

Новини
Преди 100 години Габрово официално отдава почит на българските опълченци

Героизмът на българските опълченци продължава да вълнува и днес. В тяхна чест са наименувани улици, издигнати са паметници, приживе някои от тях получават военни отличия, пенсии, земя. Не за облаги те оставят кръвта си по склоновете на Шипка, при защитата на Стара Загора, на атаката при Шейново и в други сражения.
Мнозина от хилядите герои обаче са забравени приживе, живеят повече от скромно, въпреки че вземат дейно участие в последвалите войни за национално обединение. За да се почете тяхното дело, за да не се забрави то и да се предаде на поколенията и след тях, Габрово отдава почит на българските опълченци по начин, който няма еквивалент в България.
На 7 февруари 1923 г. за Почетни граждани на нашия град са провъзгласени 522 живи тогава поборници и опълченци от цялата страна. Този акт има своята предистория, започнала четири месеци по-рано.
След тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея, по предложение на тогавашния кмет Еким Топузанов, Градският общински съвет обсъжда как най-добре да изрази признателността на габровци към сражавалите се на Шипка опълченци като защитници и спасители на града.
Така на 21 септември 1922 г. се взема решение да се обявят за Почетни граждани на Габрово живите опълченци от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета и Десета дружина и Конната сотня, „взели участие в боевете на Шипка в 1877 г.”. Това е записано в Протокол № 32 от 1922 г. от заседание на Градски общински съвет – Габрово. За да се изпълни това решение, от Централното Поборническо-опълченско дружество – София се изисква списък.
В него са включени живите по това време опълченци, участвали не само в отбраната на Шипченския проход, но и в други сражения по бойния път на дружините – в Казанлъшко, при Стара Загора, при Шейново, в Котленския балкан и т.н. След изготвянето на списъка, за Почетни граждани на Габрово са обявени поименно всичките 522 поборници и опълченци от споменатите дружини.
В Протокол № 2 от 7 февр. 1923 г., с Решението на Габровския общински съвет са записани техните имена. Днес той се съхранява в Държавен архив – Габрово. Интересна статистика за техните родни места, откриваме във фонда на габровския журналист и краевед Ганчо Танев (1927-2010). От всичките, провъзгласени през 1923 г. за Почетни граждани на Габрово опълченци, 136 са от селищата на днешната Габровска област.
От тях 98 са от Габрово и габровските села, другите 38 са от Севлиевско, Тревненско и Дряновско. Останалите 376 са от други краища на България, от Бесарабия, Македония, Северна Добруджа, Източна Тракия и даже от Черна гора. Две години по-късно, Габровската община връчва специално изработен Диплом на обявените за Почетни граждани, подписан от кмета, неговите помощници и общинските съветници.
През 2003 г. Държавен архив – Габрово издава книгата „Почетните граждани на Габрово”, в която са включени провъзгласените за Почетни граждани през 1923 г. живи опълченци. Един от съставителите на изданието е Ганчо Танев, който се превърна в еталон за прецизност и стремеж към точно и вярно изясняване на всеки факт и детайл от миналото на родния ни град.
Той установява, че в списъците, изготвени от Централното Поборническо-опълченско дружество през 1923 г. обаче е допуснат много сериозен пропуск. По това време, в страната е имало още 453 живи опълченци, но неизвестно по какви причини, те не са били включени в него. Поради това те са били лишени от възможността също да бъдат обявени за Почетни граждани на Габрово. А мнозина от тях са били ранени в сраженията, наградени с руски военни отличия и дори произведени в подофицерски чинове.
След Освобождението мнозина от тях са изтъкнати военни дейци, полковници и генерали, изявени общественици, доброволци в Сръбско-българската и Балканската война, членове и активисти на Поборническо-опълченските дружества.
От днешната Габровска община, в този списък са пропуснати 40 живи тогава опълченци. Отново г-н Танев, в сътрудничество с Държавен архив – Габрово, по повод 130-годишнината от Шипченската епопея, подготвя обобщени справки за опълченците – Почетни граждани на Габрово за градовете Варна, Велико Търново, Казанлък, Карлово, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Пловдив, Русе, Свищов, Севлиево, Сливен, Стара Загора, Тетевен, Трявна и Шумен.

Те са изпратени с писма до основните регионални вестници в 16 градове в България. Трудът, който Ганчо Танев положи за реабилитиране на паметта на пропуснатите през 1923 г. живи опълченци, намери своето продължение през 2020 г. Тогава, по повод 160-годишнина от провъзгласяването на Габрово за град, Държавен архив изготви предложение за провъзгласяването им за Почетни граждани на Габрово.
С Решение № 218 от 24 септ. 2020 г., Общински съвет – Габрово обяви за почетни граждани на града останалите живи към 1923 г. 40 опълченци от днешната Община Габрово и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина). Те са били жители на Габрово, както и селата Топлеш, Жълтеш, Делижеци, Тодорчета, Велковци, Гледаци, Пецевци, на Русевци, Вуевци (Войново), Недевци (днес квартали на Габрово), Зелено дърво, Цуцумани, Прахали, Гарвани, Цвятковци, Саботковци, Стоевци, Янковци. Държавен архив – Габрово съхранява Протоколите на Габровски градски общински съвет, с които се стига до този акт.
Протоколът от 7 февр. 1923 г. е изцяло дигитализиран и достъпен за четене в Информационната система на държавните архиви. Съхранява се и фонда на Ганчо Танев. Документите са достъпни за читатели, изследователи и за всички, които искат да научат повече за участниците в Българското опълчение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово


Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.
Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.
Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.
Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


Новини
Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово


Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.
Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.
Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.


-
Новинипреди 7 дни
Габрово излезе в подкрепа на българския лев
-
Новинипреди 5 дни
Габровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Културапреди 5 дни
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО
-
Новинипреди 5 дни
Габровски шампиони блестят на Европейските игри в Чехия
-
Културапреди 4 дни
Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново
-
Кримипреди 5 дни
Крадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там
-
Любопитнопреди 4 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 4 дни
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой