Свържи се с нас

Култура

Архивните документи в дигиталната реалност

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен арахив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес ви представяме дейностите по дигитализация.

Една от дългосрочните стратегически цели на Държавна агенция „Архиви“ е изграждането на Дигитален архив. Приоритетна задача на Държавен архив – Габрово е системното попълване на масиви с данни за съхраняваните в него документи. Създадената архивна съкровищница в електронна среда става все по-популярна и достъпна за голяма част от потребителите на архивна информация само с няколко кликвания. Дигитализирането на хартиените документи – снимки, протоколи, чертежи, схеми и др. е предизвикателен процес, който преминава през много стъпки, свързан с оборудване с модерна техника, осигуряване на нарастващи обеми сървърно пространство, гарантиране на надеждно съхранение на тези сървъри и т.н.

Изглед към страницата на ДА – Габрово в подсайта Фотоархив – photoarchives.archives.bg

През 2007 г. Главно управление на архивите при МС ( днес Държавна агенция “Архиви”) стартира инициатива за създаване на Дигитален архив в рамките на централизирана дългосрочна политика по дигитализация. Основната цел е да се разшири и улесни достъпът до най-ценните архивни документи без да се застрашава тяхното физическо състояние. Дигиталният архив се изгражда като комплекс от взаимосвързани дейности, включващи изготвяне на дигитални образи и съответните метаданни, контрол по качеството, съхранение и използване. Всички дейности се извършват в съответствие с единна методическа основа и институционални стандарти, съобразени със съвременните изисквания и най-добрите практики в областта на дигитализацията на архивни документи. Софтуерът за управление на дигиталния архив е интегрална част от новата информационна система на националните архиви, а метаданните за дигиталните обекти са част от базата с архивни описания на системата.

Ежегодно се обогатява дигиталното архивно богатство в Информационната система на държавните архиви (ИСДА), чрез дигитализиране на документи и снимки. ИСДА е централизирана информационна система за управление на архивните процеси в държавните архиви. ИСДА съдържа архивни описания за архивните документи, приети в държавните архиви за постоянно съхранение, и дигитални обекти – дигитални копия на архивни документи със съответните метаданни. Описанията са съвместими с международния стандарт за архивно описание General International Standard Archival Description (ISAD (G) и с утвърдената методика в българските държавни архиви. Архивните описания са структурирани на йерархични нива с различна степен на детайлност за всеки отделен архив: “Архивен фонд”, “Инвентарен опис”, “Архивна единица” и “Документ” с необходимата връзка между данните от отделните нива.

Изглед към страницата на ДА – Габрово в подсайта АртАрхив – art.archives.bg

Дигиталните колекции са нововъведение от 2012 г. насам и се обособяват по различни признаци и са достъпни онлайн както за гражданите, така и за служителите в Агенцията и структурните й звена, за да улесни работата на всички, независимо от времето и мястото за използване. Всеки човек би могъл от домашния си компютър и/или смартфон да провери в кой архив в страната се съхраняват интересуващите го документи, да се запознае със съдържанието на дигиталните им копия и в случай, че те са дигитализирани и по свое желание може да получи дигитално копие.

Изградени са подсайтове Фотоархив, Арт архив, Войните на България (1878 – 1945 г.), Народният съд (1944 – 1945 г.), Протоколи на политбюро и на ЦК на БКП (1944 -1989 г.) и др. в платформата „Архивите говорят“, както и поредица от списъци, съдържащи документи и снимки, които разказват за емблематични събития и паметници на културата.

Изглед към подсайта „Войните на България (1878 – 1945 г.)“ archives.bg/wars/

Всяка година се обогатява и развива фотоархивната колекция като се добавят нови дигитални изображения, съхранявани във фондовете на Държавен архив – Габрово. Подбраните снимки или картички разказват за живота ни такъв, какъвто е бил в миналото ни, разкривайки ни различни моменти от съответната епоха. Снимките са сканирани според действащата в ДА „Архиви“ методика за дигитализация на архивни документи, чиято първа цел е достоверност и максимално приближаване до вида на оригинала. В съответствие с изискванията, не е извършена каквато и да е допълнителна обработка на изображенията.

Арт архивът ни разкрива, съхраняваните в Държавен архив – Габрово произведения на изкуството, които постъпват чрез лични фондове на художници, писатели и от фондове на местни печати. Често срещани са карикатури, шаржове на известни наши личности или рисунки, които самите те са рисували и/или са получени като подарък по различни поводи.

Изглед към подсайта „Протоколи на Политбюро и на ЦК на БКП (1944 – 1989 г.)“ politburo.archives.b

През 2014 г. Държавен архив – Габрово стартира работа по тема „Органи на власт и управление за периода 1878 -1944 г.“ като за целта започват да се дигитализират Протоколните книги на градските общински съвети. Първите протоколни книги на Градско общинско управление – Габрово (1879 г.), Градско общинско управление – Севлиево (1878 г.), Градско общинско управление – Дряново (1883 г.) и Градско общинско управление – Трявна (1888 г.) са определени като особено ценни и са включена в Списък на особено ценните и уникални документи на Държавен архив – Габрово. Дигитализацията на протоколните книги продължава и до днес. Процесът по изготвяне на дигитални обекти и образи е регламентиран от дирекция „ Дигитализация, реставрация, консервация и микрофилмиране“.

През последните пет години Държавен архив – Габрово разработи и дигитализира документи и снимки по теми, които разказват за емблематични събития и паметници на културата. Такива са: 140 година от Шипченската епопея през 2017 г., Проект за прокарване на Трансбалканската жп линия с тунел под вр. Шипка през 2018 г., 100 години габровски футбол през 2019 г., 85 години от построяване и откриване паметника на Васил Априлов през 2020 г. През настоящата години се разработи темата 30 години от наводнението в Габрово през 1991 г. По гореизложените теми са дигитализирани над 1000 образа. Документите са от разнороден характер, като снимки, телеграми, заповеди на различни органи, най-интересните сред които са: кадри от откриване на Паметника на Свободата, Благодарствено писмо от габровски граждани до Министър-президента (министър-председателя) [Константин] Стоилов за решението за прокарване на Трансбалканската жп линия, със собственоръчни подписи на гражданите, снимки и лични документи на първите габровски футболисти и първите отбори, както и кадър от първия футболен мач, играл се в Габрово, снимка на знаковия момент на спускането на лавровия венец върху новоизградения паметник на благодетеля Васил Априлов, телеграми и списъци на личности, дарили средства за построяването му, снимки на щетите нанесени от наводнението в Габрово през 1991 г. и т.н.

Изглед на дигитален образ в ИСДА на Снимка от поставяне на лавровия венец върху паметника на Васил Априлов при тържественото му откриване пред Априловска гимназия – Габрово, 1 ноем. 1935 г., Ф. 150К, оп. 3, а.е. 90, л. 7

От старта на Дигитализацията до момента, в Държавен архив – Габрово са изготвени над 4600 дигитални обекта и над 10 200 дигитални образа с общ обем 430 ГБ по всички теми. Преглежданията в Информационната система на Държавните архиви на документите и снимките за същия период са 10 614. От началото на 2021 г. до м. Октомври импортваните дигитални обекти и образи са разгледани над 1000 пъти. Най-голям интерес предизвикват дигитализираните снимки и картички, а най-много преглеждания имат албумите със снимки на къщи, църкви, обществени сгради, индустриални предприятия в Габрово – над 300.

През XXI век обществото става все по-дигитално и Държавен архив –Габрово се стреми да отговори на новите потребности, които възникват с всеобщата промяна. Дигиталните колекции са лицето и мисията на модерните архиви – цифрови пространства за знание, достъпни онлайн от всяка точка на планетата.

Автор: Венета Георгиева – гл. експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Директорът на музей „Етър“ участва в среща на ИКОМ в Словения

Published

on

Проф. д-р Светла Димитрова взе участие в среща на борда на Регионалната асоциация на ИКОМ за Югоизточна Европа, която се проведе в словенския град Брежице. Важно съпътстващо събитие по време на този форум, чиито български представител е директорът на музей „Етър“, бе конференция, посветена на състоянието на музеите по време на кризата с КОВИД-19.

Международният съвет на музеите (ИКОМ) е организация с изключително важни функции, чиито решения оказват влияние върху тази културна общност. 

„Мерки и дейности на българските музеи през пандемията“, е темата на презентацията, направена от проф. д-р Светла Димитрова и Светлозар Тодоров, ръководител на отдел „Културен мениджмънт“.

Част от изнесената информация се базира на допитване, което Сдружение „Български музеи“ проведе в началото на ноември сред своите членове, за състоянието им през периодите, повлияни от КОВИД-19.

Приложените мерки са насочени, както към посетителите, така и към служителите. Налага се ограничаване на достъпа на туристи до закрити площи, пренасяне на част от дейностите на открито, акцентиране върху виртуалните разходки и по-активно използване на интернет платформите.

Част от българските музеи развиват сериозна дейност с български училища в чужбина – Италия, Испания, Ирландия. Прави впечатление, че разположените извън страната структури проявяват по-голяма активност в  търсенето на контакти за представяне на експозиции, организиране на онлайн лекции и видео уроци.

Такива практики са реализирани в Историческия музей – Перущица и РЕМО „Етър“. В Исторически музей – Севлиево заменят беседите на закрито с изнасянето им в открити пространства. Исторически музей – Самоков въвежда аудио карта за културното наследство на региона, която работи като приложение към телефони.

В музей „Борис Христов“, при специални събития, се въвежда предварителна регистрация, съобразена с изискванията за брой места. Повечето музеи създават свои онлайн рубрики, които съдържат текст, аудио или видео файлове с цел да се поддържа връзката с различни публики. Исторически музей – Тополовград отчита повишаване на броя на туристите, тъй като се увеличават индивидуалните и семейни посещения. В Регионален военноисторически музей – Плевен броят на посетителите намалява близо три пъти, а на чужденците е сведен до минимум. Пак там средствата за издръжка се оказват недостатъчни и местната власт взема решение за финансово подпомагане.

Мерките на властите, като 60 на 40 и увеличения финансов ресурс на Национален фонд „Култура“, също намериха място в презентацията на проф. д-р Димитрова и Светлозар Тодоров по време на международния форум.

През пролетта на 2017 година музей „Етър” стана член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите. Организацията, известна като ИКОМ (ICOM – International Council of Museums), представлява световната общност и събира 172 комитета, 35 000 члена и 20 000 музея.

Година по-късно директорът проф. д-р Светла Димитрова бе избрана за член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМ.

През октомври 2019 г. проф. д-р Светла Димитрова и ръководителят на отдел „Културен мениджмънт“ в музей „Етър“ Светлозар Тодоров взеха участие в международната конференция „Нематериалното наследство – предизвикателство за политиката за управление и събиране”. Форумът се проведе в Загреб и бе организиран от ИКОМ за Югоизточна Европа и етнографския музей в хърватската столица. Събитието бе подкрепено от Министерство на културата на Хърватия и от властите в Загреб.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Ремонт на салона в НЧ „Развитие-1870“ с дарения от бизнеса

Published

on

Храмът на духовността и стожер на българщината в Севлиево – Народно читалище „Развитие-1870”, е поредната кауза на местния бизнес.

2020 година бе юбилейна за културната институция, но мероприятията по повод 150-годишнина бяха отложени заради пандемията от коронавирус. Така през месец май тази година читалище „Развитие-1870” тържествено отбеляза юбилея от основаването си. Открита бе мемориалната плоча в чест на основателите – д-р Стойчо Христов, Гочо Драгошинов и Стефан Пешев. Книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево – 1970-2020” осветли историята на културната институция, а на стилна церемония бяха наградени заслужили читалищни деятели и дарители.

Достолепната 150-та годишнина стана кауза на Ротари клуб Севлиево и бизнессдружение „Севлиево 21 век”. По време на севлиевските традиционни празници, на 8 октомври 2020 г., се проведе благотворителна вечер, чиято идея беше ремонт на големия читалищен салон. Гости на вечерта бяха членове на сдружението, представители на Ротари клуб, Общинското ръководство и привърженици на каузата. Председателят и секретарят на читалището – Емилиян Маринов и Нели Тотева-Георгиева, презентираха част от историята и дейността на духовното огнище на Севлиево и онагледиха с 3D снимки предстоящата визия на салона след ремонта. Предметите за благотворителния търг и празничната програма бяха дело на школи и клубове от читалище „Развитие”. В името на каузата бизнесът в Севлиево и Ротари клуб събраха и дариха сумата от 41 000 лв.

Ремонтът на читалищния салон започна в началото на месец октомври т.г. въпреки пандемията от коронавирус, която е сериозен проблем и голямо изпитание за културната институция. Заради вируса в България затварят театри, кина, концертни зали, както и читалища. Някои школи и клубове съществуват само чрез срещи във виртуалното пространство, а други – правят почти невъзможното, за да работят на живо и обучават децата ни – нашето бъдеще. Поддържат пламъка жив и искрата, която запалва любов към култура и знание. С вяра и надежда, че читалището – съвременният будител и пазител на българския национален дух, традиции и ценности, ще продължи мисията си и ще пребъде.

Амбициозен е проектът за реновиране на читалищния салон. С дарените 41 000 лева започна обновяването му. Бяха демонтирани и извозени над 300 броя стари столове. В момента текат дейности по боядисване на тавана, лакиране на ламперията и сцената, подмяна на осветителните тела с енергоспестяващи, освежаване и пране на завесите на сцената. След това ще бъде сменена подовата настилка с мокет, който ще покрие изискванията от проект, който Читалището плати със собствени средства в края на миналата година. Накрая ще бъдат монтирани новите столове. За съжаление, на този етап от изпълнението на проекта, няма да достигнат средствата за закупуване на нови озвучителна и осветителна системи, но се надяваме занапред и това да се реализира.

След ремонта салонът в НЧ „Развитие-1870” ще придобие съвременен вид. Севлиево ще има модерно културно средище, в което ще пребъдва духовността. Вярваме, че след затихването на кризата с пандемията, салонът ще бъде изпълнен с нови творчески изяви, с талантливи деца, с публика, която да се наслаждава на всичко това. Защото изкуството е ценност, от която се нуждаем, за да продължим смислено дните си.

Читалищното ръководство, служителите, преподавателите, художествените ръководители и самодейците най-сърдечно благодарят на дарителите от Ротари клуб Севлиево и бизнессдружение „Севлиево 21 век” за добрите им сърца!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският театър предлага комедийна терапия с хомеопатични средства

Published

on

Габровският драматичен театър подготвя премиерата на най-новия си спектакъл „Хомеопатия за душата“. Събитието ще се състои на 28 ноември, неделя, от 19.00 часа на голямата сцена в Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Постановката е дело на Димитър Иванов – Капитана и Емил Йорданов в партньорство с „HashtagSTUDIO“. В спектакъла участват актьорите от габровската трупа Адриана Димова и Анатолий Ставрев. В главната роля е Димитър Иванов – Капитана като гост-актьор.

Представлението е изградено като „специално“ стендъп комедийно шоу, в което публиката е поканена да се включи. Разговорът ще бъде откровен, забавен, сатиричен за всичко, което ни се случва и познаваме: история, манталитет, детство, човешки взаимоотношения, общуване с младите, бит и настояще.

С това представление се очакваше откриването на VIII-то издание на Международния фестивал на монодрамата „Соло акт“, предвидено да се случи в началото на м. ноември тази година. Поради усложнената епидемична обстановка, габровският театър отмени фестивала за догодина.

Новите фестивални дати са от 2 до 6 април 2022 г., като се запазват същата програма и участници в събитието. Предстоящата премиера дава възможност на любителите на театралното изкуство и жанра „стендъп комедия“ да гледат спектакъла преди фестивалното му представяне през 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица