Свържи се с нас

Култура

Ганчо Танев – габровецът, който се посвети на Габрово

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габров за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение и благодарност за журналиста и краеведа Ганчо Танев – габровецът, който се посвети на Габрово.

Снимка на Ганчо Танев, 2008 г.

Ганчо Танев е роден на 29 октомври 1927 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия през 1946 г. През същата година започва работа като нещатен сътрудник на вестник „Борба”, по-късно е негов кореспондент). От септември 1953 г. работи в редакцията на вестник „Балканско знаме” (до юли 1955 г. вестникът се нарича „Стахановски глас”), като заема различни длъжности: заместник главен редактор, главен редактор, отговорен секретар. От 1974 г. е водещ редактор на изданието на вестника „Панорама на окръга”, в който до 1987 г. публикува интересни и четивни материали за забравени личности, събития, факти. Тук Ганчо Танев успява да разчупи шаблонния поглед към миналото, настоящето и перспективите на Габровския регион. Повече от 30 години от живота му са отдадени на някогашния габровски окръжен вестник. Пенсионира се през 1987 г.

Журналистическа карта на Ганчо Танев, 1960 г

Годините след своето пенсиониране посвещава на краеведска дейност – да изследва, запазва и популяризира историята на Габрово. Това за него не е просто работа, а смисъл, призвание и мисия. От 1994 г. изготвя справки „Листчета от Габровкия календар”, „Габровски исторически календар”, „Календар Габрово” и др., които се публикуват на страниците на вестник „100 вести” и се четат в радиоефира. Подготвя и юбилейното издание „Говори Габрово”, посветено на 50-та годишнина на габровското радио. Работи усърдно и прецизно по съставянето на сборниците „Почетните граждани на Габрово” (2003 г.), съвместно с Държавен архив – Габрово. След публикуването на сборника, продължава издирванията си за пропуснатите живи към 1922-1923 г. опълченци, които не са намерили място в списъка с отличените на тогавашното Габровско градско обшинско управление. За тази си дейност, през 2003 г. той пише следното: „..От днешната Габровска област в този списък са пропуснати 78 живи тогава опълченци. И Габрово остава в дълг към тях. Надявам се да намеря възможност някой ден да съобщя поне техните имена.”. Той е съавтор на първата книга от Библиотека „Памет Габровска” „Чардафон Велики” (2006 г.), съвместно с друг изследовател на габровската история Ангел Илиев. Поради големия интерес и изчерпването на изданието, подготвят и издават през 2009 г. второ допълнено издание. Издава справочника„Кой кой е в Габрово” – 1 част, заедно с дъщеря си Румяна Николова. За него Ганчо Танев събира и подготвя за печат над 500 справки и допълнително над 880 справки по анкетни карти на сътрудници. За краеведски календар „Кръгли годишни от габровското минало и настояще за 2004 г.” изготвя 598 справки, без да са включени информациите за народни, храмови и други празници. Издава поредицата „Кой, какво, кога” за кръгли годишнини от габровското минало и настояще (2001 – 2003, 2007 г.). Към март 2008 г. работи по следните свои творби: „Една разходка из старо Габрово”, проектирано като албум, „Габровска гордост и… срам”, „Смях и бодилчета”, „Книга за Габровската индустрия”, „Книга за опълченците от Габровско”, „Габрово в приписки”, „Габрово в дати”, които не успява да отпечата. Машинописните им варианти са съхранени и предадени в Габровския архив. Като сътрудник на вестник „100 вести”, от август 2008 г., води рубриката „Старите габровски улици“. През 2009 г. издава сборника „Спомени за Лъката”, базиран на изследването на краеведа Стефан Александров. Автор е на множество публикации, радиопредавания и др.

„Календар Габрово”, подготвен от Ганчо Танев, със справки за всеки ден, 1996г.

Отличителни черти на цялостната му дейност като журналист, изследовател, краевед и общественик са прецизността, точността и обективността. Ето как сам определя работата си: „…Трябва да се извличат, събират, ситематизират и отсяват хиляди данни от десетки справочни издания и хиляди публикации. В стотици случаи е нужна многократна проверка, съпоставяне и откриване на точните факти…”.

Ганчо Танев е член на Съюза на българските журналисти от 1960 г., председател на Журналистическото дружество в Габрово от 1962 до 1982 г. Той е сред учредителите на Граждански комитет „Памет Габровска” през 2007 г., който си поставя за цел „обединяване на усилията за издирване, популяризиране и съхранение на историческата истина, героизма, положителния опит, традициите и практическите достижения в духовния и стопанския живот на Габровския край от миналото и настоящето”. Любител на пътешествията, обикаля цяла България и запечатва в снимки изгледи от планини, Черно море и р. Дунав на десетки негативни ленти, които както всички свои документи, точно и прецизно подрежда и запазва. Награждаван с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен през 1977 г., Почетен знак „Златен Хирон” на Община Габрово през 2003 г. за издането „Почетните граждани на Габрови”, съвместно с Държавен архив – Габрово. Носител е на почетна значка „Златното перо” на Съюза на българските журналисти, значка „Отличник на Комитета за опазване на природната среда”, множество юбилейни медали, грамоти и др. Почива на 16 март 2010 г.

Издание от поредицата „Кой, какво, кога”, съставено от Ганчо Танев, 2003 г.

Още приживе лично дарява на Държавен архив – Габрово документи от дейността си като журналист и изследовател, включително и изданията „Панорама на окръга” към в. „Балканско знаме”, водена от него.

През 2012 г. неговите наследници Любимир Танев и Румяна Николова даряват още документи, които са формирани като фонд № 1628 на името на Ганчо Танев. Те са обработени и са достъпни за потребителите на архивна информация в читалнята на габровския архив.

Делегатска карта на Ганчо Танев за участие в конгрес на СБЖ, 1998 г.

Отвъд фактите, за Ганчо Танев говорят многобройните му изследвания и публикации, свързани с точното изясняване на богатото минало на Габрово като личности, места, събития. Като истински журналист и човек с гражданска позиция, той винаги е бил критичен към залитането в двете крайности – на тотално превъзнасяне и/ли тотално отричане. Всичко в името на родния град и истината.

Визитна картичка на Ганчо Танев – габровец

На визитната си картичка бе написал: „Ганчо Танев – габровец”.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Изкуството е заразно, изложба в Галерия „Видима“

Published

on

Галерия Видима обяви, че възстановява официално изложбената си дейност. Тя ще стартира със закачливото заглавие „Изкуството е заразно”, една от най-важните изложби в културния календар, които всяка година организира, а именно ежегодната изложба на „Детски Арт Център Видима”, с преподавател Снежана Велчева.

По случай празника на детето 1-ви Юни, както повелява традицията, в галерия „Видима” ще бъдат изложени творбите на малките художници, рисувани през последната учебна година! Изкуството е заразно!

Заразни са ентусиазмът и усмивките, с които неуморно творят нашите талантливи деца! Заразна е неподправената доброта и алтруизъм, с които ни посрещат всеки ден! Заразна е светлината и ангелска чистота струяща от техните „платна”!

„Създалите се за всички нас неудобни обстоятелства, попречиха на плановете на школата да представи своите постоянно обновяващи се колекции от детски рисунки в други градове от страната и чужбина.

Сигурни сме, че тези пропуски ще бъдат наваксани във времето и отново ще имаме възможността да покоряваме сърцата на публиката по цялото земно кълбо. Въпреки ограниченията, които епидемичната обстановка ни беше наложила, нашите таланти развиваха своята дейност от вкъщи и имат много нови неща за показване!“, споделят от Галерия „Видима“.

Заповядайте на 3-ти юни, за да споделите радостта от тази изложба! Откриването на изложбата ще се случи под формата на вернисаж, за да бъде избегнато струпване на големи групи от хора. Това означава, че ще можете да разглеждате в периода от 14.00 ч. до 18.30 ч. в деня на откриването, както и всеки следващ работен ден в нормалното за галерията работно време.

Бъдете отговорни и спазвайте препоръчаните мерки за опазване на общественото здраве, призовават още от Галерията.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

140 години от рождението на индустриалеца и благодетел Лазар Попминков

Published

on

Лазар Попминков, 1910 г.

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, оставили трайна следа в историята на града. През настоящата година се навършват 140 години от рождението и 65 години от смъртта на индустриалеца, общественика и меценат Лазар Николов Попминков.

Роден е през май 1880 г. в семейството на Никола и Рада Попминкови. Данните за рождената му дата са противоречиви. В кръщелно свидетелство се посочва датата 19 май, а в писана от него биография до председателя на Търговско-индустриалната камара във Варна – 20 май.

През 1898 г. завършва Априловска гимназия.

Лазар Попминков, 1930 г.

Работи поледователно като писар в Бирничеството в Севлиевското окръжно управление и във Великотърновското околийско управление.

През януари 1912 г. регистрира собствена търговска фирма. Основната дейност на „Търговско посредническо бюро – Лазар Попминков“ е осъществяване на търговски връзки между габровските текстилни предприятия и европейските търговски агенции „Бриньоли Костакиев” и „Соломон–Гадол” за закупуване на материали за производствена дейност. Дейността на бюрото е преустановена от започналите войни, а Лазар Попминков е мобилизиран и става санитар в Габровската етапна болница, където се лекуват ранени войници от битките при Одрин, Люлебургас и други турски крепости.

Групова снимка на членовете на акционерно дружество за ютени изделия фабрика „Кирил”, сред които Лазар Попминков (първия прав, от ляво надясно), Пенчо Семов, Тотю Пантев и др., 1920 г.

На фона на всички тези динамични събития той става акционер във фабриката за ютени изделия „Кирил” – Варна и е включен в нейния Управителния съвет, а по-късно е назначен и за неин директор.

През април 1933 г., като акционер и член на управителния съвет на Параходното дружество, става част от сформираната комисия за проучване възможността за закупуване на параходи. Обикаля големите европейски пристанища Триест, Хамбург, Генуа и Марсилия и до декември същата година успява да закупи от Марсилия корабите „Луи Фресине” и „Феликс Фресине”, по-късно са преименувани на „Мария Луиза” и „Балкан”.

Удостоверение на Лазар Попминков от Държавна мъжка Априловска гимназия за завършено образование, 1 юли 1898 г.

По същото време, заедно с габровците М. Минчев, И. Марокинджиев, П. Хаджистойчев, А. Кратунков и Б. Василев, става действителен член на варненската търговско-индустриална камара. Дългогодишен председател е на габровското физкултурно дружество „Юнак”, общински съветник, подпредседател на Популярната банка, подпредседател на читалище „Априлов – Палузов”, член в сконтовия комитет на Българска народна банка. Награден е със сребърен и златен медал за дългогодишната му работа като застрахователен агент в Габрово към застрахователно дружество „Юнион”.

През годините Лазар Н. Попминков развива не само активна търговска и обществена, но и благотворителна дейност.

Удостоверение на Лазар Попминков от Държавна мъжка Априловска гимназия за завършено образование, 1 юли 1898 г.

Голямата му любов към родното училище е причина за активното му спомоществователство на Втора смесена прогимназия „ Неофит Рилски”. Дарява художествено изработено знаме на училището, читалня, библиотека и училищна духова музика. За набавяне на книги за читалнята той прави поредно дарение в размер на 10 000 лева.

Всяка година подпомага и безплатната ученическа трапезария В памет на на брат си ген. Димитър Попминков дарява 5000 лв. на библиотеката „Априлов – Палаузов” – Габрово. Заедно с другия си брат Георги Попминков даряват на Априловска гимназия сумата от 30 000 лв. за създаване на фонд „Димитър Попминков“, от лихвите на който да се подпомагат бедни ученици, прилежни по физическо възпитание.

Законът за национализацията от 23 декември 1947 г. ликвидира акциите му във фабрика „Кирил” – Варна и Параходното дружество, а закона за едрата градска собственост от 1948 г. му отнема и последната възможност за препитание и издръжка и Лазар Попминков остава да живее при брат си Георги Попминков. Почива през 1955 г.

Снимка на Лазар Н. Попминков (първият отдясно) и Тотю Пантев във фабриката за ютени изделия „Кирил” – Варна, 1920 г.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи от биографичен характер, от търговската, обществената и благотворителната му дейност.

Съдържанието им е разнообразно – автобиографични сведения, история и родословно дърво на рода Попминкови, удостоверения, свидетелства, кореспонденция с търговски агенции, Българското параходно дружество, Варненската търговско-индустриална камара, Застрахователното дружество „Юнион“ и др. по търговски въпроси, за покупка на кораби, за дейността му като член на камарата, като застрахователен агент, снимки на Лазар Попминков и семейството му, с приятели, членове на акционерни дружества, управителния съвет на Популярна банка – Габрово, членове на Варненската търговско-индустриална камара и др.

Снимка от освещаването на знамето на 2-ра прогимназия „Неофит Рилски“ – Габрово, дарено от Лазар Попминков, 1941 г.

Те са достъпни за потребителите на архивна информация и са заведени във личен фонд на името на Лазар Николов Попминков.

Автор: Стефка Вуцова, главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Културни ценности от ХІХ и ХХ век са представени в изложбата „Дарени предмети, споделени истории“

Published

on

снимка: Музей „Етър“

Втората част на изложбата „Дарени предмети, споделени истории“ може да бъде разгледана музей „Етър“. Двадесет и седем различни по вид и характер движими културни ценности от втората половина на ХІХ до 80-те години на ХХ век да включени в нея.

снимка: Музей „Етър“

Проф. д-р Светла Димитрова е дари риза, престилки, вълненик и кърпи от плевенското село Гиген. Майстор Добринка Ненова – документите на баща си Иван Ковачове, дългогодишен кожар в музея.

снимка: Музей „Етър“

Престилки, възгланици и тъкани от село Кметовци са част от дарението на Иван Христов.

снимка: Музей „Етър“

Изработени са от неговата баба. Николай Гичев от Стара Загора обогати колекцията на музея с нож с марката на новомахленската майсторска фамилия Данаилови.

снимка: Музей „Етър“

Розмари Казасова, позната на габровци с любовта си към котките, предостави брошури и документи от края на ХІХ и началото на ХХ век.

снимка: Музей „Етър“

Художникът Васко Василев от Севлиево изненадва с авторски акварел на къщата от с. Тумбалово, която е прототип на красяща етърската чаршия къща със самарджийска работилница.

снимка: Музей „Етър“

Различни са даренията и дарителите, но онова, което ги свързва, е желанието им за съхраняване на частици от историческата ни памет.

снимка: Музей „Етър“

Екипът на музея изказва благодарност на дарителите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица