Свържи се с нас

Новини

Не толкова белият бизнесмен Александър Антов

Published

on

Александър Антов

Александър Антов

Хората са казали: „За мъртвите добро или нищо“. Тук обаче става въпрос за друго – не желаем да очерняме никого незаслужено или да покажем само лошата страна, а просто да покажем и другата страна на една личност, която за жалост вече не е измежду живите, а именно Александър Антов (собственик на модна къща „Агресия“), който беше застрелян преди няколко дни в София близо до дома му.

В повечето медии излязоха материали, в които се пита защо „белият бизнесмен“ беше застрелян, как изобщо някой си е позволил и дори помислил да застреля точно него, какъв е мотивът този честен и изключително добър човек да бъде разстрелян на 50 метра от дома му и т.н.

Монетата обаче има и друга страна.

След получаването на няколко сигнала от анонимни източници в редакцията на Bunt.bg, разкриващи скритата страна на ‘белия бизнесмен’ Александър Методиев Антов, историята на бизнеса му придобива нови нюанси.

Ето как изглежда накратко историята на марката „Агресия“ в нейния зародиш и развитие. Представяме заедно с нея и някои документи, които показват методите на работа и опитите (успешни) да заобиколи закона и финансовите институции по пътя си към успеха:

– До 1989 г. е управител на „Мото Техника„. Някои читатели вероятно ще разберат защо споменаваме това и какво значеше по онова време да си управител именно на тази фирма;

– Същата година създава фирма „Вотан ЕООД“

– През 1999 г. „Вотан ЕООД“ придобива чрез агенция за привитизация завод в кв. Военна рампа, на ул. Рожен 22А от държавното предприятие „8 март“, където се води и главното производство на марка „Агресия“. Как ли е придобит този завод? Случайно?

– През 2000 г. фирмата наброява 1200 човека персонал;

– През същата година работа започва и неговият тогава зет Стефан Асенов, който ще срещаме често и по-нататък в историята;

– Отново през 2000 г. купува имот в с. Бистрица, гр. София;

– През 2001 г. залага в Обединена Българска Банка завода в кв. Военна рампа:

– През 2003 г. купува магазин на бул. Граф Игнатиев 40, който е около 276 кв./м.;

– През 2002-2003 г. създава фирма „Агресия Груп ООД“, собственост на Александър Антов, след което я прехвърля на Стефан и Мая Асенови, които по това време са женени (през 2008 г. фирмата се преименува на „С.К. Плюс“);

– През 2008 г. започват съкращения на персонала, вследствие на което голяма част от служителите остават безработни;

– Отново през 2008 г. купува магазин на бул. България с площ около 170 кв./м., който през август 2015 г. е придобит от бившия му вече зет Стефан Асенов, чрез фирма „Байт Пропърти 2014.“

– Отново през 2008 г. Александър Антов купува имот с площ 4340 кв./м УПИ в гр. Радомир, а през 2013 г. чрез ЧСИ този имот бива продаден.

– През 2011 г. магазинът на бул. Граф Игнатиев е продаден на фирма „Патримони

– През 2012 г. Александър Антов прехвърля на счетоводителката си Катя Каменарова апартамент с площ 73 кв/м. в кв. Лозенец, ул. Люботрън.

– През 2014 г. магазинът на бул. България е даден под наем на „Агресия Груп“, но не на тази, която вече споменахме в началото, а втора такава, която е собственост на бившата му жена тогава Зоя Будинова.

– През 2014 г. е заличена ипотеката на къщата му в с. Бистрица.

– През 2014 г. се налага особен залог на търговското предприятие пак от фирма „Агресия Груп.“

– Отново през 2014 г. заводът е даден под наем. През ноември се продава цялото търговско предприятие на фирма „Бредакарс България, собственост на Вотан М., която пък е собственост на Александър Антов.

– ЧСИ през 2014 г. започва разпродажбата на имуществото на Александър Антов – 70 процента от завода на бул. Рожен 22А, продава магазин в гр. Русе около 300 кв/м, собственост на една от фирмите на Александър Антов и продава магазин на бул. България, който бива закупен от фирма „Байт пропърти 2014 ООД“, собственост на Стефан Асенов, както по-горе ви споменахме.

– През декември 2012 година, съпругата на Антов Мария и той самият продават недвижим имот апартамент 142 кв/м на Даринка Дечева – Иванова, която учредява договор на ипотека върху същия имот в деня на продажбата.

– 2014 г. Даринка Дечева продава на Мария Антова същия този апартамент.

– 6 месеца по-късно Мария, която е онкоболна, продава на дъщерята на Александър Антов същия този апартамент. След това двамата се развеждат, а през септември миналата година Мария Антова е починала;

– Зоя Будинова, бившата жена на Александър Антов, придобива къщата в с. Бистрица през април 2014 година. След това прави ипотека за около 700 000 лева, която през септември 2015 г. прехвърля на Кристина Бонева, сестра на Александър Антов.

– Заводът в кв. Военна рампа или по-скоро останалата част от него (малката) е ипотекирана в полза на кумата му Даниела Божилова през август 2015. В същия ден, в който се взима и магазинът на бул. България, който е на бившия му зет Стефан Асенов.

От документите и наличната информация стават видни доста схеми и начини за заобикаляне на закона и финансовите институции.

Ще си позволим да публикуваме и задълженията на Александър Антов, свързаните му лица и фирмата му:

Общите задължения са около 2, 500, 000 лева и това са официалните такива. А скритите между физически и поставени лица? А кои са физическите и поставените лица?

След прочитането на всичко това бихте ли казали, че Александър Антов би могъл да бъде наречен „бял бизнесмен“ с изрядно и чисто минало? От 20 магазина из цяла България и света, Антов оставя фирмата си с толкова големи задължения, че дори двата налични магазина най-вероятно скоро ще бъдат затворени поради тези и други причини.

Дали не сме като ‘кон с капаци’, когато се случи нещо подобно в нашата държава и винаги обивняваме когото и да е, само и само да имаме някакво обяснение за случилото се?

Дали Александър Антов е единственият толкова бял бизнесмен, който се оказва не толкова побелял, или има и много други такива?

Изпращаме нашите съболезнования на всички близки и приятели на Александър Антов, въпреки че показахме явно и другата страна на монетата.

Надяваме се съвсем скоро да се намери и извършителят на това деяние, който да бъде изправен пред съда.

Как този бизнесмен с толкова кредити и разпродадено имущество от банката може да бъде наречен успешен и ‘бял’? Дали не е дошло времето да се връщат червените куфарчета след провала или да се плаща за тях? Догадки, но кой ще ги разплете?

Очаквайте продължение с ясните схеми подробно описани от юридическо лице.
Scan10001-e1452700444988

Scan1-e1452700511320/Чувстваме се длъжни да кажем малка, но не незначителна подробност в историята – Мария Антова, съпругата му, която почива септември месец миналата година. Тя през 2013 г. бива оперирана в чужбина поради множество ракови образования в главата. Причина за тях биха могли да бъдат много фактори, но най-вероятно и самият Александър Антов, който по информация от наши източници е имал доста буен нрав, заядлив и за жалост агресивен начин (както и всъщност се казва търговската марка – Агресия) на държание с близките си./

*Всички изнесени данни и факти могат да бъдат проверени в публичните регистри.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Нормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени

Published

on

Едва две години след шумно рекламираните промени в Закона за хазарта от 2024 г., управляващите предложиха изцяло нов Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ) с планирано влизане в сила от 1 януари 2027 г. Този нов проект разкрива хроничен институционален дефект: лансират се законодателни актове, които скоро след това самите им автори признават за неработещи.

Под предлог за „затягане на контрола“ и „защита на обществения интерес“, държавата лансира пакет от мерки, които не просто са юридически и икономически недомислени, а заплашват да постигнат пълен обратен ефект – фалити в легалния бизнес, дискриминация за българските медии, ощетяване на фиска и подаряване на пазара на нелегални офшорни оператори.

По-долу следва подробен разбор на петте най-деструктивни елемента в предложения правителствен акт:

1. Наземният сектор и новото облагане: Сбъркан онлайн модел върху локален физически бизнес

Проектът (§ 18, ал. 5 и 6, както и § 77) разгражда действащия десетилетия наред специален окончателен данък за игралните зали и казината (уреждан досега в ЗКПО според физическия капацитет и броя експлоатирани съоръжения) и го заменя с хибриден, практически непосилен модел:

  • 20% променлива част върху разликата между получените залози и изплатените печалби (GGR).
  • Високи минимални месечни прагове, дължими безусловно: не по-малко от 200 евро месечно за всеки игрален автомат/игрално място, 4 500 евро за игрална маса с рулетка и 1 000 евро за друго оборудване (чл. 30, ал. 5 и 6).
  • Драстични еднократни лицензионни такси: до 600 000 евро за казино и до 300 000 евро за игрални автомати в градове над 500 000 жители.

Защо това е концептуална и икономическа грешка?

1. Несъвместима пазарна логика: Законопроектът механично пренася модела на онлайн хазарта върху локална наземна дейност. Онлайн операторът работи с национален обхват, централизирана софтуерна среда и без обектови физически разходи. Физическата игрална зала оперира на конкретен адрес, в конкретен квартал или малък град, с строго ограничен локален клиентопоток и огромни постоянни разходи (наеми, охрана, заплати, осигуровки, сервиз).

2. Липса на предвидимост и за бизнеса, и за бюджета: Сегашният окончателен налог гарантира на държавата стабилни и прогнозируеми постъпления, обвързани с броя машини. При новия хибрид тежестта се дължи в пълен минимален размер дори при нулев оборот, слаб трафик или сезонен спад. Вместо стабилна данъчна база, фискът става заложник на волатилни месечни резултати и масови фалити.

3. Техническа ненадеждност на данъчната основа: Новият чл. 42а задължава залите и казината да осигурят автоматизирано отчитане в реално време на всеки залог и всяка печалба от всеки отделен автомат към сървърите на НАП. В страната работят десетки хиляди машини от различни поколения, софтуерни протоколи и конфигурации. Всяко забавяне в мрежата, техническо разминаване или прекъсване на връзката ще прави данъчната основа спорна, отваряйки вратата за манипулации, административен рекет и безкрайни съдебни дела.

2. Отстоянията и изискването за населени места над 10 000 жители: Екзекуция на заварени инвестиции

Чрез § 75 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта се въвежда императивен краен срок: до 30 април 2027 г. всички лицензирани организатори на игри в зали и казина да представят пред НАП документи за съответствие с чл. 4, ал. 6 (локация единствено в градове с над 10 000 жители) и чл. 44, ал. 1 (минимум 300 метра отстояние от училища, детски градини, читалища, детски площадки, студентски общежития и социални услуги). Ако не го направят, по силата на чл. 86, ал. 1, т. 9 лицензът се отнема окончателно.

Защо това представлява груб правен произвол?

  • Удар по правната сигурност (чл. 19 от Конституцията): Лицензът е стабилен индивидуален административен акт. Въз основа на законно издадени лицензи предприятията са инвестирали милиони, сключили са дългосрочни договори за наем, закупили са апаратура и са наели десетки хиляди служители. Държавата на практика променя условията със задна дата, обезценявайки легални инвестиции без компенсаторен механизъм.
  • Липса на възможност за обективна адаптация: Бизнесът няма как да премести детска площадка, градина или читалище, нито да увеличи населението на дадена община над 10 000 души. Кумулативното действие на тези две изисквания оставя буквално единични разрешени точки в държавата, концентрирайки дейността в шепа големи градове и гранични курорти.
  • Фискален колапс и бум на тайния хазарт: Изтласкването на легалния наземен сектор не премахва търсенето. То автоматично отваря вратата за нелегални подземни казина и клубове, където няма нито възрастов контрол, нито мерки срещу изпирането на пари, нито приходи за бюджета. Държавата губи стотици милиони левове от данъци, осигуровки и лицензи, излагайки се на лавина от дела за обезщетения по ЗОДОВ и правото на ЕС.

3. Онлайн рекламата: Пълна забрана, подарък за дигиталните гиганти и ликвидация на българските медии

С предложения § 8 от проекта (чл. 10 ЗХ) държавата предвижда тотална, обща забрана за реклама на хазартни игри, оператори, търговски марки и знаци под каквато и да е форма, с изключение единствено на фасадите на самите обекти, собствените сайтове на организаторите и ДП „Български спортен тотализатор“. Паралелно се прекратява действащият лицензионен режим за афилиейт сайтовете (§ 79).

Защо тази забрана е неработеща и вредна?

  • Институционално признати пороци: Дори Администрацията на Министерския съвет (АМС) в официалното си становище по частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ) подчертава, че медиите и рекламните агенции са скандално пропуснати като засегнати страни, липсват данни за финансовото въздействие и липсва анализ на риска от деканализация.
  • Дискриминация спрямо българския бизнес: НАП и СЕМ могат да глобяват с драстични санкции (до 50 000 евро по § 52) единствено българските медии, новинарски сайтове и агенции. В същото време държавата е абсолютно безсилна пред глобалните дигитални платформи като YouTube, Meta, TikTok, Telegram, Discord, VPN услуги и чуждестранни офшорни сайтове. Рекламните бюджети просто ще напуснат страната и ще финансират чужди платформи.
  • Удар по спорта: Въпросът как ще се финансират водещи футболни клубове (включително ЦСКА и Левски) и федерации остава без отговор. Предложената опция за преотстъпване на 1–2% от таксите към НАП (§ 18, ал. 12) е символичен и пожелателен инструмент, който няма как да компенсира спирането на спонсорствата и медийните договори.
  • Урокът от международната практика: Както официално призна вицепрезидентът на Турция Джевдет Йълмаз, в държава с пълна забрана на хазарта пазарът на нелегални онлайн залагания достига между 20 и 60 млрд. долара годишно – осъществяван изцяло през външни платформи. Забраната в България само ще изтрие границата за потребителя между легален, регулиран български сайт и рисков офшорен субект.

4. Изискването за локален сървър: Илюзия за контрол и нарушаване на Регламент (ЕС) 2018/1807

С § 5, т. 1, б. „а“ и § 31 правителството премахва възможността централната компютърна система (ЦКС) и комуникационното оборудване на операторите да се намират на територията на друга държава от ЕС/ЕИП или Швейцария. Досега действащият механизъм – ЦКС в държава от ЕС плюс контролен локален сървър (КЛС) в България за огледален запис и контрол на НАП/ДАНС – се зачерква в полза на задължително физическо разполагане на цялата основна инфраструктура у нас.

Защо това е груба грешка?

1. Нарушение на европейския Регламент за свободно движение на нелични данни: Член 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1807 изрично забранява националните изисквания за локализиране на данни. Изключения се допускат единствено по съображения за „обществена сигурност“ при стриктна пропорционалност, като административното или фискално удобство не са валидни основания.

2. Няма контролен дефицит в действащия режим: Българската нормативна уредба и в момента задължава операторите да подават всяка трансакция в реално време, да пазят пълна информация за сесии, депозити и печалби на контролния локален сървър и да предоставят неограничен отдалечен достъп на НАП. Физическото преместване на хардуера на територията на България не носи нито един байт допълнителна информация.

3. Технически рискове и киберсигурност: Принудителната изолация на българския сегмент изисква дублиране на системи, чупене на глобални клъстери за сигурност, нарушаване на процедурите за бекъп и реакция при аварии (Disaster Recovery). Освен това липсва изричен технически преходен срок в § 71, което поставя функциониращи оператори в правен вакуум.

5. Място на стопанска дейност в България: Данъчна фикция в пряк сблъсък с чл. 56 ДФЕС

С новите ал. 6 и 7 на чл. 6 от ЗХ (§ 5 от проекта) се въвежда задължение чуждестранните лицензирани оператори от ЕС да осъществяват дейността си единствено чрез място на стопанска дейност в България, регистрирано в БУЛСТАТ. Проектът директно постулира законова фикция: притежаването на лиценз за онлайн залагания автоматично „се смята“ за дейност чрез такова място.

Защо тази конструкция е недопустима?

  • Грубо погазване на свободата на предоставяне на услуги: Според константната практика на Съда на ЕС (СЕС), изискването за задължително установяване в приемащата държава е самото отрицание на свободата на предоставяне на услуги по чл. 56 от Договора за функционирането на ЕС (дело 205/84, Комисия с/у Германия).
  • Фискалните амбиции не оправдават ограничаването на пазара: В емблематичното дело за хазартни услуги Dickinger and Ömer (C-347/09) Съдът на ЕС категорично постанови, че мерки, чиято единствена цел е максимизиране на публичните данъчни приходи чрез натиск за местно седалище или установяване, са несъвместими с правото на Съюза.
  • Пренебрегване на СИДДО: Правната фикция в български закон не може да дерогира Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Съгласно чл. 13 от ЗКПО международните спогодби имат примат, а те изискват реални материални критерии за място на стопанска дейност, а не административно спуснати декларации.
  • Наличие на по-леки алтернативи: Държавата има на разположение всички съвременни инструменти за данъчен контрол в рамките на ЕС – от банкови гаранции и отделно счетоводство до обмен на данъчна информация по Директиви 2011/16/ЕС и 2010/24/ЕС. Замяната им с принудителна лицензионна бариера е юридически необоснована и ще въвлече страната в наказателни процедури от Европейската комисия.

Заключение: Пътят към съдебни искове за стотици милиони евро

Предложеният Проект на ЗИД на Закона за хазарта е пример за законодателен волунтаризъм, при който липсват елементарни икономически анализи и оценка на въздействието. Приемането му в този вид създава директни рискове за държавата:

1. Неприложимост по Директива (ЕС) 2015/1535: Тъй като се въвеждат нови технологични правила и изисквания за услуги и локализация на данни, България е длъжна предварително да нотифицира проекта пред ЕК с 3-месечен период на изчакване. Неспазването на тази процедура прави нормите неприложими спрямо бизнеса (дела CIA Security, Unilever Italia).

2. Отговорност за вреди по правото на ЕС: При доказано нарушение на свободите по чл. 49 и чл. 56 ДФЕС и чл. 16 и 17 от Хартата на основните права, засегнатите лица могат да заведат искове срещу държавата по чл. 203 от АПК и ЗОДОВ за пълно обезщетяване на претърпените вреди и пропуснати ползи.

Вместо стабилност и защита на уязвимите групи, предложеният проект ще донесе съдебен хаос, ликвидация на български бизнеси и разцвет на нелегалния хазартен сектор. Единственото разумно решение е пълното оттегляне на проекта и стартиране на широк експертен дебат с участието на икономисти, технологични специалисти и представители на засегнатите сектори.

Източник: Novini.bg.

Зареди още

Новини

Андрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!

Published

on

Пред пълна зала в Габрово кандидатът за президент Андрей Гюров обеща, че винаги ще посочва проблемите, тяхната цена и кой я плаща. Градът бе една от поредните спирки на кандидата за президент, която той посещава в рамките на интензивната си предизборна обиколка в страната.

„Това, което можем да обещаем като кандидат-президентска двойка с г-н Кандев и екипа, който застана до нас от служебния кабинет, е че винаги ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща. Ще работим за независима и сигурна България, ще бъда президент на всички български граждани и ще ви давам отчет винаги открито, а не с формалности“, заяви Гюров.

Президентските избори са на 25 октомври, а Андрей Гюров участва в тях като кандидат за президент заедно с Георги Кандев, като до тях застава екип от служебния кабинет. Срещата му с габровци предизвика значителен интерес и кандидат-президентът бе топло посрещнат. Сред присъстващите, за да го подкрепят, бяха осемкратният рали шампион на България Димитър Илиев и бившият заместник-министър на МВР Иван Анчев.

Андрей Гюров направи историческа препратка към миналото, давайки пример с това как Габрово се прочува като „Българския Манчестър“ благодарение на индустрията и образованието. „Габровци винаги са знаели как да работят и в същото време да не се вземат прекалено насериозно. Това са принципи, които и мен самия винаги са ме водили напред“, сподели той и посочи габровската пресметливост и пестеливост като добродетел, която според него би очертала по-добро бъдеще на държавата.

Демографията, младите и децата също бяха сред темите, които Андрей Гюров коментира. „Габрово е сред местата, които най-силно усещат застаряването и отлива на младите хора. А решението не е просто повече пари. Като президент мога да предложа план с ясна цел и последователност“, каза кандидат-президентът, уточнявайки, че това е визията му за ролята на президентската институция, която според него трябва „да обединява, да задава приоритетите и да ги отстоява. Дори в бурни политически времена“.

Сигурност, стабилност и независимост бяха други акценти, които Гюров разгледа в няколко аспекта в изказването си. Той коментира, че ако държавата „стои между два стола“, губи доверието на своите партньори и собственото си достойнство.

„Когато видим някаква несправедливост, ние не можем да я подминем. Ако го направим, тя започва да разрушава живота и бъдещето такова, каквото всички искаме да го има. Трябва да поемаме отговорност тогава, когато се е паднало на нас да вземаме тези тежки решения“, продължи той.

По думите му държавата в последните години е работила не за своите граждани, а за един определен кръг от хора, като сега този модел се преповтаря и не се предприемат никакви действия. „Но такива действия трябва да се предприемат. Например наркотрафиканти, които тровят нашите деца, разбиват семейства и човешки съдби, биват освободени с един подпис! Това не е сигурност и не е справедливост! Това много лесно може да се промени, просто трябва да отидем на 25 октомври и да гласуваме!“, призова Андрей Гюров.

Стабилността според него означава предвидимост пред държавата, която трябва да има план какво прави, показва ясно накъде гледа и че е встъпила в своята роля, без да оставя нещата да излязат извън контрол, особено в условията на международни кризи и конфликти.

Кандидатът за президент добави, че България трябва да търси и участва в съюзи, които ни помагат да защитаваме собствените си национални интереси, сигурност, доходи, възможности, а бизнесът да може да работи спокойно и без институционален натиск.

Според Димитър Илиев Андрей Гюров има на своя страна едно голямо предимство, независимостта. „Не можеш да накараш един независим човек да направи нещо против волята му“, каза той.

С думи на подкрепа се обърна и Иван Анчев, който припомни какво означава институционална отговорност. Той подчерта, че когато в страната гърмят военни заводи, падат дронове и в близост се водят войни, институционалната безотговорност, като това да не се свиква Консултативен съвет за национална сигурност, е недопустима.

*Публикуваният материал се разпространява, във връзка с изборите за президент и вицепрезидент на Република България на 25 октомври, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. Кандидатпрезидентската двойка Андрей Гюров – Георги Кандев е под номер 4 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Емануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра

Published

on

Емануел Луканов се завръща начело на Янтра. Специалистът, който изведе габровския тим до бараж за влизане в Първа лига, отново застава на треньорския пост и ще води „ковачите“ още тази неделя в двубоя срещу Оборище в Панагюрище от втория предварителен кръг на турнира за Купата на България.

Борислав Стойчев се връща в ролята си на спортен директор на тима.

Именно под ръководството на Емануел Луканов Янтра изигра най-силния си сезон във Втора професионална лига. През изминалото първенство „ковачите“ завършиха на второ място с актив от 64 точки след 18 победи, 10 равенства и само 4 допуснати загуби. Това осигури на отбора участие в баража за Първа лига срещу Септември в София, където Янтра беше само на 17 минути от крайния успех.

След края на сезона Луканов получи предложение да продължи работата си в Габрово, но реши да поеме по друг път. Сега той отново се завръща в Янтра – в клуб, който познава отлично.

Луканов притежава UEFA Pro лиценз и богат треньорски опит, включително спечелена Купа на България с Черно море и промоция за Първа лига с Етър.

Специалистът с италиански финес се завръща при „ковачите“ с ясната задача да стабилизира отбора и да го върне на победния път.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица