Свържи се с нас

Култура

„Защото аз не ще се върна…“

В памет на писателя Илия Иванов – Черен, роден преди 140 години.

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за писателят с трагична съдба – Илия Иванов – Черен.

Илия Иванов – Черен, 1910 г.

Илия Иванов Илиев е роден на 27 юли 1880 г. в с. Копчелии, Габровско, в бедно земеделско семейство. След завършване на Копчелийското основно училище, поради недоимък е изпратен от семейството си да чиракува на дюлгери в добруджанския край. Любовта към книгите и образованието го завръщат в Габрово, където завършва Априловска гимназия. Скоро след това е приет в Казанлъшкото педагогическо училище. Там Илия Иванов среща Антон Страшимиров – влиятелен драматург и писател – който в ролята си на негов учител, стимулира първите му творчески опити. Така на бял свят се появява първото му произведение: „Нещо като дневник на един забравен” – започнато на 24 октомври 1898 г. в Казанлък и завършено на 31 октомври 1899 г. в с. Копчелии, но остава непубликувано до 1925 г. Тогава се „ражда” и неговия псевдоним – в своите мемоари Антон Страшимиров го нарича „моят Мавър” и споделя „Щом в Русия имат Белий , защо пък ние да нямаме Черен?”.

След завършване на педагогическото училище в Казанлък през 1901 г. Илия Иванов пише своите първи разкази „Сбъднат сън”, „Случайна изповед”, „Съсипано гнездо”, които Антон Страшимиров публикува в литературното си списание „Наш живот”, популярно сред автори и литературоведи като Стоян Михайловски, Йордан Йовков и Николай Лилиев. Паралелно с творческата си дейност, отбива военната си служба в 18-ти пехотен Етърски полк и три години по-късно – през 1904 г., се уволнява с чин младши подофицер.

Илия Иванов – Черен, 1912 г.

През 1905 г. е изпратен на специализация в Загреб, където завършва курсове за учител на хора с нарушено зрение. След завръщането си е един от първите назначени в Държавния институт за слепи в София. По време на преподаването си там, Илия Иванов подновява контактите си с литературните среди на Антон Страшимиров и отново публикува свои произведения – разказите „Буря”, „Сватба”, „На сон грядущим”, „Пред осми ден”, „Безумец”, „Апокриф” в литературни вестници и списания, сред които сп. „Наблюдател” – идеен продължител на „Наш живот”.

При обявената мобилизация, във връзка с началото на Балканската война, Илия Иванов – Черен е назначен в I-ви пехотен Софийски полк като помощник взводен командир на 7-ма рота, която се сражава при Лозенград. На 9 октомври 1912 г. по време на челни бойни действия, пада убит и е погребан с почести при село Селиолу, Лозенградско.

Титулна страница от „Поглед наоколо“ от Неделчо Бенев – сборник от литературни статии в памет на писателя Илия Черен по случай 30 години от смъртта му, 1942 г.

Посмъртно през 1926 г. е издадена книгата му с избрани разкази „Светлина от изток”, с предговор и послеслов на учителя и негов съратник Неделчо Бенев. В негова памет през 1968 г. към читалище “Априлов-Палаузов” е сформирана литературна група от млади творци и литературоведи, носеща името му.

Освен със събирането на разказите на Илия Черен и публикуването им в „Светлина от Изток”, Неделчо Бенев допринася към създаването на литературен образ и памет за писателя, издавайки сборник с литературни статии под името „Поглед наоколо” през 1942 г. Бенев поставя началото на литературен архив на Илия Черен като активно събира вестници и списания със статии от различни автори за живота и творчеството му, издирва негови снимки и други биографични материали.

„Светлина от изток“ – избрани разкази на Илия Черен под редакцията на Неделчо Бенев, 1926 г.

Родом от Иванковци – съседно на Копчелии село, Неделчо Бенев споделя факти от биографията си с даровития писател. Също като него, Бенев е дългогодишен учител, поет и участник във войните 1912-1918 г. с ранг подофицер. Бенев е радетел за популяризиране на делото на провинциалните поети и писатели, с подчертано събиране и издаване на творчеството на Черен, основател и член на Дружество на писателите от провинцията, сътрудник на периодични литературни издания като в. „Светлоструй”, „Хоризонт” и др., литературен критик и автор на книги, посветени на правилната употреба на българския език. За богатата си краеведска и събирателска дейност е награден през 1967 г. с орден „Кирил и Методий” I степен.

Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с творческата дейност и жизнен път на Илия Иванов Илиев – Черен във личния фонд на Неделчо Бенев, сред тях оригинални снимки, стихосбирки и статии от различни общественици и литературоведи, посветени на творчеството му. Допълнително биографични материали и статии се съхраняват в личните фондове на краеведа Илия Габровски и композитора Михаил Шекерджиев.

Автор: Стела Илева Младши експерт – Държавен архив- Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица