

Култура
Творбите от симпозиума за лендарт могат да бъдат разгледани в музей Етър
Лендарт – едно изкуство, което изследва времето и нетрайната същност на земната материя.

„Доволен съм от постигнатите резултати”, кратко обобщава впечатлението си от петото издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС главен асистент д-р Добрин Атанасов, който заедно с Галина Динева създава проектите през 2020 г.
Това, че работят само двамата, обяснява относителната хомогенност на творбите. И този път КЕВИС се проведе на територията на музей „Етър”, а произведенията, вдъхновени от традиционната българска шевица, могат да бъдат разгледани за сравнително кратък период от време. Личности с много сериозно професионално признание учавстват в симпозиума.

Проф. Орлин Дворянов е един от първите, които експеритемнират с концептуалните форми. И това става по времето на социалистическа България, когато този подход се възприема като прекалено модернистичен и, меко казано, не се насърчава.
Антония Дуенде – автор от Берлин, реализира първата нощ на музеите. По-късно идеята е подкрепена и става популярна в цяла Европа, в това число и у нас.
Орфей Миндов, директор на гимназията в Трявна, е признат като автор на световно ниво. Други участници са творци от кръга „Изкуство в действие”, които експериментират в сферата на пърформанса и в инсталационните форми. Създаваните от тях творби в различните издания на КЕВИС следват точно тази концептуална линия на развитие в изкуството.

В симпозиума участват също така утвърдени преподаватели от Софийския университет и от Национланата художествена академия.
Според д-р Добрин Атанасов особено важно е, че наред с такива творци със значими постижения в КЕВИС се включват младежи, които тепърва започват свой творчески път.
„Това е скок за тях. Виждат реално как се случват нещата и имат възможност да опознаят утвърдените личности. От една страна имаме завършените артисти, които със своя опит могат да изведат нещата до край. От друга страна са ентусиастите, които получават от професионалистите визията за цялостност, за завършеност. Академичното образование по принцип е много разлято във времето. Докато тук, в рамките на няколко дни се вижда как протича целия процес по създаване на една творба. Започва се с набавяне на материали, продължава се със самата работа по творбата и се завършва с неин краен вариант”, коментира д-р Добрин Атанасов. Той приема правото на определена част от публиката да не харесва този тип творчество. Смята, че за да ти допада нещо, трябва да го познаваш, следователно проблемът е образователен.

„Не бих коментирал на ниво „харесвам-не харесвам”. Всеки има право на вкус. Но бих коментирал на ниво „приемам-не приемам”. Знам, че съществуват неща, които имат своята стойност, макар да не са по мой вкус. Когато се отрича нещо, което в световен мащаб се е наложило през последните 50 години, това говори за тотална липса на информираност и грамотност по отношение на културните процеси въобще.” Д-р Добрин Атанасов припомня, че лендарт е изразна форма в съвременното изкуство, чието начало се поставя през 60-те години на ХХ век в САЩ. По това време концептуалното изкуство е в апогея си и има сериозен фронт срещу комерсиализацията на творчеството. Това е краят на авангарда, времето, когато изкуството се освобождава от формата. Идеята на лендарт е да се създават творби, които са непригодни за излагане в галерийни пространства.

Това е контрапункт на класическата максима, че животът е кратък, а изкуството вечно. Лендарт изследва темата за вечността, с идеята, че всичко, което правим, малко или много е карткотрайно. Дори пирамидите в Египет, на фона на вечността, ще съществуват много малко. Всичко, което създаваме е ефимерно. Лендарт изследва природните процеси и протичането на времето, задава въпроси, над които човек си заслужава да се замисли. Особено за трайността на нещата. Човешкият живот е много кратък. От първите лендарт творби, правени в пустинята Невада, са останали само фотографии. Те отдавна са унищожени.
Лендарт ни прехвърля в една нематериална сфера. Модерното изкуство е процес на деформализиране на изкуството, което се превръща повече в мислене и по-малко във форма. Онова, което остойностява това изкуство е дали кара публиката да мисли. Едно съвременно произведение не е предмет, а е мисловна конструкция. Предметът е посредник.

Самото произведение е посредник между онова, което творецът залага в него и онова, което публиката си мисли, когато го наблюдава. Колкото хора, толкова мнения – това е един безкраен процес. Стойностното произведение провокира много хора да мислят, при това да го правят на различни нива.
Симпозиумът за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС се провежда през юли в музей „Етър” от 2015 година. Творбите провокират различни реакции от страна на публиката, някои от които граничат с крайност. Но нали една от мисиите на лендарт изкуството е да не оставя хората безразлични!
*Снимки: РЕМО „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 7 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Новинипреди 6 дни
„Янтра“ приема Локомотив ГО в исторически мач на осветление
-
Новинипреди 7 дни
Започва подготовката за благоустрояване на парк Баждар
-
Любопитнопреди 7 дни
Търсят кмет и заместник – кмет на Габрово за един ден
-
Кримипреди 6 дни
„Пробация“ за габровец, блъснал полицай с мотор без номер
-
Културапреди 7 дни
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово
-
Кримипреди 6 дни
Извадиха бракониерски мрежи от водите на язовир „Ал. Стамболийски“
-
Икономикапреди 3 дни
Стартъп с амбициозни планове за Габрово