Новини
Не толкова белият бизнесмен Александър Антов
Хората са казали: „За мъртвите добро или нищо“. Тук обаче става въпрос за друго – не желаем да очерняме никого незаслужено или да покажем само лошата страна, а просто да покажем и другата страна на една личност, която за жалост вече не е измежду живите, а именно Александър Антов (собственик на модна къща „Агресия“), който беше застрелян преди няколко дни в София близо до дома му.
В повечето медии излязоха материали, в които се пита защо „белият бизнесмен“ беше застрелян, как изобщо някой си е позволил и дори помислил да застреля точно него, какъв е мотивът този честен и изключително добър човек да бъде разстрелян на 50 метра от дома му и т.н.
Монетата обаче има и друга страна.
След получаването на няколко сигнала от анонимни източници в редакцията на Bunt.bg, разкриващи скритата страна на ‘белия бизнесмен’ Александър Методиев Антов, историята на бизнеса му придобива нови нюанси.
Ето как изглежда накратко историята на марката „Агресия“ в нейния зародиш и развитие. Представяме заедно с нея и някои документи, които показват методите на работа и опитите (успешни) да заобиколи закона и финансовите институции по пътя си към успеха:
– До 1989 г. е управител на „Мото Техника„. Някои читатели вероятно ще разберат защо споменаваме това и какво значеше по онова време да си управител именно на тази фирма;
– Същата година създава фирма „Вотан ЕООД“
– През 1999 г. „Вотан ЕООД“ придобива чрез агенция за привитизация завод в кв. Военна рампа, на ул. Рожен 22А от държавното предприятие „8 март“, където се води и главното производство на марка „Агресия“. Как ли е придобит този завод? Случайно?
– През 2000 г. фирмата наброява 1200 човека персонал;
– През същата година работа започва и неговият тогава зет Стефан Асенов, който ще срещаме често и по-нататък в историята;
– Отново през 2000 г. купува имот в с. Бистрица, гр. София;
– През 2001 г. залага в Обединена Българска Банка завода в кв. Военна рампа:
– През 2003 г. купува магазин на бул. Граф Игнатиев 40, който е около 276 кв./м.;
– През 2002-2003 г. създава фирма „Агресия Груп ООД“, собственост на Александър Антов, след което я прехвърля на Стефан и Мая Асенови, които по това време са женени (през 2008 г. фирмата се преименува на „С.К. Плюс“);
– През 2008 г. започват съкращения на персонала, вследствие на което голяма част от служителите остават безработни;
– Отново през 2008 г. купува магазин на бул. България с площ около 170 кв./м., който през август 2015 г. е придобит от бившия му вече зет Стефан Асенов, чрез фирма „Байт Пропърти 2014.“
– Отново през 2008 г. Александър Антов купува имот с площ 4340 кв./м УПИ в гр. Радомир, а през 2013 г. чрез ЧСИ този имот бива продаден.
– През 2011 г. магазинът на бул. Граф Игнатиев е продаден на фирма „Патримони
– През 2012 г. Александър Антов прехвърля на счетоводителката си Катя Каменарова апартамент с площ 73 кв/м. в кв. Лозенец, ул. Люботрън.
– През 2014 г. магазинът на бул. България е даден под наем на „Агресия Груп“, но не на тази, която вече споменахме в началото, а втора такава, която е собственост на бившата му жена тогава Зоя Будинова.
– През 2014 г. е заличена ипотеката на къщата му в с. Бистрица.
– През 2014 г. се налага особен залог на търговското предприятие пак от фирма „Агресия Груп.“
– Отново през 2014 г. заводът е даден под наем. През ноември се продава цялото търговско предприятие на фирма „Бредакарс България, собственост на Вотан М., която пък е собственост на Александър Антов.
– ЧСИ през 2014 г. започва разпродажбата на имуществото на Александър Антов – 70 процента от завода на бул. Рожен 22А, продава магазин в гр. Русе около 300 кв/м, собственост на една от фирмите на Александър Антов и продава магазин на бул. България, който бива закупен от фирма „Байт пропърти 2014 ООД“, собственост на Стефан Асенов, както по-горе ви споменахме.
– През декември 2012 година, съпругата на Антов Мария и той самият продават недвижим имот апартамент 142 кв/м на Даринка Дечева – Иванова, която учредява договор на ипотека върху същия имот в деня на продажбата.
– 2014 г. Даринка Дечева продава на Мария Антова същия този апартамент.
– 6 месеца по-късно Мария, която е онкоболна, продава на дъщерята на Александър Антов същия този апартамент. След това двамата се развеждат, а през септември миналата година Мария Антова е починала;
– Зоя Будинова, бившата жена на Александър Антов, придобива къщата в с. Бистрица през април 2014 година. След това прави ипотека за около 700 000 лева, която през септември 2015 г. прехвърля на Кристина Бонева, сестра на Александър Антов.
– Заводът в кв. Военна рампа или по-скоро останалата част от него (малката) е ипотекирана в полза на кумата му Даниела Божилова през август 2015. В същия ден, в който се взима и магазинът на бул. България, който е на бившия му зет Стефан Асенов.
От документите и наличната информация стават видни доста схеми и начини за заобикаляне на закона и финансовите институции.
Ще си позволим да публикуваме и задълженията на Александър Антов, свързаните му лица и фирмата му:
Общите задължения са около 2, 500, 000 лева и това са официалните такива. А скритите между физически и поставени лица? А кои са физическите и поставените лица?
След прочитането на всичко това бихте ли казали, че Александър Антов би могъл да бъде наречен „бял бизнесмен“ с изрядно и чисто минало? От 20 магазина из цяла България и света, Антов оставя фирмата си с толкова големи задължения, че дори двата налични магазина най-вероятно скоро ще бъдат затворени поради тези и други причини.
Дали не сме като ‘кон с капаци’, когато се случи нещо подобно в нашата държава и винаги обивняваме когото и да е, само и само да имаме някакво обяснение за случилото се?
Дали Александър Антов е единственият толкова бял бизнесмен, който се оказва не толкова побелял, или има и много други такива?
Изпращаме нашите съболезнования на всички близки и приятели на Александър Антов, въпреки че показахме явно и другата страна на монетата.
Надяваме се съвсем скоро да се намери и извършителят на това деяние, който да бъде изправен пред съда.
Как този бизнесмен с толкова кредити и разпродадено имущество от банката може да бъде наречен успешен и ‘бял’? Дали не е дошло времето да се връщат червените куфарчета след провала или да се плаща за тях? Догадки, но кой ще ги разплете?
Очаквайте продължение с ясните схеми подробно описани от юридическо лице.

/Чувстваме се длъжни да кажем малка, но не незначителна подробност в историята – Мария Антова, съпругата му, която почива септември месец миналата година. Тя през 2013 г. бива оперирана в чужбина поради множество ракови образования в главата. Причина за тях биха могли да бъдат много фактори, но най-вероятно и самият Александър Антов, който по информация от наши източници е имал доста буен нрав, заядлив и за жалост агресивен начин (както и всъщност се казва търговската марка – Агресия) на държание с близките си./
*Всички изнесени данни и факти могат да бъдат проверени в публичните регистри.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“

За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.
Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.
„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“
На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.
„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“
Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.

Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.
„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“
Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.
„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“
Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.
Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.


Крими
Делото за тежката катастрофа с шестима загинали край Габрово започва

Окръжната прокуратура в Габрово предаде на съд 62–годишен румънски гражданин и 23-годишен мъж от Севлиево за причинено, при условията на независимо съпричинителство, тежко пътнотранспортно произшествие, между ТИР и микробус, в резултат на което настъпи смъртта на шестима и бяха причинени телесни повреди на други три лица, всички пътуващи в микробуса.
Окръжна прокуратура – Габрово внесе обвинителен акт в Окръжен съд–Габрово срещу мъж, с инициали А.К., гражданин на Република Румъния за това, че около 17.00 часа на 12.10.2023 г. в кръстовището между главен път I-5 и началото на северен околовръстен път III – 5004, на територията на община Габрово, при управление на товарна автокомпозиция, състояща се от влекач „Волво“ и прикачено полуремарке, нарушил правилата за движение по пътищата.
Движейки се със скорост от 63 км./ч., той навлязъл в насрещната за него пътна лента и към момента на реагиране за ефективно спиране в нея, осъществил доотклоняване на автокомпозицията наляво по посока на движението ѝ, при което навлязъл изцяло косо в насрещната пътна лента и при условията на независимо съпричинителство с водача на товарен автомобил „Пежо Боксер“, причинил пътнотранспортно произшествие.
При катастрофата А.К. по непредпазливост причинил смъртта на шест лица, пътуващи в микробуса (Х. Д, на 31 години, К. К., на 34 години, М. Т., на 64 години, Ф. К., на 52 години, М.К., на 49 години и Е. И., на 26 години), както и телесни повреди на други три лица (А. Ж. от гр. Севлиево, К. К. от с. Крушуна обл. Ловеч и Р.К. от с. Яворец, общ. Габрово). Деянието на А. К. е квалифицирано по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 буква “б“ от НК.
В хода на досъдебното производство по отношение на него е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража“, в рамките на предвидените от закона срокове.
Със същия обвинителен акт е предаден на съд и А.Ж. за това, че по същото време и място, при управление на т.а. „Пежо Боксер“ в посока Севлиево, нарушил правилата за движение по пътищата. При навлизане в кръстовището и отклоняване надясно със скорост около 79 км./ч. и при техническа възможност да възприеме навлязлата товарна автокомпозиция в полагащата му се пътна лента и да реагира за ефективно спиране в началото на предприетата от него маневра за отклоняване надясно, не предприел такова спиране, като можел да спре автомобила преди достигане зоната на удара в полагащата му се пътна лента, където причинил пътнотранспортно произшествие при условията на независимо съпричинителство с А.К., управляващ товарна автокомпозиция.
При катастрофата той по непредпазливост причинил смъртта на пътуващите в буса Х. Д, К. К., М. Т., Ф. К., М.К., и Е. И., както и телесни повреди на К.К и Р.К.
Деянието на А. Ж. е квалифицирано по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 буква “б“ от НК. Предстои Окръжен съд-Габрово да насрочи открито разпоредително заседание по делото.

Култура
Валидират пощенска марка за 225 години от рождението на Колю Фичето

По повод 225 години от рождението на Колю Фичето и проведения конкурс за пощенско-филателно издание от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), на 25 ноември от 13.00 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде валидирана пощенската марка, посветена на възрожденския майстор.
През 2025 година се навършват 225 години от рождението на родения в Дряново възрожденски строител, а годишнината беше отбелязана с Национална програма, организирана от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.
В тази връзка, дряновският музей ще бъде домакин на събитието по валидиране на пощенско-филателното издание, победител в конкурса за пощенска марка, на тема „225 години от рождението на Колю Фичето“, чийто автор е Стоян Дечев. Заедно с него на церемонията ще присъстват и представители на МТС.
След валидирането пощенската марка може да бъде закупена в деня на събитието в ИМ – Дряново.


-
Кримипреди 2 дниЗадържаха рецидивист, обирал гаражи, мази и коли в Габрово
-
Кримипреди 3 дниГабровската пътна полиция за поредна година е №1 в страната!
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ изгради фотоволтаична централа върху сграда на ОПТ – Габрово
-
Новинипреди 3 дниПГТ – Габрово представи България на международен панаир в Сърбия
-
Културапреди 3 дниРегионалната библиотека с подарък към четящите хора в Габрово
-
Културапреди 6 дниРЕМО „Етър“ представи България на престижен форум в Словения
-
Културапреди 6 дниИсторията на Петър Бавулов и неговото музикално наследство
-
Новинипреди 3 дниДжудо клуб „Габрово“ с успешно представяне на международен турнир









