Култура
Илия Габровски – неуморният изследовател на габровското минало
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, допринесли за развитието на града. Заслужено място сред тези личности за съхраняване и популяризирането на историята на нашия град има Илия Иванов Габровски.
Роден е на 14 август 1904 г. в семейството на опълченеца Иван Николов Габровски. Получава първоначално образование в Падалското училище, а през 1924 г. завършва Априловската гимназия и започва работа като волнонаемен учител в с. Кара-агач, Пловдивско (дн. с. Брестник). Две години по-късно продължава образованието си в Шуменския педагогически институт и през 1928 г. е дипломиран учител по математика, физика, химия, естествена история, педагогика, немски език, хигиена с популярна медицина, ръчна работа и рисуване. Учителства в севлиевските села Бериево и Градница, от 1938 г. ” до пенсионирането си през 1953 г. преподава в габровската Първа прогимназия „Радион Умников. Освен на учителската професия, Илия Габровски отдава сили и енергия на другите си интереси – рисува, участва в театрални пиеси, свири на флейта, пише разкази, стихове и статии. Повече от половин век се посвещава всеотдайно на своята страст към изучаване историята на габровския регион и изтъкнатите личности на Габрово. Издирва наследниците на бележити габровци и води впечатляваща кореспонденция, за да събира материали и снимки за всички личности и събития, прославили родния си град. В резултат на краеведческата си дейност Илия Габровски има повече от 500 публикации в различни издания, издирва и събира местни легенди, предания, песни, поговорки и анекдоти. Публикациите си подписва с инициалите И. Г. и псевдонимите Житен клас, Мл. у-л (Млад учител), Теменужка Габровска, Млад турист, а от 1942 г. се подписва със собственото си име. Със събрани от него данни изготвя около 200 родословия на габровски родове – Априлови, Умникови, Бурмови, Големанови, Гръблеви и много други. Съставя и карти на пътя на четите на Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола и др. Едно от най-значимите му дела е изготвената летопис на Габрово, съставена от 100 теми, подредени по азбучен ред, които обхващат различни аспекти от стопанския и културен живот на града. Отделна рубрика с очерци, наречена „Палмата на първенството”, той посвещава на онези видни личности, станали „първи” в своята област в Габрово и в България – лекари, политици, инженери и др. Габровски пише историите на селища, църкви, училища, сред които историите на селата Киевци, Недевци, Гачевци, Думници, на църквите в Габрово, на Девическия манастир и много други, рисува скици-възстановки на стари сгради и къщи, изследва имената на габровските улици и местности, и българските фамилни имена от турски произход.
Още от детските си години Илия Габровски е отдаден на вегетарианството, живее природосъобразно и дава личен пример за ползата от здравословния начин на живот. Член е на туристическо дружество „Узана”, членува и в едноименния спортен клуб и в Българския червен кръст. След пенсионирането си продължава общественополезната си дейност, като дава предложения за преименуване на улици, сгради, учреждения и др., а през 1975 г. е сред най-големите радетели за издигането на паметник на Чардафон в града. Освен на издирвателската си работа, Габровски се отдава и на своето хоби – колекция от речници на основните говорими езици в света, сред които „Универсален речник по история и география”, издаден в Париж през 1908 г. и „Американски речник на английски език” от 1868 г., издаден в Масачузетс (САЩ). За своята 60-та годишнина (1964) е отличен с орден „Кирил и Методий” – I степен. Илия Габровски завършва житейския си път в родното Габрово на 8 ноември 1982 г. За своя принос като краевед и изследовател на историята на града е обявен посмъртно за Почетен гражданин на Габрово през 2002 г.
Държавен архив – Габрово съхранява документи от изключително богатата дейност на Илия Габровски във фонд № 1325. Той е един от най-използваните като източник на сведения за множество личности и събития от миналото на Габровския край и е най-обенмия фонд от личен произход в Габровския архив. Съдържанието на документалните материали е богато и разнообразно – дневници и бележници с автобиографични данни, лични документи и снимки, афиши и покани за различни събития, краеведски проучвания за местни и селищни названия в Габровско, кратки истории на габровски села, истории на църквите в Габрово, статии за събития и личности, разкази, легенди, стихотворения, анекдоти, песни, родословни схеми, летописи, карти, снимки и негативи, кореспонденция и др., както и издадените от неговите наследници „Легенди за Габровския край” (2002) и „Бележити хора и събития от Габровския край” (2003) и др.
За многостранния житейски път на Илия Габровски, отдаден в полза на обществото, можем да добием най-точна представа от собствените му думи: „От целия си дългогодишен живот съм си изработил моя философия, която и до днес изпълнявам – „Раздавай само радост в света” и „Бъди беден, но честен”.
Автор: Даниела Цонева, главен експерт Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Габровски шеги по прозорците на театъра
Популярни шеги оживяха по прозорците на габровския театър
Видеоинсталация с габровски шеги и анекдоти посреща посетителите на входа на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово.
С помощта на дигиталните изкуства екипът на театъра осмисля по нов начин пространството пред културната институция. Част от инсталацията е разположена на фасадните прозорци на НЧ „Априлов-Палаузов – 1861“, където се помещава ДТ „Рачо Стоянов“.
Различни холограмни проекции представят популярни шеги, разиграни от актьорите. Те влизат в ролите на зевзеци от миналото.
Холограмите целят да популяризират и запазят габровския хумор като нематериално културно наследство сред младите хора, жителите и посетителите на града. Те предоставят достъп до съвременни културни продукти на хора, които нямат възможност или не посещават арт събития.
В последните години ДТ „Рачо Стоянов“ търси атрактивни и иновативни начини да достигне до по-широка аудитория и да привлече нови публики. Видеоинсталацията допълва образа на Габрово като столица на хумора, разнообразява градската среда и доприняся за развитието на туристическия сектор.
Тя служи като средство за опазване на градския фолклор, шеги и анекдоти като част от живото културно наследство на Европа. Подготовката ѝ започна в края на 2020 г. Традиционно в Габрово всяка година се провежда карнавал на хумора, а през година – Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата и Международен фестивал на комедийния спектакъл.
С новите форми на визуалните изкуства традиции и иновации си взаимодействат. Холограмната инсталация ще стане част от съпътстващите събития в карнавалната седмица и ще съхрани специфичната идентичност на региона.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Отличията „Читател на годината” на РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово, една от най-старите български библиотеки, се връчват традиционно в началото на новата година. Наградите имат за цел насърчаване на четенето сред всички възрасти и подпомагане процеса на изграждане на читателски навици.
Определят се на база на безпристрастна актуална статистика чрез автоматизираната система за заемане на литература за дома в библиотеката. Въпреки пандемията от КОВИД-19 и временното затваряне за потребители, за пети път екипът на Габровската библиотека отличи своите най-верни читатели.
Първото място, с най-много заети книги, бе за Иван Димитров с 289 заглавия. Втора награда бе определена за Пламен Илчев със 196, а трета – за Павлина Илиева със 162 книги.
Тринадесетгодишният Йордан Коларов от ОУ „Ран Босилек” бе класиран на първо място сред читателите до 14 години. със 147 заети книги. Втора след него остана 13-годишната Преслава Цонева от същото училище, със 115 и на трето – десетгодишният Никола Великов от ОУ ”Св.св. Кирил и Методий” със 105 книги.
Читателите на годината получиха грамота, безплатна карта за една година и книги. Наградите бяха връчени при пълно спазване на противоепидемичните мерки.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
През януари се навършват 155 години от рождението на Борис Стефанов Митов – български учител с над 40-годишна кариера, автор на учебници по естествена история, преводач на художествена и учебна литература, личност с богата културна и обществена дейност.
Представител на един от най-известните артистични родове в края на XIX и началото на XX век, Борис Митов (1866 – 1956) остава в сянката на прочутите си братя живописци – Антон Митов и Георги Митов. Племенникът му Борис Митов, един от най-добрите български портретисти, по-късно добавя нова известност към името. В тази галерия от утвърдени български творци историята скромно споменава учителя Борис Митов като „втория брат“, „естественик“ или „първи популяризатор на идеите на дарвинизма у нас“.
Националният музей на образованието съхранява десетки материали, които разкриват приноса на Борис Митов към българското образование в продължение на 4 десетилетия – от 1884 до 1923 година. Богатството от учебна литература, документи, снимки, писма интересно се преплита в три лични фонда – на Борис Митов, на писателката Калина Малина (Райна Митова, снаха на Митов) и на Иван Радев (създател на първата детска забавачница и баща на Райна).
Изключителен интерес представлява кореспонденцията на Борис Митов с различни частни издателства. Лаконични и делови, писмата (над 50) с книжарниците на Димитър Манчов и Христо Г. Данов, издателствата ,,Хемус” и ,,Слънце”, печатниците на Иван Г. Говедаров и ,,Труд” разкриват пътя за създаване на учебна литература – отговорности на автори, издатели и държава, възнаграждения и разпространение. Например през 1921 г. Митов като автор получава 10% от коричната цена на всеки продаден учебник.
Кореспонденцията с Министерството на народното просвещение допълва информацията за Борис Митов (писмо от министър Тодор Иванчов за отпусната държавна помощ на Митов като студент в Лиеж, телеграма от министър Георги Живков за назначаване в Казанлъшкото педагогическо училище, телеграма от министър Константин Величков за преместване в Пловдивската мъжка гимназия). Позабравен от историята Борис Митов е високо ценен от съвременниците си.
Проф. Александър Цанков, министър-председател и министър на просвещението, му отправя много искрени и топли думи по повод 35 години учителска дейност: „…На Министерството на народното просвещение е твърде приятно, че оценката, която то е давало на Вашата дейност в продължение на 35 години, се съвпада с оная, която се дава от обществото, от сегашни и бивши Ваши колеги, от многобройните Ви ученици, разпръснати из различните отрасли на духовната и материалната култура на страната. …На Министерството е добре известно Вашето трудолюбие, то познава и пряко и косвено Вашата редовност, точност и добросъвестност в изпълнение на службата си. Нему не е чуждо и онова възпитателно влияние, което Вие сте упражнявали върху питомците си с оная доброта и благост на душата, свойствена, за жалост, на малцина от днешните хора.“
Националният музей на образованието съхранява и учебниците на Борис Митов: „Животните от биологично гледище“ (1909), „Растенията от биологично гледище“ (1925), „Естествена история“ (1912), „Познание за човека, анатомия, физиология и хигиена на човешкото тяло“ (1926) и други.
Личният фонд на учителя се допълва от неговия внук. През 1980 година Борис Димитров Митов предава още материали на музея (според изричната заръка на майка си Калина Малина).
Борис Митов е роден през 1866 г. в Стара Загора в семейството на видния търговец хаджи Стефан х. Митов – основател на градското читалище и училищен настоятел. Детството му е изпълнено с много перипетии и важни събития. Борис става свидетел на Старозагорското и Априлското въстание, на боевете за Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 – 78). Настъплението на армията на Сюлейман паша и оттеглянето на руските войски на север отвеждат семейството му в Свищов. Там бащата възобновява търговската си дейност. По-големият брат Антон (известният живописец) започва работа в клона на книжарницата на Димитър Манчов, един от най-големите български издатели.
След войната семейството се завръща в Стара Загора, намира дома си изгорен и се настанява в една изоставена турска къща.
Борис Митов завършва четирикласно училище през учебната 1881/1882 година и отива да учи в Пловдивската гимназия. Там среща изключителни преподаватели – Петко Каравелов, Петко Славейков, Ян Мърквичка и Вацлав Добруски. В VI-ти клас е изключен от гимназията заради бунт срещу директора. Връща се в Стара Загора и става учител в класното училище.
През лятото на 1886 г. отива в Лозана, а през есента в Лиеж, за да учи естествени науки. Във Франция остава до 1889 г. – поради заболяване след пет семестъра се завръща в Стара Загора. Започва работа в Педагогическото училище в Казанлък, където преподава 12 години.
В спомените си за казанлъшкия период Митов пише: ,,…Учителите трябва да работят за едно велико културно дело, да възпитат и дадат образование на редица поколения, да ги приготвят за нуждите на младата държава и за просветното и културно въздигане на народа“. В Казанлък се създава Ученолюбива дружина ,,Искра“ (днес читалище), където работят учителите по пеене Ангел Букорещлиев и Карл Йермарш, авторът на първата българска опера Емануил Манолов, писателят Антон Страшимиров. Швейцарецът Жак Фардел показва на гражданите гимнастически упражнения и основава туристическо дружество. Димо Мандаджиев урежда на покрива на училището метеорологична станция. Така постепенно ,,чрез музиката и гимнастическите игри, чрез публични сказки и театрални представления, чрез литературни четения, вечеринки и утра, казанлъшките граждани се пораздвижиха и малкия градец постепенно се променя и губи турския си ориенталски характер“.
В началото на XX век кариерата на Борис Митов продължава в Девическата гимназия в Стара Загора. Работи активно в Съюза на класните учители – член на управителния съвет, председател и делегат на съюзните конгреси.
Няколко години е член на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение.
След 1914 г. семейството се премества в София. Борис Митов започва работа във Втора Софийска прогимназия, където завършва педагогическата си дейност.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Новинипреди 3 дниНела Рачевиц напуска екипа на кмета Таня Христова
-
Новинипреди 6 дниПомогни на човек, чийто дом е изгорял!
-
Новинипреди 23 часаГабровци недоволстват от непочистени от снега тротоари
-
Кримипреди 3 дни8-годишно дете пострада при катастрофа на бул.“Столетов“
-
Кримипреди 3 дниЗадържаха под стража 34-годишна за жестокия побой над момиче на Нова година
-
Кримипреди 3 дниУдар на полицията: Хванаха над 10 кила марихуана! (снимки)
-
Новинипреди 3 дниД-р Йорданова и д-р Мишев отново ще преглеждат в МБАЛ „Св. Иван Рилски“
-
Любопитнопреди 8 часаГабровските пожарникари показаха как се чисти сняг