Общество
Бъдни вечер е!
Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина). През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.
Новини
Отбелязваме 118 години от Независимостта на България!

Навършват се 117 години от обявяване Независимостта на България. На 22 септември, през 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново княз Фердинанд обявява България за Царство, приема титлата Цар на българите и скъсва васалната връзка с Османската империя.
Независимостта е обявена при управлението на правителството на Александър Малинов против волята на великите сили, наложена с Берлинския договор.
Според него териториите на Северна България са включени в така нареченото Княжество България, което остава зависимо от султана, дори и след Съединението с Южна България през 1885 г.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
Честит празник на Независимостта, българи!

Любопитно
Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Култура
Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 7 дниМирослав Дончев представя новите стандарти в енергетиката на RENPOWER Bulgaria 2026
-
Икономикапреди 6 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 5 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 5 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 2 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 2 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди един денОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!





