Свържи се с нас

Култура

Ганчо Танев – габровецът, който се посвети на Габрово

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габров за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение и благодарност за журналиста и краеведа Ганчо Танев – габровецът, който се посвети на Габрово.

Снимка на Ганчо Танев, 2008 г.

Ганчо Танев е роден на 29 октомври 1927 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия през 1946 г. През същата година започва работа като нещатен сътрудник на вестник „Борба”, по-късно е негов кореспондент). От септември 1953 г. работи в редакцията на вестник „Балканско знаме” (до юли 1955 г. вестникът се нарича „Стахановски глас”), като заема различни длъжности: заместник главен редактор, главен редактор, отговорен секретар. От 1974 г. е водещ редактор на изданието на вестника „Панорама на окръга”, в който до 1987 г. публикува интересни и четивни материали за забравени личности, събития, факти. Тук Ганчо Танев успява да разчупи шаблонния поглед към миналото, настоящето и перспективите на Габровския регион. Повече от 30 години от живота му са отдадени на някогашния габровски окръжен вестник. Пенсионира се през 1987 г.

Журналистическа карта на Ганчо Танев, 1960 г

Годините след своето пенсиониране посвещава на краеведска дейност – да изследва, запазва и популяризира историята на Габрово. Това за него не е просто работа, а смисъл, призвание и мисия. От 1994 г. изготвя справки „Листчета от Габровкия календар”, „Габровски исторически календар”, „Календар Габрово” и др., които се публикуват на страниците на вестник „100 вести” и се четат в радиоефира. Подготвя и юбилейното издание „Говори Габрово”, посветено на 50-та годишнина на габровското радио. Работи усърдно и прецизно по съставянето на сборниците „Почетните граждани на Габрово” (2003 г.), съвместно с Държавен архив – Габрово. След публикуването на сборника, продължава издирванията си за пропуснатите живи към 1922-1923 г. опълченци, които не са намерили място в списъка с отличените на тогавашното Габровско градско обшинско управление. За тази си дейност, през 2003 г. той пише следното: „..От днешната Габровска област в този списък са пропуснати 78 живи тогава опълченци. И Габрово остава в дълг към тях. Надявам се да намеря възможност някой ден да съобщя поне техните имена.”. Той е съавтор на първата книга от Библиотека „Памет Габровска” „Чардафон Велики” (2006 г.), съвместно с друг изследовател на габровската история Ангел Илиев. Поради големия интерес и изчерпването на изданието, подготвят и издават през 2009 г. второ допълнено издание. Издава справочника„Кой кой е в Габрово” – 1 част, заедно с дъщеря си Румяна Николова. За него Ганчо Танев събира и подготвя за печат над 500 справки и допълнително над 880 справки по анкетни карти на сътрудници. За краеведски календар „Кръгли годишни от габровското минало и настояще за 2004 г.” изготвя 598 справки, без да са включени информациите за народни, храмови и други празници. Издава поредицата „Кой, какво, кога” за кръгли годишнини от габровското минало и настояще (2001 – 2003, 2007 г.). Към март 2008 г. работи по следните свои творби: „Една разходка из старо Габрово”, проектирано като албум, „Габровска гордост и… срам”, „Смях и бодилчета”, „Книга за Габровската индустрия”, „Книга за опълченците от Габровско”, „Габрово в приписки”, „Габрово в дати”, които не успява да отпечата. Машинописните им варианти са съхранени и предадени в Габровския архив. Като сътрудник на вестник „100 вести”, от август 2008 г., води рубриката „Старите габровски улици“. През 2009 г. издава сборника „Спомени за Лъката”, базиран на изследването на краеведа Стефан Александров. Автор е на множество публикации, радиопредавания и др.

„Календар Габрово”, подготвен от Ганчо Танев, със справки за всеки ден, 1996г.

Отличителни черти на цялостната му дейност като журналист, изследовател, краевед и общественик са прецизността, точността и обективността. Ето как сам определя работата си: „…Трябва да се извличат, събират, ситематизират и отсяват хиляди данни от десетки справочни издания и хиляди публикации. В стотици случаи е нужна многократна проверка, съпоставяне и откриване на точните факти…”.

Ганчо Танев е член на Съюза на българските журналисти от 1960 г., председател на Журналистическото дружество в Габрово от 1962 до 1982 г. Той е сред учредителите на Граждански комитет „Памет Габровска” през 2007 г., който си поставя за цел „обединяване на усилията за издирване, популяризиране и съхранение на историческата истина, героизма, положителния опит, традициите и практическите достижения в духовния и стопанския живот на Габровския край от миналото и настоящето”. Любител на пътешествията, обикаля цяла България и запечатва в снимки изгледи от планини, Черно море и р. Дунав на десетки негативни ленти, които както всички свои документи, точно и прецизно подрежда и запазва. Награждаван с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен през 1977 г., Почетен знак „Златен Хирон” на Община Габрово през 2003 г. за издането „Почетните граждани на Габрови”, съвместно с Държавен архив – Габрово. Носител е на почетна значка „Златното перо” на Съюза на българските журналисти, значка „Отличник на Комитета за опазване на природната среда”, множество юбилейни медали, грамоти и др. Почива на 16 март 2010 г.

Издание от поредицата „Кой, какво, кога”, съставено от Ганчо Танев, 2003 г.

Още приживе лично дарява на Държавен архив – Габрово документи от дейността си като журналист и изследовател, включително и изданията „Панорама на окръга” към в. „Балканско знаме”, водена от него.

През 2012 г. неговите наследници Любимир Танев и Румяна Николова даряват още документи, които са формирани като фонд № 1628 на името на Ганчо Танев. Те са обработени и са достъпни за потребителите на архивна информация в читалнята на габровския архив.

Делегатска карта на Ганчо Танев за участие в конгрес на СБЖ, 1998 г.

Отвъд фактите, за Ганчо Танев говорят многобройните му изследвания и публикации, свързани с точното изясняване на богатото минало на Габрово като личности, места, събития. Като истински журналист и човек с гражданска позиция, той винаги е бил критичен към залитането в двете крайности – на тотално превъзнасяне и/ли тотално отричане. Всичко в името на родния град и истината.

Визитна картичка на Ганчо Танев – габровец

На визитната си картичка бе написал: „Ганчо Танев – габровец”.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Никола Гръблев – авторът на архитектурни шедьоври в Габрово (снимки)

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за архитект Никола Гръблев, автор на архитектурни шедьоври в Габрово.

Снимка от строителството на електроцентралата на Воден синдикат „Грамадата“ в Габрово с технически ръководител арх. Никола Гръблев. 1925-1926 г.

През 20 и 30-те години на 20 в. Габрово придобива облик на съвременен европейски град. Една от причините са това е завръщането на дипломирани български архитекти. Те са учили в Чехия, Италия, Франция, Германия и Австрия.

Снимка на вилата на Пенчо Семов край Габрово (кв. „Дядо Дянко“), проектирана от арх. Никола Гръблев. [1940 г.]

Тяхното завръщане по родните места е най-бързият канал, по който актуалните художествени тенденции в архитектурата и градоустройството проникват в България. За Габрово една такава личност е арх. Никола Гръблев.

Снимка на арх. Никола Гръблев

Никола Георгиев Гръблев е роден на 10 ноември 1891 г. в Габрово. Средното си образование завършва през 1912 г. в Априловска гимназия – Габрово. Следва инженерство със специалност архитектура във Висшето техническо училище в Прага, Чехия. Отбива военната си служба в 322 артилерийски полк с чин капитан. Участва в Балканската и Първата световна война като запасен офицер. През 1925 г. завършва висшето си образование. От месец август на същата година основава архитектурно-строително бюро „Арх. Никола Гръблев“, което съществува до 1948 г. и започва частна практика като архитект-проектант. Работи самостоятелно и проектира много постройки, обществени и частни сгради. От него са разработени проекти за продължения, разширения и преустройство на фабриките: „Бъдащност“, „Балкан“, „Габрово“, „Хемус“, „Щастие“, „Еловица“, „Бр. Иван Калпазанови“, „Принц Кирил“, „Сан Стефано“, „Успех“ и др. – общо 34 на брой в Габрово и в други съседни градове. Проектира и ръководи строителството на Стопанското училище към Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ в Габрово и други училища в Габровско. Работи проекти за преустройството на Механо-електротехническото училище „Д-р Василиади“, проектира сградата на Дружество „Червен кръст“, на Девически пансион към манастира „Св. Благовещение“, на старопиталище и дневен детски дом към църквата „Покров Пресветая Богородица“ и др. Ръководи строителството на електрическата централа на Воден синдикат „Грамадата“, на Околийското инженерство в Габрово и други обществени и частни сгради в града. За шедьоври на неговото творчество се считат сградите на Вилата на Пенчо Семов, която индустриалеца завещава на Габрово за Старопиталище, но тази му воля никога не е изпълнявана. В момента тя тъне в разруха. Другата сграда е едно от чудесата на Габрово – сградата на Парахода, проектирана пак по поръчка на габровския индустриалец. Днес тя се използва от Държавната белодробна болница и продължава да смайва с изящната си красота. Вече само спомен е и красивата сграда на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, преустроена и надстроена по негов проект.

Снимка на Девическия пансион (Парахода), построен от Пенчо Семов край Габрово (кв. „Дядо Дянко“) по проект на арх. Никола Гръблев. [1940 г.]

В началото на 1948 г. при създаването на първите държавни проектантски организации арх. Никола Гръблев постъпва във Ведомствената техническа организация към Околийски народен съвет – Габрово като проектант. От 1949 г. е временен ръководител на организацията. Работи в Териториална проектантска организация до 1957 г., когато е освободен от длъжност проектант поради съкращение в щата. След това е нещатен сътрудник на организацията. През този период арх. Никола Гръблев взема активно участие в архитектурно-проектантския живот на Габрово. От 1939 г. той е член на Комитета за управление имотите на фонд „Д-р Василиади“ и взема дейно участие по връщане на отчуждените имоти на фонда през 1943 г. Член е на Инженерно-архитектурната камара – София, Дружество „Червен кръст“ – Габрово и на Дружеството на собствениците на едра градска покрита, недвижима собственост – Габрово. Арх. Гръблев има 44 години работа като архитект, от които 22 години в Проектантска организация и 22 години на частна практика. Проектирал е над 2 000 постройки в Габрово и други градове. Награден е с орден „Червено знаме на труда“ и със значка на Министерството на архитектурата и благоустройството. Умира на 7 март 1975 г. в Габрово.

Снимка на сграда (къщата на адв. Никола Сокеров) в Габрово, проектирана от арх. Никола Гръблев. [1935  г.]

Фондът на арх. Никола Гръблев е дарен на Държавен архив – Габрово от съпругата му, д-р Павлина Гръблева през 1980 г. Десет години по-късно са приети и допълнителни материали, предимно проекти на сгради. Документите от него са едни от най-често използваните през последните десетилетия.

План за узаконяване на киносалон на „Майчина грижа“, проектиран от арх. Никола Гръблев, 1937 г.

През 2018 г., в Габрово бе представена пътуващата изложба „Българският архитектурен модернизъм“ с автори Васил Макаринов и Теодор Караколев. Като съпътстваща изложба, на 14 табла бяха показани архитектурните образци на модернизма в Габрово. Съпътстващата изложба бе дело на Държавен архив – Габрово, Камара на архитектите в България – Регионална колегия – Габрово, Музей Дом на хумора и сатирата, Сдружение „АРТерия“ и галерия „Орловска“ №10. Сред експонираните образци бяха и документи и архивни снимки на жилищните сгради, проектирани от арх. Никола Гръблев.

Проект за Девически пансион към Габровски манастир „Св. Благовещение“ от арх. Никола Гръблев, 1930 г.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Литература По Време на Карантина – първото онлайн събитие на ИМКА

Published

on

Екипът и доброволци на ИМКА Габрово организират своето първото онлайн литературно събитие, озаглавено „Литература По време на Карантина“. То ще се състои на 28 март, събота, от 17.30 часа в споделен онлайн разговор със свободен достъп.

Млади габровски писатели и литературни почитатели ще имат възможност да представят свои лични творби или да прочетат любими такива. Всички включили се също ще се насладят освен на прекрасните текстове, а и на няколко специални акустични музикални поздрава от приятели на ИМКА.

„Ако ти си млад писател или почитател на литературата, искаш да представиш творчеството си или любимо свое произведение, екипът на ИМКА те предизвиква да загърбиш срама и да разкриеш своя талант.

Това можеш да сториш и в Instagram или Facebook с хаштаг #ЛитератураПоВремеНаКарантина. Не забравай и да ни тагнеш!“, призовават от ИМКА.

На 28 март в описанието на събитието във фейсбук ще се появи линк за достъп до онлайн конферентния разговор, чрез който всеки ще може да се присъедини, дори без регистрация и напълно свободно.

Паралелно с онлайн събитието доброволците на ИМКА вече стартираха успешно в социалните мрежи и своята онлайн кампания #ОстаниАктивенYmcaChallenge, с която предизвикват всички нас да бъдем активни и да споделим как го правим по един интересен, свеж и много достъпен начин.

ИМКА Габрово е най-голямата младежка организация в Габрово и региона. Вече в продължение на 29 години тя успешно подкрепя децата, младите хора и техните семейства в града и региона. Едни от най-разпознаваемите дейности на организацията са нейната работа с училищата, разнообразните младежки събития, обученията за личностно развитие на младежите, детските лагери и разбира се една от най-добрите доброволчески програми в страната.

Автор: Христиана Стойчева, 10 „А“ клас,
Клуб по Журналистика към Национална Априловска гимназия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският театър с призив „И аз съм вкъщи“

Published

on

Екипът на Габровския драматичен театър се включи в националната инициатива „Останете си вкъщи“, с призива „И аз съм вкъщи“.

Петко Койчев – директор на ДТ „Рачо Стоянов“, актьорите Светослав Славчев, Магдалена Славчева, Таня Йоргова, Аделина Желязкова и театралният композитор Стефан Здравески, отправиха кратки видео послания от профила на театъра в социалната мрежа.

В продължение на пет дни, от 20 до 24 март, бяха публикувани различните клипове, които достигнаха до голям брой хора – общо над 1500 гледания.

В тях всеки разказва и показва занимания, които могат да се правят в домашна обстановка: дистанционно извършване на част от служебните задължения, четене на книги, забавна игра с децата, спортуване и готвене.

Целта на посланията е повече популярни личности и познати лица с поведението си да дават пример на обществото за спазване на препоръките за предпазване от заразяване с Ковид-19.

Габровските актьори призовават хората да бъдат социално отговорни, да намалят обществените си изяви и контакти, и по възможност да си останат вкъщи.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица