Свържи се с нас

Култура

Галерията представи акцента си за месеца

Published

on

Културният календар на Художествена галерия „Христо Цокев“ тази година е изцяло съобразен с отбелязването на 160 години от обявяването на Габрово за град. Галерията представя пред публика художници, свързали житейския или творческия си път с града.

В рубриката „Акцент на месеца“ този път е представена живописната творба „Портрет на старец“, на художника Иван Захариев. Той е роден в Габрово на 9 февруари 1897 г., като първото от общо 9 деца в семейството на часовникаря Захари Иванов Гичев.

Иван Захариев проявява таланта си още като дете. Избран е от своите учители да подари своя рисунка на цар Фердинанд I, при посещението му в Габрово. Царят толкова харесал детската творба, че му подарил в замяна дребна златна паричка. Гимназиалното си образование художникът завършва в Априловската гимназия. Иван Захариев участва във войната през 1917-1918 г., като запасен офицер. Неговият внук Иван Василев, който днес живее в Чехия, сподели спомени, които помни от баба си: „Имали са гръцки пленници на тежка работа. Много от българските войници и офицери се отнасяли към тях меко казано не много добре. Дядо в много случаи ги защитавал и се застъпвал за тях. След войната получава на няколко пъти колети от бившите пленници в знак на благодарност, как се отнасял към тях с уважение и внимание.“ След войната младият художник вече сгоден, работи една година, като основен учител в село Беломъжите, Габровско и три години в село Върпища, Дряновско. Постъпва в Художествената академия през 1923 г. и завършва през 1927 г. със специалност живопис. Следва едногодишен стаж в Образцова гимназия в София. През 1929 г. полага държавен изпит. За отличната си дипломна работа получава награда – едногодишна специализация в Италия. Голямата любов към годеницата му Марина и бащиният дълг към новородената им дъщеричка надделяват при решението – вместо да замине за Италия, да се върне заедно със семейството си в родното Габрово. За студентските години на Иван Захариев, неговият внук Иван Василев разказа ценни спомени: „Знам една историйка, която съм чувал няколко пъти от дядо. На 16 април 1925 година искал да види опелото на генерал Константин Георгиев в църквата „Света Неделя“. Бил вече наблизко църквата, когато го спрял някакъв познат от Габрово, който имал за него и някакви новини от родителите му. Огромна експлозия прекъсва разговора им. Почувствали взривната вълна. Помагали с ранените. Казваше, че ако не го е спрял този негов познат, нямаше да бъдем на този свят. 10 минути и всичко можело да бъде иначе. Следвал, поправял часовници и пеел и свирел на мандолина. Годеницата му си намерила работа и финансово си помагали. Били се уговорили, че като завърши той, и тя да завърши Художествената академия. Дядо ми завършва с отличие. Един цитат от книгата на Рачо Буров /племенник на Иван Захариев – бел. автора/ : „ И двамата ми вуйчовци благодарение на часовникарството завършили и станали добри художници.“ В учителският състав на габровската гимназия срещаме името на Иван Захариев за пръв път през учебната 1928-1929 г., записан е като учител по рисуване. През учебната 1931-1932 г. вече е учител по рисуване и ръчна работа, класен наставник, завеждащ кабинета по рисуване и ръчна работа, ръководител на ученическо дружество „Родно изкуство“. Ръководел е няколко ученически екскурзии. Негови колеги в кабинета по рисуване са били Георги Кашев и Кина Бакърджиева. Негови ученици са редица изявени днес художници – Ива Хаджиева, Драган Немцов, Дора Бонева, Георги Дойнов и световно известният Христо Явашев – Кристо. Възпитаниците му и днес го помнят като бай Зари, който в старанието си да научи децата да рисуват добре, купувал свежи плодове и зеленчуци от пазара за да подреди хубав натюрморт. Гладът се оказвал по силен от ученическата дисциплина и така всяка сутрин кабинета по рисуване осъмвал с изяден натюрморт. Бай Зари бил упорит. Започнал да наплюва плодовете преди да ги подреди за модел на детските рисунки. И това не помогнало, но бай Зари не се отчаял. В следващите часове учениците рисували натюрморт с тиква, ряпа, пащърнак, целина, цвекло, праз лук, чесън и други не апетитни за гладните деца зеленчуци. След тридесет и две години служба се пенсионира. Награден е с бронзов медал „Кирил и Методий“ от ръководството на гимназията и похвален с отзив от Градски Народен съвет за тридесет годишна учителска практика и дългогодишна обществена и художествена дейност.

Музеят на образованието притежава редица негови портрети на възрожденци и стари заслужили учители.

Във фонда на Художествена галерия „Христо Цокев“ се съхраняват девет портрета и един габровски пейзаж на талантливия габровски художник Иван Захариев.

Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Габрово с ценно дарение от фондация „Габровски 1904“

Published

on

Вчера, 3 август, Община Габрово получи ценно дарение от фондация „Габровски 1904“. Книгата, „Бележити хора и събития от габровския край“ на Илия Габровски в луксозно издание, бе връчена лично от внука на видния краевед – Георги Габровски.

Инициативата има за цел да популяризира делото на изследователя на габровското минало Илия Габровски и съвпада с отбелязването на 160-тата годишнина от обявяването на Габрово за град. Първите две книги ще бъдат предоставени на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и на отдел „Държавен архив“-Габрово.

Илия Иванов Габровски е роден на 14 август 1904 г. в Габрово, в семейството на опълченеца Иван Габровски. Ввсеотдаен учител и краевед, неуморен изследовател на габровското минало, повече от пет десетилетия обхожда всяко кътче от родния си край, разпитва хиляди хора, издирва и изследва стари архиви, църковни книги, надписи върху паметници, мостове и други постройки, търси произхода на географските и историческите названия, открива, записва и популяризира заслужилите личности и събитията, характеризиращи габровския дух.

Публикува над хиляда изследвания, повечето от които за неизвестни или малко известни факти от историята на родния край. Проследява родословия, публикува стотици песни, легенди и предания, пише историите на селища, църкви и училища.

Заради изключителните му заслуги към Габрово като изследовател и популяризатор на габровското минало, на 16 май 2002 г. посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.

Снимки: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Руски чайник е културна ценност за август в РИМ – Габрово

Published

on

Културна ценност за месец август на Регионален исторически музей – Габрово е руски чайник на 7-ма рота от 36-ти пехотен Орловски полк, взела решително участие в отбраната на Шипченския проход през август 1877 г.

По каква причина чайникът е останал в Габрово, можем само да предполагаме. Най-вероятно е предоставен на болниците в града, за да се приготвя традиционната напитка за ранените войници и офицери. Постъпил е в музея в края на 50-те години на ХХ в., от монахините на Девическия манастир “Свето Благовещение“ – Габрово.

Произведен преди повече от 143 години, днес той е реставриран и в отлично състояние. С представянето му пред публиката искаме да напомним за нелекия път, изминат от Орловския полк в състава на 9-та пехотна дивизия от VІІІ корпус от Полтава и Харков до Габрово и за „малките неща“, които стоплят войнишката душа.

На 3 юли 1877 г. Орловският полк влиза в Габрово и е включен в състава на Габровския отряд за овладяване на Шипченския проход. На 5 юли е извършена неуспешна атака и след оттеглянето на турците, на 7 юли проходът е зает от руските войни. На 8 август целият полк се съсредоточава на Шипченския проход, участва в легендарните боеве 9 – 12 август и в по-нататъшната отбрана почти до края на м. октомври.

Във фондовете на музея се съхраняват атрактивни културни ценности от времето на Освободителната руско-турска война 1877/1878 г. – въоръжение, униформи, награди, но целта ни е да покажем реликва, която ежедневно е била в употреба в руската армия.

И това е чайникът, в който се приготвя традиционната руска напитка, сгряваща ръцете и сърцето на обикновения войник. След уморителните преходи всеки от тях с нетърпение е очаквал миговете на почивка. С чаша черен руски чай в ръка, отпивайки от горещата течност, всеки „солдат“ си спомня в минутите на отдих за Родината, за своя дом, семейство, любими и близки хора.

Разсипването на чая е знак за кратка почивка, минути на спокойствие и мечти. Ароматът и топлината на руския чай поддържа бойния дух на защитниците на Шипченския проход през горещото лято на 1877 г. и сковаващия студ през зимата на същата година. Традицията да се пие чай в Русия е вековна, той се консумира ежедневно, навсякъде и по-всеки повод, през всички сезони на годината. Затова и в обоза на руските войски задължително присъстват масивните чайници.

Съхраненият в РИМ – Габрово полеви чайник е изработен от мед, с цилиндрична форма, капак и извита дръжка. На него е щампован надпис „VII р.“, а към тялото е прикрепен висок чучур, завършващ с капаче. Празен теглото му е над 6 кг, обемът е приблизително 9,5 л, т.е. за около 200- числения състав на ротата по 50 грама ободряваща напитка на войник.

Този наглед обикновен предмет от бита – чайник, но с огромни размери – полеви чайник, ни напомня, че и в малките неща – измерими с чаша чай, се крие духът на големите победи! Спазването на вековните традиции, дори по време на война, крепи морално войника по време на походи и битки.

Автор: Катя Гечева – гл. уредник, РИМ-Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Започна Трявна Арт Фестивал 2020

Published

on

На 3 август на площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ се състоя официалното откриване Трявна Арт Фестивал 2020, който се провежда в Славейковия град от 3 до 8 август. Събитието започна с химна на Република България, в изпълнение на пиано на Сирма Величкова.

Думата бе дадена на кмета на Община Трявна Силвия Кръстева, под чийто патронаж се провежда фестивалът. Тя сподели, че за нея е привилегия фактът, че събитието се налага като традиция през годините.

По нейните думи Трявна Арт Фестивал утвърждава името на Трявна като средище на култура, изкуство и духовност. Кметът благодари на организаторите Димитър Малакчиев и Сирма Величкова, които въпреки извънредната епидемична обстановка направиха възможна реализацията на фестивала при спазване на всички противоепидемични мерки.

В концертната програма се включиха: Левент Ивов – кларинет, Австрия / България; Христо Христов – флейта, Германия / България; Христофор Маринов – цигулка, България; Димитър Иванов – контрабас, Белгия / България; Сирма Величкова – пиано, Германия / България; Дарина Ивов – пиано, Австрия / България.

Програмата включваше творби на К. Пендерецки, Дж. Верди, И. Чарт, П. Морлачи, Г. Доницети, Д. Ловрелио, Фр. Крайслер, Б. Барток, Е. Тозели, Фр. Пуленк, А. Пиацола. Шестимата творци трогнаха с изпълненията си многобройната публика.

Участниците получиха подаръци от кмета на община Трявна Силвия Кръстева и уверение, че винаги са добре дошли в Славейковия град.

Всички снимки от откриването на Трявна Арт Фестивал 2020 можете да разгледате оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица