Новини
СБУ – три десетилетия в защита на авторитета и труда на учителя
На 21 юли ще се навършат 125 години от основаването на учителското синдикално движение у нас, а на 14 март се навършиха 30 години от учредяването на Синдиката на българските учители към КНСБ.
Националният музей на образованието, в партньорство със СБУ – Габрово и Регионалното управление на образованието – Габрово, се подготвяше да бъде домакин на 30-годишнината на синдикалната организация.
Извънредните мерки, свързани с ограничаване разпространението на COVID – 19, възпрепятстваха планираните за 2 април събития и откриването на подготвената от музея фотодокументална изложба по случай 30-та годишнина от създаване на Синдиката на българските учители.
Навечерието на международния празник на труда и международната социална солидарност – Първи май, е повод да припомним, че учителското съсловие първо в България се организира, за да защити достойнството и престижа на своя труд.
Това първенство не е резултат са̀мо на даденото от Търновската конституция право на сдружаване. В свободна България учителството се появява като отделна професия със своите отличителни белези, материални характеристики и престиж. От Възраждането до 1878 г. учителят е успял да заеме водещо място в обществения, културен и политически живот.
Организираните форми за защита интересите на наемния труд се появяват скоро след Руско-турската война от 1877/78 г. Но откъсната от зависимостта на изоставащата османска икономика и устремена да догони европейската, младата българска държава няма нито наследство, нито опит в обществено-икономическите и социални отношения, които се пораждат на новия пазар на труда.
За трудово законодателство е още рано, то ще се появи следващия век – през 1905 г.
В този сложен период първите организирани стъпки за защита на професионалните си интереси правят учителите в Княжество България. През 1880 година в град Шумен се създава „Учителско дружество“, към него се присъединяват и други организации в страната.
След Шумен през 1882 година в град Свищов се създава дружество „Учителска дружба”. Неин пръв председател е Никола Живков – основателят на първата детска градина в страната, просветен деец и автор на химна на страната до 1944 година „Шуми Марица“.
През 1884/1885 г. учителството в страната провежда стачки заради тежкото си материално положение и нередовното изплащане на заплатите.
Този процес довежда до създаването на Българския учителски съюз (БУС) на 21 юли 1895 г. в София като организация на най-голямата професионална група в България – учителите. На учредителния конгрес са представени 47 дружества с по един делегат. През 80-те на XIX век в различни градове се създават местни организации, които през 90-те години вече наброяват повече от 60.
Целта на съюза е да се грижи за запазване независимостта на учителя като гражданин и обществен деец, за обезпечаване на материалното му положение; да се стреми за прогресивното и правилно развитие на учебното дело в страната.
В стремежа да се постигне компромис с представителите на Министерството на народната просвета на първия конгрес на учителите надделява концепцията, че съюзът трябва да се развива като професионална организация.
В устава от 1895 година в чл. 6 на БУС е записано „Член на учителското дружество може да бъде всеки народен учител”, а в този от 1899 г. членът е редактиран в: „…всеки учител”. Към този член в първия устав има забележка, с която се разрешава освен „народните” учители, в съюза да членуват и „учители от държавните и частните училища, стига само да поискат”.
На 28 август 1902 г. голяма група класни и гимназиални учители създават Класния учителски съюз, който през 1905–1909 г. приема името „Съюз на учителите от прогимназиите и средните училища в България”.
БУС продължава да съществува до 1934 г., когато официално е разтурен с Наредба-закон на правителството на Кимон Георгиев. На негово място се създава т. нар. казионен учителски просветен съюз.
През 1945 г. е създаден Съюз на работниците по просветата (СРП) като професионална организация на учителите и преподавателите от висшите училища.
Съюзът на българските учители се създава по решение на Първия конгрес на учителите в България, състоял се на 21, 22 и 23 май 1962 г. в София.
Началото е поставено на 13 и 14 март 1990 г., когато в София се провежда XXVI извънреден конгрес на Съюза на българските учители. Той се превръща в Първи учредителен конгрес на СБУ и поставя началото на качествено ново професионално обединение на работещите в системата на образованието. На него се утвърждава Платформа и Устав на Синдиката. За председател на СБУ е избран Иван Йорданов.
В член първи е записано, че синдикатът като доброволна и независима организация защитава социално-икономическите, трудовите и професионалните права и интереси на работещите в образованието.
Синдикатът на българските учители постига основните си цели чрез:
• Отстояване на свои платформи, програми, становища, позиции, искания и др. по социално-икономически, трудово правни и професионални проблеми.
• Преговори, колективни трудови договори, споразумения и др.
• Социално-икономическа, трудово правна и професионална защита на синдикалните членове.
• Предложения за промени на нормативни актове, управленчески решения и действия, с които се накърняват законните права и интереси на синдикалните членове.
• Всички форми на синдикален протест, съгласно действащото законодателство: протестни писма, декларации, публични събрания, митинги, демонстрации, шествия и др. и като крайно средство – стачка.
За тридесетгодишната си история Синдикатът на българските учители беляза с участието си почти всички знакови стачки на прехода в България.
През 1992 г. в защита интересите на работещите в средното образование СБУ организира най-голямата стачка в историята на учителското синдикално движение дотогава. В нея вземат участие 170 хиляди просветни работници. В продължение на 5 дни (5 – 9 октомври) са затворени вратите на 70% от училищата и детските градини.
Прекратяването на отношенията на национално ниво с правителството на Филип Димитров отваря път на многобройни конфликти.
През 1996 г. в резултат на ефективни стачни действия в цялата страна СБУ извоюва подписването на Наредба № 2 за работните заплати в средното образование и се учредява Първия учителски пенсионен фонд.
През 1997, 1998 и 1999 г. се провеждат многобройни протестни събрания, митинги и ефективни стачки в цялата страна.
10 ноември 2004 с национален протестен митинг в София синдикатите поставят 10 искания за политиката на доходите към правителството на Симеон Сакскобургготски. В протеста участват над 5500 членове на СБУ. След 2 седмици СБУ открива пред Народното събрание палатков лагер. От учителския синдикат настояват да се отделят 6% от Брутния вътрешен продукт за образование. Средната работна заплата тогава е около 138 евро и СБУ настоява за 19% увеличение за заетите в средното образование.
В средата на декември 2005 година около 1000 учители правят жива верига около Народното събрание. „Нашата задача е да върнем над 300 хиляди деца, които всички парламенти от 90-та година насам изкараха на улицата“, заявява председателят на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева на митинга пред парламента.
Тя призовава народните избраници да влязат в класните стаи, да видят с очите си отоплението, осветлението, учебните помагала. Синдикатът е категоричен – няма да отстъпи от искането за 15% увеличение на заплатите.
През есента на 2007 година идва паметната за Синдиката на българските учители, Независимия учителски синдикат към КНСБ и синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа“ стачка – 42 дни, от 24 септември до 4 ноември. Основните искания са за поетапно 100% увеличение на учителските заплати, като се достигне 4,5 % от БВП на страната.
Организаторите отчитат като успех повишението на работните заплати с 18% от 1 ноември на 152 хиляди души, работещи в средното образование. В историята ще остане култовата реплика между финансовия министър Пламен Орешарски и просветния Даниел Вълчев „Дай да разваляме седянката“ по време на среща със стачния комитет.
42-дневната учителска стачка е най-продължителната ефективна стачка в най-новата история.
На десетия ден от началото в ефективните стачните действия са включени 82% от заетите в системата на образованието. На 10 октомври Единният стачен комитет обявява, че процентът на стачкуващи е достигнал 96%. По сведения на синдикалните организации в проведените на 11 и 18 октомври национални протест-митинги в центъра на София взимат участие над 70 хиляди души.
Тези методични и експертни действия показват, че учителската гилдия, ръководена и методически организирана от Синдиката на българските учители, е мощна обществено значима сила, която се ползва със заслужен респект сред управляващите, родителската общност и учениците и която безрезервно внася своята дан за духовното и просветното развитие на българското обществото от края на ХХ и първата четвърт на ХХI век.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
32-годишна дама от Севлиево отказа да бъде изпробвана за употребата на наркотици, а постъпката ѝ се превърна в рецидив.
Всичко се разиграло вчера, 12 януари, около около 13.45 часа, когато автопатрулен екип спрял за полицейска проверка лек автомобил “Мазда 3“ управляван от 32-годишната местна жителка.
Жената отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както отказала и да даде кръвна проба.
При извършената справка в информационните масиви на МВР органите на реда установили, че севлиевската вече е наказвана по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за отказ да бъде тествана за употреба на наркотици.
По случая е образувано бързо производство.
Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.
Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.
Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.
Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.
Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.
Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.
Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.
В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.
„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.
Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.
Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).
„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.
Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.
-
Кримипреди един денДвама души загинаха при пожар в Габрово
-
Кримипреди един денУмишлен палеж е сред версиите за пожара, отнел живота на двама
-
Новинипреди 6 дниЧестит Ивановден!
-
Новинипреди 5 дниПътищата в региона са проходими при зимни условия
-
Кримипреди 7 часа32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път
-
Културапреди един денИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм
-
Културапреди един денОбявено е 12-то издание на конкурса за събитие на годината в областта на културата
-
Културапреди един денТеодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“