Новини
Иво Христов: Можехме да си спестим паниката, с предварително съгласуване на извънредното положение. Ограниченията изискват спешни мерки в подкрепа на най-слабите.
Здравната криза ще се превърне в икономическа, от правителството се очакват мерки за овладяването ѝ, смята евродепутатът

„Мерките, обявени от Националния оперативен щаб, кореспондират с подобни мерки в други страни, закономерни са. Начинът, по който бе обявено извънредното положение – посред нощ, с излишна театрализация, без да бъде информиран президентът, всъщност пося паника. И ако целта на извънредното положение и на всички тези пакетни мерки е да раздалечи хората, за да стопира разпространението на вируса, то ефектът беше тъкмо обратният. Хората се тълпяха пред аптеките и супермаркетите и това, според мен, не обслужва целта, която сме си задали.“
Това коментира Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, в ефира на национално радио.
Според Христов най-голямата отговорност за овладяването на коронавируса ляга върху медицинските екипи, които са претоварени и зле снабдени с консумативи, както и върху обикновените граждани, които трябва да осмислят своето отговорно поведение.
„Коронавирусът ще промени изцяло нашия начин на мислене и на общуване помежду ни. Ако преди с повече или по-малко доверие се доближавахме един до друг, то сега мнителността се превръща в норма, тъй като всеки човек може да бъде проводник за смъртта за своите близки. Това в най-трагичното в тази нова коварна опасност“, каза още евродепутатът.
„Обявяването на строги мерки (чух за до пет години затвор, 50 000 лева глоба) не значат кой знае какво, ако хората не осъзнаят смисъла на тези ограничения. Някои вече го осъзнават, но първоначалната паника не беше добър сигнал и добро начало на кампанията за борба с коронавируса. Това, което трябваше да се случи, е: след съгласуване между институциите, в разумен час сутринта, след педагогически разяснения за хората, да се обявят тези ограничителни мерки. Не съм убеден, че беше необходимо обявяването на извънредно положение, тъй като законодателството дава достатъчни възможности да бъде наложен целият пакет от ограничения и без извънредно положение. Така или иначе, то е факт. Сега е важно да се мобилизираме в изпълнението на препоръките на докторите“, смята Христов.
Според българския евродепутат проф. Мутафчийски си дава сметка за слабостта на българската здравна система и, предвид проекцията на разпространение на вируса, осъзнава, че в идните дни бройката на заразените вероятно драстично ще нарасне. Това е и причината за неговото драматично изявление в събота вечер. „Дали са намалели хората, които подценяват сериозността на случващото се, ще видим. Някои приемат това като проява на някаква бравурност. Надявам се всички да разбират своята лична отговорност“, каза още той.
„Познавайки състоянието на родното здравеопазване, смятам, че категорично не сме готови да посрещнем пика на болестта. Перформантни здравни системи – като тези на Северна Италия и Франция – са под голям натиск. Нашата здравна система е пробит чувал, в който се наливат много пари и се разходват нерационално. Дни преди да ни сполети тази криза беше протестът на медицинските сестри и отчаяната Бойка на перваза. Знаем какво е нивото на заплащане, знаем всички слабости на българската здравна система, но тъй или иначе, ще трябва да ги компенсираме с всеобщо обществено усилие, мобилизация на целия материален ресурс, на моралните ни сили. И ще разчитаме на същите тези хора, които протестираха преди дни.“
Според Христов премиерът е постъпил правилно, обръщайки се към президента Радев вчера, но това е трябвало да стане преди обявяването на извънредното положение, за да влезем в него без тази паника. Иво Христов каза още, че не знае какво е мотивирало тези действия на правителството, които не са обичайна практика – обявяването на извънредно положение посред нощ, без да бъде информиран президентът. „Дни след това, когато епидемията прогресира и паниката е факт, премиерът сам търси контакт с президента, защото му е трудно да носи политическата отговорност за назряващата криза. Цялата изпълнителна власт у нас е концентрирана единствено и само в Министерски съвет и управляващото мнозинство. То я употреби по някакъв политикански начин, сега осъзнава, че това е грешка и правилно стори, като се обърна към президента. Вярвам, че от днешните разговори ще има резултат.“
Иво Христов каза още: „Властта е сварена неподготвена, включително и медицинските капацитети. До преди две-три седмици те отричаха реалната опасност от коронавирус в България. Вероятно подцениха тази коварна болест. Но към момента полагат необходимите усилия в условия на голям стрес. Сега не е моментът за коментари и придиряне. Властта обаче трябва да предприеме пакет от мерки за подпомагане на най-засегнатите. Неизбежно тази санитарна и здравна криза ще прерасне в икономическа. Колцина от дребните предприемачи могат да устоят на един месец безделие? Всички те ще трябва да освободят своите работници, работниците остават без заплащане. Става въпрос за десетки, вероятно и стотици хиляди хора. Това ще засегне и средния бизнес. Тоест, задават се социални трусове и напрежение. Затова и обявяването на извънредно положение трябваше да бъде съпроводено с икономически мерки. Такива се вземат в други страни. Нашият ресурс е по-малък, но с наличния плюс възможности да се въведат определени данъчни облекчения, мисля, че трябва да направим всичко необходимо. Тези мерки се очакват от правителството.“

Иво Христов коментира още, че очевидно в Европа ситуацията е била подценена.
„Мисля, че навсякъде властите късно осъзнаха мащаба на бедствието. Тази криза е урок, който ще промени много неща в нашия начин на живот. Както си спомняме, терористичните атаки от 2001 г. породиха траен страх от тероризма, който стана част от нашето ежедневие. Промени се законодателството и досега в големите мегаполиси патрулират войници в пълно бойно снаряжение. След коронавируса вероятно ще се промени културата на общуване между хората и ще се възприемат определени методи на действие при такива опасности.“
„Ако коронавирусът рискува да пробие имунната система на хората, то извънредното положение вече е пробив в имунната система на българската демокрация, която и бездруго е изключителнко слаба, ако не е и рухнала“, смята Христов.
По думите му, извънредното положение не трябва да трае прекалено дълго. „Правилно беше предложението на опозицията то да важи в определен срок. Разбира се, веднъж навлезли в този режим, няма смисъл да правим резки движения и трябва да овладеем кризата. Но трябва да имаме едно наум – че трябва да се върнем към нормалния режим на обществото. В рамките на извънредното положение властта се концентрира в изпълнителните органи. Това дефакто блокира публичните събирания, вероятно ще наложи ограничения и върху свободата на циркулиране на информацията, която и сега циркулира зле. Ще наложи нов дневен ред на медиите. Ще изтрие стари вересии. А всичко това е пагубно в дългосрочен план. От здравна, кризата вече се превръща в икономическа, може да се превърне и в политическа. Към момента трябва да се концентрираме върху здравната и мерките за овладяване на икономическата.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Новинипреди 6 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него
-
Културапреди 6 дниВеликденски празници в музей „Етър“






