Култура
С фото инсталация започва отбелязването на 70 г. театър в Габрово
С фото инсталацията „Паралели“ започва отбелязването на 70 г. театър в Габрово, информираха от местната общинска администрация.
На 8 октомври в 18:00ч., денят на честването на 70 г. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, в пространството пред Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” (зад костницата) ще бъде открита фото инсталацията “Паралели”. Тя е част от проекта „Памет – минало, памет – настояще, памет – бъдеще“, посветен на годишнината на театъра и “155 години Габрово – град”.
Инсталацията представя творческата интерпретация на фотографа Росина Пенчева – архивни кадри от репертоара на театъра през годините, кореспондиращи с нейни снимки от работата й в театъра по постановките “Ромео и Жулиета” (2013 г.) и “Жана д’Арк” (2015 г.) на режисьора Петринел Гочев. Таблата са изградени на базата на паралели и позволяват на зрителя да види архивните кадри през погледа на настоящето и обратно.
Събирането на снимковия материал е в резултат на задълбочено проучване на наличния архив, съвместно с Държавен архив – Габрово. Планира се с него да бъдат положени основите на дигитална онлайн галерия със свободен достъп, която ще може да бъде допълвана с още кадри от създаването на театъра до днес.
Идеята на проекта „Памет – минало, памет – настояще, памет – бъдеще“ е да обогати и oсъвремени културния архив на Габрово. Тя възниква, когато тримата автори – Петринел Гочев – утвърден театрален режисьор, художник и скулптор от София, Рин Ямамура – художник и сценограф от Япония, и Росина Пенчева – млад фотограф от Габрово, започват съвместната си работа по постановката „Жана д‘Арк“ на габровския театър.
Проектът включва и откриването на съвместната изложба „Гледни точки“ в Художествена галерия „Христо Цокев“ на 13 ноември от 18:00 ч. Част от експозицията представя най-новия архив на габровския театър, свързан със спектакъла „Жана д‘Арк“ – макети за костюми на героите, автор на които е Рин Ямамура, и фотографската серия на Росина Пенчева, документираща живота зад кулисите и на сцената. Останалата част ще покаже оригинални живописни платна на Петринел Гочев – някои от сюжетите са вдъхновени от образа на Жана д’Арк.
Проектът ще завърши със среща-разговор с Петринел Гочев на тема „Художественият образ – основа на родова, гражданска и национална памет в света на изчезващите граници“ на 14 ноември от 17:00 ч. в Художествена галерия “Христо Цокев”.
ЗА АВТОРИТЕ:
Росина Пенчева е фотограф. Родена е в Габрово. Серията й с кадри от постановката ,,Ромео и Жулиета’’ на габровския театър е първият й задълбочен опит в снимане зад кулисите. Следва и първа самостоятелна изложба – ,,Работно заглавие’’ (2014 г.), която показва творци и работния им процес, уловен в неговата неподправеност, голота и уникално несъвършенство. Росина е работила с Петринел Гочев по създаването на четири негови представления. Най-важното и емоционално събитие за нея до този момент е срещата й с носителя на „Пулицър“ за фотожурналистика Едуард Кийтинг. Той я избира за участие в негов уоркшоп (2014 г., София), където тя обогатява и задълбочава разбиранията си за фотография.
Петринел Гочев е художник и театрален режисьор. За него водещи на сцената са „страстта, човешкия вой, болката, копането до кръв под ноктите на търсене на смисъла да оцелееш… и разбира се, радостта от живота“. Има над 20 самостоятелни изложби и редица награди за изобразително изкуство и скулптура. В театъра работи от 1996 г., с известно прекъсване, до днес. Първият му спектакъл на габровска сцена (сезон 2004 – 2005 г.) е “Майстори” на Рачо Стоянов. Вторият – “Ромео и Жулиета” (сезон 2012 – 2013 г.), получи високото признание на театрална общност в страната и чужбина. Представлението му “Жана д’Арк” е продължение на творческата му и педагогическа работа с габровската трупа. Постановката беше изключително позитивно приета от критика и зрители и веднага след премиерата беше поканена на фестивали в страната и чужбина. За Петринел габровската трупа е от местата, от които не си тръгваш същия, и те вече не са онези, които си намерил.
Рин Ямамура е куклен сценограф и е японка. Живее в София от 2000 г. Това, което я довежда в България, е любовта към куклите и приключенският й дух, а това, което я задържа, е общият театрален език с българските режисьори като Катя Петрова и Петринел Гочев. Завършва НАТФИЗ, специалност „Сценография за куклен театър“ при проф. Майя Петрова (2006 г.). Получава награди и номинации „Икар“ и „Аскеер“. Световната огранизация на куклените театри УНИМА признава работата й за „Цар Шушумига“ (по Константин Илиев) и Рин получава приз за „Най-добър дизайн на кукли“ (Китай, 2012 г). Тя е автор на книгата „Азбука на любовта“ (ИК „Жанет 45“) и е художник на българската филмова продукция „Виктория“, реж. Майя Виткова.
ЗА ОРГАНИЗАТОРИТЕ:
Проектът се реализира от НЧ „Христо Смирненски 1949“ с финансовата подкрепа на Програма Култура 2015 на Община Габрово и партньорството на Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Художествена галерия „Христо Цокев“ и Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 4 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди един денОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 4 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 3 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право








