

Новини
За шуробаджанащината и задкулисието в габровското здравеопазване
В продължение на разменените реплики на първите хора в здравеопазването на Габрово, за които в началото на месец април тази година ви информирахме, нови твърдения, позиции и разкрития скандализират местна общественост.
В тази връзка екип на „Габрово Нюз“ разговаря с Веселин Димитров, доскорошен директор на РЗИ – Габрово, който застана зад всяка своя дума и изнесени от него факти, заклевайки се в най-ценното, което е загубил, за истинността и достоверността на представените пред нас данни.
Разговорът ни започна с малко история от недалечната 2009 г. и засегна проблеми, прераснали във времето до ден днешен, в нечувани висоти и размери.
Ето какво разказа пред „Габрово Нюз“ габровският доктор Димитров:
„Познавам габровското здравеопазване от дълги години, може би от средата на 80-те. Тогава цареше дух на толерантност, колегиалност, етика и взаимно уважение. Нещата коренно се промениха след 2009 г. Голяма роля за това има сегашният изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово д-р Нели Савчева. Такива взаимоотношение никога не е имало.“
Какво имате предвид, казвайки че такива взаимоотношения никога не е имало?
– На 18.09.2009 г. се откри едно от най-важните звена в габровската болница, а именно отделението по Инвазивна кардиология. Откри го д-р Божидар Нанев, областният управител Мариан Костадинов, депутати и други отговорни лица. По време на откриването министърът даде оценка за много добър мениджмънт от страна на д-р Паралчев при управлението на болницата. Само след 2 месеца бе извършен гнусен преврат. На Общото събрание на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ на 16.11.2009 г. е имало решение да се гласува частична промяна на Борда на директорите, тъй като един от членовете му е починал. Д-р Нели Савчева, която по това време бе заместник – кмет на Габрово и представител на Общината в Общото събрание на болницата, изненадващо избира за председател на Борда на директорите представителката на Министерството на здравеопазването – читалищен деятел, председател и съосновател на Жени ГЕРБ – София. Д-р Савчева влезе като изпълнителен директор в МБАЛ – Габрово, освобождавайки д-р Божидар Паралчев.
Тогава изказах мнението си, че това е долно, подло и гнусно, и то пред колеги, които после взеха участие в събитията, а именно д-р Петър Стефанов – директор на РЦЗ и неговият зет д-р Николай Пенчоков – епидемиолог в Инспекцията. Явно това не се понрави на д-р Савчева и резултатите последваха през януари 2011 г. Тогава беше следващото й и поредно задкулисие.
– Как си разпределиха места тогава „основните герои“?
– Обединиха РЦЗ с РИОКОЗ в РЗИ. Единствено само в Габрово и Кюстендил колеги останаха без работа. Всички други бяха включени в новата структура.
– Какво се получи тогава?
– За директор на РЗИ – Габрово бе определен д-р Петър Стефанов. Той не може да работи заедно с д-р Николай Пенчоков, защото е брат на неговата жена. И тогава със заповед „шурея“ дава на „зетя“ шест брутни заплати, средства от издръжката на Инспекцията. Тези пари не са от някакъв фонд. По този начин се ощетява колектива. Става това, за което много пенсионери си мечтаят – да получат поне шест заплати при пенсиониране. А той ги получава за това, че не могат да работят на едно и не остава на Борсата. Д-р Савчева веднага му намира една много хубава длъжност – АСЧ. Когато съм ходил на посещения в болницата често го виждах като фотограф. Основно правеше снимки за големите строителства.
В цялата страна се изпълнява една програма за профилактика на рака на маточната шийка, като във всички инспекции координатори са епидемиолозите на РЗИ. В Шумен и Габрово единствените координатори са външни лица. И отново както бе награден от „шурея си“, координатор на програмата става „зетя“, тъй като и за нея се плаща. Той работи епидемиолог в МБАЛ – Габрово, а едновременно е координатор на програмата, която я изпълнява персонала на Здравната инспекция. Той взема парите само.
През 3-годишен и повече период мястото директор на дирекция Надзор на заразните болести е пазено от д-р Стефанов, без да се назначава човек. На практика той е пазел мястото вакантно заради „зетя си“. Едва, когато аз отидох в Инспекцията назначих човек на този пост, защото не е редно една от най-важните дирекции да бъде титуляр.
– Какво друго важно пропускате?
– Д-р Савчева за „благодарност“, предполагам, дава възможност на д-р Стефанов, който е директор на Здравната инспекция, да дава дежурства и да бъде в трудови правоотношения с МБАЛ – Габрово. Това е недопустимо, тъй като не може контролиращ орган да бъде в трудови правоотношения с един от най-важните обекти, подлежащи на контрол!
Случаят „лъсна“ с нещастието, когато почина родилката Десислава и нейното бебе. Недопустимо е все пак контролиращ орган да извършва проверки по случай, при положение че той е във финансови взаимоотношения с тази болница. В случая имаме отявлен пример за конфликт на интереси.
– Какво последва оттам насетне?
– През 2012 г. една от министърките на Здравеопазването Десислава Атанасова спомена по телевизията няколко болници, за които са получавали сигнали за корупция. И на второ място тогава посочиха габровската МБАЛ „Д-р Тота Венкова“. Вероятно може сигналите да са били неправомерни, но въпросът е, че ги е имало. Още на следващия ден след изказването на Атанасова, в габровски печатен ежедневник беше публикувана на първа страница статия, озаглавена „В габровската болница корупция няма!“. Това според мен е пример за указан „чадър“ и говори само по себе си.
– Защо според вас напускат служители на габровската болница?
– Имаше едно писмо, вярно анонимно, на служители на болницата за заплатите, които получават. Оказа се, че изнесеното в писмото е вярно и колективът на здравното заведението незаслужено и неприемливо е ощетяван за сметка на някои приближени на ръководството лица. Давам за пример, че инвазитен кардиолог получава колкото цялото Вътрешно отделение, с целия персонал. Това, което той получава за един месец, това получава цялото отделение. Същата сума! Хора, с по две специалности, даващи по 7-8 дежурства месечно, на практика са работили за 700 – 800 лв. Едно от напреженията, което също го имаше, беше спрямо това, което получава д-р Пенчоков, назначен от д-р Нели Савчева на длъжността АСЧ. Недопустимо е отговорни лекари, даващи толкова дежурства, да получават по-малко от един човек, на който му е намерена работа само, за да не бъде на Борсата.
– А по отношение на кадровия колапс?
– Още през пролетта казах, че напускат много добри специалисти. Имам една молба за напускане, която позволете ми да зачета: „Поради нетърпима обстановка, лош психоклимат, двойни стандарти в отношенията към работещите от страна на ръководството и недостойно заплащане на лекар с 2 специалности. 30-годишен стаж.“
Кадровият колапс е най-добре изразен във Вътрешно отделение и в отделението по Хирургия. Но не само там. Хората напускат, защото не виждат реализация и добро отношение към тях. Оказва се, че не само строителството е важно! Важно е и отношението към хората и кадрите. Познавам всички главни лекари на габровската болница. Определено мога да кажа, че най-слабият мениджмънт е в момента, най-слабото управление на болницата.
– Какво е положението в момента в МБАЛ – Габрово?
– Бордът на директорите отново е съставен от близки до управлението на Габрово! Нямам какво друго да добавя!
– А по отношение на Регионалната колегия на лекарския съюз?
– Член на Борда – брат на депутат. Председател на Регионалната колегия на лекарския съюз – съпруга на брат на депутат. На практика и Лекарският съюз в Габрово се превръща в една партийно – съсловна структура, която е зависима. Според мен тя трябва да бъде неутрална и да защитава интересите на пациентите и лекарите, а не на депутатски кръгове.
В момента се прави опит и за овладяване на Здравната инспекция, където без да е освободен титулярът е назначено лице, за което вече става въпрос – д-р Николай Пенчоков. По този начин директорът на МБАЛ – Габрово се стреми да овладее тази инспекция, превръщайки я в „едно отделение“, на пряко подчинение.
В същото време има огромно напрежение в отношенията между габровската и севлиевската болница. Свързано е с отделението по хемодиализа. Докато бях директор на РЗИ – Габрово, а аз считам че съм все още такъв, тъй като нещата по повод на моето освобождаване не са изяснени и са предмет на следствие в Прокуратурата и съдебната система, не допусках да има толериране на едната болница спрямо другата.
– Кой носи отговорност за случващото се в габровското здравеопазване?
– В Разград, Благоевград и други болници в страната, където имаше инциденти и смъртни случаи, лично министърът ходи и „ритуално вземаше главите“ на колегите на д-р Савчева, а тя досега няма достойнството и доблестта да поеме отговорност за това, което се случва в нашата болница. За случая с Десислава и бебето, за други станали случаи, но не оповестени в медиите. Един ръководител трябва да поема отговорност. В Разград почина едно детенце и още веднага го освободиха. В Габрово родилката е стояла 3 седмици с преносена бременност в болницата. Обсъждана е на рапорти. Наблюдавано е състоянието й. И в крайна сметка съдят само дежурните лекари, персонала в АГ – комплекса. Къде отговорността на д-р Савчева? Няма я!
Възмутен съм от поведението й, когато на 18.12.2014 г. в присъствието на министър Москов и зам.-министър Шарков, по повод откриването на ремонтираното Кардиологично отделение, в отсъствието на д-р Стефанов – бившият директор на РЗИ, който в момента работи по специалността си като нефролог в севлиевската болница, Савчева отправи недопустими обвинения и „оплювания“ спрямо него и ръководството на севлиевската болница без да има техен представители там. Недопустимо е в отсъствието на човек и институция да говориш, и да ги нападаш по такъв груб и подъл начин. Когато д-р Стефанов помагаше на габровската болница беше добър и беше удобният. Когато я напусна и намери по-добра реализация във „вражеската севлиевска болница“ стана предател и враг.
– Само в здравеопазването ли е подобна „картинката“?
– И в здравеопазването, и в други области тотално навлезе партизанщината, шуробаджанащината, задкулисието и конфликтите на интереси, което за съжаление е във вреда на обществеността на Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово


Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.
Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.
Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.
Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.


Култура
Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров


Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.
Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.
Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.
Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.
Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.
– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.
– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.
– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.
– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.
– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…


– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!
*Автор: Мария Матева.


Култура
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.
Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.
В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.
Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.
Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


-
Културапреди 6 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Новинипреди 7 дни
Монтираха два от пилоните с осветление на стадион „Христо Ботев“ (Видео)
-
Културапреди 7 дни
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“
-
Новинипреди 6 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Новинипреди 7 дни
Спешно премахват опасните дървета около далекопроводите
-
Икономикапреди 6 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД набира работници
-
Новинипреди 3 дни
„Янтра“ нанесе първо поражение на лидера „Фратрия“
-
Новинипреди 3 дни
Нов физкултурен салон и STEM-център в ОУ „Неофит Рилски“