Свържи се с нас

Култура

Изложба „Проект 42″ представят в Галерията

Published

on

проект 42

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Изложбата „Проект 42″ ще бъде открита на 9 октомври, петък, от 18:00 часа, в зала „Япония“ – етаж 3 на ХГ „Христо Цокев“, съобщават от екипа на галерията.

Това e втората изложба от идеята на група млади хора да популяризират „пресни“ произведения на изкуството в областта на скулптурата в художествените галерии на различни градове из България – “извън центъра на събитията – столицата”, както самите те споделят.

Първата изложба бе в Перник под наслов „Дестинация Пластика“.

В ХГ „Христо Цокев“ в Габрово ще бъдат показани 42 произведения на млади и утвърдени автори, работещи в сферата на скулптурата, рисунката, фотографията и новите медии.

Изложбата ще събере 15 автора от различни градове на България, някои от които студенти последна година в Национална Художествена Академия в магистърската програма на катедра „Скулптура“, а други – преподаватели там.

42 е номера на ателието по скулптура, от където почти всички са излизат или имат допирни точки с него. Това е ателието на проф. Ангел Станев от катедра „Скулптура“ и на проф. Станислав Памукчиев – катедра „Рисуване“.

Участниците в изложбата са: Ана Иванова, Галя Благоева, Елина Симеонова, Ивайло Аврамов, Илия Владимиров, Никола Цветанов, Николай Маринов, Мария Малинова, Михаела Каменова, Светлин Демирев, Христина Дренска – Тита, Христо Антонов и Яна Караманджукова – Добрева. Проф. Ангел Станев и проф. Станислав Памукчиев също ще се включат в изложбата.

Внимание заслужава авторката Христина Дренска – Тита, не само защото е габровка а защото тази година получи поощрителна награда на община Габрово на традиционната изложба посветена на празника на града. Тита, бе отличена за творбата си „Последователност“.

Кратко представяне на всеки един от авторите, свързано с творческия му път или конкретно с творбите представени в изложбата.

Галя Благоева: Интерпретация на творчеството на Василий Кандински. Личен прочит на картините на художника, който се явява основоположник на абстракционизма.

Елина Симеонова: Нещата, които правя са вдъхновени най-често от връзките и взаимодействията (видяни от мен) между природата, природните елементи, човека и сградите и обектите създадени от него в заобикалящата ни среда.

Ивайло Аврамов: Документалните обекти са предмет на употребената консервирана енергия с определена прагматична цел, която оставя функционална следа, а опита е да бъдат видяни като абстракция на тази прагматика, като усещане навътре и едновременно извън функционалността. Използването на няколко вида технически средства „разслоява“ и извежда идеята до тези нива, като се опира на документалността като изходен принцип.

Илия Владимиров: Правя нещата така както ми се диктуват от вътре. Осланям се на интуицията си, когато създавам. Точно тогава изпадам в онова състояние, в което изливам емоцията и импулсите си и така успявам да ги освободя, че да достигнат до Нашия свят.

Никола Цветанов: Идеята на моите творби е да покажа различието и еднаквостта. Въпреки, че използвам едни и същи форми и принципи за направата им, те стават различни. Както е казал древногръцкият философ Хераклит: „Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща вода“.

Николай Маринов: В нещата, които правя разчитам на истинността в работата, на подсказка от натурата, на знание от преживяното, на удоволствието от работата и желанието за нови „открития“. Работя с различни материали и техники – дърво, гипс, желязо, хартия, електричество и други. В настоящата изложба ще участвам с рефлекс от градската среда, в която се намирам.

Мария Малинова: За своите работи се инспирирам от природата и градската среда.Концентрирам вниманието си върху връзките между отделните елементи изграждащи цялото.

Михаела Каменова: Безкрайността е абстрактна концепция и означава количество без граници и без край. Цикълът от скулптури, които представям е експресия на процес, представляващ неспирна циркулация. Всяка пластика изобразява различен момент от процеса. Безкраят, който се опитах да пресъздам чрез работите си е преходност между два материала. Използвах синтез между метал и керамика за да визуализирам преходността на материите.

Светлин Демирев: Като скулптор в творчеството си, се стремя да пресъздавам вижданията си за скулптурата в по – далечното измерение в психологията и философията на скулптурата. Вдъхновен от природата, аз се стремя да пресъздавам невидимите точки на заобикалящото ни пространство. Тази е причината за необичайните и абстрактни форми на творбите ми.

Христина Дренска – Тита: Източник: Стари изоставени сгради, занемарени строежи в процес. Вдъхновение: мистичността на занемарените пространства, пропития от влага и мъх бетон, последователността, едно нещо води до друго, етапността на нещата, развитие или деструкция, следите на времето и т.н.

Христо Антонов: Пространството в тишина – тишината в пространство, субективното физично – физичното субективно и тънкия момент, в който остава само едното.

Яна Караманджукова – Добрева: В празнотата могат да съществуват безброй форми… Тя прави възможно материализирането на всяка една… Обръщайки се към натюрморта всъщност правя опит за поглед към човека и следите които оставя.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Габрово с ценно дарение от фондация „Габровски 1904“

Published

on

Вчера, 3 август, Община Габрово получи ценно дарение от фондация „Габровски 1904“. Книгата, „Бележити хора и събития от габровския край“ на Илия Габровски в луксозно издание, бе връчена лично от внука на видния краевед – Георги Габровски.

Инициативата има за цел да популяризира делото на изследователя на габровското минало Илия Габровски и съвпада с отбелязването на 160-тата годишнина от обявяването на Габрово за град. Първите две книги ще бъдат предоставени на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и на отдел „Държавен архив“-Габрово.

Илия Иванов Габровски е роден на 14 август 1904 г. в Габрово, в семейството на опълченеца Иван Габровски. Ввсеотдаен учител и краевед, неуморен изследовател на габровското минало, повече от пет десетилетия обхожда всяко кътче от родния си край, разпитва хиляди хора, издирва и изследва стари архиви, църковни книги, надписи върху паметници, мостове и други постройки, търси произхода на географските и историческите названия, открива, записва и популяризира заслужилите личности и събитията, характеризиращи габровския дух.

Публикува над хиляда изследвания, повечето от които за неизвестни или малко известни факти от историята на родния край. Проследява родословия, публикува стотици песни, легенди и предания, пише историите на селища, църкви и училища.

Заради изключителните му заслуги към Габрово като изследовател и популяризатор на габровското минало, на 16 май 2002 г. посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.

Снимки: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Руски чайник е културна ценност за август в РИМ – Габрово

Published

on

Културна ценност за месец август на Регионален исторически музей – Габрово е руски чайник на 7-ма рота от 36-ти пехотен Орловски полк, взела решително участие в отбраната на Шипченския проход през август 1877 г.

По каква причина чайникът е останал в Габрово, можем само да предполагаме. Най-вероятно е предоставен на болниците в града, за да се приготвя традиционната напитка за ранените войници и офицери. Постъпил е в музея в края на 50-те години на ХХ в., от монахините на Девическия манастир “Свето Благовещение“ – Габрово.

Произведен преди повече от 143 години, днес той е реставриран и в отлично състояние. С представянето му пред публиката искаме да напомним за нелекия път, изминат от Орловския полк в състава на 9-та пехотна дивизия от VІІІ корпус от Полтава и Харков до Габрово и за „малките неща“, които стоплят войнишката душа.

На 3 юли 1877 г. Орловският полк влиза в Габрово и е включен в състава на Габровския отряд за овладяване на Шипченския проход. На 5 юли е извършена неуспешна атака и след оттеглянето на турците, на 7 юли проходът е зает от руските войни. На 8 август целият полк се съсредоточава на Шипченския проход, участва в легендарните боеве 9 – 12 август и в по-нататъшната отбрана почти до края на м. октомври.

Във фондовете на музея се съхраняват атрактивни културни ценности от времето на Освободителната руско-турска война 1877/1878 г. – въоръжение, униформи, награди, но целта ни е да покажем реликва, която ежедневно е била в употреба в руската армия.

И това е чайникът, в който се приготвя традиционната руска напитка, сгряваща ръцете и сърцето на обикновения войник. След уморителните преходи всеки от тях с нетърпение е очаквал миговете на почивка. С чаша черен руски чай в ръка, отпивайки от горещата течност, всеки „солдат“ си спомня в минутите на отдих за Родината, за своя дом, семейство, любими и близки хора.

Разсипването на чая е знак за кратка почивка, минути на спокойствие и мечти. Ароматът и топлината на руския чай поддържа бойния дух на защитниците на Шипченския проход през горещото лято на 1877 г. и сковаващия студ през зимата на същата година. Традицията да се пие чай в Русия е вековна, той се консумира ежедневно, навсякъде и по-всеки повод, през всички сезони на годината. Затова и в обоза на руските войски задължително присъстват масивните чайници.

Съхраненият в РИМ – Габрово полеви чайник е изработен от мед, с цилиндрична форма, капак и извита дръжка. На него е щампован надпис „VII р.“, а към тялото е прикрепен висок чучур, завършващ с капаче. Празен теглото му е над 6 кг, обемът е приблизително 9,5 л, т.е. за около 200- числения състав на ротата по 50 грама ободряваща напитка на войник.

Този наглед обикновен предмет от бита – чайник, но с огромни размери – полеви чайник, ни напомня, че и в малките неща – измерими с чаша чай, се крие духът на големите победи! Спазването на вековните традиции, дори по време на война, крепи морално войника по време на походи и битки.

Автор: Катя Гечева – гл. уредник, РИМ-Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Започна Трявна Арт Фестивал 2020

Published

on

На 3 август на площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ се състоя официалното откриване Трявна Арт Фестивал 2020, който се провежда в Славейковия град от 3 до 8 август. Събитието започна с химна на Република България, в изпълнение на пиано на Сирма Величкова.

Думата бе дадена на кмета на Община Трявна Силвия Кръстева, под чийто патронаж се провежда фестивалът. Тя сподели, че за нея е привилегия фактът, че събитието се налага като традиция през годините.

По нейните думи Трявна Арт Фестивал утвърждава името на Трявна като средище на култура, изкуство и духовност. Кметът благодари на организаторите Димитър Малакчиев и Сирма Величкова, които въпреки извънредната епидемична обстановка направиха възможна реализацията на фестивала при спазване на всички противоепидемични мерки.

В концертната програма се включиха: Левент Ивов – кларинет, Австрия / България; Христо Христов – флейта, Германия / България; Христофор Маринов – цигулка, България; Димитър Иванов – контрабас, Белгия / България; Сирма Величкова – пиано, Германия / България; Дарина Ивов – пиано, Австрия / България.

Програмата включваше творби на К. Пендерецки, Дж. Верди, И. Чарт, П. Морлачи, Г. Доницети, Д. Ловрелио, Фр. Крайслер, Б. Барток, Е. Тозели, Фр. Пуленк, А. Пиацола. Шестимата творци трогнаха с изпълненията си многобройната публика.

Участниците получиха подаръци от кмета на община Трявна Силвия Кръстева и уверение, че винаги са добре дошли в Славейковия град.

Всички снимки от откриването на Трявна Арт Фестивал 2020 можете да разгледате оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица