Свържи се с нас

Култура

Габровският карнавал в миналото

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности и събития, допринесли за развитието на града и за оформянето на неговия уникален облик. Такова събитие за Габрово е Карнавалът.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Отново е май и в столицата на хумора и сатирата тече подготовка за провеждането на традиционния Габровски карнавал. Тази година той ще бъде много по-различен от преди – без празнично шествие с маскирани хора, макети, сцени, без празнични концерти и илюминации. Причината е опасността от заразяване с вирус COVID-19. Основните изяви ще бъдат във фейсбук профила на карнавала. Това е подходящ момент да обърнем поглед назад и да се върнем във времето на неговото зараждане и към първите организирани карнавални шествия, чрез спомените на известния габровски журналист и краевед Ганчо Танев ( 1927-2010 г.):
„….Някогашните габровски карнавали нямат нищо общо със сегашните нито по време, нито по форма и съдържание.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Някогашните бяха в съботата пред Сирни заговезни (заб.-подчертаното и удебеленото е от автора), през зимата, през февруари или март….Те бяха очакван и отрано подготвян завършен на габровската „Олелийня“, която също ставаше този ден. И карнавалите бяха последното масово веселие преди началото на дългите великденски пости.

Бяха отрано подготвяни, но не по общи или препоръчителни сценарии за отделни групи, не от някакви инициативни или други комитети, а самостоятелно замисляни от обособили се в случая компанийки габровци, желаещи групово да участват в карнавалното шествие по централните улици на града. Самостоятелно се подготвяха и стотици млади и стари хора, търсеха сами или си сами си правеха маски, обмисляха и се представяха с разнообразни всели сценки.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Няма писмени доказателства и публикации кога точно се е провел първият масов габровски карнавал. Народният обичай за Сирни заговезни е включвал и посещения на групички маскирани млади хора в къщите, с цел да изплашат злите сили в дома и за развеселяване, но това не е имало характер на уличен карнавал.

Карнавални шествия едва ли е имало преди Освобождението. А и кукерски игри по улиците, както по други места и както във филма „Козият рог“ например, по онова време в Габрово не са познати.

Снимка от карнавала през 1967 г.

Помня габровските карнавали от детската си възраст, някъде откъм средата на тридесетте години на миналото столетие (роден съм през 1927 г.). Не само ние, децата, но и много хора сами решаваха как и с какво да се маскират.

Вярно, вече се продаваха релефни маски от тънък картон, най-вече с лица на палячовци и разни животни, но ние предпочитахме собственоръчно да си правим „маските“.

Снимка на карнавални фигури, изработени от Стефан Александров, представени на карнавала през 1971 г.

Част от нас подготвяха за пред лицето си някакво домино от картон или плат, други си правеха високи картонени цилиндри или конусовидни „кауци“, дълги носове, които закрепяха с ластици зад ушите си, трети се цапаха с различни водни или постни бои – кой каквото намери. Аз на два пъти съм си правил „релефна“ маска за цялото лице по измислен от мен „габровски“ начин. Облепях от едната страна чучурката на обърната с дъното нагоре средна стомна с намокрени до омекване парчета стари вестници. Позамазвах ги с рядка брашняна кашица, за да се задържат и да не падат. След като хартийките изсъхнат и се втърдят, отлепях ги от „калъпа“. Мястото на чучурката ми осигуряваше дупката за носа. Дооформянето и боядисването по-нататък беше вече въпрос на предпочитание и фантазия. Почти всички маскирани обаче не се отказвахме и от превърналото се в традиция обличане с най-различни обърнати наопаки, дълги или пък в най-невероятни комбинации шарени дрехи, плетени фесове и шалове. Нямаше нито определен час за началото на карнавалното шествие, нито пък сборен пункт – поне аз не съм забелязвал да е имало такова нещо. Хората, много от тях маскирани, но и много без маски, се стичаха в късния следобед към главната улица (“Радецка“). Всяка минута оживлението нарастваше. Тогава отнякъде се появяваше с провиквания някаква група маскирани, и подир нея, отляво и отдясно, се присъединяваха други и други. Писваше музика и шествието се оформяше. Най-отпред се отстъпваше мястото на няколко души, нахлупили върху главите си близо метър големи маски, те тръгваха начело и повеждаха колоната. Каква ти колона! Маскирани и наблюдатели се смесваха и придвижваха като една компактна общност по цялата улица. Нямаше полицаи, които да им правят път или да изтикват хората назад. Появяваха се и се включваха в движението и тогавашните десетина габровски зевзеци, някои маскирани с нещо, други само с бастуни или чадъри, или просто заметнати с някакви дрехи и пелерини, трети както си ги познавахме. Така развеселеното множество заедно обикаляше – буквално като буйна и пълноводна река, два-три пъти през “Радецка”, Лъката, “Брянска” и “Скобелевска”, и никому не му се напускаше. А на следващия ден бяха Сирни заговезни, на които предстоеше да се иска и да се дава прошка от млади и стари. Ако не се лъжа, последният такъв габровски карнавал стана през 1940 г. Втората световна война вече беше започнала, и на габровци вече не им беше до веселия…..

На 17 май 1965 г. тогавашният отдел “Култура” на Градския съвет заедно с група ентусиасти организира Седмица на хумора и сатирата в града. Тя беше нещо повече от предвоенната традиция – започна официално с тържествено събрание в Културния дом, с делови президиум, ала с шеговит доклад, след което последва опит за карнавално шествие от Театъра до там на групичка маскирани, после веселията продължиха по сцени и площади, с изложба, спектакли и други масови забавления. Първият съвременен габровски карнавал стана на 2 април 1966 г., в рамките на Десетдневката на хумора и сатирата 2-12 април, а подир още две лета тя прерасна във Фестивал на хумора и сатирата. До 1973 г. фестивалът се провеждаше всяка година, после се разреди на две години….”.

Спомените се съхраняват във фонд 1628 „Танев, Ганчо Христов” на Държавен архив – Габрово. В архива се пазят и други свидетелства за нашия карнавал – снимки от шествия и маски от 60-те, 70-те и 80-те г. на миналия век, щимове на музикални произведения за Биг бенд – Габрово, изпълнявани по време на карнавала, планове за подготовка и др. Те се съхраняват във фондовете на Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда, Градски общински народен съвет – Габрово, Редакция на в. „Балканско знаме“, завод „Коста Стоев“, фондове на училища, на Манол Цоков, Йордан Чуховски, Стефан Моров, Йонко Коркинов, Георги Рачев, Стефан Александров и др. Разнообразието на документи и снимки, съхранявани в множество фондове доказват значимостта на Габровския карнавал за културния живот на града и за уникалния образ на Габрово като столица на Хумора и сатирата.

Снимка от карнавала през 1973 г.

Ние продължаваме да събираме и да дигитализираме визуални материали за историята на габровския карнавал с помощта на приятели и дарители на Архива. През настоящата година, във връзка с извънредното положение и в условията на социална изолация, Държавен архив – Габрово и Киноцентър „Бокс Вижън“-Емил Михов подготвихме 4-минутен ретроспективен видеоматериал на тема „Карнавалът през годините“ под формата на 4-минутен филм.

Той може да бъде видян на Фейсбук страницата на Държавен архив – Габрово, където предстои да бъде качен в навечерието на карнавала, в петък на 15 май.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

Published

on

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.

Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.

От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.

През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.

През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.

Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.

Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.

По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.

Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.

Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Published

on

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.

От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.

Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.

Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.

За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Зареди още

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица