

Култура
В диалога Музей – Училище се включиха и технолозите
Нов момент в проведения двудневен национален обучителен семинар „Музейно-образователни практики и електронната среда като ефективен инструмент в неформалното образование” е присъединяването на технолозите в диалога между музейната и педагогическа общност.
Такава е оценката на модератора на форума гл. ас. Тодор Петев от Софийски университет „Св. Климент Охридски”: „Силно впечатление в тазгодишния семинар, организиран от Национален център „Музейно училище” към Националния музей на образованието, ми направи отвореният, пълнокръвен, разнопосочен, но фокусиран диалог между поне три общности – учители, музейни специалисти и от трета страна – технолозите, които имат отношение към културното наследство и към неговото педагогическо измерение.
Сред участниците имаше поне двама, много активни – инж. Петър Атанасов от Археологическия музей във Варна и Николай Дунев, който създава активни исторически карти. Те повдигнаха важни и много актуални въпроси – по какъв начин технологиите могат да влязат съдържателно в образователния процес.

Не като забавление и атракция, а като част от образователното съдържание. Разбира се, и като преживяване. Технологиите имат място и все повече ще имат. Естествено, те никога няма да избутат настрани ролята на музеите като колекции и сбирки от автентични предмети.
Технологиите в музейно-образователните процеси ще бъде допълващи, но все по-активни и по-активни.” Четвъртият поред семинар на НЦ „Музейно училище” открои редица въпроси, които вълнуват музейната и педагогическа колегия в комуникацията музей – училище и използването на музейните ресурси в учебните програми и извънкласните дейности.
Дискутираните теми и казуси могат формално да се разделят на три групи:
– Тенденции в съчетаването на формалното образование с неформалното, осъществявано в музеи, галерии и места с културно-историческа памет.
– Споделяне на музейно-педагогически практики чрез демонстриране на ресурси (образователни програми, презентации, музейни тетрадки, работни листи, забавни задачи и игри, собствени блогове, сайтове, филми и др.)
– Представяне на добър опит – четирите урока, отличени от Министерството на образованието и науката по НП „Осигуряване на съвременна образователна среда” (Светла Баджакова от ППМГ „Гео Милев“ – Стара Загора, Васка Белчовска от ПГСС „Никола Пушкаров“ – Попово, Гюлджан Дауд от СУ „Никола Й. Вапцаров“ – Момчилград, и Добрин Пелтеков от ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ – Велико Търново)

Организаторите на семинара и участниците подчертаха факта, че неформалното образование е подкрепяна от държавата политика. Народното събрание инициира кръглата маса „Училището в музея. Музеят в училището“.
Министерството на образованието и науката обезпечи финансово националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“. МОН и Министерството на културата подписаха споразумения, свързани с посещенията на ученици в музеи, галерии и библиотеки.
МОН организира национален конкурс за най-добър урок в музей. Националният център „Музейно училище” като бенефициент в модула „Културните институции като образователна среда” получи възможност да участва активно и да координира диалога музей – училище.
В дискусиите се оформи мнение, че музейното образование е специфично и всеки негов образователен ресурс също е специфичен, но задължително всички те трябва да бъдат отворени (свободни за ползване).

Споделено беше още, че някои от тях са ефективни, само ако се реализират в музейна среда. Затова музейните педагози надграждат, допълват и адаптират ресурсите за електронна среда.
Според Тодор Петев много от музеите са натрупали голямо количество ресурси, които вече могат да бъдат модел и пример за други. Представителите на академичната общност обърнаха внимание на факта, че в учебното съдържание все повече се включват елементи от локалната история, което е предизвикателство за образователните програми на регионалните исторически музеи.
Докладите и дискусиите показаха, че и музейните специалисти и учителите се стараят да проучват процеса, да правят анкети, да търсят обратна връзка и да анализират с цел да увеличат ефективността на връзката музей – училище. Всички материали от форума ще бъдат обработени и сподели на сайта на НЦ „Музейно училище” nmo-shkolo.com. Семинарът „Музейно-образователни практики и електронната среда като ефективен инструмент в неформалното образование”, в който на 6 и 7 ноември онлайн се включиха над 50 представители на музеи, училища и университети, беше открит от инж. Таня Михайлова, заместник-министър на образованието и науката.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Историческият музей в Дряново с две нови книги


В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.
Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.
Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.
Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.


Култура
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“


Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.
Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.
Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.


Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.


Култура
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“


Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.
За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.
Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.
Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!


-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Икономикапреди 4 дни
НАП наблюдава борси, тържища и складове в цялата страна
-
Икономикапреди 4 дни
Близо 1000 граждани и фирми дадоха оценка на контролните действия на НАП
-
Новинипреди 4 дни
9-годишният Иван Екимов спечели шахматен турнир в Стражица
-
Културапреди 3 дни
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“
-
Новинипреди 4 дни
Положиха основния камък на новия параклис кв.“Шенини“ в Габрово
-
Културапреди 4 дни
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“
-
Културапреди 3 дни
Историческият музей в Дряново с две нови книги