Култура
Христо Цокев – първият габровец с художествено образование
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Една от тези личности, които ни карат да се гордеем с родния си град е художникът Христо Иванов Цокев.
Роден в Габрово на 3 май 1847 г., той е първият габровец, получил художествено образование, и един от първите светски художници в България, талантлив портретист и иконописец. Учи в Габровското училище, още като юноша заминава с поклонници за Света гора и остава там до 1859 г. като послушник в Хилендарския манастир, където проявява художествената си дарба и помага на иконописците. Заминава за Русия и първоначално учи в Киевската духовна семинария, но се отказва от монашеския сан, постъпва в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура и го завършва през 1873 г. След завръщането си в Габрово рисува икони и портрети и става известен с прозвището Живописеца.

Христо Цокев е съпричастен и към националноосвободителните борби и участва в Старозагорското въстание (1875 г.). Поканен е за иконописец на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Свищов, а след това емигрира заради турските гонения в Гюргево, където става основател на Гюргевския клон на Българското централно благотворително общество. Остава във Влашко и продължава да рисува портрети, автор е на икони за храмовете в Гюргево, Александрия и др. По време на Освободителната война, Христо Цокев е художник в руската армия. След Освобождението се завръща в родния си град и е назначен за учител по чертане и рисуване в Априловската гимназия през 1879 г., и продължава да се занимава с иконопис и рисуване на портрети. Кандидатства за учител в Софийската гимназия и е одобрен, но заради влошено здравословно състояние остава в Габрово и продължава да учителства. В творчеството си е силно повлиян от руските художници, създава един от първите пейзажи в нашата живопис – „Гора” (1872 г.) и някои от най-ранните творби в българската битова живопис – „Стара жена”, „Монахиня”, „Руска селска девойка”, „Пушач” и др. Негово дело са част от иконите в габровските храмове – „Погребението на Спасителя” на иконостаса в църквата „Успение на Св. Богородица”, иконата „Успение на Св. Богородица” в църквата на Соколския манастир, „Съшествие на Светого Духа над Апостолов” в храма „Св. Троица”, както и множество портрети на известни габровци, сред които са и ликовете на родителите на Райчо Каролев. Някои от най-ранните произведения на Христо Цокев се съхраняват в Националната художествена галерия – „Портрет на стар монах” и „Архимандрит Арсений Москвин” (1867 г.).
Бележитият художник умира на 28 септември 1883 г. в родния си град. Неговото име днес носи Художествената галерия в Габрово. Там са експонирани някои от творбите на художника, като „Портрет на момиче“ (1874 г.), „Събор на светите апостоли“ (1874 г.), портретите на габровския търговец Петко Манафов (1873 г.) и на свещеник Васил Михов (1875 г.), „Болно дете“ (1880 г.) и др.
В Държавен архив – Габрово се съхраняват снимки на негови картини и стенописи във фонд 1325 „Габровски, Илия Иванов“.
Автор: Даниела Цонева – главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди 2 дниНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 5 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Новинипреди 6 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Културапреди 5 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 6 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 6 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Културапреди 5 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена




