Свържи се с нас

Култура

Архивните документи в дигиталната реалност

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен арахив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес ви представяме дейностите по дигитализация.

Една от дългосрочните стратегически цели на Държавна агенция „Архиви“ е изграждането на Дигитален архив. Приоритетна задача на Държавен архив – Габрово е системното попълване на масиви с данни за съхраняваните в него документи. Създадената архивна съкровищница в електронна среда става все по-популярна и достъпна за голяма част от потребителите на архивна информация само с няколко кликвания. Дигитализирането на хартиените документи – снимки, протоколи, чертежи, схеми и др. е предизвикателен процес, който преминава през много стъпки, свързан с оборудване с модерна техника, осигуряване на нарастващи обеми сървърно пространство, гарантиране на надеждно съхранение на тези сървъри и т.н.

Изглед към страницата на ДА – Габрово в подсайта Фотоархив – photoarchives.archives.bg

През 2007 г. Главно управление на архивите при МС ( днес Държавна агенция “Архиви”) стартира инициатива за създаване на Дигитален архив в рамките на централизирана дългосрочна политика по дигитализация. Основната цел е да се разшири и улесни достъпът до най-ценните архивни документи без да се застрашава тяхното физическо състояние. Дигиталният архив се изгражда като комплекс от взаимосвързани дейности, включващи изготвяне на дигитални образи и съответните метаданни, контрол по качеството, съхранение и използване. Всички дейности се извършват в съответствие с единна методическа основа и институционални стандарти, съобразени със съвременните изисквания и най-добрите практики в областта на дигитализацията на архивни документи. Софтуерът за управление на дигиталния архив е интегрална част от новата информационна система на националните архиви, а метаданните за дигиталните обекти са част от базата с архивни описания на системата.

Ежегодно се обогатява дигиталното архивно богатство в Информационната система на държавните архиви (ИСДА), чрез дигитализиране на документи и снимки. ИСДА е централизирана информационна система за управление на архивните процеси в държавните архиви. ИСДА съдържа архивни описания за архивните документи, приети в държавните архиви за постоянно съхранение, и дигитални обекти – дигитални копия на архивни документи със съответните метаданни. Описанията са съвместими с международния стандарт за архивно описание General International Standard Archival Description (ISAD (G) и с утвърдената методика в българските държавни архиви. Архивните описания са структурирани на йерархични нива с различна степен на детайлност за всеки отделен архив: “Архивен фонд”, “Инвентарен опис”, “Архивна единица” и “Документ” с необходимата връзка между данните от отделните нива.

Изглед към страницата на ДА – Габрово в подсайта АртАрхив – art.archives.bg

Дигиталните колекции са нововъведение от 2012 г. насам и се обособяват по различни признаци и са достъпни онлайн както за гражданите, така и за служителите в Агенцията и структурните й звена, за да улесни работата на всички, независимо от времето и мястото за използване. Всеки човек би могъл от домашния си компютър и/или смартфон да провери в кой архив в страната се съхраняват интересуващите го документи, да се запознае със съдържанието на дигиталните им копия и в случай, че те са дигитализирани и по свое желание може да получи дигитално копие.

Изградени са подсайтове Фотоархив, Арт архив, Войните на България (1878 – 1945 г.), Народният съд (1944 – 1945 г.), Протоколи на политбюро и на ЦК на БКП (1944 -1989 г.) и др. в платформата „Архивите говорят“, както и поредица от списъци, съдържащи документи и снимки, които разказват за емблематични събития и паметници на културата.

Изглед към подсайта „Войните на България (1878 – 1945 г.)“ archives.bg/wars/

Всяка година се обогатява и развива фотоархивната колекция като се добавят нови дигитални изображения, съхранявани във фондовете на Държавен архив – Габрово. Подбраните снимки или картички разказват за живота ни такъв, какъвто е бил в миналото ни, разкривайки ни различни моменти от съответната епоха. Снимките са сканирани според действащата в ДА „Архиви“ методика за дигитализация на архивни документи, чиято първа цел е достоверност и максимално приближаване до вида на оригинала. В съответствие с изискванията, не е извършена каквато и да е допълнителна обработка на изображенията.

Арт архивът ни разкрива, съхраняваните в Държавен архив – Габрово произведения на изкуството, които постъпват чрез лични фондове на художници, писатели и от фондове на местни печати. Често срещани са карикатури, шаржове на известни наши личности или рисунки, които самите те са рисували и/или са получени като подарък по различни поводи.

Изглед към подсайта „Протоколи на Политбюро и на ЦК на БКП (1944 – 1989 г.)“ politburo.archives.b

През 2014 г. Държавен архив – Габрово стартира работа по тема „Органи на власт и управление за периода 1878 -1944 г.“ като за целта започват да се дигитализират Протоколните книги на градските общински съвети. Първите протоколни книги на Градско общинско управление – Габрово (1879 г.), Градско общинско управление – Севлиево (1878 г.), Градско общинско управление – Дряново (1883 г.) и Градско общинско управление – Трявна (1888 г.) са определени като особено ценни и са включена в Списък на особено ценните и уникални документи на Държавен архив – Габрово. Дигитализацията на протоколните книги продължава и до днес. Процесът по изготвяне на дигитални обекти и образи е регламентиран от дирекция „ Дигитализация, реставрация, консервация и микрофилмиране“.

През последните пет години Държавен архив – Габрово разработи и дигитализира документи и снимки по теми, които разказват за емблематични събития и паметници на културата. Такива са: 140 година от Шипченската епопея през 2017 г., Проект за прокарване на Трансбалканската жп линия с тунел под вр. Шипка през 2018 г., 100 години габровски футбол през 2019 г., 85 години от построяване и откриване паметника на Васил Априлов през 2020 г. През настоящата години се разработи темата 30 години от наводнението в Габрово през 1991 г. По гореизложените теми са дигитализирани над 1000 образа. Документите са от разнороден характер, като снимки, телеграми, заповеди на различни органи, най-интересните сред които са: кадри от откриване на Паметника на Свободата, Благодарствено писмо от габровски граждани до Министър-президента (министър-председателя) [Константин] Стоилов за решението за прокарване на Трансбалканската жп линия, със собственоръчни подписи на гражданите, снимки и лични документи на първите габровски футболисти и първите отбори, както и кадър от първия футболен мач, играл се в Габрово, снимка на знаковия момент на спускането на лавровия венец върху новоизградения паметник на благодетеля Васил Априлов, телеграми и списъци на личности, дарили средства за построяването му, снимки на щетите нанесени от наводнението в Габрово през 1991 г. и т.н.

Изглед на дигитален образ в ИСДА на Снимка от поставяне на лавровия венец върху паметника на Васил Априлов при тържественото му откриване пред Априловска гимназия – Габрово, 1 ноем. 1935 г., Ф. 150К, оп. 3, а.е. 90, л. 7

От старта на Дигитализацията до момента, в Държавен архив – Габрово са изготвени над 4600 дигитални обекта и над 10 200 дигитални образа с общ обем 430 ГБ по всички теми. Преглежданията в Информационната система на Държавните архиви на документите и снимките за същия период са 10 614. От началото на 2021 г. до м. Октомври импортваните дигитални обекти и образи са разгледани над 1000 пъти. Най-голям интерес предизвикват дигитализираните снимки и картички, а най-много преглеждания имат албумите със снимки на къщи, църкви, обществени сгради, индустриални предприятия в Габрово – над 300.

През XXI век обществото става все по-дигитално и Държавен архив –Габрово се стреми да отговори на новите потребности, които възникват с всеобщата промяна. Дигиталните колекции са лицето и мисията на модерните архиви – цифрови пространства за знание, достъпни онлайн от всяка точка на планетата.

Автор: Венета Георгиева – гл. експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„… Решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност…“

Published

on

На днешния 13 март в Габрово през 1897 г. в семейство на еснафи е родена Марийка Табакова (13 март 1897 – 13 юли 1945). Омъжена е за Марин Петров Табаков (15 дек. 1886 – 6 юли 1952) – занаятчия и търговец обущар.

Двамата са едни от значимите благодетели на Габрово. В летописната книга на Априловска гимназия през март 1937 г. е записано желанието им да дарят на училището сумата от около 200 хил. лв. за построяване на летовище. Любопитен факт е, че няколко дни по-късно Стоянка д-р Петър Цончева (1879-1963) – активна общественичка, заявява своето решение да дари на училището 250 хил. лв. също за построяване на летовище, но от гимназията предлагат да пренасочат дарението й за изграждане на физкултурен салон.

Снимка на Марин Табаков

Семейство Табакови закупуват земя от Соколския манастир в землището на с. Водици, Етърска община и построяват двуетажна сграда със столова, сервизни помещения, спални и стаи за персонала. На 17 юли 1937 г. е тържествено открит почивен дом „Марийка и Марин Табакови” за летуване на ученички и ученици от Априловска гимназия.

По волята на дарителите чрез завещанието си те учредяват фондация „Летен почивен дом „Марийка и Марин Табакови”.

Снимка на Марийка Табакова

„Днес, на 18 февруарий 1939 г. …. ние Маринъ П. Табаковъ, обущаръ, и Марийка М. Табакова, по баща Иванова Баева, двамата жители на гр. Габрово, решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност, който да бъде полезен за обществото и за народа ни.

Водени от тия ни мисли и разбирания ние решихме и се съгласихме върху следното:
1. Учредяваме за вечни времена фондация под названието „Летенъ почивенъ домъ Марийка и Марин Табакови” за възпитаниците на Габровската Априловска гимназия.
2. Целта на фондацията е: да поддържа, управлява и използува на вечни времена построения и обзаведен отъ насъ летенъ почивенъ домъ край Габровския Соколски монастиръ…”.

Изрично се подчертава, че почивният дом е предназначен за възпитаниците на Априловска гимназия, като с предимство се ползват бедните ученици.

Летописна книга на Априловската гимназия,  (1911 – септ. 1959 г.)

Управлението на фондацията се възлага на ефория, в което влизат двамата учредители, кмета на Габрово или неговия заместник, Великотърновският митрополит и неговият заместник, директорът на Априловската гимназия и двама учители, един представител на Родителско-учителския комитет при гимназията, габровският околийски лесничей, Христо Захариев – адвокат от Габрово, Иван Немцов – индустриалец, Рашко Негенцов – търговец и д-р Райчо Колев – зъболекар.

След смъртта на горепосочените лица техните места ще се заемат от техните наследници, ако имат такива, или от длъжностните лица габровски околийски съдия, председателят на Габровското занаятчийско сдружение или неговия заместник, Габровският околийски управител или неговия заместник, лице от Габрово, което се е отличило със своята благотворителност.

За увеличаване на активите на ефорията те завещават собствения си дюкян в София на стойност 1 200 000 лв., върху който си запазват правото на ползване до живот. След смъртта им всички приходи от него следва да се използват за нуждите на летовището, като се разпределят по следния начин: 10% за възнаграждение на ръководители и възпитатели на от почивния дом, 40 % се внасят във фонд за поддържане на зданието и 50% за издръжка на бедни летовници.

Копия на снимки на „Летен почивен дом Марийка и Марин Табакови“ в землището  на Соколски манастир в строеж и Марин Табаков с ученици и персонала на колонията, 1937 г.

През 1942 г. към почивния дом се построява вила, за която семейство Табакови дарява 458 108 лв. Издръжката на летовниците се подпомага и от Априловска гимназия, като се правят отчисления от различни фондове към гимназията. Родителско-учителският комитет при нея също заделя средства ежегодно. През цялото това време семейство Табакови влага допълнителни средства за благоустрояването и поддръжката на почивния дом.

„Учредителите правят дарението си на българските деца – ученици, които ще се ползуват отъ него за укрепване на силите и здравето си, за да станат достойни и полезни граждани….”

За този дарителски жест Марийка и Марин Табакови са поздравени от цар Борис III (1894-1943) с писмо и наградени с почетен знак „За насърчение към човеколюбие”. Представените снимки са на Марийка и Марин Табаков, летописна книга на Априловска гимназия, както и снимки на Марин Табаков с ученици и с персонала на колонията през 1937 г. и се съхраняват в Държавен архив – Габрово.

*Автор: Стефка Вуцова, гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Книгата „Исторически съдебни процеси“ на Николай Ангелов представят в Дряново

Published

on

Този четвъртък, 13 март, от 17.30 часа в залата за временни изложби на експозиция „Колю Фичето“, Исторически музей – Дряново организира представяне на книгата „Исторически съдебни процеси“ от Николай Ангелов. Изданието получи Априловската награда за ръкопис, отпечатан безплатно в определен тираж от габровското издателство „Екс-прес“ през 2024 г.

Днес книгата вече е факт – 200-странично изследване, с високо полиграфско качество. В съдържанието са включени предговор от автора и 19 текста по 17 теми, посветени на знакови дела, оставили отпечатък в световната история. Хронологическият обхват на изследването е от V в. пр.н.е. (делото срещу Сократ) до 20-те години на ХХ век.

Всяко разгледано дело е представено в контекста на времето – бит, войни, идеологически и религиозни конфликти, морал, съдебни практики, политически интереси и социални процеси.

Авторът, юрист по образование, не само проследява детайлите на всяко съдопроизводство, но и прави правен анализ на хода на делата и решенията по тях. В същото време той ги свързва със значими исторически събития и последиците, които са произтекли от тях. Това не е книга за леки четива преди сън или на плажа. Тя е насочена към широк кръг читатели, с интерес към историята и правото.

Въпреки достъпния стил, текстът е сериозно историко-правно изследване и ще допадне на онези, които търсят задълбочен анализ, а не сензационни подробности.

Зареди още

Култура

Вечер, посветена на младите поети в Младежки център Габрово

Published

on

На 21 март, по повод Световния ден на поезията, Младежки център – Габрово и клуба на любителите на книги „Книжни червеи“ кани всички млади поети от 14 до 29 години да извадят своите авторски стихове от тетрадките и да им вдъхнат живот. Събитието е наречено „Поезия и музика в Младежки център – Габрово“ и на него млади таланти ще се съберат, за да се запознаят и четат свои стихове.

Поканени са и младите музиканти – да изпълнят като акомпанимент музиката, която ги вдъхновява или която сами са композирали. Помислено е и за срамежливите, млади хора, с афинитет към сцената, ще поемат ролята на рецитатори, ако авторът не се чувства сигурен пред публика.

Началото на събитието е 18.00 часа, мястото – Младежки център – Габрово. Желаещите да споделят своето творчество могат да пишат на адрес: yc@gabrovo.bg , да се обадят на телефон 088 790 7075 или направо да се запишат чрез Гугъл формуляра, който могат да намерят също в социалните мрежи и сайта на Младежкия център.

Членовете на клуба и младежките работници имат амбицията да издадат стиховете в малък вестник, който да се разпространи в училищата и младежките зони в града, и да популяризира творчеството на младите габровски поети.

Събитието е отворено за всички младежи, които желаят да споделят своите творби или да присъстват като публика. Заповядайте на 21 март в Младежки център Габрово и станете част от празника на поезията, нотите и младостта!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица