Свържи се с нас

Култура

Габровският карнавал в миналото

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности и събития, допринесли за развитието на града и за оформянето на неговия уникален облик. Такова събитие за Габрово е Карнавалът.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Отново е май и в столицата на хумора и сатирата тече подготовка за провеждането на традиционния Габровски карнавал. Тази година той ще бъде много по-различен от преди – без празнично шествие с маскирани хора, макети, сцени, без празнични концерти и илюминации. Причината е опасността от заразяване с вирус COVID-19. Основните изяви ще бъдат във фейсбук профила на карнавала. Това е подходящ момент да обърнем поглед назад и да се върнем във времето на неговото зараждане и към първите организирани карнавални шествия, чрез спомените на известния габровски журналист и краевед Ганчо Танев ( 1927-2010 г.):
„….Някогашните габровски карнавали нямат нищо общо със сегашните нито по време, нито по форма и съдържание.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Някогашните бяха в съботата пред Сирни заговезни (заб.-подчертаното и удебеленото е от автора), през зимата, през февруари или март….Те бяха очакван и отрано подготвян завършен на габровската „Олелийня“, която също ставаше този ден. И карнавалите бяха последното масово веселие преди началото на дългите великденски пости.

Бяха отрано подготвяни, но не по общи или препоръчителни сценарии за отделни групи, не от някакви инициативни или други комитети, а самостоятелно замисляни от обособили се в случая компанийки габровци, желаещи групово да участват в карнавалното шествие по централните улици на града. Самостоятелно се подготвяха и стотици млади и стари хора, търсеха сами или си сами си правеха маски, обмисляха и се представяха с разнообразни всели сценки.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Няма писмени доказателства и публикации кога точно се е провел първият масов габровски карнавал. Народният обичай за Сирни заговезни е включвал и посещения на групички маскирани млади хора в къщите, с цел да изплашат злите сили в дома и за развеселяване, но това не е имало характер на уличен карнавал.

Карнавални шествия едва ли е имало преди Освобождението. А и кукерски игри по улиците, както по други места и както във филма „Козият рог“ например, по онова време в Габрово не са познати.

Снимка от карнавала през 1967 г.

Помня габровските карнавали от детската си възраст, някъде откъм средата на тридесетте години на миналото столетие (роден съм през 1927 г.). Не само ние, децата, но и много хора сами решаваха как и с какво да се маскират.

Вярно, вече се продаваха релефни маски от тънък картон, най-вече с лица на палячовци и разни животни, но ние предпочитахме собственоръчно да си правим „маските“.

Снимка на карнавални фигури, изработени от Стефан Александров, представени на карнавала през 1971 г.

Част от нас подготвяха за пред лицето си някакво домино от картон или плат, други си правеха високи картонени цилиндри или конусовидни „кауци“, дълги носове, които закрепяха с ластици зад ушите си, трети се цапаха с различни водни или постни бои – кой каквото намери. Аз на два пъти съм си правил „релефна“ маска за цялото лице по измислен от мен „габровски“ начин. Облепях от едната страна чучурката на обърната с дъното нагоре средна стомна с намокрени до омекване парчета стари вестници. Позамазвах ги с рядка брашняна кашица, за да се задържат и да не падат. След като хартийките изсъхнат и се втърдят, отлепях ги от „калъпа“. Мястото на чучурката ми осигуряваше дупката за носа. Дооформянето и боядисването по-нататък беше вече въпрос на предпочитание и фантазия. Почти всички маскирани обаче не се отказвахме и от превърналото се в традиция обличане с най-различни обърнати наопаки, дълги или пък в най-невероятни комбинации шарени дрехи, плетени фесове и шалове. Нямаше нито определен час за началото на карнавалното шествие, нито пък сборен пункт – поне аз не съм забелязвал да е имало такова нещо. Хората, много от тях маскирани, но и много без маски, се стичаха в късния следобед към главната улица (“Радецка“). Всяка минута оживлението нарастваше. Тогава отнякъде се появяваше с провиквания някаква група маскирани, и подир нея, отляво и отдясно, се присъединяваха други и други. Писваше музика и шествието се оформяше. Най-отпред се отстъпваше мястото на няколко души, нахлупили върху главите си близо метър големи маски, те тръгваха начело и повеждаха колоната. Каква ти колона! Маскирани и наблюдатели се смесваха и придвижваха като една компактна общност по цялата улица. Нямаше полицаи, които да им правят път или да изтикват хората назад. Появяваха се и се включваха в движението и тогавашните десетина габровски зевзеци, някои маскирани с нещо, други само с бастуни или чадъри, или просто заметнати с някакви дрехи и пелерини, трети както си ги познавахме. Така развеселеното множество заедно обикаляше – буквално като буйна и пълноводна река, два-три пъти през “Радецка”, Лъката, “Брянска” и “Скобелевска”, и никому не му се напускаше. А на следващия ден бяха Сирни заговезни, на които предстоеше да се иска и да се дава прошка от млади и стари. Ако не се лъжа, последният такъв габровски карнавал стана през 1940 г. Втората световна война вече беше започнала, и на габровци вече не им беше до веселия…..

На 17 май 1965 г. тогавашният отдел “Култура” на Градския съвет заедно с група ентусиасти организира Седмица на хумора и сатирата в града. Тя беше нещо повече от предвоенната традиция – започна официално с тържествено събрание в Културния дом, с делови президиум, ала с шеговит доклад, след което последва опит за карнавално шествие от Театъра до там на групичка маскирани, после веселията продължиха по сцени и площади, с изложба, спектакли и други масови забавления. Първият съвременен габровски карнавал стана на 2 април 1966 г., в рамките на Десетдневката на хумора и сатирата 2-12 април, а подир още две лета тя прерасна във Фестивал на хумора и сатирата. До 1973 г. фестивалът се провеждаше всяка година, после се разреди на две години….”.

Спомените се съхраняват във фонд 1628 „Танев, Ганчо Христов” на Държавен архив – Габрово. В архива се пазят и други свидетелства за нашия карнавал – снимки от шествия и маски от 60-те, 70-те и 80-те г. на миналия век, щимове на музикални произведения за Биг бенд – Габрово, изпълнявани по време на карнавала, планове за подготовка и др. Те се съхраняват във фондовете на Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда, Градски общински народен съвет – Габрово, Редакция на в. „Балканско знаме“, завод „Коста Стоев“, фондове на училища, на Манол Цоков, Йордан Чуховски, Стефан Моров, Йонко Коркинов, Георги Рачев, Стефан Александров и др. Разнообразието на документи и снимки, съхранявани в множество фондове доказват значимостта на Габровския карнавал за културния живот на града и за уникалния образ на Габрово като столица на Хумора и сатирата.

Снимка от карнавала през 1973 г.

Ние продължаваме да събираме и да дигитализираме визуални материали за историята на габровския карнавал с помощта на приятели и дарители на Архива. През настоящата година, във връзка с извънредното положение и в условията на социална изолация, Държавен архив – Габрово и Киноцентър „Бокс Вижън“-Емил Михов подготвихме 4-минутен ретроспективен видеоматериал на тема „Карнавалът през годините“ под формата на 4-минутен филм.

Той може да бъде видян на Фейсбук страницата на Държавен архив – Габрово, където предстои да бъде качен в навечерието на карнавала, в петък на 15 май.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Васил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Култура

Зрителите предлагат решения и нов финал на ново представление

Published

on

На 4 февруари от 19.00 часа в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще се състои премиерното представление на „Форум театър: Краят не е предизвестен!“. Форматът е посветен на познати ни социални теми, за които се търси различно разрешение. За целта се включва активното участие на зрителите с мнения и предложения за различни действия, които биха променили развитието на дадената ситуация.

Събитието стартира като ателие през септември с актьорите от трупата на театър под ръководството на Явор Костов – Йондин. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.

От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото представление. То ще бъде пред габровската публика. В началото на вечерта актьорите представят пред зрителите няколко казуса от социален или семеен характер. Чрез гласуване зрителите определят по кой казус желаят да работят. Именно тогава стартира същинския форум.

Актьорите отново изиграват сцената, като всеки един зрител има право да я прекъсне в момент, в който мисли, че може да се постъпи по друг, предложен от него, начин. Така се тестват ситуациите и развитието на казуса според новите предложения. Публиката участва активно с гласуване, мнения и насоки.

Обичайно място за разиграването на форум театър е в училища, дневни и социални центрове. Все места, на които възникват казуси и се противопоставят позиции и личности. За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е необичайно, но в същото време търсен ефект от екипа на театъра. Осъществяването на проекта е опит да се насочат погледите към живота в неговата действителност от безопасното място на сцената, където могат да се правят опити и да се тестват решения на казуси в защитена среда.

Форматът предполага среща на различни поколения, обединени от желанието да се общува и дебатира по важни за обществото теми. Ръководителят и т.нар. посредник между изпълнителите и публиката е Явор Костов – Йондин, чиято работа през годините е дълбоко свързана със социалните театрални проекти и програми, главно свързани с деца и младежи в риск от социална изолация.

От 2012 г. участва в разработването на Ателие „Пластелин“ – неголямо галерийно пространство в центъра на София – като място за правене на независимо изкуство. От 2015 г. работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален театър. Сред последните му театрални проекти са моноспектаклите „Сеч. Една възбуда“ по Томас Бернхард и „Детска история“ по Петер Хандке. Номиниран е за награда „Аскеер“ 2025 за главна мъжка роля за ролите на Разколников в “Представление и наказание” от Иван Станев по „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри” от А.П. Чехов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица