Свържи се с нас

Култура

Краеведски календар на РБ „Априлов-Палаузов“ за 2016 г.

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

230 години от рождението на ЙОСИФ СОКОЛСКИ (ок. 1786 г., к. Нова махала ( дн. кв. на Габрово ) – 30.09.1879 г.) – основател на Габровския Соколски манастир (1832 г.) и на Девическия манастир в Габрово (1836).

230 години от рождението на Св. вмч. ОНУФРИЙ ГАБРОВСКИ – Матей Дечов (1786 г., Габрово – 4.01.1818) – мъченик за християнската вяра.

180 години от написването на “Кодекс на село Габрово“ (1836 г.) от Неофит Рилски.

180 години от основаването на габровския Девически манастир “Свето Благовещение“ (1836 г.). За игуменка на манастира е избрана Зиновия Константинова.

175 години от издаването на “Денница на новобългарското образование“ на Васил Априлов (1841 г.).

150 години от издаването на книгата “Габровското училище и неговите първи попечители’‘ от Петко Р. Славейков (1866 г.).

150 години от рождението на Иван Станчов ПАЯКОВ (1866 г., Габрово – 7.02.1917 г.) – индустриалец, общественик и дарител на Габровската библиотека. Изпълнявал длъжността кмет (23.10.1916 – 16.01.1917 г.)

ЯНУАРИ

130 години от излизането в Габрово на “Журнал научно списание“ с редактори Н. Д. Райков и З. А. Бояджиев (1886 г.)

7 януари

145 години от рождението на Иван НЕЙЧЕВ (7.01.1871 г., Габрово – 10.12.1913 г. ) –

един от първооснователите на българската ботаническа наука, ботаник, проучвал  флората в Габровско-Севлиевския край.

15 януари

120 години от рождението на майор Никола Георгиев ДРЕМСИЗОВ (15.01.1891 г., Габрово – 14.12.1957 г.) – първият габровец военен летец.

16 януари

245 години от смъртта на Свмч. ДАМАСКИН ГАБРОВСКИ (I пол. на ХVIII в г., Габрово – 16.01.1771 г.) – мъченик за християнската вяра.

17/30 януари

160 години от рождението на Недко СТОЙКОВ Недков (17/30.01.1856 г., Габрово – 3.05.1938 г.) – учител, опълченец, участник в Сръбско-българската война, издател, краевед.

18 януари

150 години от рождението на Георги Тонков [Тенков] РАШЕЕВ (18.01.1865/1866 г.,  Габрово – 1943 г.) – създател на първата фабрика за ленени и конопени платове в Габрово.

ФЕВРУАРИ

13 февруари

135 години от рождението на Неда Лазарова ФТИЧЕВА (13.02.1881 г., Габрово – 21.11.  1960 г., Виена) –  първата българска концертираща цигуларка.

15 февруари

170 години от рождението на Райчо (Рачо) Михов КАРОЛЕВ (15.02.1846 г., Габрово – 12.03.1928 г., София) – просветен деец, общественик и книжовник, дописен член на БАН, министър на просветата в кабинета на Петко Каравелов, директор на Габровската гимназия, директор на Народната библиотека и Дирекция на статистиката.

100 години от рождението на Радослав Стефанов БУМОВ (15.02.1916 г., Габрово – 1.07.1984 ) – писател, хуморист и сатирик. Автор на “Бодкаджии“ (1985).

29 февруари

140 години от рождението на Еким Стоянов АНДРЕЙЧИН (29.02.1876 г., Габрово –  27.07.  1947 г.) – учител, един от основателите на историографското дружество в Габрово, писател и краевед.

МАРТ

15 март

200 години от рождението на Цвятко Недев САМАРДЖИЕВ (даскал Цвятко) (15.03. 1816 г., Габрово – 2.04.1892 г., Габрово) – най-дългогодишният учител в Габровското училище (над 40 г.), един от създателите на Девическото училище в Габрово, общественик.

22 март

130 години от рождението на арх. Атанас ДОНКОВ Иванов (22.03.1886 г., Габрово – 15.12.  1950 г.) – проектант на Паметника на свободата на връх Шипка.

АПРИЛ

150 години от рождението Стефан П. КЕДЕВ (апр. 1866 г., Габрово – неизв.) – дарител на библиотека “Априлов-Палаузов“.

1 април

40 години (1 април 1976 г. ) от откриването на планета “Габрово“ от руския астроном Николай Черних.

27 април

150 години от рождението на Пенчо Петков СЛАВЕЙКОВ (27.04.1866 г., Трявна –  28.05.1912 г., Брунате, Италия) – поет, преводач, фолклорист, литературовед, директор на Народния театър и Народната библиотека; първият българин, предложен за Нобелова награда.

МАЙ

1 май

140 години от обявяването на Габровското въстание от войводата Цанко Дюстабанов в Соколския манастир.

9 май

140 години от смъртта на ПОП ХАРИТОН (Станчев Халачев) (ок. 1830/1835 г., Габрово – 9.05.1876 г.) – войвода в Първи революционен окръг по време на Априлското въстание. Ръководи епичните боеве на четата в Дряновския манастир.

21 май

180 години от рождението на Мария Гаврилова ГАНЧЕВА [Гаврилица Ганчовата] (21.05.1836 г., Габрово – 8.02.1878 г., Габрово) – първата габровка милосърдна сестра, една от основателките на Женско дружество “Майчина грижа“ и първа негова председателка.

28 май

140 години от смъртта на Тотьо [Тотю] ИВАНОВ Хаджидосев (1848 г., Габрово – 28.05.1876 г.) – търговец, участник в национално-освободителното движение, ръководител на група и член на щаба на четата на Цанко Дюстабанов по време на Априлското въстание.

ЮНИ

13 юни

140 години от смъртта на Никола Дончев ВОЙНОВСКИ (Бойновски) (9.11.1849 г., с. Бойновци, Габровско – 13.06.1876 г., землището на с. Чифлик) – помощник войвода и военен ръководител на четата на Христо Ботев.

14 юни

160 години от рождението на Васил Николов КАРАГЬОЗОВ (схимонах Вениамин) (14.06.1856 г., Търново – 31.03.1938 г., Атон) – учител, народен представител, индустриалец, общественик, дарител.

15 юни

140 години от смъртта на Еким (Яким) Генчев ЦАНКОВ (1844 г., Габрово – 15.06. 1876 г., Търново) – търговец, сподвижник на Левски, председател на тайния революционен комитет в Габрово. Осъден от турски съд след погрома на Априлското въстание и обесен в Търново заедно с Цанко Дюстабанов и свещеник Иван Поппетков.

140 години от смъртта на поп Иван Поппетков Ненчев (НЕНЧОВ) (Гъбенски) (1842 г., с. Враниловци – 15.06.1876 г., Търново) – свещеник в Габрово, участник в подготовката на Априлското въстание, обесен заедно с Еким Цанков и Цанко Дюстабанов в Търново.

140 години от смъртта на Цанко Христов ДЮСТАБАНОВ (13/15.05.1843 г., Габрово – 15.06.1876 г., В. Търново) – търговец, училищен настоятел, войвода на габровските въстаници по време на Априлското въстание, съден и обесен във В. Търново, заедно с Иван Поппетков и Еким Цанков.

28 юни

160 години (28.06.1856 г.) от въстанието на Капитан дядо Никола.

155 години от рождението на генерал-майор Йеротей Илиев СИРМАНОВ (28/22.06. 1861 г., Габрово (к. Сирмани ) – 15.09.1954 г., Пловдив) – военен деец, участник в Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война; фотограф, филателист, общественик.

АВГУСТ

2 август

160 години от смъртта на Никола ФИЛИПОВСКИ (КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА) (ок. 1800 г. – 2.08.1856 г., с. Дончевци) – водач на едноименното въстание в Габровския край (1856 г.).

СЕПТЕМВРИ

1 септември

125 години от откриването на училище в Габрово, построено със средства на Радион Петрович Умников (1891 г.)

26 септември

130 години от рождението на РАН БОСИЛЕК (Генчо Станчев Негенцов) (26.09.1886 г., Габрово – 08.10.1958 г.) – детски писател, преводач, учител, редактор, пръв председател на Дружеството на детските писатели, член на СБП.

ОКТОМВРИ

6 октомври

100 години от смъртта на акад. Иван Недев ГЮЗЕЛЕВ (24.06.1844 г., Габрово – 6.10.  1916 г.) – учител в главното мъжко училище в Габрово, създател на първия кабинет по физика в България (в Габровската гимназия), министър на народното просвещение, член на БКД, математик, физик, философ, депутат.

17 октомври

125 години от рождението на Христо Василев ВРАБЧЕВ (17.10.1891 г., Габрово – 5.03. 1973 г.) – физкултурен деец, турист, един от създателите на юношеското туристическо дружество “Градище“, най-дългогодишният деятел на дружество “Узана“, издател на туристическия вестник “Узана“. С приятеля си Христо Спасов са първите габровци, изкачили в. Мусала и Вихрен (1914 г.).

26 октомври

155 години (26.10.1861 г.) от създаването в Габрово на Българско народно читалище (1861 г.), след Освобождението Габровска народна библиотека “Априлов-Палаузов“. От 1959 г. библиотеката и читалището са обособени като отделни институции.

НОЕМВРИ

170 години от рождението на уста Генчо Петров НОВАКОВ (уста Генчо Малкия) (ноем. 1846 г. в с. Генчевци (дн. Пещери), Тревненско – септ.  1912 г.) – майстор-строител, дърворезбар, строи църквата “Св. Троица“ в Габрово.

10 ноември

125 години от рождението и 40 години от смъртта на арх. Никола Георгиев ГРЪБЛЕВ (10.11.1891 г., Габрово – 7.03.1975 г.) – архитект, проектирал над 200 сгради в града и окръга (“Грамадата“, фабрика “Братя Калпазанови“, фабрика “Принц Кирил“, хотел “България“, “Парахода“, старопиталището на Пенчо Семов, Техническото училище, сградата на Червения кръст, кино “Майчина грижа“ и др.)

15 ноември

150 години от рождението на Христо Иванов ГЪБЕНСКИ (15.11.1866 г., Габрово – 9.12.1943 г.) – учител, краевед, общественик, дарител, пионер на шахматната игра в Габрово, първи директор на Радион Умниковото училище. През 1903 г. заедно с брат си Петър написва и издава “История на града Габрово и габровските въстания“.

135 години от смъртта на Никола Иванов ФИЧЕВ (уста Кольо Фичето) (1800 г., Дряново – 15.11.1881 г.) – майстор-строител, самоук архитект от епохата на Възраждането. Изгражда църквата “Св. Никола“ в Дряново, моста на р. Росица при Севлиево, конака в Търново, покрития мост в Ловеч, чешмата в Соколския манастир и др.

22 ноември

110 години от смъртта на Продан ТИШКОВ Проданов – ЧАРДАФОН ВЕЛИКИ (7.12.1859 г., Габрово – 22.11.1906 г.) – участник в борбите за национално освобождение и Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Автор на “Принос към историята на габровското въстание в 1876 г.“.

ДЕКЕМВРИ

135 години от смъртта на Радион Петрович (Райчо Пенев, Рашо Петров) УМНИКОВ (1825 г., колиби Умниците, Габровско – дек. 1881 г.) – търговец, дарител за просветното дело в Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Култура

Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

Published

on

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.

До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.

„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.

Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.

Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Зареди още

Култура

Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)

Published

on

Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.

Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.

По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.

Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.

По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.

Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.

Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.

Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.

От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица