

Новини
Не толкова белият бизнесмен Александър Антов
Хората са казали: „За мъртвите добро или нищо“. Тук обаче става въпрос за друго – не желаем да очерняме никого незаслужено или да покажем само лошата страна, а просто да покажем и другата страна на една личност, която за жалост вече не е измежду живите, а именно Александър Антов (собственик на модна къща „Агресия“), който беше застрелян преди няколко дни в София близо до дома му.
В повечето медии излязоха материали, в които се пита защо „белият бизнесмен“ беше застрелян, как изобщо някой си е позволил и дори помислил да застреля точно него, какъв е мотивът този честен и изключително добър човек да бъде разстрелян на 50 метра от дома му и т.н.
Монетата обаче има и друга страна.
След получаването на няколко сигнала от анонимни източници в редакцията на Bunt.bg, разкриващи скритата страна на ‘белия бизнесмен’ Александър Методиев Антов, историята на бизнеса му придобива нови нюанси.
Ето как изглежда накратко историята на марката „Агресия“ в нейния зародиш и развитие. Представяме заедно с нея и някои документи, които показват методите на работа и опитите (успешни) да заобиколи закона и финансовите институции по пътя си към успеха:
– До 1989 г. е управител на „Мото Техника„. Някои читатели вероятно ще разберат защо споменаваме това и какво значеше по онова време да си управител именно на тази фирма;
– Същата година създава фирма „Вотан ЕООД“
– През 1999 г. „Вотан ЕООД“ придобива чрез агенция за привитизация завод в кв. Военна рампа, на ул. Рожен 22А от държавното предприятие „8 март“, където се води и главното производство на марка „Агресия“. Как ли е придобит този завод? Случайно?
– През 2000 г. фирмата наброява 1200 човека персонал;
– През същата година работа започва и неговият тогава зет Стефан Асенов, който ще срещаме често и по-нататък в историята;
– Отново през 2000 г. купува имот в с. Бистрица, гр. София;
– През 2001 г. залага в Обединена Българска Банка завода в кв. Военна рампа:
– През 2003 г. купува магазин на бул. Граф Игнатиев 40, който е около 276 кв./м.;
– През 2002-2003 г. създава фирма „Агресия Груп ООД“, собственост на Александър Антов, след което я прехвърля на Стефан и Мая Асенови, които по това време са женени (през 2008 г. фирмата се преименува на „С.К. Плюс“);
– През 2008 г. започват съкращения на персонала, вследствие на което голяма част от служителите остават безработни;
– Отново през 2008 г. купува магазин на бул. България с площ около 170 кв./м., който през август 2015 г. е придобит от бившия му вече зет Стефан Асенов, чрез фирма „Байт Пропърти 2014.“
– Отново през 2008 г. Александър Антов купува имот с площ 4340 кв./м УПИ в гр. Радомир, а през 2013 г. чрез ЧСИ този имот бива продаден.
– През 2011 г. магазинът на бул. Граф Игнатиев е продаден на фирма „Патримони
– През 2012 г. Александър Антов прехвърля на счетоводителката си Катя Каменарова апартамент с площ 73 кв/м. в кв. Лозенец, ул. Люботрън.
– През 2014 г. магазинът на бул. България е даден под наем на „Агресия Груп“, но не на тази, която вече споменахме в началото, а втора такава, която е собственост на бившата му жена тогава Зоя Будинова.
– През 2014 г. е заличена ипотеката на къщата му в с. Бистрица.
– През 2014 г. се налага особен залог на търговското предприятие пак от фирма „Агресия Груп.“
– Отново през 2014 г. заводът е даден под наем. През ноември се продава цялото търговско предприятие на фирма „Бредакарс България, собственост на Вотан М., която пък е собственост на Александър Антов.
– ЧСИ през 2014 г. започва разпродажбата на имуществото на Александър Антов – 70 процента от завода на бул. Рожен 22А, продава магазин в гр. Русе около 300 кв/м, собственост на една от фирмите на Александър Антов и продава магазин на бул. България, който бива закупен от фирма „Байт пропърти 2014 ООД“, собственост на Стефан Асенов, както по-горе ви споменахме.
– През декември 2012 година, съпругата на Антов Мария и той самият продават недвижим имот апартамент 142 кв/м на Даринка Дечева – Иванова, която учредява договор на ипотека върху същия имот в деня на продажбата.
– 2014 г. Даринка Дечева продава на Мария Антова същия този апартамент.
– 6 месеца по-късно Мария, която е онкоболна, продава на дъщерята на Александър Антов същия този апартамент. След това двамата се развеждат, а през септември миналата година Мария Антова е починала;
– Зоя Будинова, бившата жена на Александър Антов, придобива къщата в с. Бистрица през април 2014 година. След това прави ипотека за около 700 000 лева, която през септември 2015 г. прехвърля на Кристина Бонева, сестра на Александър Антов.
– Заводът в кв. Военна рампа или по-скоро останалата част от него (малката) е ипотекирана в полза на кумата му Даниела Божилова през август 2015. В същия ден, в който се взима и магазинът на бул. България, който е на бившия му зет Стефан Асенов.
От документите и наличната информация стават видни доста схеми и начини за заобикаляне на закона и финансовите институции.
Ще си позволим да публикуваме и задълженията на Александър Антов, свързаните му лица и фирмата му:
Общите задължения са около 2, 500, 000 лева и това са официалните такива. А скритите между физически и поставени лица? А кои са физическите и поставените лица?
След прочитането на всичко това бихте ли казали, че Александър Антов би могъл да бъде наречен „бял бизнесмен“ с изрядно и чисто минало? От 20 магазина из цяла България и света, Антов оставя фирмата си с толкова големи задължения, че дори двата налични магазина най-вероятно скоро ще бъдат затворени поради тези и други причини.
Дали не сме като ‘кон с капаци’, когато се случи нещо подобно в нашата държава и винаги обивняваме когото и да е, само и само да имаме някакво обяснение за случилото се?
Дали Александър Антов е единственият толкова бял бизнесмен, който се оказва не толкова побелял, или има и много други такива?
Изпращаме нашите съболезнования на всички близки и приятели на Александър Антов, въпреки че показахме явно и другата страна на монетата.
Надяваме се съвсем скоро да се намери и извършителят на това деяние, който да бъде изправен пред съда.
Как този бизнесмен с толкова кредити и разпродадено имущество от банката може да бъде наречен успешен и ‘бял’? Дали не е дошло времето да се връщат червените куфарчета след провала или да се плаща за тях? Догадки, но кой ще ги разплете?
Очаквайте продължение с ясните схеми подробно описани от юридическо лице.
/Чувстваме се длъжни да кажем малка, но не незначителна подробност в историята – Мария Антова, съпругата му, която почива септември месец миналата година. Тя през 2013 г. бива оперирана в чужбина поради множество ракови образования в главата. Причина за тях биха могли да бъдат много фактори, но най-вероятно и самият Александър Антов, който по информация от наши източници е имал доста буен нрав, заядлив и за жалост агресивен начин (както и всъщност се казва търговската марка – Агресия) на държание с близките си./
*Всички изнесени данни и факти могат да бъдат проверени в публичните регистри.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Габрово и Севлиево се изправят на футболния терен за дерби


Първото регионално дерби между представителните футболни отбори на Габрово и Севлиево в професионалния ни футбол от 19 години насам ще се състои на празничния 6-ти септември, днес, от 17.00 часа на стадион „Христо Ботев“.
Двата състава ще се срещнат в двубой от 7-я кръг на първенството в Mr Bit Втора професионална лига. Последното регионално дерби във второто ниво на родния ни футбол беше през 2006-та година в Севлиево. Двубоят между тогавашния „Видима Раковски“ и „Янтра“, изигран на стадион „Раковски“ в съседния град, завърши при резултат 3:3.
След това пътищата на двата клуба продължиха в различни посоки. С прекъсвания ФК „Видима Раковски“ записа три сезона в елита, след което потъна в долните нива и в последствие беше закрит. „Янтра“ изпадна от „Б“ група, завърна се през сезон 2007/2008, след което отново остана под чертата и до 2020-та се подвизаваше в аматьорския футбол.
Настоящият представителен тим на Севлиево – ФК „Севлиево“, беше създаден през 2015-та година, след закриването на „Видима Раковски“, и до миналия сезон беше част от Северозападната Трета лига. В третото ниво на родния футбол „Янтра“ и „Севлиево“ изиграха девет срещи до от 2015-та до 2020-та, когато габровския тим се завърна при професионалистите след 12-годишна пауза.
Освен заради съседството между двата града, предстоящият сблъсък е интересен и по друга причина. В отбора на „Севлиево“ играят няколко футболисти, преминали през състава на „ковачите“, а начело на тима е бившият наставник на „Янтра“ Сашо Ангелов.
Екипът на „Севлиево“ носят габровците Христо Лалев (вратар), Георги Николов и Емил Колев. През лятото в състава беше привлечен и железният боец в средата на терена Ивайло Михайлов – Орешката. В щаба на Сашо Ангелов влезе бившият помощник-треньор на зелено-белите – Тодор Колев, а подготовката на вратарите води друг габровец – Димитър Пантев.
На практика отборът на „Севлиево“ няма нищо общо с този, който спечели първото място в Северозападната Трета лига през миналия сезон, тъй като бяха привлечени множество нови попълнения, част от които чужденци – от Гърция, Колумбия и Кипър. Съставът на Сашо Ангелов все още няма загуба навън този сезон. „Севлиево“ направи 0:0 при гостуването си на „Етър“ във Велико Търново, след което измъкна 1:1 при визитата си на „Спортист“ в Своге. Отборът записа и първата си победа за сезона в домакинството на „Лудогорец-2“ с 3:0, а преди седмица измъчи максимално лидера „Фратрия“ у дома и отстъпи с минималното 0:1. С актив от 6 точки „Севлиево“ заема 9-ата позиция във временното подреждане.
„Янтра“ е без загуба от началото на сезона и в серия от три поредни победи с по 1:0 над „Етър“, Марек“ и „Спортист“, които изкачиха отбора на четвъртото място в класирането с 12 точки. Съставът на Емо Луканов е амбициран да продължи успешното представяне и да се задържи близо до челните места в подреждането. През седмицата отборът освободи полузащитника Мартин Хайдаров, който в последствие се присъедини към тима на „Хебър“.
Съдийската комисия на БФС определи бургазлията Станислав Лазаров за главен арбитър на регионалното дерби. Асистенти на Лазаров ще бъдат Николай Попниколов (Благоевград) и Радослав Вутов (Своге). За четвърти рефер двубоя е назначен Петър Аспарухов (Бургас). Действията на арбитрите ще оценява Георги Хаджийски от Пловдив, а делегат на срещата ще бъде Петко Павлов от Велико Търново.
Във връзка с очакваната по-голяма посещаемост е направена организация и горният южен вход на стадиона, разположен на ул. Баба Зара и ул. Митко Паузов, ще бъде само за привържениците на „Севлиево“. Габровските любители на футбола ще бъдат допускани само през официалния северен вход.


Новини
Празнуваме 140 години от Съединението на България!

Днес е 6 септември, денят, в който отбелязваме 140-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.
Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев.
Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Крими
Инцидент с велосипедист край Яворец


Инцидент с велосипедист е станал вчера, 4 септември, на главния път между Габрово и Севлиево, в района на село Яворец. По случая е образувано досъдебно производство.
Сигнал за пътнотранспортното произшествие постъпил в полицията около 10.00 часа. На място било установено, че 26-годишен мъж, движещ се в посока към Севлиево със „Ситроен Джъмпер“, блъснал 50-годишен велосипедист, движейки се в същата посока.
В резултат от удара колоездачът изгубил съзнание.
Пробите за алкохол и наркотици са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

-
Икономикапреди 6 дни
Ден на отворените врати в Хитачи Енерджи в Севлиево
-
Любопитнопреди 6 дни
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour 2025 пристига в Севлиево
-
Новинипреди 7 дни
По стъпките на героите
-
Кримипреди 7 дни
Задържан е садистът, убил малко коте в Севлиево
-
Новинипреди 4 дни
140 години от Съединението
-
Икономикапреди 5 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Икономикапреди 6 дни
Габрово задържа 15-о място в страната със средна заплата над 2 000 лева
-
Новинипреди 3 дни
От 7 септември започва секционен контрол на средната скорост