Новини
Иво Христов: Можехме да си спестим паниката, с предварително съгласуване на извънредното положение. Ограниченията изискват спешни мерки в подкрепа на най-слабите.
Здравната криза ще се превърне в икономическа, от правителството се очакват мерки за овладяването ѝ, смята евродепутатът
„Мерките, обявени от Националния оперативен щаб, кореспондират с подобни мерки в други страни, закономерни са. Начинът, по който бе обявено извънредното положение – посред нощ, с излишна театрализация, без да бъде информиран президентът, всъщност пося паника. И ако целта на извънредното положение и на всички тези пакетни мерки е да раздалечи хората, за да стопира разпространението на вируса, то ефектът беше тъкмо обратният. Хората се тълпяха пред аптеките и супермаркетите и това, според мен, не обслужва целта, която сме си задали.“
Това коментира Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, в ефира на национално радио.
Според Христов най-голямата отговорност за овладяването на коронавируса ляга върху медицинските екипи, които са претоварени и зле снабдени с консумативи, както и върху обикновените граждани, които трябва да осмислят своето отговорно поведение.
„Коронавирусът ще промени изцяло нашия начин на мислене и на общуване помежду ни. Ако преди с повече или по-малко доверие се доближавахме един до друг, то сега мнителността се превръща в норма, тъй като всеки човек може да бъде проводник за смъртта за своите близки. Това в най-трагичното в тази нова коварна опасност“, каза още евродепутатът.
„Обявяването на строги мерки (чух за до пет години затвор, 50 000 лева глоба) не значат кой знае какво, ако хората не осъзнаят смисъла на тези ограничения. Някои вече го осъзнават, но първоначалната паника не беше добър сигнал и добро начало на кампанията за борба с коронавируса. Това, което трябваше да се случи, е: след съгласуване между институциите, в разумен час сутринта, след педагогически разяснения за хората, да се обявят тези ограничителни мерки. Не съм убеден, че беше необходимо обявяването на извънредно положение, тъй като законодателството дава достатъчни възможности да бъде наложен целият пакет от ограничения и без извънредно положение. Така или иначе, то е факт. Сега е важно да се мобилизираме в изпълнението на препоръките на докторите“, смята Христов.
Според българския евродепутат проф. Мутафчийски си дава сметка за слабостта на българската здравна система и, предвид проекцията на разпространение на вируса, осъзнава, че в идните дни бройката на заразените вероятно драстично ще нарасне. Това е и причината за неговото драматично изявление в събота вечер. „Дали са намалели хората, които подценяват сериозността на случващото се, ще видим. Някои приемат това като проява на някаква бравурност. Надявам се всички да разбират своята лична отговорност“, каза още той.
„Познавайки състоянието на родното здравеопазване, смятам, че категорично не сме готови да посрещнем пика на болестта. Перформантни здравни системи – като тези на Северна Италия и Франция – са под голям натиск. Нашата здравна система е пробит чувал, в който се наливат много пари и се разходват нерационално. Дни преди да ни сполети тази криза беше протестът на медицинските сестри и отчаяната Бойка на перваза. Знаем какво е нивото на заплащане, знаем всички слабости на българската здравна система, но тъй или иначе, ще трябва да ги компенсираме с всеобщо обществено усилие, мобилизация на целия материален ресурс, на моралните ни сили. И ще разчитаме на същите тези хора, които протестираха преди дни.“
Според Христов премиерът е постъпил правилно, обръщайки се към президента Радев вчера, но това е трябвало да стане преди обявяването на извънредното положение, за да влезем в него без тази паника. Иво Христов каза още, че не знае какво е мотивирало тези действия на правителството, които не са обичайна практика – обявяването на извънредно положение посред нощ, без да бъде информиран президентът. „Дни след това, когато епидемията прогресира и паниката е факт, премиерът сам търси контакт с президента, защото му е трудно да носи политическата отговорност за назряващата криза. Цялата изпълнителна власт у нас е концентрирана единствено и само в Министерски съвет и управляващото мнозинство. То я употреби по някакъв политикански начин, сега осъзнава, че това е грешка и правилно стори, като се обърна към президента. Вярвам, че от днешните разговори ще има резултат.“
Иво Христов каза още: „Властта е сварена неподготвена, включително и медицинските капацитети. До преди две-три седмици те отричаха реалната опасност от коронавирус в България. Вероятно подцениха тази коварна болест. Но към момента полагат необходимите усилия в условия на голям стрес. Сега не е моментът за коментари и придиряне. Властта обаче трябва да предприеме пакет от мерки за подпомагане на най-засегнатите. Неизбежно тази санитарна и здравна криза ще прерасне в икономическа. Колцина от дребните предприемачи могат да устоят на един месец безделие? Всички те ще трябва да освободят своите работници, работниците остават без заплащане. Става въпрос за десетки, вероятно и стотици хиляди хора. Това ще засегне и средния бизнес. Тоест, задават се социални трусове и напрежение. Затова и обявяването на извънредно положение трябваше да бъде съпроводено с икономически мерки. Такива се вземат в други страни. Нашият ресурс е по-малък, но с наличния плюс възможности да се въведат определени данъчни облекчения, мисля, че трябва да направим всичко необходимо. Тези мерки се очакват от правителството.“
Иво Христов коментира още, че очевидно в Европа ситуацията е била подценена.
„Мисля, че навсякъде властите късно осъзнаха мащаба на бедствието. Тази криза е урок, който ще промени много неща в нашия начин на живот. Както си спомняме, терористичните атаки от 2001 г. породиха траен страх от тероризма, който стана част от нашето ежедневие. Промени се законодателството и досега в големите мегаполиси патрулират войници в пълно бойно снаряжение. След коронавируса вероятно ще се промени културата на общуване между хората и ще се възприемат определени методи на действие при такива опасности.“
„Ако коронавирусът рискува да пробие имунната система на хората, то извънредното положение вече е пробив в имунната система на българската демокрация, която и бездруго е изключителнко слаба, ако не е и рухнала“, смята Христов.
По думите му, извънредното положение не трябва да трае прекалено дълго. „Правилно беше предложението на опозицията то да важи в определен срок. Разбира се, веднъж навлезли в този режим, няма смисъл да правим резки движения и трябва да овладеем кризата. Но трябва да имаме едно наум – че трябва да се върнем към нормалния режим на обществото. В рамките на извънредното положение властта се концентрира в изпълнителните органи. Това дефакто блокира публичните събирания, вероятно ще наложи ограничения и върху свободата на циркулиране на информацията, която и сега циркулира зле. Ще наложи нов дневен ред на медиите. Ще изтрие стари вересии. А всичко това е пагубно в дългосрочен план. От здравна, кризата вече се превръща в икономическа, може да се превърне и в политическа. Към момента трябва да се концентрираме върху здравната и мерките за овладяване на икономическата.“
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
32-годишна дама от Севлиево отказа да бъде изпробвана за употребата на наркотици, а постъпката ѝ се превърна в рецидив.
Всичко се разиграло вчера, 12 януари, около около 13.45 часа, когато автопатрулен екип спрял за полицейска проверка лек автомобил “Мазда 3“ управляван от 32-годишната местна жителка.
Жената отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както отказала и да даде кръвна проба.
При извършената справка в информационните масиви на МВР органите на реда установили, че севлиевската вече е наказвана по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за отказ да бъде тествана за употреба на наркотици.
По случая е образувано бързо производство.
Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.
Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.
Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.
Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.
Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.
Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.
Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.
В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.
„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.
Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.
Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).
„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.
Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.
-
Кримипреди 2 дниДвама души загинаха при пожар в Габрово
-
Кримипреди 2 дниУмишлен палеж е сред версиите за пожара, отнел живота на двама
-
Новинипреди 7 дниЧестит Ивановден!
-
Новинипреди 6 дниПътищата в региона са проходими при зимни условия
-
Кримипреди 21 часа32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път
-
Културапреди 2 дниТеодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“
-
Културапреди 2 дниИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм
-
Кримипреди 2 дниМъж с девет присъди подкара кола с фалшиви номера, бягайки от полицаи