Новини
Иво Христов: Можехме да си спестим паниката, с предварително съгласуване на извънредното положение. Ограниченията изискват спешни мерки в подкрепа на най-слабите.
Здравната криза ще се превърне в икономическа, от правителството се очакват мерки за овладяването ѝ, смята евродепутатът
„Мерките, обявени от Националния оперативен щаб, кореспондират с подобни мерки в други страни, закономерни са. Начинът, по който бе обявено извънредното положение – посред нощ, с излишна театрализация, без да бъде информиран президентът, всъщност пося паника. И ако целта на извънредното положение и на всички тези пакетни мерки е да раздалечи хората, за да стопира разпространението на вируса, то ефектът беше тъкмо обратният. Хората се тълпяха пред аптеките и супермаркетите и това, според мен, не обслужва целта, която сме си задали.“
Това коментира Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, в ефира на национално радио.
Според Христов най-голямата отговорност за овладяването на коронавируса ляга върху медицинските екипи, които са претоварени и зле снабдени с консумативи, както и върху обикновените граждани, които трябва да осмислят своето отговорно поведение.
„Коронавирусът ще промени изцяло нашия начин на мислене и на общуване помежду ни. Ако преди с повече или по-малко доверие се доближавахме един до друг, то сега мнителността се превръща в норма, тъй като всеки човек може да бъде проводник за смъртта за своите близки. Това в най-трагичното в тази нова коварна опасност“, каза още евродепутатът.
„Обявяването на строги мерки (чух за до пет години затвор, 50 000 лева глоба) не значат кой знае какво, ако хората не осъзнаят смисъла на тези ограничения. Някои вече го осъзнават, но първоначалната паника не беше добър сигнал и добро начало на кампанията за борба с коронавируса. Това, което трябваше да се случи, е: след съгласуване между институциите, в разумен час сутринта, след педагогически разяснения за хората, да се обявят тези ограничителни мерки. Не съм убеден, че беше необходимо обявяването на извънредно положение, тъй като законодателството дава достатъчни възможности да бъде наложен целият пакет от ограничения и без извънредно положение. Така или иначе, то е факт. Сега е важно да се мобилизираме в изпълнението на препоръките на докторите“, смята Христов.
Според българския евродепутат проф. Мутафчийски си дава сметка за слабостта на българската здравна система и, предвид проекцията на разпространение на вируса, осъзнава, че в идните дни бройката на заразените вероятно драстично ще нарасне. Това е и причината за неговото драматично изявление в събота вечер. „Дали са намалели хората, които подценяват сериозността на случващото се, ще видим. Някои приемат това като проява на някаква бравурност. Надявам се всички да разбират своята лична отговорност“, каза още той.
„Познавайки състоянието на родното здравеопазване, смятам, че категорично не сме готови да посрещнем пика на болестта. Перформантни здравни системи – като тези на Северна Италия и Франция – са под голям натиск. Нашата здравна система е пробит чувал, в който се наливат много пари и се разходват нерационално. Дни преди да ни сполети тази криза беше протестът на медицинските сестри и отчаяната Бойка на перваза. Знаем какво е нивото на заплащане, знаем всички слабости на българската здравна система, но тъй или иначе, ще трябва да ги компенсираме с всеобщо обществено усилие, мобилизация на целия материален ресурс, на моралните ни сили. И ще разчитаме на същите тези хора, които протестираха преди дни.“
Според Христов премиерът е постъпил правилно, обръщайки се към президента Радев вчера, но това е трябвало да стане преди обявяването на извънредното положение, за да влезем в него без тази паника. Иво Христов каза още, че не знае какво е мотивирало тези действия на правителството, които не са обичайна практика – обявяването на извънредно положение посред нощ, без да бъде информиран президентът. „Дни след това, когато епидемията прогресира и паниката е факт, премиерът сам търси контакт с президента, защото му е трудно да носи политическата отговорност за назряващата криза. Цялата изпълнителна власт у нас е концентрирана единствено и само в Министерски съвет и управляващото мнозинство. То я употреби по някакъв политикански начин, сега осъзнава, че това е грешка и правилно стори, като се обърна към президента. Вярвам, че от днешните разговори ще има резултат.“
Иво Христов каза още: „Властта е сварена неподготвена, включително и медицинските капацитети. До преди две-три седмици те отричаха реалната опасност от коронавирус в България. Вероятно подцениха тази коварна болест. Но към момента полагат необходимите усилия в условия на голям стрес. Сега не е моментът за коментари и придиряне. Властта обаче трябва да предприеме пакет от мерки за подпомагане на най-засегнатите. Неизбежно тази санитарна и здравна криза ще прерасне в икономическа. Колцина от дребните предприемачи могат да устоят на един месец безделие? Всички те ще трябва да освободят своите работници, работниците остават без заплащане. Става въпрос за десетки, вероятно и стотици хиляди хора. Това ще засегне и средния бизнес. Тоест, задават се социални трусове и напрежение. Затова и обявяването на извънредно положение трябваше да бъде съпроводено с икономически мерки. Такива се вземат в други страни. Нашият ресурс е по-малък, но с наличния плюс възможности да се въведат определени данъчни облекчения, мисля, че трябва да направим всичко необходимо. Тези мерки се очакват от правителството.“
Иво Христов коментира още, че очевидно в Европа ситуацията е била подценена.
„Мисля, че навсякъде властите късно осъзнаха мащаба на бедствието. Тази криза е урок, който ще промени много неща в нашия начин на живот. Както си спомняме, терористичните атаки от 2001 г. породиха траен страх от тероризма, който стана част от нашето ежедневие. Промени се законодателството и досега в големите мегаполиси патрулират войници в пълно бойно снаряжение. След коронавируса вероятно ще се промени културата на общуване между хората и ще се възприемат определени методи на действие при такива опасности.“
„Ако коронавирусът рискува да пробие имунната система на хората, то извънредното положение вече е пробив в имунната система на българската демокрация, която и бездруго е изключителнко слаба, ако не е и рухнала“, смята Христов.
По думите му, извънредното положение не трябва да трае прекалено дълго. „Правилно беше предложението на опозицията то да важи в определен срок. Разбира се, веднъж навлезли в този режим, няма смисъл да правим резки движения и трябва да овладеем кризата. Но трябва да имаме едно наум – че трябва да се върнем към нормалния режим на обществото. В рамките на извънредното положение властта се концентрира в изпълнителните органи. Това дефакто блокира публичните събирания, вероятно ще наложи ограничения и върху свободата на циркулиране на информацията, която и сега циркулира зле. Ще наложи нов дневен ред на медиите. Ще изтрие стари вересии. А всичко това е пагубно в дългосрочен план. От здравна, кризата вече се превръща в икономическа, може да се превърне и в политическа. Към момента трябва да се концентрираме върху здравната и мерките за овладяване на икономическата.“
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.
Двадесет години от създаването си ще отбележи на 14 октомври 2026 г. Дневният център за деца и младежи с увреждания в Габрово, информира Миглена Въгленова, Връзки с обществеността и протокол в Община Габрово.
Създаден през 2006 г., Центърът вече две десетилетия осигурява специализирана грижа и подкрепа за деца с двигателни, зрителни, ментални и множествени увреждания и техните семейства.
От 2007 г. социалната услуга се управлява от Фондация „Грижи за деца с увреждания“. От 2016 г. Центърът се помещава в обновена общинска сграда на бул. „Трети март“ № 5, адаптирана за нуждите на децата. Капацитетът му е увеличен от 20 на 40 места и в момента е запълнен.
Услугата включва рехабилитация и физиотерапия, психологическа и логопедична подкрепа, Монтесори обучение, водна терапия, конна езда, както и разнообразие от занимания по изкуства, трудови дейности, свободни игри, разходки, лагери и културни мероприятия.
През 2025 г. Фондация „Грижи за деца с увреждания“ регистрира социално предприятие, чрез което осигурява трудова заетост и социална ангажираност за хора в уязвимо положение.
Годишнината е повод да бъде отбелязан приносът на специалистите, семействата и партньорите, които през годините подкрепят мисията на Центъра да осигурява грижа, развитие и възможности за пълноценно участие на децата с увреждания в обществения живот.
Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.
-
Новинипреди 7 дниБЧК – Габрово първи в страната по първа помощ
-
Новинипреди 5 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 5 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 5 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 6 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 5 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 2 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Културапреди един ден„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща