Свържи се с нас

Култура

Архивът в Габрово показа документи на Почетни граждани

С признателност към делата им – документи на Почетни граждани на Габрово, съхранявани в Държавен архив – Габрово.

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Този път с признателност към делата им ще бъдат показани документи на Почетни граждани на Габрово, съхранявани във фондовете на Архив.

„Почетните граждани на Габрово” – издание на Държавен архив – Габрово, съвместно с Ганчо Танев- журналист и изследовател на габровското минало, 2003 г.

Всеки град пази имената и спомена за онези, които с таланта си, духа си и ума си са изградили устоите на обществото и повишили неговото развитие. Званието „Почетен гражданин” на Габрово за пръв път е дадено на генерал Фьодор Радецки за военните му заслуги в защита на Шипченската позиция по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Великите князе Николай Николаевич Младши и Владимир Александрович, генералите Николай Столетов, Михаил Драгомиров, Алексей Куропаткин и Николай Игнатиев са следващите обявени за почетни граждани, заради участието им в Шипченските боеве, отбраната на прохода през критичния август на 1877 г. и подготовката на Санстефанския мирен договор. Със званието се удостояват както чужденци, така и българи, включително габровци – всички онези, чиито способности и дейност представляват изключителен и траен принос в обществено-политическия, стопанския, социалния и културния живот на града.

Масивът на Държавен архив – Габрово обогатява местната и националната ни история с ценно наследство – документи, свързани с биографията и пряката дейност на някои от почетните граждани на града ни. Мнозина от тях са с лични фондове, съдържащи основни документи от биографичен характер, професионалната им дейност, творчески материали, лична кореспонденция, снимки – важен ресурс за изследване на както на индивидуалните им постижения, така и на тяхното значение за местното и националното развитие в различни житейски аспекти.

Фрагмент от новоиздирените снимки на опълченци, „Почетните граждани на Габрово”  – допълнено издание, 2007 г.

Такива са фондовете на Йордан Хаджиев – писател и юрист, известен с книгите си, сред които “Характерни особености на габровския хумор”, провъзгласен на 24 април 2014 г.; Илия Габровски – учител и краевед, автор на многобройни статии и публикации с историческа тематика, провъзгласен посмъртно на 16 май 2002 г.; на Моша Колева – дарител и активен член на Български Червен кръст, носител на званието от 17 май 2001 г; Манол Цоков – джаз музикант, диригент на Оркестър – Габрово, известен с джазовото си име Суинг дикси бенд, почетен гражданин от 16 май 2002 г.; Стефан Арменски – преподавател, дългогодишен ръководител на катедра „Физика” в Технически университет – Габрово и негов ректор в периода 1991 – 1995 г., провъзгласен на 9 май 2003 г.; Николай Казаков – автомобилен състезател, деец на автомобилния спорт в България, почетен гражданин от 5 май 2011 г.; Карл Кандулков – бивш кмет на Габрово, архитект и проектант на сградите на Дом на Културата, Дом на хумора и сатирата и др., инициатор на мащабно строителство и благоустрояване, на което се дължи голяма част от съвременната визия и символи на града, почетен гражданин от 30 юли 1976 г.

Във вид на частични постъпления са обработени лични документи на Митьо Солаков – скулптор и дългогодишен уредник в художествена галерия „Христо Цокев” (носител на званието от 16 май 2002 г.); Христо Питев – композитор, диригент и създател на Камерен оркестър- Габрово (обявен за почетен гражданин на 11 май 2006 г.), д-р Тодор Шандурков – лекар гастроентеролог, създател на МИМ театър Габрово (провъзгласен също на 11 май 2006 г.) и Цвятко Христов – последният жив индустриалец, живял по времето на три политически строя и почетен гражданин от 3 май 2012 г. Документи от обществената дейност, лична кореспонденция и снимки на Ботьо Бараков – първият български меценат, дарител на художествени галерии и почетен гражданин на Габрово от 15 май 1993 г. също се съхраняват в частично постъпление.

Удостоверение за провъзгласяване на Никола Минчев от с. Недевци, Габровска околия (дн. кв. Недевци)- опълченец и участник в Шипченските боеве по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). – за Почетен гражданин на Габрово, 14.08.1925 г.

Ценни материали, включително оригинални документи за габровките Тота Венкова – първата българка дипломирана лекарка и Стефана Богдан-Генчева – дарителка и общественичка могат да бъдат открити във фондовете на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“. Извори на историческо знание за Пенчо Семов – индустриалецът благодетел, провъзгласен посмъртно за почетен гражданин на Габрово, са свидетелства, сред които снимки, които се съдържат във фондовете на Акционерно Анонимно Дружество „Успех”, личен фонд на арх. Никола Гръблев, дружество „Майчина грижа” и др. Различни бележки, спомени и снимки, свързани с Лазар Донков – художник и създател на Архитектурно-етнографски комплекс „Етър”, се съхраняват във фонда на комплекса. Важна отправна точка за проучване на габровското минало са статиите и публикациите на д-р Петър Цончев – виден лекар и изследовател на габровския край, който основата Историографското дружество в града. Могат да бъдат разгледани във фондовете на Габровска културно-просветна дружба „Васил Априлов”, Историографско дружество и др.

През 2003 г. по случай 125 години от провъзгласяването на първия почетен гражданин на града, Държавен архив – Габрово съвместно с Ганчо Танев – журналист и изследовател на местното минало, подготви и издаде книгата „Почетните граждани на Габрово” с имената и кратки биографични справки за всички получили званието до този момент. Тя е ценен справочник за изследователите на местната история, тъй като включва за информация за всички 522-ма поборници и опълченци, провъзгласени през 1923 г. за почетни граждани, подредени по дружини и азбучен ред. Биографичните справки са придружени от портретите на 107 от тези опълченци. Също така Държавен архив – Габрово пази дипломи за награждаване, включително и за отличаване със званието Почетен гражданин.

Връчване на званието Почетен гражданин на Габрово на доц. д-р Стефан Арменски – преподавател, ръководител на катедра „Физика“ в Техническия университет и четири години негов ректор, 17.05.2003 г.

В Частично постъпление се съхранява ново допълнено издание на книгата, дарено от Комитет „Памет габровска”, с новоиздирени 226 снимки на опълченци и обновен до 2007 г. списък с почетни граждани. Новооткритите снимки са осигурени със съдействието на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа” в Казанлък, Държавен архив – Габрово и Регионалния исторически музей в Габрово.

Допълнителни и значими материални свидетелства за дейността на почетните граждани като Рада Москова (драматург и сценарист), Светослав Бонев (актьор), Николай Кауфман (композитор), Стефка Карапенева (хоров диригент), Милко Коларов (дългогодишен диригент на Камерен оркестър – Габрово), Невена Митева (режисьор и дългогодишен директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов”), Стефан Фъртунов (деятел на културата и пръв директор на Дом на хумора и сатирата), Георги Чапкънов (скулптор и автор на скулптурите пред Дом на хумора и сатирата), Слав Караславов (писател), Аркадий Райкин (съветски артист), Дмитрий Николаев (съветски литературовед), Минчо Минчев (цигулар), Георги Калоянчев (актьор), Камен Калчев (писател) могат да бъдат открити в „Колекция документални материали за историята на Габровски окръг”, “Клуб на дейците на културата”, фондовете на Камерен оркестър, Драматичен театър „Рачо Стоянов”, Дом на хумора и сатирата, Държавен Куклен театър, Библиотека „Априлов- Палаузов” и фонда на Окръжния център за фотообслужване. Семейни снимки и снимки от концерти, част от документалното наследство на Петър Чаракчиев – габровски цигулар и музикален педагог, разкриват присъствието на местната сцена на Ружка Чаракчиева – пианистка и почетен гражданин на Габрово. Художниците почетни граждани Никола Николов и Цанко Лавренов присъстват макар и с малка по обем информация като част от фондовата наличност на Радио Габрово (интервю с Н. Николов) и на Илия Габровски (снимки и кореспонденция с Ц. Лавренов).

Фондът на Априловска гимназия съдържа документи от обществената дейност, включително кореспонденция на Райчо Каролев (просветен деец и директор на Априловото училище). Документални свидетелства, включително снимки, протоколи и телеграми, от дейността на Илия Кожухаров – бивш кмет на Габрово, се съдържат както във фонда на гимназията, така и във фондовете на Градското общинско управление, Околийско инженерство, личните фондове на Стефан Арменски, Илия Габровски, Стефан Добрев и др.

Николай Казаков – автомобилен състезател, деец на автомобилния спорт в България, Почетен гражданин от 5 май 2011 г.

Фондът на Технически университет – Габрово пази свидетелства от изследователската и научна дейност на редица изтъкнати учени в областта на точните научи, провъзгласени за почетни граждани на града, сред които Стоян Капралов (ръководител на катедра”Математика” и на Национални ученически отбори по информатика) и бившите ректори Илия Немигенчев, Петър Стоянов, Тодор Тодоров, Ганчо Узунов, Венцислав Маджирски и Весел Савов (първи ректор).

Достъпна информация и снимков материал за знаковите спортисти и треньори почетни граждани на Габрово като Илия Чубриков (многократен републикански шампион по мотоциклетни спортове) може да бъде открита във фонда на Николай Казаков – автомобилен състезател, също почетен гражданин на Габрово. Кадри от състезателната кариера на спортистите Михаил Петров (световен шампион по вдигане на тежести, избран за щангист на планетата за 1987 г.) и Руско Харизанов (треньор по спортна акробатика и носител на отличия от национални и световни състезания) се съхраняват във фонда на Окръжен център за фотообслужване.

Фонд „Колекция Космонавти” и личния фонд на Мария Семерджиева – учител, общественик, изследовател, съдържат снимки и писма, изпратени до габровци от провъзгласените през 1971 г. за почетни граждани Валентина Терешкова и Андриан Николаев – съветски летци-космонавти, както и за Николай Черних – съветски астроном, обявен на 16 май 2002 г. за почетен гражданин, заради популяризирането на града по света с именуването на астероида „Планета Габрово“.

Всички лични фондове и частични постъпления съдържат почти изцяло оригинални документи на български и чужди езици в ръкописен, машинописен и електронен вариант и могат да бъдат разгледани от потребителите на архивна информация в Информационната система на държавните архиви (ИСДА) и могат да бъдат използвани на място, в читалнята на архива, след неговото отваряне при засилени мерки за безопасност.

Държавен архив – Габрово притежава значимо фондово богатство, което свидетелства и допълва делата на почетните граждани на града – всички онези, допринесли за обществено-политическия, стопанския, социалния и културния просперитет на Габрово. Важността от съхраняването на документите, свързани с професионалната им дейност, творчество, лична кореспонденция и биографични материали произтича от необходимостта да послужат за свидетел на времето и епохата за идните поколения и изграждането на родова памет у тях. Държавен архив – Габрово цели да провокира дарителския жест и на останалите почетни граждани, защото да се разделиш със смисъла на своя живот, осъзнавайки голямата му обществена значимост е висша сила на дарителството. На всички онези, които повярваха и дариха, с уважение Благодарим.

Автори: Цветомира Койчева и Стела Илева, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Published

on

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.

Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.

Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.

„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.

Зареди още

Култура

Представят книгата на Марина Ангелова

Published

on

Книгата “Ти можеш…и силата да полетиш“ на Марина Ангелова – основател на “Фондация в помощ на жени, претърпели насилие – ФЛАЙ – първо обичай себе си“, ще бъде представена на 9 декември от 17.00 ч. в Ритуалната зала на Община Габрово.

Форматът на събитието съчетава арт преживяване и дискусия по проблемите поставени от авторката. В 90 страници се преплитат лична изповед с анализ и препоръки от психолог.

Детайлно, образно и в дълбочина е проследено поведението на пострадалата от домашно насилие и насилникът – от друга страна, от друга – специалист анализира сигналите, при които на всеки в обществото трябва да заработи механизъм за отрезняване и вземане на решения.

“Ти можеш…и силата да полетиш“ е книга пътеводител, книга наръчник, който да ви послужи за разпознаване на елементите на цикъла на насилие. Тя е насочена към всички онези, които имат усещането, че няма да се справят, които се чувстват неразбрани, които се срамуват и страхуват. Всички онези, които са се предали и не вярват, че изход има. Всички онези, които се питат “Защо на мен?“ и всички, които в безпътицата се връщат отново и отново при насилника, мислейки че този път ще е различно, пише в предговора към книгата.

Представянето е в периода на 16-те дни активизъм, в които се реализират инициативи във връзка с 25 ноември – Международен ден за елиминиране насилието срещу жени. Изданието е финансирано от Български фонд за жените и Европейски съюз.

Марина Ангелова е родена в Габрово през декември 1982 г. Днес Марина учи и съчетава социални дейности, работи в център за деца и младежи с тежки увреждания и е основател на Фондация в помощ на жени, претърпели насилие F.L.Y. – Първо обичай себе си.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица