Свържи се с нас

Новини

Не толкова белият бизнесмен Александър Антов

Published

on

Александър Антов

Александър Антов

Хората са казали: „За мъртвите добро или нищо“. Тук обаче става въпрос за друго – не желаем да очерняме никого незаслужено или да покажем само лошата страна, а просто да покажем и другата страна на една личност, която за жалост вече не е измежду живите, а именно Александър Антов (собственик на модна къща „Агресия“), който беше застрелян преди няколко дни в София близо до дома му.

В повечето медии излязоха материали, в които се пита защо „белият бизнесмен“ беше застрелян, как изобщо някой си е позволил и дори помислил да застреля точно него, какъв е мотивът този честен и изключително добър човек да бъде разстрелян на 50 метра от дома му и т.н.

Монетата обаче има и друга страна.

След получаването на няколко сигнала от анонимни източници в редакцията на Bunt.bg, разкриващи скритата страна на ‘белия бизнесмен’ Александър Методиев Антов, историята на бизнеса му придобива нови нюанси.

Ето как изглежда накратко историята на марката „Агресия“ в нейния зародиш и развитие. Представяме заедно с нея и някои документи, които показват методите на работа и опитите (успешни) да заобиколи закона и финансовите институции по пътя си към успеха:

– До 1989 г. е управител на „Мото Техника„. Някои читатели вероятно ще разберат защо споменаваме това и какво значеше по онова време да си управител именно на тази фирма;

– Същата година създава фирма „Вотан ЕООД“

– През 1999 г. „Вотан ЕООД“ придобива чрез агенция за привитизация завод в кв. Военна рампа, на ул. Рожен 22А от държавното предприятие „8 март“, където се води и главното производство на марка „Агресия“. Как ли е придобит този завод? Случайно?

– През 2000 г. фирмата наброява 1200 човека персонал;

– През същата година работа започва и неговият тогава зет Стефан Асенов, който ще срещаме често и по-нататък в историята;

– Отново през 2000 г. купува имот в с. Бистрица, гр. София;

– През 2001 г. залага в Обединена Българска Банка завода в кв. Военна рампа:

– През 2003 г. купува магазин на бул. Граф Игнатиев 40, който е около 276 кв./м.;

– През 2002-2003 г. създава фирма „Агресия Груп ООД“, собственост на Александър Антов, след което я прехвърля на Стефан и Мая Асенови, които по това време са женени (през 2008 г. фирмата се преименува на „С.К. Плюс“);

– През 2008 г. започват съкращения на персонала, вследствие на което голяма част от служителите остават безработни;

– Отново през 2008 г. купува магазин на бул. България с площ около 170 кв./м., който през август 2015 г. е придобит от бившия му вече зет Стефан Асенов, чрез фирма „Байт Пропърти 2014.“

– Отново през 2008 г. Александър Антов купува имот с площ 4340 кв./м УПИ в гр. Радомир, а през 2013 г. чрез ЧСИ този имот бива продаден.

– През 2011 г. магазинът на бул. Граф Игнатиев е продаден на фирма „Патримони

– През 2012 г. Александър Антов прехвърля на счетоводителката си Катя Каменарова апартамент с площ 73 кв/м. в кв. Лозенец, ул. Люботрън.

– През 2014 г. магазинът на бул. България е даден под наем на „Агресия Груп“, но не на тази, която вече споменахме в началото, а втора такава, която е собственост на бившата му жена тогава Зоя Будинова.

– През 2014 г. е заличена ипотеката на къщата му в с. Бистрица.

– През 2014 г. се налага особен залог на търговското предприятие пак от фирма „Агресия Груп.“

– Отново през 2014 г. заводът е даден под наем. През ноември се продава цялото търговско предприятие на фирма „Бредакарс България, собственост на Вотан М., която пък е собственост на Александър Антов.

– ЧСИ през 2014 г. започва разпродажбата на имуществото на Александър Антов – 70 процента от завода на бул. Рожен 22А, продава магазин в гр. Русе около 300 кв/м, собственост на една от фирмите на Александър Антов и продава магазин на бул. България, който бива закупен от фирма „Байт пропърти 2014 ООД“, собственост на Стефан Асенов, както по-горе ви споменахме.

– През декември 2012 година, съпругата на Антов Мария и той самият продават недвижим имот апартамент 142 кв/м на Даринка Дечева – Иванова, която учредява договор на ипотека върху същия имот в деня на продажбата.

– 2014 г. Даринка Дечева продава на Мария Антова същия този апартамент.

– 6 месеца по-късно Мария, която е онкоболна, продава на дъщерята на Александър Антов същия този апартамент. След това двамата се развеждат, а през септември миналата година Мария Антова е починала;

– Зоя Будинова, бившата жена на Александър Антов, придобива къщата в с. Бистрица през април 2014 година. След това прави ипотека за около 700 000 лева, която през септември 2015 г. прехвърля на Кристина Бонева, сестра на Александър Антов.

– Заводът в кв. Военна рампа или по-скоро останалата част от него (малката) е ипотекирана в полза на кумата му Даниела Божилова през август 2015. В същия ден, в който се взима и магазинът на бул. България, който е на бившия му зет Стефан Асенов.

От документите и наличната информация стават видни доста схеми и начини за заобикаляне на закона и финансовите институции.

Ще си позволим да публикуваме и задълженията на Александър Антов, свързаните му лица и фирмата му:

Общите задължения са около 2, 500, 000 лева и това са официалните такива. А скритите между физически и поставени лица? А кои са физическите и поставените лица?

След прочитането на всичко това бихте ли казали, че Александър Антов би могъл да бъде наречен „бял бизнесмен“ с изрядно и чисто минало? От 20 магазина из цяла България и света, Антов оставя фирмата си с толкова големи задължения, че дори двата налични магазина най-вероятно скоро ще бъдат затворени поради тези и други причини.

Дали не сме като ‘кон с капаци’, когато се случи нещо подобно в нашата държава и винаги обивняваме когото и да е, само и само да имаме някакво обяснение за случилото се?

Дали Александър Антов е единственият толкова бял бизнесмен, който се оказва не толкова побелял, или има и много други такива?

Изпращаме нашите съболезнования на всички близки и приятели на Александър Антов, въпреки че показахме явно и другата страна на монетата.

Надяваме се съвсем скоро да се намери и извършителят на това деяние, който да бъде изправен пред съда.

Как този бизнесмен с толкова кредити и разпродадено имущество от банката може да бъде наречен успешен и ‘бял’? Дали не е дошло времето да се връщат червените куфарчета след провала или да се плаща за тях? Догадки, но кой ще ги разплете?

Очаквайте продължение с ясните схеми подробно описани от юридическо лице.
Scan10001-e1452700444988

Scan1-e1452700511320/Чувстваме се длъжни да кажем малка, но не незначителна подробност в историята – Мария Антова, съпругата му, която почива септември месец миналата година. Тя през 2013 г. бива оперирана в чужбина поради множество ракови образования в главата. Причина за тях биха могли да бъдат много фактори, но най-вероятно и самият Александър Антов, който по информация от наши източници е имал доста буен нрав, заядлив и за жалост агресивен начин (както и всъщност се казва търговската марка – Агресия) на държание с близките си./

*Всички изнесени данни и факти могат да бъдат проверени в публичните регистри.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Габрово и Севлиево се изправят на футболния терен за дерби

Published

on

Първото регионално дерби между представителните футболни отбори на Габрово и Севлиево в професионалния ни футбол от 19 години насам ще се състои на празничния 6-ти септември, днес, от 17.00 часа на стадион „Христо Ботев“.

Двата състава ще се срещнат в двубой от 7-я кръг на първенството в Mr Bit Втора професионална лига. Последното регионално дерби във второто ниво на родния ни футбол беше през 2006-та година в Севлиево. Двубоят между тогавашния „Видима Раковски“ и „Янтра“, изигран на стадион „Раковски“ в съседния град, завърши при резултат 3:3.

След това пътищата на двата клуба продължиха в различни посоки. С прекъсвания ФК „Видима Раковски“ записа три сезона в елита, след което потъна в долните нива и в последствие беше закрит. „Янтра“ изпадна от „Б“ група, завърна се през сезон 2007/2008, след което отново остана под чертата и до 2020-та се подвизаваше в аматьорския футбол.

Настоящият представителен тим на Севлиево – ФК „Севлиево“, беше създаден през 2015-та година, след закриването на „Видима Раковски“, и до миналия сезон беше част от Северозападната Трета лига. В третото ниво на родния футбол „Янтра“ и „Севлиево“ изиграха девет срещи до от 2015-та до 2020-та, когато габровския тим се завърна при професионалистите след 12-годишна пауза.

Освен заради съседството между двата града, предстоящият сблъсък е интересен и по друга причина. В отбора на „Севлиево“ играят няколко футболисти, преминали през състава на „ковачите“, а начело на тима е бившият наставник на „Янтра“ Сашо Ангелов.

Екипът на „Севлиево“ носят габровците Христо Лалев (вратар), Георги Николов и Емил Колев. През лятото в състава беше привлечен и железният боец в средата на терена Ивайло Михайлов – Орешката. В щаба на Сашо Ангелов влезе бившият помощник-треньор на зелено-белите – Тодор Колев, а подготовката на вратарите води друг габровец – Димитър Пантев.

На практика отборът на „Севлиево“ няма нищо общо с този, който спечели първото място в Северозападната Трета лига през миналия сезон, тъй като бяха привлечени множество нови попълнения, част от които чужденци – от Гърция, Колумбия и Кипър. Съставът на Сашо Ангелов все още няма загуба навън този сезон. „Севлиево“ направи 0:0 при гостуването си на „Етър“ във Велико Търново, след което измъкна 1:1 при визитата си на „Спортист“ в Своге. Отборът записа и първата си победа за сезона в домакинството на „Лудогорец-2“ с 3:0, а преди седмица измъчи максимално лидера „Фратрия“ у дома и отстъпи с минималното 0:1. С актив от 6 точки „Севлиево“ заема 9-ата позиция във временното подреждане.

„Янтра“ е без загуба от началото на сезона и в серия от три поредни победи с по 1:0 над „Етър“, Марек“ и „Спортист“, които изкачиха отбора на четвъртото място в класирането с 12 точки. Съставът на Емо Луканов е амбициран да продължи успешното представяне и да се задържи близо до челните места в подреждането. През седмицата отборът освободи полузащитника Мартин Хайдаров, който в последствие се присъедини към тима на „Хебър“.

Съдийската комисия на БФС определи бургазлията Станислав Лазаров за главен арбитър на регионалното дерби. Асистенти на Лазаров ще бъдат Николай Попниколов (Благоевград) и Радослав Вутов (Своге). За четвърти рефер двубоя е назначен Петър Аспарухов (Бургас). Действията на арбитрите ще оценява Георги Хаджийски от Пловдив, а делегат на срещата ще бъде Петко Павлов от Велико Търново.

Във връзка с очакваната по-голяма посещаемост е направена организация и горният южен вход на стадиона, разположен на ул. Баба Зара и ул. Митко Паузов, ще бъде само за привържениците на „Севлиево“. Габровските любители на футбола ще бъдат допускани само през официалния северен вход.

Зареди още

Новини

Празнуваме 140 години от Съединението на България!

Published

on

Днес е 6 септември, денят, в който отбелязваме 140-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.

През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.

Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев.

Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Зареди още

Крими

Инцидент с велосипедист край Яворец

Published

on

Инцидент с велосипедист е станал вчера, 4 септември, на главния път между Габрово и Севлиево, в района на село Яворец. По случая е образувано досъдебно производство.

Сигнал за пътнотранспортното произшествие постъпил в полицията около 10.00 часа. На място било установено, че 26-годишен мъж, движещ се в посока към Севлиево със „Ситроен Джъмпер“, блъснал 50-годишен велосипедист, движейки се в същата посока.

В резултат от удара колоездачът изгубил съзнание.

Пробите за алкохол и наркотици са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица