Новини
Д-р Тота Венкова: Учител, не обичащ децата, е лош учител, лекар, не обичащ болните, е лекар занаятчия
На 23 декември се навършват 100 години от кончината на д-р Тота Венкова, първата българка лекар.
100 години след кончината на д-р Тота Венкова, на надгробния ѝ паметник, четем „Д-р Тота Венкова – първата българска лекарка от Габрово, починала 23 декември 1921 г. лекарка за болните, приятелка на бедните, майка за безприютните. Мир на праха й! „. Словата са написани от габровския учител Михаил Теофилов, виден български писател, културен деец, дарител, изпълнител на последната воля на д-р Тота Венкова.
За да разберат съвременниците ни, минаващи край мраморния й паметник , е нужно 100 години след нейната кончина да припомним, в нейна памет, коя е д-р Тота Венкова. Житейския й път зпочва през 1855 г. в семейството на Мария и Венко Чехларови в Габрово. Твърде малка остава сирак, но с упоритост и надарен ум, тя е отлична ученичка.
Благодарение на това, тя става една от първите стипендиантки на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, което през 1871 г. поема издръжката ѝ в Девическото училище в Габрово. Нейна учителка е Анастасия Тошева. Две години по-късно, Тота Венкова завършва и самата тя става учителка там, като преподава до 1878 г. По време на Руско-турската освободителна война, Девическото училище, както и всички други училища в града, са превърнати в болници, в които се грижат за ранените воини, опълченци и бежанци. Тота Венкова , заедно с жени от Дружеството се грижи за тях. Нейните способности са забелязани от руския лекар Пясецкий и настоява тя да бъде изпратена в Русия, където да продължи образованието си.
Така още през 1878 г., тя заминава там със стипендия от Санктпетербургското дамско благотворително дружество, за да учи Медицина. Поради тежко заболяване, причинено от суровия руски климат, тя е принудена да прекъсне следването си и се завръща в България.
5 години по-късно, през 1883 г. отново заминава в Петербург, този път със стипендия от Министерството на народното просвещение. Дипломира се през 1886 г. и се завръща в България като доктор. През годините, за почетното място на първа българка лекар се спрягат още две имена на дами, завършили медицина и работили по същото време в България – д-р Анастасия Головина и д-р Нина Ораховац.
И двете дами обаче израстват в свободна среда, сред духа на новото време, получават добро образование, извън пределите на поробена България. Д-р Тота Венкова преди да имаме своя национална държава, в условията на чужда власт, олицетворяваща изостаналост, закостенялост, прокарва път, по който ще тръгнат много български жени за да станат част от градежа на съвременна България.
В този смисъл тя безпорно е първата българка лекар. Работи последователно в болниците в Русе, Търново, Варна и София. Това не е достатъчно за жадната за знания габровка и тя отново заминава за Петербург, където специализира вътрешни и детски болести, а след това във Виена – акушерство и гинекология.
Завърнала се в България, тя взема дейно участие в основаването на първите акушерски курсове към Александровска болница, като преподавател. Работи и като училищен лекар в Софийска девическа гимназия. През 1901 г. е принудена да се оттегли от лекарска служба на държавна длъжност, заради влошеното си здравословно състояние. По това време е само на 46 години, в апогея на своя професионален и житейски път.
Започва частна практика, в своя дом, в столицата. Това се превръща в място, където много бедни жени и бъдещи майки намират опора, подкрепа и човешка топлота. В продължение на 20 години, води безплатна женска консултация и помага на безброй жени.
Д-р Тота Венкова, почива на 65-годишна възраст, на 23 декември 1921 г. Отвъд сухите биографични факти на своя не дълъг живот, ни оставя много повече. Самата тя, която е помогнала на безброй жени да изпитат радостта от майчинството, оставя без деца и без семейство. Тя помага на своите племенници, децата на сестра ѝ Радка Венкова-Миневска да получат добро образование.
Освен за своите роднини, чрез своето завещание, тя се погрижва и за стотици други български деца. Там волята й е описана така: на Санаториума в с. Искрец, Софийско завещава 500 000 лв. за обзавеждане на павилион за туберколозно болни деца. През 1940 г. волята й е изпълнена.
На Софийския университе тя завещава 40 000 лв. В завещанието си, тя не забравя своя роден град: на Габровкото девическо училище тя завещава 500 000 лв. Габровци изпълняват волята на своята лекарка. През 1929 г. Габровската община взема решение да се построи хигиенично училище или летовище за деца. Така в местността Топлешка поляна, над с. Зелено дърво е построена сграда, която от 1947 г. приема деца за летуване, а от 1953 до 1985 г. функционира като Горско климатично училище, носещо нейното име.
В годините след закриването му се използва за лагери и зелени училища. През 1971 г. с решение на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово от 29 юли 1971 г. Габровската болница се наименува Окръжна обединена болница „д-р Тота Венкова” (днес МБАл „д-р Тота Венкова”) в знак на признателност и в нейна памет. За нея пишат видни българи ( и в частност габровци), вдъхновени от живота и дейността й, сред които проф. Вера Мутафчиева, д-р Петър Цончев, Илия Габровски и др.
През 1996 г. е издаден вестник „Първата” от Държавен архив – Габрово и ЖБД „Майчина грижа”, през 2003 г., научен доклад за нея е включен в юбилейно издание на ЖБД „Майчина грижа” „Живот за обществено благополучие”, Дружеството посвещава изложба и биографичния очерк „Сърце за всички” по случай 150-годишнината от рождението й, със съставител е Мария Семерджиева, в него е отдадено и заслужено място на племенника й д-р Александър Несторов, който издирва информация за своята именита леля и желае завръщането на тленните й останки в родния град.
Тази идея възниква още през 1985 г., но истинската работа започва през 1996 г., когато д-р Александър Несторов започва да контактува с дамите от „Майчина грижа” за нейното реализиране. В инициативния комитет участват зам.-кмета на Община – Габрово, председателката на „Майчина грижа”, директора на Държавен архив, лекари, общественици, журналисти. За финансовото обезпечаване на дейностите, помагат частни и общински фирми. В резултат на успешната екипна работа, на 29 май 1997 г. с литийно шествие от храм „Св. Успение Богородично” към двора на бившия дружествен дом на „Майчина грижа”, известен после сред габровци като кино „Майчина грижа” (днес не съществува, на негово място е Търговски център), много габровци съпровождат тленните останки на голямата българка към полагането им в родно Габрово.
В словото си, тогавашния зам.-кмет отбелязва следното „Такъв ритуал се извърва в Габрово за втори път-преди 100 години, през 1897 г. габровската общественост пренася тленните останки на Васил Априлов, от Галац, Румъния, в двора на Априлвоската гимназия. Днес, 1997 г. в Габрово се връщат мощите на д-р Тота Венкова”. През същата година улица в кв. Трендафила е преименована на ул. „д-р Тота Венкова”.
Отдаването на почит към д-р Тота Венкова продължава и през 2005 г., когато тя е провъзгласена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно, с Решение № 107 от 12 май 2005 г. на Общинския съвет, по повод дарителската й дейност и 150 години от рождението й. Както пише дългодишната заслужила председателка на „Майчина грижа” и видна габровска общественичка Мария Семерджиева в биографичния очерк за д-р Тота Венкова „Историята има мъдра памет. Тя не оставя в забвение личности, които с достойните си дела, със своя принос към народа си, с богатат си душевност и с ебераздаване са оставили ярка следа, И за да пребъдат в паметта на бъдните поколения,”.
В потвърждение на това, през април 2020 г. в на стената на софийския й дом на ул. „Солунска” беше поставена паметна плоча. Още през 2017 г. Габровския архив подкрепи реализирането на това паметно дело от Инициативен комитет с писмо до председателя на Столичния общински съвет.
За паметта за делото на именитата габровка „разказват” и малкото документи, съхранявани във фондовете на Държавен архив – Габрово: нейни снимки като ученичка в Девическото училище, с приятели, контракт (договор) и съгласителни за назначаването й за учителка в Габрово, списък за изпращане на млади българи за следване в чужбина, сред които и нейното име, копие от нейното завещание. Те са включени в Списъка на особено ценните и уникални документи от Националния архивен фонд, като документи с историческо и научно значение за изследване на българската духовност и образование през Възраждането.
Най-голяма част от запазено за нея се съхранява във фондовете на Дружество „Майчина грижа” и на председателка им Мария Семерджиева, сред които интерес представлява кореспонденцията с нейни наследници в лицето на д-р Александър Несторов и Райна Несторова, родословни дървета на нейни роднини, снимки от среща с потомци и изложба, посветен на д-р Тота Венкова, от препогребването на тленните й останки. Нека накрая си припомним и нейните думи, които разказват за целия й живот „Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш. Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело мога да кажа учител, който не обича децата е лош учител, а лекар, който не обича болните е лекар занаятчия, но не лекар майстор, създател и творец на човешкото здраве”.
Автор:
Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово при Дирекция „Регионален държавен архив“ – Велико Търново на Държавна агенция „Архиви“.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Представители на Регионална здравна инспекция – Габрово взеха активно участие в Националната среща–обучение „Управление, мониторинг и контрол на изпълнението на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021–2030 г.“, която се проведе на 3–4 декември 2025 г.
Събитието беше организирано от Министерството на здравеопазването и Националния център по обществено здраве и анализи и събра представители от всички регионални здравни инспекции в страната и координатори от здравно-консултативните центрове.
От габровска страна участие взеха д-р Николай Пенчоков – директор на РЗИ–Габрово, Мариана Христова – регионалният координатор на Програмата за майчино и детско здраве, както и Иванина Минкова – координатор на Здравно-консултативния център към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.
Те се включиха в тематични дискусии, посветени на актуалното състояние и нуждите на здравно-консултативните центрове, като споделиха опита и наблюденията си върху специфичните потребности на региона във връзка с майчиното и детското здраве.
В рамките на двудневната среща бяха представени актуални резултати от изпълнението на програмата, добри практики от регионите и ключови предизвикателства, свързани с достъпа до услуги, ранната интервенция и работата с уязвими групи.
Участниците обсъдиха възможности за по-ефективна координация между институциите, както и приоритетите за 2025–2026 г. Акцент беше поставен върху развитието на интегрирани здравни и здравно-социални услуги, които осигуряват своевременна подкрепа за бременни жени, деца и семейства в риск.
Обсъдена беше и необходимостта от качествен мониторинг и последователно прилагане на Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030.
Форумът завърши с формулиране на конкретни препоръки за усъвършенстване на работните механизми и очерта следващите стъпки за прилагане на Националната програма както на национално, така и на регионално ниво.
Туберкулозата е заразно инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Mycobacterium tuberculosis. Тя обикновено засяга белите дробове (белодробна туберкулоза), но може да се разпространи и да засегне и други органи и системи (извънбелодробна туберкулоза) като лимфната система, централната нервна система, кръвоносната система, отделителната система и опорно-двигателния апарат. Болестта се предава от заразен човек на друг по въздушно-капков път, когато инфектираният индивид кашля, киха или дори разговаря с друг индивид.
Туберкулозата е предотвратимо и лечимо инфекциозно заболяване, но всяка година над 10 милиона души по света се разболяват, а над 1 милион умират. Около една четвърт от населението е било заразено, като рискът от развитие на заболяване е най-висок през първите две години след заразяване.
Съвременните терапии, препоръчани от СЗО, водят до излекуване при около 90% от лекуваните, докато без лечение смъртността достига 50%.
В България заболяемостта намалява значително – от 49,9 на 100 000 през 1998 г. до 13,7 на 100 000 през 2024 г. Най-засегнати са възрастовите групи 45–54 г., над 65 г., 55–64 г. и 35–44 г.
За по-добра информираност и достъп до прегледи ежегодно се провежда инициативата „Седмица на отворените врати“ в рамките на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата.
МЗ и Белодробна болница Габрово обявяват от 8 до 12 декември 2025г. „Седмица на отворените врати“ за ранно откриване на туберкулоза в област Габрово.
Прегледите от пулмолог и изследванията са безплатни и ще бъдат провеждани по следния график:
- Приемно – Консултативен Кабинет от Понеделник – до Петък – от 10.00 – до 12.00 ч. на партерен етаж в сграда „Парахода“
Екип: Д-р Иво Станчев и мед. сестра Илияна Петрова - Специализиран Кабинет по Пневмология и Фтизиатрия Понеделник, Сряда, Петък – 8.30 – 12.30 ч. Вторник, Четвъртък – 13.00 – 16.00 ч. /Диспансерен кабинет/ – във Втора поликлиника, бивша аптека Екип: Д-р Антония Колева и мед. сестра Румяна Иванова
През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.
Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.
„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.
Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.
„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.
Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.
През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.
Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.
През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.
Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.
Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.
Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.
Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.
„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.
-
Кримипреди 5 дниСтана ясна причината за жестоката катастрофа между камион и бус на обхода
-
Кримипреди 7 дниКола блъсна неправилно пресичащ в центъра на Габрово
-
Новинипреди 6 дниДжудистите ни със силно представяне на татамито сред 700 участници от 6 държави
-
Кримипреди 6 дниТежка катастрофа със загинал на обходния път на Габрово
-
Любопитнопреди 6 дниГаброво грейва в коледна светлина тази вечер!
-
Културапреди 4 дниГран-при и четири златни медала за МК „Весела“
-
Новинипреди 6 дниНад 31 000 лева за ремонт на Детското отделение в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
-
Икономикапреди 4 дниДо края на декември заявяваме данъчните облекчения за деца