Свържи се с нас

Общество

Бъдни вечер е!

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина). През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Новини

ТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика

Published

on

ТВ „Канал Фокус“ в Севлиево получи плакет за принос в съвременната журналистика. Отличието бе връчено в навечерието на Деня на народните будители, 1 ноември, по време на традиционните Годишни награди на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Тържествената церемония се състоя в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. За първи път събитието се проведе извън столицата, по повод 100-годишнината на организираната журналистика в града, за което сайтът на СБЖ вече информира.

Телевизията от Севлиево бе отличена в категорията за регионална медия с материали, предизвикали широк обществен интерес. Наградата в същата категория получи и Маруся Костова, главен редактор на „Балчишки телеграф“ и списание „Форум“.

„Това отличие е признание за усилията, постоянството и отдадеността на всички, които стоят зад работата на медията. То е оценка за пътя, който сме извървели, и стимул да продължаваме да бъдем близо до хората, техните истории и събитията, които са част от живота на нашия град. За нас журналистиката не е просто професия. Тя е отговорност и доверие . Благодарим на Съюза на българските журналисти за високата оценка и на всички, които ни подкрепят! Продължаваме да работим с отдаденост, защото вярваме, че всяка история заслужава да бъде разказана!“, споделиха носителите на приза Красимира Маринова и оператора Павел Петров .

За кореспондент на централна медия в страната бе наградена Мариела Хубинова от БНТ, Пловдив. Голямата награда „Йосиф Хербст“ за цялостен принос в съвременната българска журналистика бе присъдена на Иван Гайтанджиев. В благодарственото си слово той подчерта отговорността на журналистите да служат на обществото с почтеност, обективност и висок морал.

Според него професията изисква не само да се съобщават фактите, но и да се обясняват причините за събитията и възможните последици от тях. „Но нашата професия е особено ценна, защото е обречена. Обречена, длъжна е да служи на човечеството – със своята истинност, със своята обективност, със своята почтеност, със своята правдоподобност, със своя висок морал“, каза Гайтанджиев. По думите му не е достатъчно журналистите само да отговарят кога, къде и какво, а да казват и защо.

„Да казваме какво може да се очаква, да казваме какво ще се случи и защо ще се случи, кое е доброто за нас, кое е нередното“, подчерта той. Гайтанджиев цитира и думите на Джон Кенеди: „Не питайте какво вашата страна ще направи за вас, а се питайте какво вие можете да направите за вашата страна“, като допълни, че това е и неговото мото в живота.

Председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова благодари на четирите пловдивски журналистически дружества, по чиято инициатива градът е домакин на церемонията. Тя припомни връзката между годишните отличия и Деня на народните будители, който е празник и на българската журналистика.

В категорията „Телевизионна журналистика“ бяха отличени Аделина Радева от БНТ, Татяна Йорданова от Нова телевизия за журналистически разследвания и предаването „Да хванеш гората“ с водеща Галя Щърбева. Наградата за радиожурналистика получи Елена Крушкова от БНР, Пловдив, а в категорията „Печат“ бе отличено списание „Стълбата“. Призът за онлайн журналистика отиде при Даниел Димитров от БТА за подкаста „Час ЛИК“, който представя личности от българската култура, наука, образование и религия. За „Най-добър млад журналист“ бяха наградени Антоан Златков от bTV, Станислава Гатева от Bulgaria on Air и Мартин Керефейски от Нова телевизия. Призът за фотожурналистика получи Димитър Кьосемарлиев, фоторепортер на Investor.bg и Bulgaria on Air. За операторско майсторство бе отличена Миглена Гайдарова от БНТ, а за графичен дизайн Йордан Гергов за концепцията и визията на вестник „Черноморски фар“. Наградата за българска медия извън България бе присъдена на екипа на BBR TV в Лондон, оператора Свилен Григоров и репортера Таня Георгиева. Антоанета Николова, кореспондент на Нова телевизия в Италия, получи отличието за български кореспондент в чужбина за обективно и вярно отразяване на събитията и процесите в съответната страна. За научни изследвания в областта на журналистиката бе наградена проф. Мария Попова за монографията „Медийни функции и медийни ефекти“.

В категорията „Документалистика и публицистика“ отличието получи Жанета Йорданова за изследването „Ботевото училище в Букурещ“. Специални плакети и отличия бяха връчени на вестник „Полски Тръмбеш“ за неговата 20-годишнина и на Радио Стара Загора, което отбелязва 90 години. Посмъртно бе наградена Елена Чимева от БНТ, Благоевград. Музиканти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ поздравиха лауреатите.

Зареди още

Новини

Габровци ще кажат мнението си как да изглежда пазарът

Published

on

Община Габрово представя публично днес, 27 октомври, двете идейни концепции за реконструкция и модернизация на Централния общински пазар. Гражданите, търговците, професионалните среди и всички заинтересовани ще могат да се запознаят с предложенията, да зададат въпроси и да изразят мнението си.

Пазарът е сред най-значимите обществени пространства в сърцето на града, затова от Общината са предвидили няколко формата на срещи през деня, така че възможно най-много хора да се включат в разговора за бъдещото му развитие.

Първата среща е от 12.00 до 13.00 ч. под наслов „Разговор с архитектите“ и ще се проведе на място, на самия пазар. Без презентации и формалности архитектите ще представят идеите си и ще разкажат как предвиждат да бъде обновено пространството. Срещата ще продължи и след 13.00 ч., докато има интерес от страна на гражданите.

От 16.00 ч. в Картинното фоайе на Дома на културата „Емануил Манолов“ е срещата с професионалните гилдии. Поканени са архитекти, инженери, строители и всички специалисти, които желаят да обсъдят концепциите от професионална гледна точка. От 17.30 ч. на същото място предстои и публичното представяне на проектите, отворено за всички граждани, които проявяват интерес към бъдещето на пазара и развитието на градската среда.

Концепциите могат да бъдат разгледани и предварително. От 22 октомври те са изложени върху винилни пана на територията на пазара. Проектите са публикувани и на интернет страницата на Община Габрово в раздел „Актуално“ – „Реконструкция и модернизация на общинския пазар“, където са достъпни и кратки резюмета на предложенията.

На същата страница има анкета, чрез която всеки може да посочи предпочитаната от него концепция и аргументите за своя избор.

Зареди още

Новини

Протест на работещи в детските ясли в Габрово и белодробната болница в Трявна

Published

on

Днес, 15 октомври, служители от детските ясли в Габрово и от специализираната белодробна болница в Трявна проведоха протестна акция пред сградите на здравните заведения.

Протестът бе организиран от Териториалния координационен съвет на Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Регионалния съвет на синдиката.

Техните искания са за увеличение на работните заплати с не по-малко от 10 % от 01.01.2027 г. и подписване на колективен трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“.

Служителите държаха протестни плакати, които гласяха „КНСБ протест”, „Искам още 10 % към заплатата“, „Стига вече работещи бедни”, „Цените летят в космоса, заплатите лазят в калта“, „Дайте поне още 10 %“, „Сметките растат заплатите – не” и „Достойният труд заслужава достойна заплата“.

Протестът бе проведен в обедната почивка, за да не бъде нарушаван трудовия процес и застрашено здравето на децата и пациентите.

Акцията е част от протестните действия на КНСБ, които се провеждат в цялата страна във връзка с Бюджет 2027.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица