Свържи се с нас

Култура

Показват в изложба Икони от фонда на Галерията

Published

on

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Художествена галерия „Христо Цокев“ открива тази вечер, 26 април, от 17.30 часа изложбата „Икони“. Творбите, представени в експозицията, са от фонда на галерията и представят сцени, свързани с Великденски празници.

Чрез тази изложба се представя Тревненската иконописна школа, възникнала през XVIII и достигнала разцвет през XIX в. Тя е емблематичен пример за това как е оцеляла българщината.

Една от основните характеристики на тревненската школа и в същото време отличаваща я от Самоковска, Дебърска и др. е фактът, че тревненските майстори не са използвали шаблони. Те са били толкова сигурни в майсторлъка и уменията си, в себе си, че не са имали грам съмнение, че ще успеят да постигнат желания резултат. С това се обяснява и фактът, че досега не са открити две идентични икони или дърворезби.

Тревненските майстори са строги индивидуалисти, водени от желанието за неповторимост и стремеж да изразяват собствената си душевност. Безспорно доказателство за това е широкият ареал от икони, съхранен до днес.

Настоящата изложба проследява сцени от най-светлия християнски празник – Възкресение.

Своеобразен увод в темата е иконата „Матер Божия с Христос“ на габровския зограф Рачо Тихолов.
Експозицията е своеобразен разказ за библейските събития от Влизането на Исус Христос в Йерусалим. Този ден честваме в неделя преди Великден и познаваме като Връбница /Цветница/.

Минаваме през Разпятие Христово, представено от една великолепна икона на тревненския зограф Симеон Коюв /от рода на Папа Витан/, датирана от началото на ХIХ век.

Разпятието, освен религиозен смисъл, има и един чисто човешки аспект, който придава дълбоко хуманен и естествен характер на християнската вяра и това е майчина скръб. Сцена на скърбящата Матер Божия при вида на разпнатия ѝ син е малко позната, но допълва логически усещането на зрителя.

Силата на вярата е тема, придадена ни чрез разказа за Св. Тома, един от дванадесетте Христови ученици. Тома получил прозвището Неверни, заради неверието в Христовото Възкресение. В първата неделя след Пасха, според разказа на евангелистите, сам Бог се явява пред Тома с думите: „Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“. Томина неделя, честваме през първата неделя след Великден. Представените четири икони по темата представляват един нагледен пример за развитието на Тревненската иконописна школа, чието развитие най-общо се разделя на два периода.

Възнесение Христово, Събора на светите отци и Петдесетница са библейски сюжети, вълнували българина през късното Възраждане и съвсем естествено е да намират място и в иконописта. Особен интерес тук представлява иконата „Сошествие на Св. Дух“ на Христо Цокев. Иконата е изписана в изляло академичен стил, характерен за автора и е от 1874г.

Логически експозицията свършва тук, но продължава времево и прехвърля зрителя в най-светлия български празник 24-ти май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Според църковния календар денят на Св. Св. Кирил и Методий, създали първообраза на българската писменост, глаголицата, се чества на 11 май.

Изложбата може да бъде видяна в Малка зала на ХГ „Христо Цокев“ от 26 април до края на месец юни.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Габрово с ценно дарение от фондация „Габровски 1904“

Published

on

Вчера, 3 август, Община Габрово получи ценно дарение от фондация „Габровски 1904“. Книгата, „Бележити хора и събития от габровския край“ на Илия Габровски в луксозно издание, бе връчена лично от внука на видния краевед – Георги Габровски.

Инициативата има за цел да популяризира делото на изследователя на габровското минало Илия Габровски и съвпада с отбелязването на 160-тата годишнина от обявяването на Габрово за град. Първите две книги ще бъдат предоставени на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и на отдел „Държавен архив“-Габрово.

Илия Иванов Габровски е роден на 14 август 1904 г. в Габрово, в семейството на опълченеца Иван Габровски. Ввсеотдаен учител и краевед, неуморен изследовател на габровското минало, повече от пет десетилетия обхожда всяко кътче от родния си край, разпитва хиляди хора, издирва и изследва стари архиви, църковни книги, надписи върху паметници, мостове и други постройки, търси произхода на географските и историческите названия, открива, записва и популяризира заслужилите личности и събитията, характеризиращи габровския дух.

Публикува над хиляда изследвания, повечето от които за неизвестни или малко известни факти от историята на родния край. Проследява родословия, публикува стотици песни, легенди и предания, пише историите на селища, църкви и училища.

Заради изключителните му заслуги към Габрово като изследовател и популяризатор на габровското минало, на 16 май 2002 г. посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.

Снимки: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Руски чайник е културна ценност за август в РИМ – Габрово

Published

on

Културна ценност за месец август на Регионален исторически музей – Габрово е руски чайник на 7-ма рота от 36-ти пехотен Орловски полк, взела решително участие в отбраната на Шипченския проход през август 1877 г.

По каква причина чайникът е останал в Габрово, можем само да предполагаме. Най-вероятно е предоставен на болниците в града, за да се приготвя традиционната напитка за ранените войници и офицери. Постъпил е в музея в края на 50-те години на ХХ в., от монахините на Девическия манастир “Свето Благовещение“ – Габрово.

Произведен преди повече от 143 години, днес той е реставриран и в отлично състояние. С представянето му пред публиката искаме да напомним за нелекия път, изминат от Орловския полк в състава на 9-та пехотна дивизия от VІІІ корпус от Полтава и Харков до Габрово и за „малките неща“, които стоплят войнишката душа.

На 3 юли 1877 г. Орловският полк влиза в Габрово и е включен в състава на Габровския отряд за овладяване на Шипченския проход. На 5 юли е извършена неуспешна атака и след оттеглянето на турците, на 7 юли проходът е зает от руските войни. На 8 август целият полк се съсредоточава на Шипченския проход, участва в легендарните боеве 9 – 12 август и в по-нататъшната отбрана почти до края на м. октомври.

Във фондовете на музея се съхраняват атрактивни културни ценности от времето на Освободителната руско-турска война 1877/1878 г. – въоръжение, униформи, награди, но целта ни е да покажем реликва, която ежедневно е била в употреба в руската армия.

И това е чайникът, в който се приготвя традиционната руска напитка, сгряваща ръцете и сърцето на обикновения войник. След уморителните преходи всеки от тях с нетърпение е очаквал миговете на почивка. С чаша черен руски чай в ръка, отпивайки от горещата течност, всеки „солдат“ си спомня в минутите на отдих за Родината, за своя дом, семейство, любими и близки хора.

Разсипването на чая е знак за кратка почивка, минути на спокойствие и мечти. Ароматът и топлината на руския чай поддържа бойния дух на защитниците на Шипченския проход през горещото лято на 1877 г. и сковаващия студ през зимата на същата година. Традицията да се пие чай в Русия е вековна, той се консумира ежедневно, навсякъде и по-всеки повод, през всички сезони на годината. Затова и в обоза на руските войски задължително присъстват масивните чайници.

Съхраненият в РИМ – Габрово полеви чайник е изработен от мед, с цилиндрична форма, капак и извита дръжка. На него е щампован надпис „VII р.“, а към тялото е прикрепен висок чучур, завършващ с капаче. Празен теглото му е над 6 кг, обемът е приблизително 9,5 л, т.е. за около 200- числения състав на ротата по 50 грама ободряваща напитка на войник.

Този наглед обикновен предмет от бита – чайник, но с огромни размери – полеви чайник, ни напомня, че и в малките неща – измерими с чаша чай, се крие духът на големите победи! Спазването на вековните традиции, дори по време на война, крепи морално войника по време на походи и битки.

Автор: Катя Гечева – гл. уредник, РИМ-Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Започна Трявна Арт Фестивал 2020

Published

on

На 3 август на площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ се състоя официалното откриване Трявна Арт Фестивал 2020, който се провежда в Славейковия град от 3 до 8 август. Събитието започна с химна на Република България, в изпълнение на пиано на Сирма Величкова.

Думата бе дадена на кмета на Община Трявна Силвия Кръстева, под чийто патронаж се провежда фестивалът. Тя сподели, че за нея е привилегия фактът, че събитието се налага като традиция през годините.

По нейните думи Трявна Арт Фестивал утвърждава името на Трявна като средище на култура, изкуство и духовност. Кметът благодари на организаторите Димитър Малакчиев и Сирма Величкова, които въпреки извънредната епидемична обстановка направиха възможна реализацията на фестивала при спазване на всички противоепидемични мерки.

В концертната програма се включиха: Левент Ивов – кларинет, Австрия / България; Христо Христов – флейта, Германия / България; Христофор Маринов – цигулка, България; Димитър Иванов – контрабас, Белгия / България; Сирма Величкова – пиано, Германия / България; Дарина Ивов – пиано, Австрия / България.

Програмата включваше творби на К. Пендерецки, Дж. Верди, И. Чарт, П. Морлачи, Г. Доницети, Д. Ловрелио, Фр. Крайслер, Б. Барток, Е. Тозели, Фр. Пуленк, А. Пиацола. Шестимата творци трогнаха с изпълненията си многобройната публика.

Участниците получиха подаръци от кмета на община Трявна Силвия Кръстева и уверение, че винаги са добре дошли в Славейковия град.

Всички снимки от откриването на Трявна Арт Фестивал 2020 можете да разгледате оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица