУ със снимки от стачката през 2007 година

Целта на съюза е да се грижи за запазване независимостта на учителя като гражданин и обществен деец, за обезпечаване на материалното му положение; да се стреми за прогресивното и правилно развитие на учебното дело в страната.

В стремежа да се постигне компромис с представителите на Министерството на народната просвета на първия конгрес на учителите надделява концепцията, че съюзът трябва да се развива като професионална организация.

В устава от 1895 година в чл. 6 на БУС е записано „Член на учителското дружество може да бъде всеки народен учител”, а в този от 1899 г. членът е редактиран в: „…всеки учител”. Към този член в първия устав има забележка, с която се разрешава освен „народните” учители, в съюза да членуват и „учители от държавните и частните училища, стига само да поискат”.

На 28 август 1902 г. голяма група класни и гимназиални учители създават Класния учителски съюз, който през 1905–1909 г. приема името „Съюз на учителите от прогимназиите и средните училища в България”.

БУС продължава да съществува до 1934 г., когато официално е разтурен с Наредба-закон на правителството на Кимон Георгиев. На негово място се създава т. нар. казионен учителски просветен съюз.

През 1945 г. е създаден Съюз на работниците по просветата (СРП) като професионална организация на учителите и преподавателите от висшите училища.

Съюзът на българските учители се създава по решение на Първия конгрес на учителите в България, състоял се на 21, 22 и 23 май 1962 г. в София.

Иван Йорданов, първи председател на СБУ, снимка: НМО – Габрово

Началото е поставено на 13 и 14 март 1990 г., когато в София се провежда XXVI извънреден конгрес на Съюза на българските учители. Той се превръща в Първи учредителен конгрес на СБУ и поставя началото на качествено ново професионално обединение на работещите в системата на образованието. На него се утвърждава Платформа и Устав на Синдиката. За председател на СБУ е избран Иван Йорданов.

В член първи е записано, че синдикатът като доброволна и независима организация защитава социално-икономическите, трудовите и професионалните права и интереси на работещите в образованието.

Синдикатът на българските учители постига основните си цели чрез:
• Отстояване на свои платформи, програми, становища, позиции, искания и др. по социално-икономически, трудово правни и професионални проблеми.
• Преговори, колективни трудови договори, споразумения и др.
• Социално-икономическа, трудово правна и професионална защита на синдикалните членове.
• Предложения за промени на нормативни актове, управленчески решения и действия, с които се накърняват законните права и интереси на синдикалните членове.
• Всички форми на синдикален протест, съгласно действащото законодателство: протестни писма, декларации, публични събрания, митинги, демонстрации, шествия и др. и като крайно средство – стачка.

За тридесетгодишната си история Синдикатът на българските учители беляза с участието си почти всички знакови стачки на прехода в България.

През 1992 г. в защита интересите на работещите в средното образование СБУ организира най-голямата стачка в историята на учителското синдикално движение дотогава. В нея вземат участие 170 хиляди просветни работници. В продължение на 5 дни (5 – 9 октомври) са затворени вратите на 70% от училищата и детските градини.

Прекратяването на отношенията на национално ниво с правителството на Филип Димитров отваря път на многобройни конфликти.

През 1996 г. в резултат на ефективни стачни действия в цялата страна СБУ извоюва подписването на Наредба № 2 за работните заплати в средното образование и се учредява Първия учителски пенсионен фонд.

През 1997, 1998 и 1999 г. се провеждат многобройни протестни събрания, митинги и ефективни стачки в цялата страна.

10 ноември 2004 с национален протестен митинг в София синдикатите поставят 10 искания за политиката на доходите към правителството на Симеон Сакскобургготски. В протеста участват над 5500 членове на СБУ. След 2 седмици СБУ открива пред Народното събрание палатков лагер. От учителския синдикат настояват да се отделят 6% от Брутния вътрешен продукт за образование. Средната работна заплата тогава е около 138 евро и СБУ настоява за 19% увеличение за заетите в средното образование.

В средата на декември 2005 година около 1000 учители правят жива верига около Народното събрание. „Нашата задача е да върнем над 300 хиляди деца, които всички парламенти от 90-та година насам изкараха на улицата“, заявява председателят на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева на митинга пред парламента.

Янка Такева, председател на СБУ, снимка: НМО – Габрово

Тя призовава народните избраници да влязат в класните стаи, да видят с очите си отоплението, осветлението, учебните помагала. Синдикатът е категоричен – няма да отстъпи от искането за 15% увеличение на заплатите.

През есента на 2007 година идва паметната за Синдиката на българските учители, Независимия учителски синдикат към КНСБ и синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа“ стачка – 42 дни, от 24 септември до 4 ноември. Основните искания са за поетапно 100% увеличение на учителските заплати, като се достигне 4,5 % от БВП на страната.

Организаторите отчитат като успех повишението на работните заплати с 18% от 1 ноември на 152 хиляди души, работещи в средното образование. В историята ще остане култовата реплика между финансовия министър Пламен Орешарски и просветния Даниел Вълчев „Дай да разваляме седянката“ по време на среща със стачния комитет.

42-дневната учителска стачка е най-продължителната ефективна стачка в най-новата история.

На десетия ден от началото в ефективните стачните действия са включени 82% от заетите в системата на образованието. На 10 октомври Единният стачен комитет обявява, че процентът на стачкуващи е достигнал 96%. По сведения на синдикалните организации в проведените на 11 и 18 октомври национални протест-митинги в центъра на София взимат участие над 70 хиляди души.

Тези методични и експертни действия показват, че учителската гилдия, ръководена и методически организирана от Синдиката на българските учители, е мощна обществено значима сила, която се ползва със заслужен респект сред управляващите, родителската общност и учениците и която безрезервно внася своята дан за духовното и просветното развитие на българското обществото от края на ХХ и първата четвърт на ХХI век.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

В Габрово отбелязват 130 години от първата българска ТПК „Напредък“

Published

on

С тържествено честване в Габрово ще отбележат 130 години от създаването на първата българска трудово-производителна кооперация „Напредък“. Събитието ще открие заместник-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова-Великова. То ще се проведе на 14 октомври от 13.00 часа в залата на Регионалния център за социална икономика – Габрово на ул. Успех, 1, партер.

Официални гости на честването ще бъдат доц. дн Владислав Лазаров – председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации, проф. Стефан Мичев и Нели Томова. Те ще представят книгата си „Трудът – непреходна ценност. 130 години трудово- производителни кооперации в България“.

След представянето на книгата, зам.-министър Алексова-Великова и гостите на празника ще поднесат цветя на паметната плоча на ТПК „Напредък“ на ул. „Пенчо Славейков“, 8 в кв. „Шести участък“. Кварталът е известен в миналото като историческото сърце на Габрово, обществен и търговски център на града от края на 19 в. до първата половина на 20 в.

На това място на 1 октомври 1895 г. седем предприемчиви майстори-шивачи обединяват усилията си и учредяват шивашко-работническото дружество „Напредък“. А то поставя началото на кооперативния труд у нас. Събитието се организира в партньорство между Министерството на труда и социалната политика и Националния съюз на трудово-производителните кооперации (НС на ТПК).

Миналата година доц. дн Лазаров публично оповести честването на годишнината по време на откриването на документалната изложба „105 години от създаването на Националния съюз на трудово-производителните кооперации в България“. Той добави също, че 2025 г. е обявена от ООН за годината на кооперациите.

Честването на 130-годишнина от създаването на ТПК „Напредък“ и представянето на книгата за историята на трудово-производителни кооперации в България показват приноса на НС на ТПК за развитието на социалната икономика у нас. Партньорството между Министерство на труда и социалната политика и Националния съюз на ТПК, е ключово за съхраняването на традициите на социалното предприемачество.

Габрово е известен не само като люлка на българското новосветско образование и столица на хумора, но и като „българския Манчестър“ – индустриалния център на България през 20 в. Градът пази своето културно и историческо наследство, а традициите на габровските предприемачи са живи и до днес.

Зареди още

Крими

Оставиха в ареста габровец, хванат с кокаин, пико и марихуана

Published

on

По искане на Окръжната прокуратура в Габрово бе взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняем за държане с цел разпространение на различни видове високорискови наркотични вещества, при условията на опасен рецидив.

Състав на Окръжния съд уважи искането спрямо 35-годишния А.Д. от Габрово. Мъжът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 05.10.2025 г. в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, при условията на опасен рецидив, в обитаваното от него жилище в гр.  Габрово държал с цел разпространение различни видове високорискови наркотични вещества – кокаин,  метамфетамин  и марихуана.         

За престъплението по чл. 354“а“, ал. 2 т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от  НК,  за което А.Д. е привлечен в качеството на обвиняем, се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 години до 15 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева.         

Съдът уважи становището на наблюдаващия прокурор, че от събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение за авторството на деянието и е налице реална опасност обвиняемият да се укрие, както и да извърши друго престъпление.         

Определението на Окръжен съд – Габрово може да бъде обжалвано пред Апелативния съд – Велико Търново.

Зареди още

Икономика

Преизбраха Пламен Петров за председател на ОП на КСБ – Габрово

Published

on

Предприемачът Пламен Петров бе преизбран за председател на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово. Това се случи по време на редовното Общо годишно отчетно – изборно събрание на организацията, което се проведе в началото в началото на месец октомври.

Събитието събра членове на Областния и Контролния съвет, както и представители на строителни фирми от региона. Сред гостите бяха инж. Любомир Качамаков – заместник-председател на УС на КСБ, инж. Тодор Андонов и инж. Любомир Шербетов – членове на Изпълнителното бюро, както и Венцислав Дончев, председател на ОП на КСБ – Велико Търново.

Заседанието бе открито от председателя на ОП – Габрово, Пламен Петров, който приветства присъстващите и представи доклад на председателя на Областния съвет. В него бяха обобщени основните дейности на Камарата през изминалата година, както и ключовите инициативи, реализирани съвместно с други областни представителства в страната. Сред акцентите беше форумът „Идеи с бъдеще“, събрал в Арбанаси представители от Велико Търново, София, Ловеч, Русе, Плевен и Габрово.

Пламен Петров припомни и откриването на Камерната зала на Кукления театър в Габрово, на което са присъствали всички фирми, участвали в ремонта. В доклада бе споменато и награждаването на участниците в Националния конкурс „Преминал майстор през земята“, който се реализира в рамките на честванията, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето. ОП на КСБ – Габрово осигури отличията, които Петров връчи на победителите.

След представянето на доклада, председателят на Контролния съвет Иван Иванов отчете финансовите резултати и предложи бюджетната рамка за 2026 година. Делегатите единодушно я одобриха, като насочиха вниманието си към бъдещи инициативи, свързани с квалификацията на кадрите и по-тясното сътрудничество с общините в региона.

В дух на прозрачност и доверие премина и изборът на новия Областен съвет. С тайно гласуване за председател бе преизбран Пламен Петров („Валентин Петров 2004“ ООД). Сред избраните членове са Манол Манолов („Масив Трявна“ ЕООД), Рачо Шейтанов („РГС“ ООД), Стойо Стоев („Фаворит 96“ ООД), Илиян Димитров („Илистрой“ ЕООД), Богомил Петков („Мазалат“ ЕООД) и Евгени Стоев („Пътстрой-Габрово“ АД). В Контролния съвет влизат Иван Иванов („Мегастрой 2014“ ООД), Васил Михайлов („Прометал 2000“ ООД) и Тихомир Галов („ТНТ Инженеринг“ ЕООД).

В края на заседанието инж. Любомир Качамаков изрази признание за активната дейност на габровската структура и поздрави Пламен Петров за последователната му работа. ОП Габрово издигна неговата кандидатура за член на Управителния съвет на КСБ, а Иван Иванов – за член на Контролния съвет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица