Свържи се с нас

Култура

С фото инсталация започва отбелязването на 70 г. театър в Габрово

Published

on

паралели

С фото инсталацията „Паралели“ започва отбелязването на 70 г. театър в Габрово, информираха от местната общинска администрация.

На 8 октомври в 18:00ч., денят на честването на 70 г. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, в пространството пред Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” (зад костницата) ще бъде открита фото инсталацията “Паралели”. Тя е част от проекта „Памет – минало, памет – настояще, памет – бъдеще“, посветен на годишнината на театъра и “155 години Габрово – град”.

Инсталацията представя творческата интерпретация на фотографа Росина Пенчева – архивни кадри от репертоара на театъра през годините, кореспондиращи с нейни снимки от работата й в театъра по постановките “Ромео и Жулиета” (2013 г.) и “Жана д’Арк” (2015 г.) на режисьора Петринел Гочев. Таблата са изградени на базата на паралели и позволяват на зрителя да види архивните кадри през погледа на настоящето и обратно.

Събирането на снимковия материал е в резултат на задълбочено проучване на наличния архив, съвместно с Държавен архив – Габрово. Планира се с него да бъдат положени основите на дигитална онлайн галерия със свободен достъп, която ще може да бъде допълвана с още кадри от създаването на театъра до днес.

Идеята на проекта „Памет – минало, памет – настояще, памет – бъдеще“ е да обогати и oсъвремени културния архив на Габрово. Тя възниква, когато тримата автори – Петринел Гочев – утвърден театрален режисьор, художник и скулптор от София, Рин Ямамура – художник и сценограф от Япония, и Росина Пенчева – млад фотограф от Габрово, започват съвместната си работа по постановката „Жана д‘Арк“ на габровския театър.

Проектът включва и откриването на съвместната изложба „Гледни точки“ в Художествена галерия „Христо Цокев“ на 13 ноември от 18:00 ч. Част от експозицията представя най-новия архив на габровския театър, свързан със спектакъла „Жана д‘Арк“ – макети за костюми на героите, автор на които е Рин Ямамура, и фотографската серия на Росина Пенчева, документираща живота зад кулисите и на сцената. Останалата част ще покаже оригинални живописни платна на Петринел Гочев – някои от сюжетите са вдъхновени от образа на Жана д’Арк.

Проектът ще завърши със среща-разговор с Петринел Гочев на тема „Художественият образ – основа на родова, гражданска и национална памет в света на изчезващите граници“ на 14 ноември от 17:00 ч. в Художествена галерия “Христо Цокев”.

ЗА АВТОРИТЕ:
Росина Пенчева е фотограф. Родена е в Габрово. Серията й с кадри от постановката ,,Ромео и Жулиета’’ на габровския театър е първият й задълбочен опит в снимане зад кулисите. Следва и първа самостоятелна изложба – ,,Работно заглавие’’ (2014 г.), която показва творци и работния им процес, уловен в неговата неподправеност, голота и уникално несъвършенство. Росина е работила с Петринел Гочев по създаването на четири негови представления. Най-важното и емоционално събитие за нея до този момент е срещата й с носителя на „Пулицър“ за фотожурналистика Едуард Кийтинг. Той я избира за участие в негов уоркшоп (2014 г., София), където тя обогатява и задълбочава разбиранията си за фотография.

Петринел Гочев е художник и театрален режисьор. За него водещи на сцената са „страстта, човешкия вой, болката, копането до кръв под ноктите на търсене на смисъла да оцелееш… и разбира се, радостта от живота“. Има над 20 самостоятелни изложби и редица награди за изобразително изкуство и скулптура. В театъра работи от 1996 г., с известно прекъсване, до днес. Първият му спектакъл на габровска сцена (сезон 2004 – 2005 г.) е “Майстори” на Рачо Стоянов. Вторият – “Ромео и Жулиета” (сезон 2012 – 2013 г.), получи високото признание на театрална общност в страната и чужбина. Представлението му “Жана д’Арк” е продължение на творческата му и педагогическа работа с габровската трупа. Постановката беше изключително позитивно приета от критика и зрители и веднага след премиерата беше поканена на фестивали в страната и чужбина. За Петринел габровската трупа е от местата, от които не си тръгваш същия, и те вече не са онези, които си намерил.

Рин Ямамура е куклен сценограф и е японка. Живее в София от 2000 г. Това, което я довежда в България, е любовта към куклите и приключенският й дух, а това, което я задържа, е общият театрален език с българските режисьори като Катя Петрова и Петринел Гочев. Завършва НАТФИЗ, специалност „Сценография за куклен театър“ при проф. Майя Петрова (2006 г.). Получава награди и номинации „Икар“ и „Аскеер“. Световната огранизация на куклените театри УНИМА признава работата й за „Цар Шушумига“ (по Константин Илиев) и Рин получава приз за „Най-добър дизайн на кукли“ (Китай, 2012 г). Тя е автор на книгата „Азбука на любовта“ (ИК „Жанет 45“) и е художник на българската филмова продукция „Виктория“, реж. Майя Виткова.

ЗА ОРГАНИЗАТОРИТЕ:
Проектът се реализира от НЧ „Христо Смирненски 1949“ с финансовата подкрепа на Програма Култура 2015 на Община Габрово и партньорството на Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Художествена галерия „Христо Цокев“ и Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица