Новини
Не толкова белият бизнесмен Александър Антов
Хората са казали: „За мъртвите добро или нищо“. Тук обаче става въпрос за друго – не желаем да очерняме никого незаслужено или да покажем само лошата страна, а просто да покажем и другата страна на една личност, която за жалост вече не е измежду живите, а именно Александър Антов (собственик на модна къща „Агресия“), който беше застрелян преди няколко дни в София близо до дома му.
В повечето медии излязоха материали, в които се пита защо „белият бизнесмен“ беше застрелян, как изобщо някой си е позволил и дори помислил да застреля точно него, какъв е мотивът този честен и изключително добър човек да бъде разстрелян на 50 метра от дома му и т.н.
Монетата обаче има и друга страна.
След получаването на няколко сигнала от анонимни източници в редакцията на Bunt.bg, разкриващи скритата страна на ‘белия бизнесмен’ Александър Методиев Антов, историята на бизнеса му придобива нови нюанси.
Ето как изглежда накратко историята на марката „Агресия“ в нейния зародиш и развитие. Представяме заедно с нея и някои документи, които показват методите на работа и опитите (успешни) да заобиколи закона и финансовите институции по пътя си към успеха:
– До 1989 г. е управител на „Мото Техника„. Някои читатели вероятно ще разберат защо споменаваме това и какво значеше по онова време да си управител именно на тази фирма;
– Същата година създава фирма „Вотан ЕООД“
– През 1999 г. „Вотан ЕООД“ придобива чрез агенция за привитизация завод в кв. Военна рампа, на ул. Рожен 22А от държавното предприятие „8 март“, където се води и главното производство на марка „Агресия“. Как ли е придобит този завод? Случайно?
– През 2000 г. фирмата наброява 1200 човека персонал;
– През същата година работа започва и неговият тогава зет Стефан Асенов, който ще срещаме често и по-нататък в историята;
– Отново през 2000 г. купува имот в с. Бистрица, гр. София;
– През 2001 г. залага в Обединена Българска Банка завода в кв. Военна рампа:
– През 2003 г. купува магазин на бул. Граф Игнатиев 40, който е около 276 кв./м.;
– През 2002-2003 г. създава фирма „Агресия Груп ООД“, собственост на Александър Антов, след което я прехвърля на Стефан и Мая Асенови, които по това време са женени (през 2008 г. фирмата се преименува на „С.К. Плюс“);
– През 2008 г. започват съкращения на персонала, вследствие на което голяма част от служителите остават безработни;
– Отново през 2008 г. купува магазин на бул. България с площ около 170 кв./м., който през август 2015 г. е придобит от бившия му вече зет Стефан Асенов, чрез фирма „Байт Пропърти 2014.“
– Отново през 2008 г. Александър Антов купува имот с площ 4340 кв./м УПИ в гр. Радомир, а през 2013 г. чрез ЧСИ този имот бива продаден.
– През 2011 г. магазинът на бул. Граф Игнатиев е продаден на фирма „Патримони
– През 2012 г. Александър Антов прехвърля на счетоводителката си Катя Каменарова апартамент с площ 73 кв/м. в кв. Лозенец, ул. Люботрън.
– През 2014 г. магазинът на бул. България е даден под наем на „Агресия Груп“, но не на тази, която вече споменахме в началото, а втора такава, която е собственост на бившата му жена тогава Зоя Будинова.
– През 2014 г. е заличена ипотеката на къщата му в с. Бистрица.
– През 2014 г. се налага особен залог на търговското предприятие пак от фирма „Агресия Груп.“
– Отново през 2014 г. заводът е даден под наем. През ноември се продава цялото търговско предприятие на фирма „Бредакарс България, собственост на Вотан М., която пък е собственост на Александър Антов.
– ЧСИ през 2014 г. започва разпродажбата на имуществото на Александър Антов – 70 процента от завода на бул. Рожен 22А, продава магазин в гр. Русе около 300 кв/м, собственост на една от фирмите на Александър Антов и продава магазин на бул. България, който бива закупен от фирма „Байт пропърти 2014 ООД“, собственост на Стефан Асенов, както по-горе ви споменахме.
– През декември 2012 година, съпругата на Антов Мария и той самият продават недвижим имот апартамент 142 кв/м на Даринка Дечева – Иванова, която учредява договор на ипотека върху същия имот в деня на продажбата.
– 2014 г. Даринка Дечева продава на Мария Антова същия този апартамент.
– 6 месеца по-късно Мария, която е онкоболна, продава на дъщерята на Александър Антов същия този апартамент. След това двамата се развеждат, а през септември миналата година Мария Антова е починала;
– Зоя Будинова, бившата жена на Александър Антов, придобива къщата в с. Бистрица през април 2014 година. След това прави ипотека за около 700 000 лева, която през септември 2015 г. прехвърля на Кристина Бонева, сестра на Александър Антов.
– Заводът в кв. Военна рампа или по-скоро останалата част от него (малката) е ипотекирана в полза на кумата му Даниела Божилова през август 2015. В същия ден, в който се взима и магазинът на бул. България, който е на бившия му зет Стефан Асенов.
От документите и наличната информация стават видни доста схеми и начини за заобикаляне на закона и финансовите институции.
Ще си позволим да публикуваме и задълженията на Александър Антов, свързаните му лица и фирмата му:
Общите задължения са около 2, 500, 000 лева и това са официалните такива. А скритите между физически и поставени лица? А кои са физическите и поставените лица?
След прочитането на всичко това бихте ли казали, че Александър Антов би могъл да бъде наречен „бял бизнесмен“ с изрядно и чисто минало? От 20 магазина из цяла България и света, Антов оставя фирмата си с толкова големи задължения, че дори двата налични магазина най-вероятно скоро ще бъдат затворени поради тези и други причини.
Дали не сме като ‘кон с капаци’, когато се случи нещо подобно в нашата държава и винаги обивняваме когото и да е, само и само да имаме някакво обяснение за случилото се?
Дали Александър Антов е единственият толкова бял бизнесмен, който се оказва не толкова побелял, или има и много други такива?
Изпращаме нашите съболезнования на всички близки и приятели на Александър Антов, въпреки че показахме явно и другата страна на монетата.
Надяваме се съвсем скоро да се намери и извършителят на това деяние, който да бъде изправен пред съда.
Как този бизнесмен с толкова кредити и разпродадено имущество от банката може да бъде наречен успешен и ‘бял’? Дали не е дошло времето да се връщат червените куфарчета след провала или да се плаща за тях? Догадки, но кой ще ги разплете?
Очаквайте продължение с ясните схеми подробно описани от юридическо лице.

/Чувстваме се длъжни да кажем малка, но не незначителна подробност в историята – Мария Антова, съпругата му, която почива септември месец миналата година. Тя през 2013 г. бива оперирана в чужбина поради множество ракови образования в главата. Причина за тях биха могли да бъдат много фактори, но най-вероятно и самият Александър Антов, който по информация от наши източници е имал доста буен нрав, заядлив и за жалост агресивен начин (както и всъщност се казва търговската марка – Агресия) на държание с близките си./
*Всички изнесени данни и факти могат да бъдат проверени в публичните регистри.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Любопитно
Цъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)

Севлиево се нарежда сред градовете в България с най-богата колекция от японски вишни – сакура, чието розово цъфтене превръща населеното място в истинска пролетна гледка за около две седмици в края на април.

Десетките дръвчета сакура са засадени на различни места из града: на площад „Свобода“, в парк „Казармите“, както и наредени в изящни редици покрай улиците. Нежните розови цветове и деликатният им аромат са се превърнали в позната картина за местните жители, но неизменно спират погледа и дъха на посетителите отвън.

Всяка година, щом настъпи краят на април, Севлиево се покрива в розово. Японските вишни разцъфтяват почти едновременно, създавайки усещането за нежен розов воал, проснат над градските улици и паркове. Точно тази мимолетност – цъфтежът продължава едва около две седмици. Това прави зрелището толкова ценено и търсено.

Туристите, привлечени от разцъфналите дървета, все по-често включват Севлиево в пролетните си маршрути. Паркът „Казармите“ и площад „Свобода“ се превръщат в любими места за разходка и фотография, а оживлението в тези дни е осезаемо различно от ритъма на останалото време.

Сакурата е символ с дълбок смисъл. В японската традиция съзерцаването на цъфнали вишневи дървета е практика, известна като ханами. Това е много повече от естетическо удоволствие. То е израз на почит към природата, хармонията и вечния кръговрат на живота.

Именно тази философия, пренесена на български терен, придава особена дълбочина на всяко посещение под клоните на севлиевската сакура. Не случайно градът е развил традиция около тези дървета. Те вече не са просто декоративна украса, а са се превърнали в емблема на пролетта в Севлиево и повод за общностно събиране.

Община Севлиево приканва всички: жители и гости, да заснемат цъфналото дърво, което съзерцават, и да споделят снимките си в коментарите. Защото красотата на сакурата добива нов смисъл, когато е споделена.
Ако все още не сте видели японските вишни в Севлиево тази пролет – побързайте. Розовото вълшебство е мимолетно.

Крими
Трима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха

В Районното полицейско управление в Габрово е образувано досъдебно производство за отвличане, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР. Работата по случая продължава под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.
На 26 април, около 15:50 часа, в полицията постъпил сигнал, че в района на хранителен магазин на ул. „Никола Войновски“ 47-годишен мъж бил отвлечен, като впоследствие му бил нанесен побой.
В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия били установени трима мъже, съпричастни към извършеното деяние.
По случая е образувано досъдебно производство. Действията по разследването продължават под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.

Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

-
Любопитнопреди 5 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 5 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 3 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 3 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 3 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 3 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 2 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век






