Свържи се с нас

Култура

„Защото аз не ще се върна…“

В памет на писателя Илия Иванов – Черен, роден преди 140 години.

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за писателят с трагична съдба – Илия Иванов – Черен.

Илия Иванов – Черен, 1910 г.

Илия Иванов Илиев е роден на 27 юли 1880 г. в с. Копчелии, Габровско, в бедно земеделско семейство. След завършване на Копчелийското основно училище, поради недоимък е изпратен от семейството си да чиракува на дюлгери в добруджанския край. Любовта към книгите и образованието го завръщат в Габрово, където завършва Априловска гимназия. Скоро след това е приет в Казанлъшкото педагогическо училище. Там Илия Иванов среща Антон Страшимиров – влиятелен драматург и писател – който в ролята си на негов учител, стимулира първите му творчески опити. Така на бял свят се появява първото му произведение: „Нещо като дневник на един забравен” – започнато на 24 октомври 1898 г. в Казанлък и завършено на 31 октомври 1899 г. в с. Копчелии, но остава непубликувано до 1925 г. Тогава се „ражда” и неговия псевдоним – в своите мемоари Антон Страшимиров го нарича „моят Мавър” и споделя „Щом в Русия имат Белий , защо пък ние да нямаме Черен?”.

След завършване на педагогическото училище в Казанлък през 1901 г. Илия Иванов пише своите първи разкази „Сбъднат сън”, „Случайна изповед”, „Съсипано гнездо”, които Антон Страшимиров публикува в литературното си списание „Наш живот”, популярно сред автори и литературоведи като Стоян Михайловски, Йордан Йовков и Николай Лилиев. Паралелно с творческата си дейност, отбива военната си служба в 18-ти пехотен Етърски полк и три години по-късно – през 1904 г., се уволнява с чин младши подофицер.

Илия Иванов – Черен, 1912 г.

През 1905 г. е изпратен на специализация в Загреб, където завършва курсове за учител на хора с нарушено зрение. След завръщането си е един от първите назначени в Държавния институт за слепи в София. По време на преподаването си там, Илия Иванов подновява контактите си с литературните среди на Антон Страшимиров и отново публикува свои произведения – разказите „Буря”, „Сватба”, „На сон грядущим”, „Пред осми ден”, „Безумец”, „Апокриф” в литературни вестници и списания, сред които сп. „Наблюдател” – идеен продължител на „Наш живот”.

При обявената мобилизация, във връзка с началото на Балканската война, Илия Иванов – Черен е назначен в I-ви пехотен Софийски полк като помощник взводен командир на 7-ма рота, която се сражава при Лозенград. На 9 октомври 1912 г. по време на челни бойни действия, пада убит и е погребан с почести при село Селиолу, Лозенградско.

Титулна страница от „Поглед наоколо“ от Неделчо Бенев – сборник от литературни статии в памет на писателя Илия Черен по случай 30 години от смъртта му, 1942 г.

Посмъртно през 1926 г. е издадена книгата му с избрани разкази „Светлина от изток”, с предговор и послеслов на учителя и негов съратник Неделчо Бенев. В негова памет през 1968 г. към читалище “Априлов-Палаузов” е сформирана литературна група от млади творци и литературоведи, носеща името му.

Освен със събирането на разказите на Илия Черен и публикуването им в „Светлина от Изток”, Неделчо Бенев допринася към създаването на литературен образ и памет за писателя, издавайки сборник с литературни статии под името „Поглед наоколо” през 1942 г. Бенев поставя началото на литературен архив на Илия Черен като активно събира вестници и списания със статии от различни автори за живота и творчеството му, издирва негови снимки и други биографични материали.

„Светлина от изток“ – избрани разкази на Илия Черен под редакцията на Неделчо Бенев, 1926 г.

Родом от Иванковци – съседно на Копчелии село, Неделчо Бенев споделя факти от биографията си с даровития писател. Също като него, Бенев е дългогодишен учител, поет и участник във войните 1912-1918 г. с ранг подофицер. Бенев е радетел за популяризиране на делото на провинциалните поети и писатели, с подчертано събиране и издаване на творчеството на Черен, основател и член на Дружество на писателите от провинцията, сътрудник на периодични литературни издания като в. „Светлоструй”, „Хоризонт” и др., литературен критик и автор на книги, посветени на правилната употреба на българския език. За богатата си краеведска и събирателска дейност е награден през 1967 г. с орден „Кирил и Методий” I степен.

Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с творческата дейност и жизнен път на Илия Иванов Илиев – Черен във личния фонд на Неделчо Бенев, сред тях оригинални снимки, стихосбирки и статии от различни общественици и литературоведи, посветени на творчеството му. Допълнително биографични материали и статии се съхраняват в личните фондове на краеведа Илия Габровски и композитора Михаил Шекерджиев.

Автор: Стела Илева Младши експерт – Държавен архив- Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица