Култура
Христо Цокев – първият габровец с художествено образование
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Една от тези личности, които ни карат да се гордеем с родния си град е художникът Христо Иванов Цокев.
Роден в Габрово на 3 май 1847 г., той е първият габровец, получил художествено образование, и един от първите светски художници в България, талантлив портретист и иконописец. Учи в Габровското училище, още като юноша заминава с поклонници за Света гора и остава там до 1859 г. като послушник в Хилендарския манастир, където проявява художествената си дарба и помага на иконописците. Заминава за Русия и първоначално учи в Киевската духовна семинария, но се отказва от монашеския сан, постъпва в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура и го завършва през 1873 г. След завръщането си в Габрово рисува икони и портрети и става известен с прозвището Живописеца.

Христо Цокев е съпричастен и към националноосвободителните борби и участва в Старозагорското въстание (1875 г.). Поканен е за иконописец на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Свищов, а след това емигрира заради турските гонения в Гюргево, където става основател на Гюргевския клон на Българското централно благотворително общество. Остава във Влашко и продължава да рисува портрети, автор е на икони за храмовете в Гюргево, Александрия и др. По време на Освободителната война, Христо Цокев е художник в руската армия. След Освобождението се завръща в родния си град и е назначен за учител по чертане и рисуване в Априловската гимназия през 1879 г., и продължава да се занимава с иконопис и рисуване на портрети. Кандидатства за учител в Софийската гимназия и е одобрен, но заради влошено здравословно състояние остава в Габрово и продължава да учителства. В творчеството си е силно повлиян от руските художници, създава един от първите пейзажи в нашата живопис – „Гора” (1872 г.) и някои от най-ранните творби в българската битова живопис – „Стара жена”, „Монахиня”, „Руска селска девойка”, „Пушач” и др. Негово дело са част от иконите в габровските храмове – „Погребението на Спасителя” на иконостаса в църквата „Успение на Св. Богородица”, иконата „Успение на Св. Богородица” в църквата на Соколския манастир, „Съшествие на Светого Духа над Апостолов” в храма „Св. Троица”, както и множество портрети на известни габровци, сред които са и ликовете на родителите на Райчо Каролев. Някои от най-ранните произведения на Христо Цокев се съхраняват в Националната художествена галерия – „Портрет на стар монах” и „Архимандрит Арсений Москвин” (1867 г.).
Бележитият художник умира на 28 септември 1883 г. в родния си град. Неговото име днес носи Художествената галерия в Габрово. Там са експонирани някои от творбите на художника, като „Портрет на момиче“ (1874 г.), „Събор на светите апостоли“ (1874 г.), портретите на габровския търговец Петко Манафов (1873 г.) и на свещеник Васил Михов (1875 г.), „Болно дете“ (1880 г.) и др.
В Държавен архив – Габрово се съхраняват снимки на негови картини и стенописи във фонд 1325 „Габровски, Илия Иванов“.
Автор: Даниела Цонева – главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 6 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Кримипреди 7 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Кримипреди 7 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 5 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Любопитнопреди 5 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 3 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 3 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Кримипреди един денКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!








