

Култура
Краеведски календар на РБ „Априлов-Палаузов“ за 2016 г.
230 години от рождението на ЙОСИФ СОКОЛСКИ (ок. 1786 г., к. Нова махала ( дн. кв. на Габрово ) – 30.09.1879 г.) – основател на Габровския Соколски манастир (1832 г.) и на Девическия манастир в Габрово (1836).
230 години от рождението на Св. вмч. ОНУФРИЙ ГАБРОВСКИ – Матей Дечов (1786 г., Габрово – 4.01.1818) – мъченик за християнската вяра.
180 години от написването на “Кодекс на село Габрово“ (1836 г.) от Неофит Рилски.
180 години от основаването на габровския Девически манастир “Свето Благовещение“ (1836 г.). За игуменка на манастира е избрана Зиновия Константинова.
175 години от издаването на “Денница на новобългарското образование“ на Васил Априлов (1841 г.).
150 години от издаването на книгата “Габровското училище и неговите първи попечители’‘ от Петко Р. Славейков (1866 г.).
150 години от рождението на Иван Станчов ПАЯКОВ (1866 г., Габрово – 7.02.1917 г.) – индустриалец, общественик и дарител на Габровската библиотека. Изпълнявал длъжността кмет (23.10.1916 – 16.01.1917 г.)
ЯНУАРИ
130 години от излизането в Габрово на “Журнал научно списание“ с редактори Н. Д. Райков и З. А. Бояджиев (1886 г.)
7 януари
145 години от рождението на Иван НЕЙЧЕВ (7.01.1871 г., Габрово – 10.12.1913 г. ) –
един от първооснователите на българската ботаническа наука, ботаник, проучвал флората в Габровско-Севлиевския край.
15 януари
120 години от рождението на майор Никола Георгиев ДРЕМСИЗОВ (15.01.1891 г., Габрово – 14.12.1957 г.) – първият габровец военен летец.
16 януари
245 години от смъртта на Свмч. ДАМАСКИН ГАБРОВСКИ (I пол. на ХVIII в г., Габрово – 16.01.1771 г.) – мъченик за християнската вяра.
17/30 януари
160 години от рождението на Недко СТОЙКОВ Недков (17/30.01.1856 г., Габрово – 3.05.1938 г.) – учител, опълченец, участник в Сръбско-българската война, издател, краевед.
18 януари
150 години от рождението на Георги Тонков [Тенков] РАШЕЕВ (18.01.1865/1866 г., Габрово – 1943 г.) – създател на първата фабрика за ленени и конопени платове в Габрово.
ФЕВРУАРИ
13 февруари
135 години от рождението на Неда Лазарова ФТИЧЕВА (13.02.1881 г., Габрово – 21.11. 1960 г., Виена) – първата българска концертираща цигуларка.
15 февруари
170 години от рождението на Райчо (Рачо) Михов КАРОЛЕВ (15.02.1846 г., Габрово – 12.03.1928 г., София) – просветен деец, общественик и книжовник, дописен член на БАН, министър на просветата в кабинета на Петко Каравелов, директор на Габровската гимназия, директор на Народната библиотека и Дирекция на статистиката.
100 години от рождението на Радослав Стефанов БУМОВ (15.02.1916 г., Габрово – 1.07.1984 ) – писател, хуморист и сатирик. Автор на “Бодкаджии“ (1985).
29 февруари
140 години от рождението на Еким Стоянов АНДРЕЙЧИН (29.02.1876 г., Габрово – 27.07. 1947 г.) – учител, един от основателите на историографското дружество в Габрово, писател и краевед.
МАРТ
15 март
200 години от рождението на Цвятко Недев САМАРДЖИЕВ (даскал Цвятко) (15.03. 1816 г., Габрово – 2.04.1892 г., Габрово) – най-дългогодишният учител в Габровското училище (над 40 г.), един от създателите на Девическото училище в Габрово, общественик.
22 март
130 години от рождението на арх. Атанас ДОНКОВ Иванов (22.03.1886 г., Габрово – 15.12. 1950 г.) – проектант на Паметника на свободата на връх Шипка.
АПРИЛ
150 години от рождението Стефан П. КЕДЕВ (апр. 1866 г., Габрово – неизв.) – дарител на библиотека “Априлов-Палаузов“.
1 април
40 години (1 април 1976 г. ) от откриването на планета “Габрово“ от руския астроном Николай Черних.
27 април
150 години от рождението на Пенчо Петков СЛАВЕЙКОВ (27.04.1866 г., Трявна – 28.05.1912 г., Брунате, Италия) – поет, преводач, фолклорист, литературовед, директор на Народния театър и Народната библиотека; първият българин, предложен за Нобелова награда.
МАЙ
1 май
140 години от обявяването на Габровското въстание от войводата Цанко Дюстабанов в Соколския манастир.
9 май
140 години от смъртта на ПОП ХАРИТОН (Станчев Халачев) (ок. 1830/1835 г., Габрово – 9.05.1876 г.) – войвода в Първи революционен окръг по време на Априлското въстание. Ръководи епичните боеве на четата в Дряновския манастир.
21 май
180 години от рождението на Мария Гаврилова ГАНЧЕВА [Гаврилица Ганчовата] (21.05.1836 г., Габрово – 8.02.1878 г., Габрово) – първата габровка милосърдна сестра, една от основателките на Женско дружество “Майчина грижа“ и първа негова председателка.
28 май
140 години от смъртта на Тотьо [Тотю] ИВАНОВ Хаджидосев (1848 г., Габрово – 28.05.1876 г.) – търговец, участник в национално-освободителното движение, ръководител на група и член на щаба на четата на Цанко Дюстабанов по време на Априлското въстание.
ЮНИ
13 юни
140 години от смъртта на Никола Дончев ВОЙНОВСКИ (Бойновски) (9.11.1849 г., с. Бойновци, Габровско – 13.06.1876 г., землището на с. Чифлик) – помощник войвода и военен ръководител на четата на Христо Ботев.
14 юни
160 години от рождението на Васил Николов КАРАГЬОЗОВ (схимонах Вениамин) (14.06.1856 г., Търново – 31.03.1938 г., Атон) – учител, народен представител, индустриалец, общественик, дарител.
15 юни
140 години от смъртта на Еким (Яким) Генчев ЦАНКОВ (1844 г., Габрово – 15.06. 1876 г., Търново) – търговец, сподвижник на Левски, председател на тайния революционен комитет в Габрово. Осъден от турски съд след погрома на Априлското въстание и обесен в Търново заедно с Цанко Дюстабанов и свещеник Иван Поппетков.
140 години от смъртта на поп Иван Поппетков Ненчев (НЕНЧОВ) (Гъбенски) (1842 г., с. Враниловци – 15.06.1876 г., Търново) – свещеник в Габрово, участник в подготовката на Априлското въстание, обесен заедно с Еким Цанков и Цанко Дюстабанов в Търново.
140 години от смъртта на Цанко Христов ДЮСТАБАНОВ (13/15.05.1843 г., Габрово – 15.06.1876 г., В. Търново) – търговец, училищен настоятел, войвода на габровските въстаници по време на Априлското въстание, съден и обесен във В. Търново, заедно с Иван Поппетков и Еким Цанков.
28 юни
160 години (28.06.1856 г.) от въстанието на Капитан дядо Никола.
155 години от рождението на генерал-майор Йеротей Илиев СИРМАНОВ (28/22.06. 1861 г., Габрово (к. Сирмани ) – 15.09.1954 г., Пловдив) – военен деец, участник в Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война; фотограф, филателист, общественик.
АВГУСТ
2 август
160 години от смъртта на Никола ФИЛИПОВСКИ (КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА) (ок. 1800 г. – 2.08.1856 г., с. Дончевци) – водач на едноименното въстание в Габровския край (1856 г.).
СЕПТЕМВРИ
1 септември
125 години от откриването на училище в Габрово, построено със средства на Радион Петрович Умников (1891 г.)
26 септември
130 години от рождението на РАН БОСИЛЕК (Генчо Станчев Негенцов) (26.09.1886 г., Габрово – 08.10.1958 г.) – детски писател, преводач, учител, редактор, пръв председател на Дружеството на детските писатели, член на СБП.
ОКТОМВРИ
6 октомври
100 години от смъртта на акад. Иван Недев ГЮЗЕЛЕВ (24.06.1844 г., Габрово – 6.10. 1916 г.) – учител в главното мъжко училище в Габрово, създател на първия кабинет по физика в България (в Габровската гимназия), министър на народното просвещение, член на БКД, математик, физик, философ, депутат.
17 октомври
125 години от рождението на Христо Василев ВРАБЧЕВ (17.10.1891 г., Габрово – 5.03. 1973 г.) – физкултурен деец, турист, един от създателите на юношеското туристическо дружество “Градище“, най-дългогодишният деятел на дружество “Узана“, издател на туристическия вестник “Узана“. С приятеля си Христо Спасов са първите габровци, изкачили в. Мусала и Вихрен (1914 г.).
26 октомври
155 години (26.10.1861 г.) от създаването в Габрово на Българско народно читалище (1861 г.), след Освобождението Габровска народна библиотека “Априлов-Палаузов“. От 1959 г. библиотеката и читалището са обособени като отделни институции.
НОЕМВРИ
170 години от рождението на уста Генчо Петров НОВАКОВ (уста Генчо Малкия) (ноем. 1846 г. в с. Генчевци (дн. Пещери), Тревненско – септ. 1912 г.) – майстор-строител, дърворезбар, строи църквата “Св. Троица“ в Габрово.
10 ноември
125 години от рождението и 40 години от смъртта на арх. Никола Георгиев ГРЪБЛЕВ (10.11.1891 г., Габрово – 7.03.1975 г.) – архитект, проектирал над 200 сгради в града и окръга (“Грамадата“, фабрика “Братя Калпазанови“, фабрика “Принц Кирил“, хотел “България“, “Парахода“, старопиталището на Пенчо Семов, Техническото училище, сградата на Червения кръст, кино “Майчина грижа“ и др.)
15 ноември
150 години от рождението на Христо Иванов ГЪБЕНСКИ (15.11.1866 г., Габрово – 9.12.1943 г.) – учител, краевед, общественик, дарител, пионер на шахматната игра в Габрово, първи директор на Радион Умниковото училище. През 1903 г. заедно с брат си Петър написва и издава “История на града Габрово и габровските въстания“.
135 години от смъртта на Никола Иванов ФИЧЕВ (уста Кольо Фичето) (1800 г., Дряново – 15.11.1881 г.) – майстор-строител, самоук архитект от епохата на Възраждането. Изгражда църквата “Св. Никола“ в Дряново, моста на р. Росица при Севлиево, конака в Търново, покрития мост в Ловеч, чешмата в Соколския манастир и др.
22 ноември
110 години от смъртта на Продан ТИШКОВ Проданов – ЧАРДАФОН ВЕЛИКИ (7.12.1859 г., Габрово – 22.11.1906 г.) – участник в борбите за национално освобождение и Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Автор на “Принос към историята на габровското въстание в 1876 г.“.
135 години от смъртта на Радион Петрович (Райчо Пенев, Рашо Петров) УМНИКОВ (1825 г., колиби Умниците, Габровско – дек. 1881 г.) – търговец, дарител за просветното дело в Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 6 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Новинипреди 6 дни
„Най-добрата реклама за всеки лекар е пациентът. Вие сте пример“
-
Кримипреди 7 дни
Арестуваха млад мъж заради палеж на „Мерцедес“ в Севлиево
-
Културапреди 6 дни
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа
-
Новинипреди 6 дни
Първият спортно-терапевтичен център в Габрово ще заработи съвсем скоро
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ приема Локомотив ГО в исторически мач на осветление
-
Културапреди 6 дни
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Областният управител прие в кабинета си здравния министър