Свържи се с нас

Култура

Христо Цокев – първият габровец с художествено образование

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Една от тези личности, които ни карат да се гордеем с родния си град е художникът Христо Иванов Цокев.

Роден в Габрово на 3 май 1847 г., той е първият габровец, получил художествено образование, и един от първите светски художници в България, талантлив портретист и иконописец. Учи в Габровското училище, още като юноша заминава с поклонници за Света гора и остава там до 1859 г. като послушник в Хилендарския манастир, където проявява художествената си дарба и помага на иконописците. Заминава за Русия и първоначално учи в Киевската духовна семинария, но се отказва от монашеския сан, постъпва в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура и го завършва през 1873 г. След завръщането си в Габрово рисува икони и портрети и става известен с прозвището Живописеца.

Христо Цокев е съпричастен и към националноосвободителните борби и участва в Старозагорското въстание (1875 г.). Поканен е за иконописец на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Свищов, а след това емигрира заради турските гонения в Гюргево, където става основател на Гюргевския клон на Българското централно благотворително общество. Остава във Влашко и продължава да рисува портрети, автор е на икони за храмовете в Гюргево, Александрия и др. По време на Освободителната война, Христо Цокев е художник в руската армия. След Освобождението се завръща в родния си град и е назначен за учител по чертане и рисуване в Априловската гимназия през 1879 г., и продължава да се занимава с иконопис и рисуване на портрети. Кандидатства за учител в Софийската гимназия и е одобрен, но заради влошено здравословно състояние остава в Габрово и продължава да учителства. В творчеството си е силно повлиян от руските художници, създава един от първите пейзажи в нашата живопис – „Гора” (1872 г.) и някои от най-ранните творби в българската битова живопис – „Стара жена”, „Монахиня”, „Руска селска девойка”, „Пушач” и др. Негово дело са част от иконите в габровските храмове – „Погребението на Спасителя” на иконостаса в църквата „Успение на Св. Богородица”, иконата „Успение на Св. Богородица” в църквата на Соколския манастир, „Съшествие на Светого Духа над Апостолов” в храма „Св. Троица”, както и множество портрети на известни габровци, сред които са и ликовете на родителите на Райчо Каролев. Някои от най-ранните произведения на Христо Цокев се съхраняват в Националната художествена галерия – „Портрет на стар монах” и „Архимандрит Арсений Москвин” (1867 г.).

Бележитият художник умира на 28 септември 1883 г. в родния си град. Неговото име днес носи Художествената галерия в Габрово. Там са експонирани някои от творбите на художника, като „Портрет на момиче“ (1874 г.), „Събор на светите апостоли“ (1874 г.), портретите на габровския търговец Петко Манафов (1873 г.) и на свещеник Васил Михов (1875 г.), „Болно дете“ (1880 г.) и др.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват снимки на негови картини и стенописи във фонд 1325 „Габровски, Илия Иванов“.

Автор: Даниела Цонева – главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица