

Култура
„Защото аз не ще се върна…“
В памет на писателя Илия Иванов – Черен, роден преди 140 години.
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за писателят с трагична съдба – Илия Иванов – Черен.

Илия Иванов Илиев е роден на 27 юли 1880 г. в с. Копчелии, Габровско, в бедно земеделско семейство. След завършване на Копчелийското основно училище, поради недоимък е изпратен от семейството си да чиракува на дюлгери в добруджанския край. Любовта към книгите и образованието го завръщат в Габрово, където завършва Априловска гимназия. Скоро след това е приет в Казанлъшкото педагогическо училище. Там Илия Иванов среща Антон Страшимиров – влиятелен драматург и писател – който в ролята си на негов учител, стимулира първите му творчески опити. Така на бял свят се появява първото му произведение: „Нещо като дневник на един забравен” – започнато на 24 октомври 1898 г. в Казанлък и завършено на 31 октомври 1899 г. в с. Копчелии, но остава непубликувано до 1925 г. Тогава се „ражда” и неговия псевдоним – в своите мемоари Антон Страшимиров го нарича „моят Мавър” и споделя „Щом в Русия имат Белий , защо пък ние да нямаме Черен?”.
След завършване на педагогическото училище в Казанлък през 1901 г. Илия Иванов пише своите първи разкази „Сбъднат сън”, „Случайна изповед”, „Съсипано гнездо”, които Антон Страшимиров публикува в литературното си списание „Наш живот”, популярно сред автори и литературоведи като Стоян Михайловски, Йордан Йовков и Николай Лилиев. Паралелно с творческата си дейност, отбива военната си служба в 18-ти пехотен Етърски полк и три години по-късно – през 1904 г., се уволнява с чин младши подофицер.

През 1905 г. е изпратен на специализация в Загреб, където завършва курсове за учител на хора с нарушено зрение. След завръщането си е един от първите назначени в Държавния институт за слепи в София. По време на преподаването си там, Илия Иванов подновява контактите си с литературните среди на Антон Страшимиров и отново публикува свои произведения – разказите „Буря”, „Сватба”, „На сон грядущим”, „Пред осми ден”, „Безумец”, „Апокриф” в литературни вестници и списания, сред които сп. „Наблюдател” – идеен продължител на „Наш живот”.
При обявената мобилизация, във връзка с началото на Балканската война, Илия Иванов – Черен е назначен в I-ви пехотен Софийски полк като помощник взводен командир на 7-ма рота, която се сражава при Лозенград. На 9 октомври 1912 г. по време на челни бойни действия, пада убит и е погребан с почести при село Селиолу, Лозенградско.

Посмъртно през 1926 г. е издадена книгата му с избрани разкази „Светлина от изток”, с предговор и послеслов на учителя и негов съратник Неделчо Бенев. В негова памет през 1968 г. към читалище “Априлов-Палаузов” е сформирана литературна група от млади творци и литературоведи, носеща името му.
Освен със събирането на разказите на Илия Черен и публикуването им в „Светлина от Изток”, Неделчо Бенев допринася към създаването на литературен образ и памет за писателя, издавайки сборник с литературни статии под името „Поглед наоколо” през 1942 г. Бенев поставя началото на литературен архив на Илия Черен като активно събира вестници и списания със статии от различни автори за живота и творчеството му, издирва негови снимки и други биографични материали.

Родом от Иванковци – съседно на Копчелии село, Неделчо Бенев споделя факти от биографията си с даровития писател. Също като него, Бенев е дългогодишен учител, поет и участник във войните 1912-1918 г. с ранг подофицер. Бенев е радетел за популяризиране на делото на провинциалните поети и писатели, с подчертано събиране и издаване на творчеството на Черен, основател и член на Дружество на писателите от провинцията, сътрудник на периодични литературни издания като в. „Светлоструй”, „Хоризонт” и др., литературен критик и автор на книги, посветени на правилната употреба на българския език. За богатата си краеведска и събирателска дейност е награден през 1967 г. с орден „Кирил и Методий” I степен.
Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с творческата дейност и жизнен път на Илия Иванов Илиев – Черен във личния фонд на Неделчо Бенев, сред тях оригинални снимки, стихосбирки и статии от различни общественици и литературоведи, посветени на творчеството му. Допълнително биографични материали и статии се съхраняват в личните фондове на краеведа Илия Габровски и композитора Михаил Шекерджиев.
Автор: Стела Илева Младши експерт – Държавен архив- Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Културапреди 6 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Новинипреди 6 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Културапреди 4 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Кримипреди 6 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи
-
Културапреди 5 дни
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“
-
Новинипреди 5 дни
Монтираха два от пилоните с осветление на стадион „Христо Ботев“ (Видео)
-
Новинипреди 4 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Културапреди 6 дни
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир