Свържи се с нас

Култура

В диалога Музей – Училище се включиха и технолозите

Published

on

Нов момент в проведения двудневен национален обучителен семинар „Музейно-образователни практики и електронната среда като ефективен инструмент в неформалното образование” е присъединяването на технолозите в диалога между музейната и педагогическа общност.

Такава е оценката на модератора на форума гл. ас. Тодор Петев от Софийски университет „Св. Климент Охридски”: „Силно впечатление в тазгодишния семинар, организиран от Национален център „Музейно училище” към Националния музей на образованието, ми направи отвореният, пълнокръвен, разнопосочен, но фокусиран диалог между поне три общности – учители, музейни специалисти и от трета страна – технолозите, които имат отношение към културното наследство и към неговото педагогическо измерение.

Сред участниците имаше поне двама, много активни – инж. Петър Атанасов от Археологическия музей във Варна и Николай Дунев, който създава активни исторически карти. Те повдигнаха важни и много актуални въпроси – по какъв начин технологиите могат да влязат съдържателно в образователния процес.

Не като забавление и атракция, а като част от образователното съдържание. Разбира се, и като преживяване. Технологиите имат място и все повече ще имат. Естествено, те никога няма да избутат настрани ролята на музеите като колекции и сбирки от автентични предмети.

Технологиите в музейно-образователните процеси ще бъде допълващи, но все по-активни и по-активни.” Четвъртият поред семинар на НЦ „Музейно училище” открои редица въпроси, които вълнуват музейната и педагогическа колегия в комуникацията музей – училище и използването на музейните ресурси в учебните програми и извънкласните дейности.

Дискутираните теми и казуси могат формално да се разделят на три групи:
– Тенденции в съчетаването на формалното образование с неформалното, осъществявано в музеи, галерии и места с културно-историческа памет.
– Споделяне на музейно-педагогически практики чрез демонстриране на ресурси (образователни програми, презентации, музейни тетрадки, работни листи, забавни задачи и игри, собствени блогове, сайтове, филми и др.)
– Представяне на добър опит – четирите урока, отличени от Министерството на образованието и науката по НП „Осигуряване на съвременна образователна среда” (Светла Баджакова от ППМГ „Гео Милев“ – Стара Загора, Васка Белчовска от ПГСС „Никола Пушкаров“ – Попово, Гюлджан Дауд от СУ „Никола Й. Вапцаров“ – Момчилград, и Добрин Пелтеков от ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ – Велико Търново)

Организаторите на семинара и участниците подчертаха факта, че неформалното образование е подкрепяна от държавата политика. Народното събрание инициира кръглата маса „Училището в музея. Музеят в училището“.

Министерството на образованието и науката обезпечи финансово националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“. МОН и Министерството на културата подписаха споразумения, свързани с посещенията на ученици в музеи, галерии и библиотеки.

МОН организира национален конкурс за най-добър урок в музей. Националният център „Музейно училище” като бенефициент в модула „Културните институции като образователна среда” получи възможност да участва активно и да координира диалога музей – училище.

В дискусиите се оформи мнение, че музейното образование е специфично и всеки негов образователен ресурс също е специфичен, но задължително всички те трябва да бъдат отворени (свободни за ползване).

Споделено беше още, че някои от тях са ефективни, само ако се реализират в музейна среда. Затова музейните педагози надграждат, допълват и адаптират ресурсите за електронна среда.

Според Тодор Петев много от музеите са натрупали голямо количество ресурси, които вече могат да бъдат модел и пример за други. Представителите на академичната общност обърнаха внимание на факта, че в учебното съдържание все повече се включват елементи от локалната история, което е предизвикателство за образователните програми на регионалните исторически музеи.

Докладите и дискусиите показаха, че и музейните специалисти и учителите се стараят да проучват процеса, да правят анкети, да търсят обратна връзка и да анализират с цел да увеличат ефективността на връзката музей – училище. Всички материали от форума ще бъдат обработени и сподели на сайта на НЦ „Музейно училище” nmo-shkolo.com. Семинарът „Музейно-образователни практики и електронната среда като ефективен инструмент в неформалното образование”, в който на 6 и 7 ноември онлайн се включиха над 50 представители на музеи, училища и университети, беше открит от инж. Таня Михайлова, заместник-министър на образованието и науката.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица