Свържи се с нас

Новини

Не толкова белият бизнесмен Александър Антов

Published

on

Александър Антов

Александър Антов

Хората са казали: „За мъртвите добро или нищо“. Тук обаче става въпрос за друго – не желаем да очерняме никого незаслужено или да покажем само лошата страна, а просто да покажем и другата страна на една личност, която за жалост вече не е измежду живите, а именно Александър Антов (собственик на модна къща „Агресия“), който беше застрелян преди няколко дни в София близо до дома му.

В повечето медии излязоха материали, в които се пита защо „белият бизнесмен“ беше застрелян, как изобщо някой си е позволил и дори помислил да застреля точно него, какъв е мотивът този честен и изключително добър човек да бъде разстрелян на 50 метра от дома му и т.н.

Монетата обаче има и друга страна.

След получаването на няколко сигнала от анонимни източници в редакцията на Bunt.bg, разкриващи скритата страна на ‘белия бизнесмен’ Александър Методиев Антов, историята на бизнеса му придобива нови нюанси.

Ето как изглежда накратко историята на марката „Агресия“ в нейния зародиш и развитие. Представяме заедно с нея и някои документи, които показват методите на работа и опитите (успешни) да заобиколи закона и финансовите институции по пътя си към успеха:

– До 1989 г. е управител на „Мото Техника„. Някои читатели вероятно ще разберат защо споменаваме това и какво значеше по онова време да си управител именно на тази фирма;

– Същата година създава фирма „Вотан ЕООД“

– През 1999 г. „Вотан ЕООД“ придобива чрез агенция за привитизация завод в кв. Военна рампа, на ул. Рожен 22А от държавното предприятие „8 март“, където се води и главното производство на марка „Агресия“. Как ли е придобит този завод? Случайно?

– През 2000 г. фирмата наброява 1200 човека персонал;

– През същата година работа започва и неговият тогава зет Стефан Асенов, който ще срещаме често и по-нататък в историята;

– Отново през 2000 г. купува имот в с. Бистрица, гр. София;

– През 2001 г. залага в Обединена Българска Банка завода в кв. Военна рампа:

– През 2003 г. купува магазин на бул. Граф Игнатиев 40, който е около 276 кв./м.;

– През 2002-2003 г. създава фирма „Агресия Груп ООД“, собственост на Александър Антов, след което я прехвърля на Стефан и Мая Асенови, които по това време са женени (през 2008 г. фирмата се преименува на „С.К. Плюс“);

– През 2008 г. започват съкращения на персонала, вследствие на което голяма част от служителите остават безработни;

– Отново през 2008 г. купува магазин на бул. България с площ около 170 кв./м., който през август 2015 г. е придобит от бившия му вече зет Стефан Асенов, чрез фирма „Байт Пропърти 2014.“

– Отново през 2008 г. Александър Антов купува имот с площ 4340 кв./м УПИ в гр. Радомир, а през 2013 г. чрез ЧСИ този имот бива продаден.

– През 2011 г. магазинът на бул. Граф Игнатиев е продаден на фирма „Патримони

– През 2012 г. Александър Антов прехвърля на счетоводителката си Катя Каменарова апартамент с площ 73 кв/м. в кв. Лозенец, ул. Люботрън.

– През 2014 г. магазинът на бул. България е даден под наем на „Агресия Груп“, но не на тази, която вече споменахме в началото, а втора такава, която е собственост на бившата му жена тогава Зоя Будинова.

– През 2014 г. е заличена ипотеката на къщата му в с. Бистрица.

– През 2014 г. се налага особен залог на търговското предприятие пак от фирма „Агресия Груп.“

– Отново през 2014 г. заводът е даден под наем. През ноември се продава цялото търговско предприятие на фирма „Бредакарс България, собственост на Вотан М., която пък е собственост на Александър Антов.

– ЧСИ през 2014 г. започва разпродажбата на имуществото на Александър Антов – 70 процента от завода на бул. Рожен 22А, продава магазин в гр. Русе около 300 кв/м, собственост на една от фирмите на Александър Антов и продава магазин на бул. България, който бива закупен от фирма „Байт пропърти 2014 ООД“, собственост на Стефан Асенов, както по-горе ви споменахме.

– През декември 2012 година, съпругата на Антов Мария и той самият продават недвижим имот апартамент 142 кв/м на Даринка Дечева – Иванова, която учредява договор на ипотека върху същия имот в деня на продажбата.

– 2014 г. Даринка Дечева продава на Мария Антова същия този апартамент.

– 6 месеца по-късно Мария, която е онкоболна, продава на дъщерята на Александър Антов същия този апартамент. След това двамата се развеждат, а през септември миналата година Мария Антова е починала;

– Зоя Будинова, бившата жена на Александър Антов, придобива къщата в с. Бистрица през април 2014 година. След това прави ипотека за около 700 000 лева, която през септември 2015 г. прехвърля на Кристина Бонева, сестра на Александър Антов.

– Заводът в кв. Военна рампа или по-скоро останалата част от него (малката) е ипотекирана в полза на кумата му Даниела Божилова през август 2015. В същия ден, в който се взима и магазинът на бул. България, който е на бившия му зет Стефан Асенов.

От документите и наличната информация стават видни доста схеми и начини за заобикаляне на закона и финансовите институции.

Ще си позволим да публикуваме и задълженията на Александър Антов, свързаните му лица и фирмата му:

Общите задължения са около 2, 500, 000 лева и това са официалните такива. А скритите между физически и поставени лица? А кои са физическите и поставените лица?

След прочитането на всичко това бихте ли казали, че Александър Антов би могъл да бъде наречен „бял бизнесмен“ с изрядно и чисто минало? От 20 магазина из цяла България и света, Антов оставя фирмата си с толкова големи задължения, че дори двата налични магазина най-вероятно скоро ще бъдат затворени поради тези и други причини.

Дали не сме като ‘кон с капаци’, когато се случи нещо подобно в нашата държава и винаги обивняваме когото и да е, само и само да имаме някакво обяснение за случилото се?

Дали Александър Антов е единственият толкова бял бизнесмен, който се оказва не толкова побелял, или има и много други такива?

Изпращаме нашите съболезнования на всички близки и приятели на Александър Антов, въпреки че показахме явно и другата страна на монетата.

Надяваме се съвсем скоро да се намери и извършителят на това деяние, който да бъде изправен пред съда.

Как този бизнесмен с толкова кредити и разпродадено имущество от банката може да бъде наречен успешен и ‘бял’? Дали не е дошло времето да се връщат червените куфарчета след провала или да се плаща за тях? Догадки, но кой ще ги разплете?

Очаквайте продължение с ясните схеми подробно описани от юридическо лице.
Scan10001-e1452700444988

Scan1-e1452700511320/Чувстваме се длъжни да кажем малка, но не незначителна подробност в историята – Мария Антова, съпругата му, която почива септември месец миналата година. Тя през 2013 г. бива оперирана в чужбина поради множество ракови образования в главата. Причина за тях биха могли да бъдат много фактори, но най-вероятно и самият Александър Антов, който по информация от наши източници е имал доста буен нрав, заядлив и за жалост агресивен начин (както и всъщност се казва търговската марка – Агресия) на държание с близките си./

*Всички изнесени данни и факти могат да бъдат проверени в публичните регистри.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Новини

ОУ „Неофит Рилски“ спечели „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“

Published

on

Отборът на ОУ „Неофит Рилски“ спечели първото място в традиционното ученическо състезание „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“, проведено в парк „Маркотея“ в Габрово. Събитието бе заключителен етап на Националната програма „Работата на полицията в училищата“ и събра ученици от девет учебни заведения от областта.

Второто място зае ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, а третото – отборът на СУ „Райчо Каролев“. В надпреварата взеха участие и ученици от ОУ „Ран Босилек“, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, ОУ „Васил Левски“ – с. Шумата и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Душево.

Участниците демонстрираха знания и умения в осем тематични зони, обхващащи безопасността на движението, превенцията на рисковото поведение и правилната реакция при извънредни ситуации. На събитието присъстваха комисар Андрей Хайтов – началник на сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Габрово, и заместник областният управител Андрей Николов, които подчертаха важността на знанията за безопасно поведение в ежедневието и по време на ваканцията. Наградите на победителите бяха връчени лично от кмета на Габрово Таня Христова.

След края на състезанието децата имаха възможност да разгледат специализирана техника и оборудване на полицията и пожарната. Организатори на инициативата бяха ОДМВР – Габрово и Превантивно-информационният център по зависимости, с подкрепата на Община Габрово и редица регионални институции.

Зареди още

Крими

Полицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба

Published

on

Полицай Станимир Братов – командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при Районно управление – Габрово, навършва пределна възраст за работа в МВР и след 39 години безупречна служба се оттегля в заслужен отдих.

Професионалният му път в системата на МВР започва на 23 април 1987 година. Длъжността командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ изпълнява от 1 април 1999 година.

През годините многократно е награждаван за постигнати високи професионални резултати и за съществен принос при изпълнението на служебните си задължения. Със своята отговорност, професионализъм и всеотдайност към службата той се утвърди като пример за подражание и заслужи уважението на поколения служители в Районно управление-Габрово.

За своя дългогодишен принос и достойно изпълнение на професионалните задължени, със заповед на министъра на вътрешните работи е удостоен с отличие „Почетен знак на МВР“ – III степен.

Днес, 5 юни, Станимир Братов беше изпратен с признателност и уважение от своите колеги. Те му благодариха за годините отдаденост, за професионалната подкрепа и за примера, който оставя след себе си.

Ръководството и служителите на ОДМВР-Габрово му пожелават крепко здраве, спокойни и щастливи дни, удовлетворение от постигнатото и много лични поводи за радост. Нека новият етап от живота му бъде изпълнен с обичта на близките, заслужено спокойствие и сбъднати мечти.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица