Свържи се с нас

Новини

Не толкова белият бизнесмен Александър Антов

Published

on

Александър Антов

Александър Антов

Хората са казали: „За мъртвите добро или нищо“. Тук обаче става въпрос за друго – не желаем да очерняме никого незаслужено или да покажем само лошата страна, а просто да покажем и другата страна на една личност, която за жалост вече не е измежду живите, а именно Александър Антов (собственик на модна къща „Агресия“), който беше застрелян преди няколко дни в София близо до дома му.

В повечето медии излязоха материали, в които се пита защо „белият бизнесмен“ беше застрелян, как изобщо някой си е позволил и дори помислил да застреля точно него, какъв е мотивът този честен и изключително добър човек да бъде разстрелян на 50 метра от дома му и т.н.

Монетата обаче има и друга страна.

След получаването на няколко сигнала от анонимни източници в редакцията на Bunt.bg, разкриващи скритата страна на ‘белия бизнесмен’ Александър Методиев Антов, историята на бизнеса му придобива нови нюанси.

Ето как изглежда накратко историята на марката „Агресия“ в нейния зародиш и развитие. Представяме заедно с нея и някои документи, които показват методите на работа и опитите (успешни) да заобиколи закона и финансовите институции по пътя си към успеха:

– До 1989 г. е управител на „Мото Техника„. Някои читатели вероятно ще разберат защо споменаваме това и какво значеше по онова време да си управител именно на тази фирма;

– Същата година създава фирма „Вотан ЕООД“

– През 1999 г. „Вотан ЕООД“ придобива чрез агенция за привитизация завод в кв. Военна рампа, на ул. Рожен 22А от държавното предприятие „8 март“, където се води и главното производство на марка „Агресия“. Как ли е придобит този завод? Случайно?

– През 2000 г. фирмата наброява 1200 човека персонал;

– През същата година работа започва и неговият тогава зет Стефан Асенов, който ще срещаме често и по-нататък в историята;

– Отново през 2000 г. купува имот в с. Бистрица, гр. София;

– През 2001 г. залага в Обединена Българска Банка завода в кв. Военна рампа:

– През 2003 г. купува магазин на бул. Граф Игнатиев 40, който е около 276 кв./м.;

– През 2002-2003 г. създава фирма „Агресия Груп ООД“, собственост на Александър Антов, след което я прехвърля на Стефан и Мая Асенови, които по това време са женени (през 2008 г. фирмата се преименува на „С.К. Плюс“);

– През 2008 г. започват съкращения на персонала, вследствие на което голяма част от служителите остават безработни;

– Отново през 2008 г. купува магазин на бул. България с площ около 170 кв./м., който през август 2015 г. е придобит от бившия му вече зет Стефан Асенов, чрез фирма „Байт Пропърти 2014.“

– Отново през 2008 г. Александър Антов купува имот с площ 4340 кв./м УПИ в гр. Радомир, а през 2013 г. чрез ЧСИ този имот бива продаден.

– През 2011 г. магазинът на бул. Граф Игнатиев е продаден на фирма „Патримони

– През 2012 г. Александър Антов прехвърля на счетоводителката си Катя Каменарова апартамент с площ 73 кв/м. в кв. Лозенец, ул. Люботрън.

– През 2014 г. магазинът на бул. България е даден под наем на „Агресия Груп“, но не на тази, която вече споменахме в началото, а втора такава, която е собственост на бившата му жена тогава Зоя Будинова.

– През 2014 г. е заличена ипотеката на къщата му в с. Бистрица.

– През 2014 г. се налага особен залог на търговското предприятие пак от фирма „Агресия Груп.“

– Отново през 2014 г. заводът е даден под наем. През ноември се продава цялото търговско предприятие на фирма „Бредакарс България, собственост на Вотан М., която пък е собственост на Александър Антов.

– ЧСИ през 2014 г. започва разпродажбата на имуществото на Александър Антов – 70 процента от завода на бул. Рожен 22А, продава магазин в гр. Русе около 300 кв/м, собственост на една от фирмите на Александър Антов и продава магазин на бул. България, който бива закупен от фирма „Байт пропърти 2014 ООД“, собственост на Стефан Асенов, както по-горе ви споменахме.

– През декември 2012 година, съпругата на Антов Мария и той самият продават недвижим имот апартамент 142 кв/м на Даринка Дечева – Иванова, която учредява договор на ипотека върху същия имот в деня на продажбата.

– 2014 г. Даринка Дечева продава на Мария Антова същия този апартамент.

– 6 месеца по-късно Мария, която е онкоболна, продава на дъщерята на Александър Антов същия този апартамент. След това двамата се развеждат, а през септември миналата година Мария Антова е починала;

– Зоя Будинова, бившата жена на Александър Антов, придобива къщата в с. Бистрица през април 2014 година. След това прави ипотека за около 700 000 лева, която през септември 2015 г. прехвърля на Кристина Бонева, сестра на Александър Антов.

– Заводът в кв. Военна рампа или по-скоро останалата част от него (малката) е ипотекирана в полза на кумата му Даниела Божилова през август 2015. В същия ден, в който се взима и магазинът на бул. България, който е на бившия му зет Стефан Асенов.

От документите и наличната информация стават видни доста схеми и начини за заобикаляне на закона и финансовите институции.

Ще си позволим да публикуваме и задълженията на Александър Антов, свързаните му лица и фирмата му:

Общите задължения са около 2, 500, 000 лева и това са официалните такива. А скритите между физически и поставени лица? А кои са физическите и поставените лица?

След прочитането на всичко това бихте ли казали, че Александър Антов би могъл да бъде наречен „бял бизнесмен“ с изрядно и чисто минало? От 20 магазина из цяла България и света, Антов оставя фирмата си с толкова големи задължения, че дори двата налични магазина най-вероятно скоро ще бъдат затворени поради тези и други причини.

Дали не сме като ‘кон с капаци’, когато се случи нещо подобно в нашата държава и винаги обивняваме когото и да е, само и само да имаме някакво обяснение за случилото се?

Дали Александър Антов е единственият толкова бял бизнесмен, който се оказва не толкова побелял, или има и много други такива?

Изпращаме нашите съболезнования на всички близки и приятели на Александър Антов, въпреки че показахме явно и другата страна на монетата.

Надяваме се съвсем скоро да се намери и извършителят на това деяние, който да бъде изправен пред съда.

Как този бизнесмен с толкова кредити и разпродадено имущество от банката може да бъде наречен успешен и ‘бял’? Дали не е дошло времето да се връщат червените куфарчета след провала или да се плаща за тях? Догадки, но кой ще ги разплете?

Очаквайте продължение с ясните схеми подробно описани от юридическо лице.
Scan10001-e1452700444988

Scan1-e1452700511320/Чувстваме се длъжни да кажем малка, но не незначителна подробност в историята – Мария Антова, съпругата му, която почива септември месец миналата година. Тя през 2013 г. бива оперирана в чужбина поради множество ракови образования в главата. Причина за тях биха могли да бъдат много фактори, но най-вероятно и самият Александър Антов, който по информация от наши източници е имал доста буен нрав, заядлив и за жалост агресивен начин (както и всъщност се казва търговската марка – Агресия) на държание с близките си./

*Всички изнесени данни и факти могат да бъдат проверени в публичните регистри.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“

Published

on

За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.

Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.

„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“

На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.

„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“

Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.

Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.

„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“

Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.

„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“

Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.

Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.

Зареди още

Крими

Делото за тежката катастрофа с шестима загинали край Габрово започва

Published

on

Окръжната прокуратура в Габрово предаде на съд 62–годишен румънски гражданин и 23-годишен мъж от Севлиево за причинено, при условията на независимо съпричинителство, тежко пътнотранспортно произшествие, между ТИР и микробус, в резултат на което настъпи смъртта на шестима и бяха причинени телесни повреди на други три лица, всички пътуващи в микробуса.          

Окръжна прокуратура – Габрово внесе обвинителен акт в Окръжен съд–Габрово срещу мъж, с инициали А.К., гражданин на Република Румъния за това, че около 17.00 часа на 12.10.2023 г. в кръстовището между главен път I-5 и началото на северен околовръстен път III – 5004, на територията на община Габрово, при управление на товарна автокомпозиция, състояща се от влекач „Волво“ и прикачено полуремарке, нарушил правилата за движение по пътищата.

Движейки се със скорост от 63 км./ч., той навлязъл в насрещната за него пътна лента и към момента на реагиране за ефективно спиране в нея, осъществил доотклоняване на автокомпозицията наляво по посока на движението ѝ, при което навлязъл изцяло косо в насрещната пътна лента и при условията на независимо съпричинителство с водача на товарен автомобил „Пежо Боксер“, причинил пътнотранспортно произшествие.

При катастрофата А.К. по непредпазливост причинил смъртта на шест лица, пътуващи в микробуса  (Х. Д, на 31 години, К. К., на 34 години, М. Т., на 64 години, Ф. К., на 52 години, М.К., на 49 години и Е. И., на 26 години), както и телесни повреди на други три лица  (А. Ж. от гр.  Севлиево, К. К. от с. Крушуна обл. Ловеч и Р.К. от с. Яворец, общ. Габрово).          Деянието на А. К. е квалифицирано  по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 буква “б“ от НК.

В хода на досъдебното производство по отношение на него е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража“, в рамките на предвидените от закона срокове.

Със същия обвинителен акт е предаден на съд и А.Ж. за това, че по същото време и място, при управление на т.а. „Пежо Боксер“ в посока Севлиево, нарушил правилата за движение по пътищата. При навлизане в кръстовището и отклоняване надясно със скорост около 79 км./ч. и при техническа възможност да възприеме навлязлата товарна автокомпозиция в полагащата му се пътна лента и да реагира за ефективно спиране в началото на предприетата от него маневра за отклоняване надясно, не предприел такова спиране, като можел да спре автомобила преди достигане зоната на удара в полагащата му се пътна лента, където причинил пътнотранспортно произшествие при условията на независимо съпричинителство с А.К., управляващ товарна автокомпозиция.

При катастрофата той по непредпазливост причинил смъртта на пътуващите в буса Х. Д, К. К., М. Т., Ф. К., М.К., и Е. И.,  както и телесни повреди на К.К и Р.К.      

Деянието на А. Ж. е квалифицирано  по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 буква “б“  от НК.      Предстои Окръжен съд-Габрово да насрочи открито разпоредително заседание по делото.

Зареди още

Култура

Валидират пощенска марка за 225 години от рождението на Колю Фичето

Published

on

По повод 225 години от рождението на Колю Фичето и проведения конкурс за пощенско-филателно издание от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), на 25 ноември от 13.00 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде валидирана пощенската марка, посветена на възрожденския майстор.

През 2025 година се навършват 225 години от рождението на родения в Дряново възрожденски строител, а годишнината беше отбелязана с Национална програма, организирана от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

В тази връзка, дряновският музей ще бъде домакин на събитието по валидиране на пощенско-филателното издание, победител в конкурса за пощенска марка, на тема „225 години от рождението на Колю Фичето“, чийто автор е Стоян Дечев. Заедно с него на церемонията ще присъстват и представители на МТС.

След валидирането пощенската марка може да бъде закупена в деня на събитието в ИМ – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица