Християнската църква празнува днес Благовещение. Празникът напомня за Благата вест, с която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син – Спасителя на света. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден.

Според народното вярване на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Идващи от Юдейските земи те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта. По този повод хората почистват и изгарят сметта с вярата, че всичко лошо ще изгори в очакване на добри вести.

През деня и нощта на Благовец започват начинания, за да им върви през годината. Момичета месят за пръв път пита и раздават с мед на съседи и роднини, за да е сладък хлябът през годината. На Благовещение се прескача огън, за да сме здрави и пъргави и да не ни хапят змии.

На този ден се яде риба, обредна питка и каша от прясна коприва. Вярва се, че ако денят бъде ясен, слънчев и топъл копринените буби ще бъдат здрави и ще има добър плод за един от най-силно развитите занаяти от ХV до средата на ХХ век -копринарството.

Вярва се, че ако вали на Благовещение, годината ще бъде плодородна. В този ден не се ръкоделства, за да не се срещат змии през лятото. Не се спи до късно, за да не се разболява човек или да не изпусне късмета си. Който съзре за пръв път на Благовец щъркел в полет, ще е щастлив.

На 25 март – Благовещение, от 17.00 часа в Галерия “Казаков” в Трявна ще бъде представена авторската идея на Радослав Първанов „Счупената вяра“. Фото-проектът цели да покаже и разкаже историите на изоставени православни храмове, на част от които вече са подети кампании за възстановяване.

Експозицията ще бъде благотворителна, като фотосите, ще се продават благотворително. Изложбата в Трявна се реализира с подкрепата на Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна (СМРЗИ), Община Трявна, Галерия „Казаков“ и кметът на града Денчо Минев.

Последните няколко години идеята печели стотици съмишленици след множество медийни изяви на автора Първанов. Така той, чрез своята аудитория в интернет, която само във Фейсбук наброява над 100 000 души, успява да обедини хората и да набере средства за рушащи се църкви, първоначално в Габровска област, а по-късно и в други райони.

„Идеята се роди сама, обикаляйки планините се натъквах на тях – рушащите се храмове. Тихи свидетели на историята, влизащи в полезрението на хората, само ако има какво да се открадне от тях или някоя от тях се срути. Така една по една показвах в социалните мрежи тези църкви. Докато един ден, по-точно една нощ, не срещнах на улицата стар приятел, който ми сподели за инициативата, тръгнала в неговото село да реставрират почти 100-годишната им църква. Тогава той ме покани да я снимам, да разпитам старите хора и да я покажем. Седмица след разказа ми, публикуван в интернет, имахме събрана огромна сума от дарения. Тогава разбрах за истинската сила на моето влияние в интернет и хората, които ме следват. Тази кауза достигна до правилните хора, а какво ли би станало, ако се обединим и за други?! Медиите „попиха“ темата от раз, без да им предлагам, сами я поискаха. Започнах да помагам на храмовете един по един, а медийната популярност на идеята растеше. Запитвания да снимам и показвам храмове заваляха от цяла България. Тогава разбрах – тази работа ще я бъде.“, посочва за фотографската си идея авторът Радослав Първанов, който освен инженер, е фотограф със 17 – годишен опит, добре познат общественик и журналист в БТА.

Името „Счупената вяра“, Радослав Първанов дава след снимките в поредната рушаща се църква – тази в тревненското село Скорците. Храмът „Свети Великомъченик Димитър“ със своето достолепие, съграден през бунтовната 1876 година, със своята осанка сам „казва“ на Първанов как да нарече идеята си.

Оттогава той обозначава с името „Счупената вяра“ всяка серия снимки, която публикува в интернет, след него посочва и името на храма. До изложба така и не се стига през годините, докато Радослав не среща талантливата Лилия Кунева от Варна, художник и дизайнер, завършил своето образование във Велико Търново.

Връзката между Радослав и Лилия се ражда чрез друг фотопроект, придобил световна популярност – Национален проект „Аз съм Българка!“. Лилия става част от неговата четвърта част – „Пазителката на дома“. Преди година на Лилия предстои да изготви дипломна работа за своето висше образование в образователна степен и тя решава да предложи на Радослав Първанов да изработи авторски визии на изложба, плакат, сайт, календар, каталог, разделител за книга и благотворителни материали именно за „Счупената вяра“.

Така се стига до съвместна изложба, защото както посочват и двамата тя не е просто експониране на фотографска работа, а проекция на онова, което е в сърцата на творците. Лилия съдейства експозицията да бъде подредена в едно от най-елитните и емблематични за Варна места – Морското казино на 1 ноември 2024 г.

„За мен е удоволствие и чест да работя с Радослав. Запозната съм с творчеството му отдавна. За няколко години от момиче, стоящо пред телевизора, с мечти някой ден да срещне такъв артист на живо, се превърнах в човек, смея да твърдя, приятел на Радо. Той вдъхновява с таланта и ерудицията си. Бях сигурна, че някой ден ще сътворим нещо заедно… И то вече е факт. Изложба “Счупената вяра” е част от мен. Зад нея стои неуморен труд и много много старание. Дизайна изработвах близо половин година, а визиите бяха най-високо оценени от комисията на университета. Вярвам, че можем да достигнем до още повече хора и с гордост да вървим по пътя на възраждането на едни забравени храмове.”, посочва за изложбата дизайнерът Лилия Кунева.

Цялото оформление на експозицията, рекламните материали, визиите на проекта са нейно дело и са предоставени безвъзмездно.

Под този надслов в габровската детска градина „Мики Маус“, побратимена с 400 японски дечица през 1998 г. от Светла Хасегава, доктор по японска лингвистика, се проведе първият национален Фестивал на българо-японското детско приятелство.

Със себе си тя доведе 8-членна японска делегация от партньорския град Тойоаке. Преди да тръгне на път кака Светла бе изпратена от японските сладурчета, най-големите приятели на габровските дечица. По стародавен български обичай в „Мики Маус“ посрещнаха кака Светла с питка и сол.

А батко Хироки казва, че обича България и догодина отново ще дойде в Габрово, ще стане първия японец учител в детска градина. Занимателни бяха уроците по икебана, а всички се влюбиха в слънчевата японска учителка /сенсеи/ Йоко и всеки искаше да има снимка за спомен с нея.

Тази година кака Светла получи и особено ценен и скъп подарък от градина „Мики Маус“ – разкошен комплект от български детски национални носии за момченце и момиченце, които ще отнесе в Япония.

После в Габрово ще пристигне и дългоочакваният колет – най-красивите изработени с много любов японски национални носии – кимона за момченце и момиченце. Едно детско приятелство и сътрудничество, което ще се разгаря все повече през идните години!