Култура
Краеведски календар на РБ „Априлов-Палаузов“ за 2016 г.
Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
230 години от рождението на ЙОСИФ СОКОЛСКИ (ок. 1786 г., к. Нова махала ( дн. кв. на Габрово ) – 30.09.1879 г.) – основател на Габровския Соколски манастир (1832 г.) и на Девическия манастир в Габрово (1836).
230 години от рождението на Св. вмч. ОНУФРИЙ ГАБРОВСКИ – Матей Дечов (1786 г., Габрово – 4.01.1818) – мъченик за християнската вяра.
180 години от написването на “Кодекс на село Габрово“ (1836 г.) от Неофит Рилски.
180 години от основаването на габровския Девически манастир “Свето Благовещение“ (1836 г.). За игуменка на манастира е избрана Зиновия Константинова.
175 години от издаването на “Денница на новобългарското образование“ на Васил Априлов (1841 г.).
150 години от издаването на книгата “Габровското училище и неговите първи попечители’‘ от Петко Р. Славейков (1866 г.).
150 години от рождението на Иван Станчов ПАЯКОВ (1866 г., Габрово – 7.02.1917 г.) – индустриалец, общественик и дарител на Габровската библиотека. Изпълнявал длъжността кмет (23.10.1916 – 16.01.1917 г.)
ЯНУАРИ
130 години от излизането в Габрово на “Журнал научно списание“ с редактори Н. Д. Райков и З. А. Бояджиев (1886 г.)
7 януари
145 години от рождението на Иван НЕЙЧЕВ (7.01.1871 г., Габрово – 10.12.1913 г. ) –
един от първооснователите на българската ботаническа наука, ботаник, проучвал флората в Габровско-Севлиевския край.
15 януари
120 години от рождението на майор Никола Георгиев ДРЕМСИЗОВ (15.01.1891 г., Габрово – 14.12.1957 г.) – първият габровец военен летец.
16 януари
245 години от смъртта на Свмч. ДАМАСКИН ГАБРОВСКИ (I пол. на ХVIII в г., Габрово – 16.01.1771 г.) – мъченик за християнската вяра.
17/30 януари
160 години от рождението на Недко СТОЙКОВ Недков (17/30.01.1856 г., Габрово – 3.05.1938 г.) – учител, опълченец, участник в Сръбско-българската война, издател, краевед.
18 януари
150 години от рождението на Георги Тонков [Тенков] РАШЕЕВ (18.01.1865/1866 г., Габрово – 1943 г.) – създател на първата фабрика за ленени и конопени платове в Габрово.
ФЕВРУАРИ
13 февруари
135 години от рождението на Неда Лазарова ФТИЧЕВА (13.02.1881 г., Габрово – 21.11. 1960 г., Виена) – първата българска концертираща цигуларка.
15 февруари
170 години от рождението на Райчо (Рачо) Михов КАРОЛЕВ (15.02.1846 г., Габрово – 12.03.1928 г., София) – просветен деец, общественик и книжовник, дописен член на БАН, министър на просветата в кабинета на Петко Каравелов, директор на Габровската гимназия, директор на Народната библиотека и Дирекция на статистиката.
100 години от рождението на Радослав Стефанов БУМОВ (15.02.1916 г., Габрово – 1.07.1984 ) – писател, хуморист и сатирик. Автор на “Бодкаджии“ (1985).
29 февруари
140 години от рождението на Еким Стоянов АНДРЕЙЧИН (29.02.1876 г., Габрово – 27.07. 1947 г.) – учител, един от основателите на историографското дружество в Габрово, писател и краевед.
МАРТ
15 март
200 години от рождението на Цвятко Недев САМАРДЖИЕВ (даскал Цвятко) (15.03. 1816 г., Габрово – 2.04.1892 г., Габрово) – най-дългогодишният учител в Габровското училище (над 40 г.), един от създателите на Девическото училище в Габрово, общественик.
22 март
130 години от рождението на арх. Атанас ДОНКОВ Иванов (22.03.1886 г., Габрово – 15.12. 1950 г.) – проектант на Паметника на свободата на връх Шипка.
АПРИЛ
150 години от рождението Стефан П. КЕДЕВ (апр. 1866 г., Габрово – неизв.) – дарител на библиотека “Априлов-Палаузов“.
1 април
40 години (1 април 1976 г. ) от откриването на планета “Габрово“ от руския астроном Николай Черних.
27 април
150 години от рождението на Пенчо Петков СЛАВЕЙКОВ (27.04.1866 г., Трявна – 28.05.1912 г., Брунате, Италия) – поет, преводач, фолклорист, литературовед, директор на Народния театър и Народната библиотека; първият българин, предложен за Нобелова награда.
МАЙ
1 май
140 години от обявяването на Габровското въстание от войводата Цанко Дюстабанов в Соколския манастир.
9 май
140 години от смъртта на ПОП ХАРИТОН (Станчев Халачев) (ок. 1830/1835 г., Габрово – 9.05.1876 г.) – войвода в Първи революционен окръг по време на Априлското въстание. Ръководи епичните боеве на четата в Дряновския манастир.
21 май
180 години от рождението на Мария Гаврилова ГАНЧЕВА [Гаврилица Ганчовата] (21.05.1836 г., Габрово – 8.02.1878 г., Габрово) – първата габровка милосърдна сестра, една от основателките на Женско дружество “Майчина грижа“ и първа негова председателка.
28 май
140 години от смъртта на Тотьо [Тотю] ИВАНОВ Хаджидосев (1848 г., Габрово – 28.05.1876 г.) – търговец, участник в национално-освободителното движение, ръководител на група и член на щаба на четата на Цанко Дюстабанов по време на Априлското въстание.
ЮНИ
13 юни
140 години от смъртта на Никола Дончев ВОЙНОВСКИ (Бойновски) (9.11.1849 г., с. Бойновци, Габровско – 13.06.1876 г., землището на с. Чифлик) – помощник войвода и военен ръководител на четата на Христо Ботев.
14 юни
160 години от рождението на Васил Николов КАРАГЬОЗОВ (схимонах Вениамин) (14.06.1856 г., Търново – 31.03.1938 г., Атон) – учител, народен представител, индустриалец, общественик, дарител.
15 юни
140 години от смъртта на Еким (Яким) Генчев ЦАНКОВ (1844 г., Габрово – 15.06. 1876 г., Търново) – търговец, сподвижник на Левски, председател на тайния революционен комитет в Габрово. Осъден от турски съд след погрома на Априлското въстание и обесен в Търново заедно с Цанко Дюстабанов и свещеник Иван Поппетков.
140 години от смъртта на поп Иван Поппетков Ненчев (НЕНЧОВ) (Гъбенски) (1842 г., с. Враниловци – 15.06.1876 г., Търново) – свещеник в Габрово, участник в подготовката на Априлското въстание, обесен заедно с Еким Цанков и Цанко Дюстабанов в Търново.
140 години от смъртта на Цанко Христов ДЮСТАБАНОВ (13/15.05.1843 г., Габрово – 15.06.1876 г., В. Търново) – търговец, училищен настоятел, войвода на габровските въстаници по време на Априлското въстание, съден и обесен във В. Търново, заедно с Иван Поппетков и Еким Цанков.
28 юни
160 години (28.06.1856 г.) от въстанието на Капитан дядо Никола.
155 години от рождението на генерал-майор Йеротей Илиев СИРМАНОВ (28/22.06. 1861 г., Габрово (к. Сирмани ) – 15.09.1954 г., Пловдив) – военен деец, участник в Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война; фотограф, филателист, общественик.
АВГУСТ
2 август
160 години от смъртта на Никола ФИЛИПОВСКИ (КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА) (ок. 1800 г. – 2.08.1856 г., с. Дончевци) – водач на едноименното въстание в Габровския край (1856 г.).
СЕПТЕМВРИ
1 септември
125 години от откриването на училище в Габрово, построено със средства на Радион Петрович Умников (1891 г.)
26 септември
130 години от рождението на РАН БОСИЛЕК (Генчо Станчев Негенцов) (26.09.1886 г., Габрово – 08.10.1958 г.) – детски писател, преводач, учител, редактор, пръв председател на Дружеството на детските писатели, член на СБП.
ОКТОМВРИ
6 октомври
100 години от смъртта на акад. Иван Недев ГЮЗЕЛЕВ (24.06.1844 г., Габрово – 6.10. 1916 г.) – учител в главното мъжко училище в Габрово, създател на първия кабинет по физика в България (в Габровската гимназия), министър на народното просвещение, член на БКД, математик, физик, философ, депутат.
17 октомври
125 години от рождението на Христо Василев ВРАБЧЕВ (17.10.1891 г., Габрово – 5.03. 1973 г.) – физкултурен деец, турист, един от създателите на юношеското туристическо дружество “Градище“, най-дългогодишният деятел на дружество “Узана“, издател на туристическия вестник “Узана“. С приятеля си Христо Спасов са първите габровци, изкачили в. Мусала и Вихрен (1914 г.).
26 октомври
155 години (26.10.1861 г.) от създаването в Габрово на Българско народно читалище (1861 г.), след Освобождението Габровска народна библиотека “Априлов-Палаузов“. От 1959 г. библиотеката и читалището са обособени като отделни институции.
НОЕМВРИ
170 години от рождението на уста Генчо Петров НОВАКОВ (уста Генчо Малкия) (ноем. 1846 г. в с. Генчевци (дн. Пещери), Тревненско – септ. 1912 г.) – майстор-строител, дърворезбар, строи църквата “Св. Троица“ в Габрово.
10 ноември
125 години от рождението и 40 години от смъртта на арх. Никола Георгиев ГРЪБЛЕВ (10.11.1891 г., Габрово – 7.03.1975 г.) – архитект, проектирал над 200 сгради в града и окръга (“Грамадата“, фабрика “Братя Калпазанови“, фабрика “Принц Кирил“, хотел “България“, “Парахода“, старопиталището на Пенчо Семов, Техническото училище, сградата на Червения кръст, кино “Майчина грижа“ и др.)
15 ноември
150 години от рождението на Христо Иванов ГЪБЕНСКИ (15.11.1866 г., Габрово – 9.12.1943 г.) – учител, краевед, общественик, дарител, пионер на шахматната игра в Габрово, първи директор на Радион Умниковото училище. През 1903 г. заедно с брат си Петър написва и издава “История на града Габрово и габровските въстания“.
135 години от смъртта на Никола Иванов ФИЧЕВ (уста Кольо Фичето) (1800 г., Дряново – 15.11.1881 г.) – майстор-строител, самоук архитект от епохата на Възраждането. Изгражда църквата “Св. Никола“ в Дряново, моста на р. Росица при Севлиево, конака в Търново, покрития мост в Ловеч, чешмата в Соколския манастир и др.
22 ноември
110 години от смъртта на Продан ТИШКОВ Проданов – ЧАРДАФОН ВЕЛИКИ (7.12.1859 г., Габрово – 22.11.1906 г.) – участник в борбите за национално освобождение и Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Автор на “Принос към историята на габровското въстание в 1876 г.“.
135 години от смъртта на Радион Петрович (Райчо Пенев, Рашо Петров) УМНИКОВ (1825 г., колиби Умниците, Габровско – дек. 1881 г.) – търговец, дарител за просветното дело в Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.
Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.
Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.
Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.
В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.
Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.
На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.
-
Икономикапреди 5 дниПроектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)
-
Новинипреди 4 дниПолитическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК
-
Новинипреди един денНад 600 подписа внесоха срещу вандализма и тормоза в кв.“Бичкиня“
-
Любопитнопреди 4 дниCoca-Cola The Voice Турнето 2026 завладява Севлиево на 4 септември
-
Кримипреди един денТежка катастрофа край Габрово, има загинал (снимки)
-
Кримипреди един денПолицията удари нарколаборатория за синтетични наркотици край Трявна
-
Културапреди 3 часаГабровският шоколад отново събира любителите на традициите
-
Новинипреди 3 часаГаброво ще отбележи Деня на Съединението