Свържи се с нас

Новини

Не толкова белият бизнесмен Александър Антов

Published

on

Александър Антов

Александър Антов

Хората са казали: „За мъртвите добро или нищо“. Тук обаче става въпрос за друго – не желаем да очерняме никого незаслужено или да покажем само лошата страна, а просто да покажем и другата страна на една личност, която за жалост вече не е измежду живите, а именно Александър Антов (собственик на модна къща „Агресия“), който беше застрелян преди няколко дни в София близо до дома му.

В повечето медии излязоха материали, в които се пита защо „белият бизнесмен“ беше застрелян, как изобщо някой си е позволил и дори помислил да застреля точно него, какъв е мотивът този честен и изключително добър човек да бъде разстрелян на 50 метра от дома му и т.н.

Монетата обаче има и друга страна.

След получаването на няколко сигнала от анонимни източници в редакцията на Bunt.bg, разкриващи скритата страна на ‘белия бизнесмен’ Александър Методиев Антов, историята на бизнеса му придобива нови нюанси.

Ето как изглежда накратко историята на марката „Агресия“ в нейния зародиш и развитие. Представяме заедно с нея и някои документи, които показват методите на работа и опитите (успешни) да заобиколи закона и финансовите институции по пътя си към успеха:

– До 1989 г. е управител на „Мото Техника„. Някои читатели вероятно ще разберат защо споменаваме това и какво значеше по онова време да си управител именно на тази фирма;

– Същата година създава фирма „Вотан ЕООД“

– През 1999 г. „Вотан ЕООД“ придобива чрез агенция за привитизация завод в кв. Военна рампа, на ул. Рожен 22А от държавното предприятие „8 март“, където се води и главното производство на марка „Агресия“. Как ли е придобит този завод? Случайно?

– През 2000 г. фирмата наброява 1200 човека персонал;

– През същата година работа започва и неговият тогава зет Стефан Асенов, който ще срещаме често и по-нататък в историята;

– Отново през 2000 г. купува имот в с. Бистрица, гр. София;

– През 2001 г. залага в Обединена Българска Банка завода в кв. Военна рампа:

– През 2003 г. купува магазин на бул. Граф Игнатиев 40, който е около 276 кв./м.;

– През 2002-2003 г. създава фирма „Агресия Груп ООД“, собственост на Александър Антов, след което я прехвърля на Стефан и Мая Асенови, които по това време са женени (през 2008 г. фирмата се преименува на „С.К. Плюс“);

– През 2008 г. започват съкращения на персонала, вследствие на което голяма част от служителите остават безработни;

– Отново през 2008 г. купува магазин на бул. България с площ около 170 кв./м., който през август 2015 г. е придобит от бившия му вече зет Стефан Асенов, чрез фирма „Байт Пропърти 2014.“

– Отново през 2008 г. Александър Антов купува имот с площ 4340 кв./м УПИ в гр. Радомир, а през 2013 г. чрез ЧСИ този имот бива продаден.

– През 2011 г. магазинът на бул. Граф Игнатиев е продаден на фирма „Патримони

– През 2012 г. Александър Антов прехвърля на счетоводителката си Катя Каменарова апартамент с площ 73 кв/м. в кв. Лозенец, ул. Люботрън.

– През 2014 г. магазинът на бул. България е даден под наем на „Агресия Груп“, но не на тази, която вече споменахме в началото, а втора такава, която е собственост на бившата му жена тогава Зоя Будинова.

– През 2014 г. е заличена ипотеката на къщата му в с. Бистрица.

– През 2014 г. се налага особен залог на търговското предприятие пак от фирма „Агресия Груп.“

– Отново през 2014 г. заводът е даден под наем. През ноември се продава цялото търговско предприятие на фирма „Бредакарс България, собственост на Вотан М., която пък е собственост на Александър Антов.

– ЧСИ през 2014 г. започва разпродажбата на имуществото на Александър Антов – 70 процента от завода на бул. Рожен 22А, продава магазин в гр. Русе около 300 кв/м, собственост на една от фирмите на Александър Антов и продава магазин на бул. България, който бива закупен от фирма „Байт пропърти 2014 ООД“, собственост на Стефан Асенов, както по-горе ви споменахме.

– През декември 2012 година, съпругата на Антов Мария и той самият продават недвижим имот апартамент 142 кв/м на Даринка Дечева – Иванова, която учредява договор на ипотека върху същия имот в деня на продажбата.

– 2014 г. Даринка Дечева продава на Мария Антова същия този апартамент.

– 6 месеца по-късно Мария, която е онкоболна, продава на дъщерята на Александър Антов същия този апартамент. След това двамата се развеждат, а през септември миналата година Мария Антова е починала;

– Зоя Будинова, бившата жена на Александър Антов, придобива къщата в с. Бистрица през април 2014 година. След това прави ипотека за около 700 000 лева, която през септември 2015 г. прехвърля на Кристина Бонева, сестра на Александър Антов.

– Заводът в кв. Военна рампа или по-скоро останалата част от него (малката) е ипотекирана в полза на кумата му Даниела Божилова през август 2015. В същия ден, в който се взима и магазинът на бул. България, който е на бившия му зет Стефан Асенов.

От документите и наличната информация стават видни доста схеми и начини за заобикаляне на закона и финансовите институции.

Ще си позволим да публикуваме и задълженията на Александър Антов, свързаните му лица и фирмата му:

Общите задължения са около 2, 500, 000 лева и това са официалните такива. А скритите между физически и поставени лица? А кои са физическите и поставените лица?

След прочитането на всичко това бихте ли казали, че Александър Антов би могъл да бъде наречен „бял бизнесмен“ с изрядно и чисто минало? От 20 магазина из цяла България и света, Антов оставя фирмата си с толкова големи задължения, че дори двата налични магазина най-вероятно скоро ще бъдат затворени поради тези и други причини.

Дали не сме като ‘кон с капаци’, когато се случи нещо подобно в нашата държава и винаги обивняваме когото и да е, само и само да имаме някакво обяснение за случилото се?

Дали Александър Антов е единственият толкова бял бизнесмен, който се оказва не толкова побелял, или има и много други такива?

Изпращаме нашите съболезнования на всички близки и приятели на Александър Антов, въпреки че показахме явно и другата страна на монетата.

Надяваме се съвсем скоро да се намери и извършителят на това деяние, който да бъде изправен пред съда.

Как този бизнесмен с толкова кредити и разпродадено имущество от банката може да бъде наречен успешен и ‘бял’? Дали не е дошло времето да се връщат червените куфарчета след провала или да се плаща за тях? Догадки, но кой ще ги разплете?

Очаквайте продължение с ясните схеми подробно описани от юридическо лице.
Scan10001-e1452700444988

Scan1-e1452700511320/Чувстваме се длъжни да кажем малка, но не незначителна подробност в историята – Мария Антова, съпругата му, която почива септември месец миналата година. Тя през 2013 г. бива оперирана в чужбина поради множество ракови образования в главата. Причина за тях биха могли да бъдат много фактори, но най-вероятно и самият Александър Антов, който по информация от наши източници е имал доста буен нрав, заядлив и за жалост агресивен начин (както и всъщност се казва търговската марка – Агресия) на държание с близките си./

*Всички изнесени данни и факти могат да бъдат проверени в публичните регистри.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Новини

Габрово преминава към електронно таксуване в градския транспорт

Published

on

Ерата на хартиените билети в градския транспорт на Габрово приключва официално на 6 август, когато Общинско пътническо дружество въвежда безконтактна електронна система за таксуване.

Промяната беше обявена по време на финалната конференция по проекта за модернизиране на обществения транспорт, реализиран с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост на обща стойност 5,2 милиона евро.

От 6 август новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин. Преди пускането ѝ в експлоатация общината и превозвачът ще проведат разяснителна кампания, целяща да улесни пътниците в прехода към новия начин на пътуване.

През тази седмица поетапно ще бъдат представени всички основни функции на системата. Проектът, в рамките на който се въвежда електронното таксуване, обхваща и общините Габрово и Севлиево и съчетава три основни направления – развитие на екологичния транспорт, повишаване на пътната безопасност и въвеждане на интелигентни транспортни решения.

По думите на кмета на Габрово Таня Христова, инвестицията е поредна стъпка към амбицията общественият транспорт да бъде достъпен, качествен, точен и екологичен, а не финал на процеса на модернизация.

Сред другите резултати от проекта е закупуването на девет нови електрически автобуса – четири 12-метрови и пет компактни, за чиято експлоатация са изградени седем зарядни станции.

В рамките на инвестицията беше отбелязан и първият по рода си в България редовен курс с електробус по линията Габрово – София, въведен през септември 2025 година.

По отношение на пътната безопасност в Габрово са осветени допълнително 31 пешеходни пътеки, а при седем училища са монтирани соларни пътни знаци и предпазни парапети.

Партньорът по проекта, община Севлиево, е осветил 60 пешеходни пътеки и е изградил близо километър велосипедна алея.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица