Култура
Творбите от симпозиума за лендарт могат да бъдат разгледани в музей Етър
Лендарт – едно изкуство, което изследва времето и нетрайната същност на земната материя.

„Доволен съм от постигнатите резултати”, кратко обобщава впечатлението си от петото издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС главен асистент д-р Добрин Атанасов, който заедно с Галина Динева създава проектите през 2020 г.
Това, че работят само двамата, обяснява относителната хомогенност на творбите. И този път КЕВИС се проведе на територията на музей „Етър”, а произведенията, вдъхновени от традиционната българска шевица, могат да бъдат разгледани за сравнително кратък период от време. Личности с много сериозно професионално признание учавстват в симпозиума.

Проф. Орлин Дворянов е един от първите, които експеритемнират с концептуалните форми. И това става по времето на социалистическа България, когато този подход се възприема като прекалено модернистичен и, меко казано, не се насърчава.
Антония Дуенде – автор от Берлин, реализира първата нощ на музеите. По-късно идеята е подкрепена и става популярна в цяла Европа, в това число и у нас.
Орфей Миндов, директор на гимназията в Трявна, е признат като автор на световно ниво. Други участници са творци от кръга „Изкуство в действие”, които експериментират в сферата на пърформанса и в инсталационните форми. Създаваните от тях творби в различните издания на КЕВИС следват точно тази концептуална линия на развитие в изкуството.

В симпозиума участват също така утвърдени преподаватели от Софийския университет и от Национланата художествена академия.
Според д-р Добрин Атанасов особено важно е, че наред с такива творци със значими постижения в КЕВИС се включват младежи, които тепърва започват свой творчески път.
„Това е скок за тях. Виждат реално как се случват нещата и имат възможност да опознаят утвърдените личности. От една страна имаме завършените артисти, които със своя опит могат да изведат нещата до край. От друга страна са ентусиастите, които получават от професионалистите визията за цялостност, за завършеност. Академичното образование по принцип е много разлято във времето. Докато тук, в рамките на няколко дни се вижда как протича целия процес по създаване на една творба. Започва се с набавяне на материали, продължава се със самата работа по творбата и се завършва с неин краен вариант”, коментира д-р Добрин Атанасов. Той приема правото на определена част от публиката да не харесва този тип творчество. Смята, че за да ти допада нещо, трябва да го познаваш, следователно проблемът е образователен.

„Не бих коментирал на ниво „харесвам-не харесвам”. Всеки има право на вкус. Но бих коментирал на ниво „приемам-не приемам”. Знам, че съществуват неща, които имат своята стойност, макар да не са по мой вкус. Когато се отрича нещо, което в световен мащаб се е наложило през последните 50 години, това говори за тотална липса на информираност и грамотност по отношение на културните процеси въобще.” Д-р Добрин Атанасов припомня, че лендарт е изразна форма в съвременното изкуство, чието начало се поставя през 60-те години на ХХ век в САЩ. По това време концептуалното изкуство е в апогея си и има сериозен фронт срещу комерсиализацията на творчеството. Това е краят на авангарда, времето, когато изкуството се освобождава от формата. Идеята на лендарт е да се създават творби, които са непригодни за излагане в галерийни пространства.

Това е контрапункт на класическата максима, че животът е кратък, а изкуството вечно. Лендарт изследва темата за вечността, с идеята, че всичко, което правим, малко или много е карткотрайно. Дори пирамидите в Египет, на фона на вечността, ще съществуват много малко. Всичко, което създаваме е ефимерно. Лендарт изследва природните процеси и протичането на времето, задава въпроси, над които човек си заслужава да се замисли. Особено за трайността на нещата. Човешкият живот е много кратък. От първите лендарт творби, правени в пустинята Невада, са останали само фотографии. Те отдавна са унищожени.
Лендарт ни прехвърля в една нематериална сфера. Модерното изкуство е процес на деформализиране на изкуството, което се превръща повече в мислене и по-малко във форма. Онова, което остойностява това изкуство е дали кара публиката да мисли. Едно съвременно произведение не е предмет, а е мисловна конструкция. Предметът е посредник.

Самото произведение е посредник между онова, което творецът залага в него и онова, което публиката си мисли, когато го наблюдава. Колкото хора, толкова мнения – това е един безкраен процес. Стойностното произведение провокира много хора да мислят, при това да го правят на различни нива.
Симпозиумът за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС се провежда през юли в музей „Етър” от 2015 година. Творбите провокират различни реакции от страна на публиката, някои от които граничат с крайност. Но нали една от мисиите на лендарт изкуството е да не оставя хората безразлични!
*Снимки: РЕМО „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.
Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.
На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.
Входът е срещу билет за музея.
Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.
За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

-
Без категорияпреди 7 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 6 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Икономикапреди 7 дниФирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски
-
Новинипреди 6 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Новинипреди 6 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Кримипреди 6 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 5 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч







