Култура
В диалога Музей – Училище се включиха и технолозите
Нов момент в проведения двудневен национален обучителен семинар „Музейно-образователни практики и електронната среда като ефективен инструмент в неформалното образование” е присъединяването на технолозите в диалога между музейната и педагогическа общност.
Такава е оценката на модератора на форума гл. ас. Тодор Петев от Софийски университет „Св. Климент Охридски”: „Силно впечатление в тазгодишния семинар, организиран от Национален център „Музейно училище” към Националния музей на образованието, ми направи отвореният, пълнокръвен, разнопосочен, но фокусиран диалог между поне три общности – учители, музейни специалисти и от трета страна – технолозите, които имат отношение към културното наследство и към неговото педагогическо измерение.
Сред участниците имаше поне двама, много активни – инж. Петър Атанасов от Археологическия музей във Варна и Николай Дунев, който създава активни исторически карти. Те повдигнаха важни и много актуални въпроси – по какъв начин технологиите могат да влязат съдържателно в образователния процес.

Не като забавление и атракция, а като част от образователното съдържание. Разбира се, и като преживяване. Технологиите имат място и все повече ще имат. Естествено, те никога няма да избутат настрани ролята на музеите като колекции и сбирки от автентични предмети.
Технологиите в музейно-образователните процеси ще бъде допълващи, но все по-активни и по-активни.” Четвъртият поред семинар на НЦ „Музейно училище” открои редица въпроси, които вълнуват музейната и педагогическа колегия в комуникацията музей – училище и използването на музейните ресурси в учебните програми и извънкласните дейности.
Дискутираните теми и казуси могат формално да се разделят на три групи:
– Тенденции в съчетаването на формалното образование с неформалното, осъществявано в музеи, галерии и места с културно-историческа памет.
– Споделяне на музейно-педагогически практики чрез демонстриране на ресурси (образователни програми, презентации, музейни тетрадки, работни листи, забавни задачи и игри, собствени блогове, сайтове, филми и др.)
– Представяне на добър опит – четирите урока, отличени от Министерството на образованието и науката по НП „Осигуряване на съвременна образователна среда” (Светла Баджакова от ППМГ „Гео Милев“ – Стара Загора, Васка Белчовска от ПГСС „Никола Пушкаров“ – Попово, Гюлджан Дауд от СУ „Никола Й. Вапцаров“ – Момчилград, и Добрин Пелтеков от ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ – Велико Търново)

Организаторите на семинара и участниците подчертаха факта, че неформалното образование е подкрепяна от държавата политика. Народното събрание инициира кръглата маса „Училището в музея. Музеят в училището“.
Министерството на образованието и науката обезпечи финансово националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“. МОН и Министерството на културата подписаха споразумения, свързани с посещенията на ученици в музеи, галерии и библиотеки.
МОН организира национален конкурс за най-добър урок в музей. Националният център „Музейно училище” като бенефициент в модула „Културните институции като образователна среда” получи възможност да участва активно и да координира диалога музей – училище.
В дискусиите се оформи мнение, че музейното образование е специфично и всеки негов образователен ресурс също е специфичен, но задължително всички те трябва да бъдат отворени (свободни за ползване).

Споделено беше още, че някои от тях са ефективни, само ако се реализират в музейна среда. Затова музейните педагози надграждат, допълват и адаптират ресурсите за електронна среда.
Според Тодор Петев много от музеите са натрупали голямо количество ресурси, които вече могат да бъдат модел и пример за други. Представителите на академичната общност обърнаха внимание на факта, че в учебното съдържание все повече се включват елементи от локалната история, което е предизвикателство за образователните програми на регионалните исторически музеи.
Докладите и дискусиите показаха, че и музейните специалисти и учителите се стараят да проучват процеса, да правят анкети, да търсят обратна връзка и да анализират с цел да увеличат ефективността на връзката музей – училище. Всички материали от форума ще бъдат обработени и сподели на сайта на НЦ „Музейно училище” nmo-shkolo.com. Семинарът „Музейно-образователни практики и електронната среда като ефективен инструмент в неформалното образование”, в който на 6 и 7 ноември онлайн се включиха над 50 представители на музеи, училища и университети, беше открит от инж. Таня Михайлова, заместник-министър на образованието и науката.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Библиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.
Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.
Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.
През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.
През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.


Култура
Габрово е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето

Исторически музей – Дряново и Интерактивният музей на индустрията в Габрово имат удоволствието да поканят всички почитатели на българската история на представянето на две издания, отдадени на живота и делото на гения на българското Възраждане – майстор Колю Фичето.
Събитието ще се състои на 13 ноември, четвъртък, от 17.30 часа в Интерактивния музей на индустрията. Гостите ще имат възможността да се запознаят с двете последни книжни издания, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“, които музея в Дряново реализира през настоящата година.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Премиерата им за Габрово ще потопи присъстващите в света на човека, превърнал се в символ на българския строителен дух и майсторство. Освен това, посетителите ще могат лично да се срещнат и разговарят с авторите на книгите, които ще споделят своя поглед към наследството на Колю Фичето и неговия принос за развитието на архитектурата и строителството през Възраждането.
Изданията са част от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението Колю Фичето, които се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


-
Новинипреди 7 дниГаброво отбелязва Световния ден за възпоменание на жертвите при ПТП
-
Новинипреди 7 дниПредставиха проекта, модернизиращ водната инфраструктура с 64 млн. лева
-
Кримипреди 7 дниШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Новинипреди 3 дниПроменят движението между Севлиево и Велико Търново заради ремонт
-
Кримипреди 21 часаХванаха габровец с над половин кило марихуана
-
Любопитнопреди 7 дниЛексикон на успеха: Никола Рахнев от Гората.бг
-
Новинипреди 7 дниДиабетът във фокуса на здравна инициатива в Габрово
-
Културапреди 7 дниИзлезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“









