Култура
Краеведски календар на РБ „Априлов-Палаузов“ за 2016 г.
Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
230 години от рождението на ЙОСИФ СОКОЛСКИ (ок. 1786 г., к. Нова махала ( дн. кв. на Габрово ) – 30.09.1879 г.) – основател на Габровския Соколски манастир (1832 г.) и на Девическия манастир в Габрово (1836).
230 години от рождението на Св. вмч. ОНУФРИЙ ГАБРОВСКИ – Матей Дечов (1786 г., Габрово – 4.01.1818) – мъченик за християнската вяра.
180 години от написването на “Кодекс на село Габрово“ (1836 г.) от Неофит Рилски.
180 години от основаването на габровския Девически манастир “Свето Благовещение“ (1836 г.). За игуменка на манастира е избрана Зиновия Константинова.
175 години от издаването на “Денница на новобългарското образование“ на Васил Априлов (1841 г.).
150 години от издаването на книгата “Габровското училище и неговите първи попечители’‘ от Петко Р. Славейков (1866 г.).
150 години от рождението на Иван Станчов ПАЯКОВ (1866 г., Габрово – 7.02.1917 г.) – индустриалец, общественик и дарител на Габровската библиотека. Изпълнявал длъжността кмет (23.10.1916 – 16.01.1917 г.)
ЯНУАРИ
130 години от излизането в Габрово на “Журнал научно списание“ с редактори Н. Д. Райков и З. А. Бояджиев (1886 г.)
7 януари
145 години от рождението на Иван НЕЙЧЕВ (7.01.1871 г., Габрово – 10.12.1913 г. ) –
един от първооснователите на българската ботаническа наука, ботаник, проучвал флората в Габровско-Севлиевския край.
15 януари
120 години от рождението на майор Никола Георгиев ДРЕМСИЗОВ (15.01.1891 г., Габрово – 14.12.1957 г.) – първият габровец военен летец.
16 януари
245 години от смъртта на Свмч. ДАМАСКИН ГАБРОВСКИ (I пол. на ХVIII в г., Габрово – 16.01.1771 г.) – мъченик за християнската вяра.
17/30 януари
160 години от рождението на Недко СТОЙКОВ Недков (17/30.01.1856 г., Габрово – 3.05.1938 г.) – учител, опълченец, участник в Сръбско-българската война, издател, краевед.
18 януари
150 години от рождението на Георги Тонков [Тенков] РАШЕЕВ (18.01.1865/1866 г., Габрово – 1943 г.) – създател на първата фабрика за ленени и конопени платове в Габрово.
ФЕВРУАРИ
13 февруари
135 години от рождението на Неда Лазарова ФТИЧЕВА (13.02.1881 г., Габрово – 21.11. 1960 г., Виена) – първата българска концертираща цигуларка.
15 февруари
170 години от рождението на Райчо (Рачо) Михов КАРОЛЕВ (15.02.1846 г., Габрово – 12.03.1928 г., София) – просветен деец, общественик и книжовник, дописен член на БАН, министър на просветата в кабинета на Петко Каравелов, директор на Габровската гимназия, директор на Народната библиотека и Дирекция на статистиката.
100 години от рождението на Радослав Стефанов БУМОВ (15.02.1916 г., Габрово – 1.07.1984 ) – писател, хуморист и сатирик. Автор на “Бодкаджии“ (1985).
29 февруари
140 години от рождението на Еким Стоянов АНДРЕЙЧИН (29.02.1876 г., Габрово – 27.07. 1947 г.) – учител, един от основателите на историографското дружество в Габрово, писател и краевед.
МАРТ
15 март
200 години от рождението на Цвятко Недев САМАРДЖИЕВ (даскал Цвятко) (15.03. 1816 г., Габрово – 2.04.1892 г., Габрово) – най-дългогодишният учител в Габровското училище (над 40 г.), един от създателите на Девическото училище в Габрово, общественик.
22 март
130 години от рождението на арх. Атанас ДОНКОВ Иванов (22.03.1886 г., Габрово – 15.12. 1950 г.) – проектант на Паметника на свободата на връх Шипка.
АПРИЛ
150 години от рождението Стефан П. КЕДЕВ (апр. 1866 г., Габрово – неизв.) – дарител на библиотека “Априлов-Палаузов“.
1 април
40 години (1 април 1976 г. ) от откриването на планета “Габрово“ от руския астроном Николай Черних.
27 април
150 години от рождението на Пенчо Петков СЛАВЕЙКОВ (27.04.1866 г., Трявна – 28.05.1912 г., Брунате, Италия) – поет, преводач, фолклорист, литературовед, директор на Народния театър и Народната библиотека; първият българин, предложен за Нобелова награда.
МАЙ
1 май
140 години от обявяването на Габровското въстание от войводата Цанко Дюстабанов в Соколския манастир.
9 май
140 години от смъртта на ПОП ХАРИТОН (Станчев Халачев) (ок. 1830/1835 г., Габрово – 9.05.1876 г.) – войвода в Първи революционен окръг по време на Априлското въстание. Ръководи епичните боеве на четата в Дряновския манастир.
21 май
180 години от рождението на Мария Гаврилова ГАНЧЕВА [Гаврилица Ганчовата] (21.05.1836 г., Габрово – 8.02.1878 г., Габрово) – първата габровка милосърдна сестра, една от основателките на Женско дружество “Майчина грижа“ и първа негова председателка.
28 май
140 години от смъртта на Тотьо [Тотю] ИВАНОВ Хаджидосев (1848 г., Габрово – 28.05.1876 г.) – търговец, участник в национално-освободителното движение, ръководител на група и член на щаба на четата на Цанко Дюстабанов по време на Априлското въстание.
ЮНИ
13 юни
140 години от смъртта на Никола Дончев ВОЙНОВСКИ (Бойновски) (9.11.1849 г., с. Бойновци, Габровско – 13.06.1876 г., землището на с. Чифлик) – помощник войвода и военен ръководител на четата на Христо Ботев.
14 юни
160 години от рождението на Васил Николов КАРАГЬОЗОВ (схимонах Вениамин) (14.06.1856 г., Търново – 31.03.1938 г., Атон) – учител, народен представител, индустриалец, общественик, дарител.
15 юни
140 години от смъртта на Еким (Яким) Генчев ЦАНКОВ (1844 г., Габрово – 15.06. 1876 г., Търново) – търговец, сподвижник на Левски, председател на тайния революционен комитет в Габрово. Осъден от турски съд след погрома на Априлското въстание и обесен в Търново заедно с Цанко Дюстабанов и свещеник Иван Поппетков.
140 години от смъртта на поп Иван Поппетков Ненчев (НЕНЧОВ) (Гъбенски) (1842 г., с. Враниловци – 15.06.1876 г., Търново) – свещеник в Габрово, участник в подготовката на Априлското въстание, обесен заедно с Еким Цанков и Цанко Дюстабанов в Търново.
140 години от смъртта на Цанко Христов ДЮСТАБАНОВ (13/15.05.1843 г., Габрово – 15.06.1876 г., В. Търново) – търговец, училищен настоятел, войвода на габровските въстаници по време на Априлското въстание, съден и обесен във В. Търново, заедно с Иван Поппетков и Еким Цанков.
28 юни
160 години (28.06.1856 г.) от въстанието на Капитан дядо Никола.
155 години от рождението на генерал-майор Йеротей Илиев СИРМАНОВ (28/22.06. 1861 г., Габрово (к. Сирмани ) – 15.09.1954 г., Пловдив) – военен деец, участник в Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война; фотограф, филателист, общественик.
АВГУСТ
2 август
160 години от смъртта на Никола ФИЛИПОВСКИ (КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА) (ок. 1800 г. – 2.08.1856 г., с. Дончевци) – водач на едноименното въстание в Габровския край (1856 г.).
СЕПТЕМВРИ
1 септември
125 години от откриването на училище в Габрово, построено със средства на Радион Петрович Умников (1891 г.)
26 септември
130 години от рождението на РАН БОСИЛЕК (Генчо Станчев Негенцов) (26.09.1886 г., Габрово – 08.10.1958 г.) – детски писател, преводач, учител, редактор, пръв председател на Дружеството на детските писатели, член на СБП.
ОКТОМВРИ
6 октомври
100 години от смъртта на акад. Иван Недев ГЮЗЕЛЕВ (24.06.1844 г., Габрово – 6.10. 1916 г.) – учител в главното мъжко училище в Габрово, създател на първия кабинет по физика в България (в Габровската гимназия), министър на народното просвещение, член на БКД, математик, физик, философ, депутат.
17 октомври
125 години от рождението на Христо Василев ВРАБЧЕВ (17.10.1891 г., Габрово – 5.03. 1973 г.) – физкултурен деец, турист, един от създателите на юношеското туристическо дружество “Градище“, най-дългогодишният деятел на дружество “Узана“, издател на туристическия вестник “Узана“. С приятеля си Христо Спасов са първите габровци, изкачили в. Мусала и Вихрен (1914 г.).
26 октомври
155 години (26.10.1861 г.) от създаването в Габрово на Българско народно читалище (1861 г.), след Освобождението Габровска народна библиотека “Априлов-Палаузов“. От 1959 г. библиотеката и читалището са обособени като отделни институции.
НОЕМВРИ
170 години от рождението на уста Генчо Петров НОВАКОВ (уста Генчо Малкия) (ноем. 1846 г. в с. Генчевци (дн. Пещери), Тревненско – септ. 1912 г.) – майстор-строител, дърворезбар, строи църквата “Св. Троица“ в Габрово.
10 ноември
125 години от рождението и 40 години от смъртта на арх. Никола Георгиев ГРЪБЛЕВ (10.11.1891 г., Габрово – 7.03.1975 г.) – архитект, проектирал над 200 сгради в града и окръга (“Грамадата“, фабрика “Братя Калпазанови“, фабрика “Принц Кирил“, хотел “България“, “Парахода“, старопиталището на Пенчо Семов, Техническото училище, сградата на Червения кръст, кино “Майчина грижа“ и др.)
15 ноември
150 години от рождението на Христо Иванов ГЪБЕНСКИ (15.11.1866 г., Габрово – 9.12.1943 г.) – учител, краевед, общественик, дарител, пионер на шахматната игра в Габрово, първи директор на Радион Умниковото училище. През 1903 г. заедно с брат си Петър написва и издава “История на града Габрово и габровските въстания“.
135 години от смъртта на Никола Иванов ФИЧЕВ (уста Кольо Фичето) (1800 г., Дряново – 15.11.1881 г.) – майстор-строител, самоук архитект от епохата на Възраждането. Изгражда църквата “Св. Никола“ в Дряново, моста на р. Росица при Севлиево, конака в Търново, покрития мост в Ловеч, чешмата в Соколския манастир и др.
22 ноември
110 години от смъртта на Продан ТИШКОВ Проданов – ЧАРДАФОН ВЕЛИКИ (7.12.1859 г., Габрово – 22.11.1906 г.) – участник в борбите за национално освобождение и Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Автор на “Принос към историята на габровското въстание в 1876 г.“.
135 години от смъртта на Радион Петрович (Райчо Пенев, Рашо Петров) УМНИКОВ (1825 г., колиби Умниците, Габровско – дек. 1881 г.) – търговец, дарител за просветното дело в Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Априлското въстание от пролетта на 1876 години постига целта си, а именно да се предизвикат и заставят непременно Великите сили да решат съдбата на българския народ, който е част от Османската империя преди 150 години. Това стана известно от думите на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, който бе в Дряново за официалното представяне на най-новата му книга, посветена на Априлското въстание.
Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е в съавторство с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, който също присъства на премиерата в града на майстор Колю Фичето.
Събитието, предизвикало интереса на местната общественост, е част от програмата, с която през тази пролет ще бъдат отбелязани 150 години от Априлската епопея. Негов домакин бе Исторически музей – Дряново. Сред гостите бяха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, издателят Димитър Томов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, музеите в Севлиево и Трявна, общественици и културни дейци.
Присъстващите бяха приветствани от Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, който сподели, че книгата е създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и е излязла от печат в края на 2025 г. „Изданието си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на Великите сили по българския въпрос“, отбеляза той. Христов благодари за възможността именно в Дряново да се състои премиерата на тази книга, която по думите му бележи настоящата годишнина.
Книгата е съставена на базата на досегашната научна литература и друга книжнина, илюстрираща цялостно картината на събитията отпреди 150 години. В тази посока се изказа и проф. Петков, който допусна, че в голяма степен организаторите на Априлското въстание са предвидили зверствата и кръвопролитията, целящи да покажа на цял свят истинското лице на османците. Историкът си послужи с думи на заловения и погинал от османците участник в Априлското въстание – Цанко Дюстабанов. Изправен пред турския съд и с предложение да се покае пред султана, българският революционер, родом от Габрово, заявява преди обесването си, че чрез зверствата в потушаването на бунта светът е видял истинския образ на османлиите.
Ученият посочи някои грешки в организирането на Априлското въстание, които според него са се оказали определящи. Той открои липсата на единна дата, на която да то избухне – бунтът започна на различни дати в отделните революционни окръзи, което дава възможност на османската власт да реагира. Няма и главен координационен център или оперативен щаб.
„Българското въстание се превръща в национално събитие. Това е общобългарско дело! То претендира и на моменти се получава, създават се микро структури на нова държава: и в Панагюрище го има, и в Ново село го има! Войска, знаме! Тези хора живеят с идеята, че създават нова България, независимо от това, че разбират, че чрез саможертвата си само ще поканят Великите сили да се произнесат, както на тях им уйдисва!“, заяви проф. Петков.
Той призова днешните държавни мъже да замислят и направят така, че 20 април да бъде включен като официален празник у нас, което би било значимо признание към делото на хората, отдали и платили с живота си българската свобода, на които дължим почит и признателност. Историкът посочи за пример съседните на България народи: сърби и гърци, където почитат като официални празници, именно датите на началото на бунтовете им срещу османската власт, които също като българското въстание не са успешни на момента. „Това е достойно! Това показва, че сме достойни наследници – да уважаваме предците си!“, добави още проф. Петков.
Казаното бе допълнено от доц. д-р Атанас Шопов, който разгледа приноса на Априлската епопея за последвалата след нея свобода. „XIX век е векът на нациите, оформят се националните държави. Българите не се задоволяват, че владеят пазара на Османската империя! Те отиват на борба, за да се идентифицират с Европа“, каза той.
Доцент Шопов също призова днешните политици да говорят с гласа на учените. Той определи историята не като наука за миналото, а като поглед към нашето бъдеще. Ръководителят на музея в Панагюрище изрази мнение, че чрез превода на английски език книгата ще достигне до целия свят, който ще узнае за делото на българите, връщайки дори сънародниците ни зад граница към родовия си корен.
Пред присъстващите Шопов анонсира още новина, свързана с аудио-визиуална инсталация, която за първи път в България ще бъде открита на 1 май в Панагюрище, посветена на идеите за държавността, наследниците на Левски и дейността на Априлци.
Димитър Томов разказа за предисторията на книгата. Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е двуезично, пренасящо паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят. Книгата е богата на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.
На 27 март „Габровски гласчета“ участваха в XXXI Национален детски фолклорен конкурс „Диньо Маринов“ в град Варна, организиран от Министерство на образованието, Община Варна и Общински детски комплекс.
Младите изпълнители се завърнаха с първо място в раздел народни хорове, трето място и стипендия за Кристина Топалова, а диплом за отлично представяне получиха Йоана Ненова и Виктория Дангова.
Това високо отличие е гордост за диригента на „Габровски гласчета“ Стефка Стоева, защото по думитея й в този конкурс с участие на деца от цяла България регламентът на конкурса изисква да има отличени само с едно първо, едно второ и едно трето място за раздел и възрастова група.
“Габровски гласчета“ отново представиха отлично град Габрово пред авторитетно жури с председател доцент Димитър Христов, който е диригент на оркестъра на БНР и преподавател в Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“.
На 4 април в музей „Етър“, Габрово ще бъде пресъздаден един от най-красивите български пролетни обичаи – Лазаровден. Събитието предлага на посетителите атмосфера, изпълнена с традиция, цвят и празнично настроение.
Възстановката на обичая лазаруване ще бъде представена от момичета от „Училище за лазарки“ – традиционна образователна програма на музея, която има за цел да съхранява и предава българските обичаи на младото поколение. Тази година групите са две. Габровските девойки ще лазаруват в „Етър“ от 11:30, а тревненските от 13:30 часа.
С песни, танци и обредни наричания лазарките ще пресъздадат характерните елементи на празника, свързан с настъпването на пролетта и пожеланията за здраве и благополучие. Събитието дава възможност на посетителите да се докоснат до живата традиция в автентичната възрожденска среда на музея.
Лазаровден в музей „Етър“ е част от усилията на институцията да съхранява и популяризира нематериалното културно наследство, като го представя по достъпен и въздействащ начин пред широка аудитория. Лазаруването е обред за посвещаване. След преминаване през него момичетата вече могат публично да се момеят, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени.
Специалистите от музей „Етър“ изтъкват необходимостта да се запази традицията жива и да не се насърчават деца да бъдат лазарки. Целта на образователната програма „Училище за лазарки“ е запознаване с обичая лазаруване и преживяване на автентичността на празника.
Младите момичета се въвеждат в символиката на Лазаровден, разучават обредни песни и танци, участват и във възстановка на обичая. Тя по традиция се провежда в музей „Етър“ на самия празник. Девойките са облечени в габровски носии, носят на главите си венчета, направени от тях самите, а в ръцете си – кошници, украсени с цветя.
-
Новинипреди 6 дниКампанията „НЗОК за теб“ бе представена в НАГ
-
Любопитнопреди 7 дниМладежко събитие тази събота в Дома на културата
-
Новинипреди 6 дниОбявена е поръчката за инженеринг на зала „Орловец“
-
Кримипреди 6 дниРъст на преписките и наркоделата, отчетоха габровските прокурори
-
Новинипреди 5 дниСилен екип на ПП-ДБ за 7 МИР Габрово
-
Новинипреди 4 дниСилна България в силна Европа или България на двата стола? Изборът е ясен
-
Новинипреди 3 дниТомислав Дончев: Целта ни е България да стане най-благоденстващата държава на Балканите!
-
Новинипреди 3 дниРадев в Габрово: Ще работим за преустановяване на натиска върху българската икономика