Свържи се с нас

Култура

С фото инсталация започва отбелязването на 70 г. театър в Габрово

Published

on

паралели

С фото инсталацията „Паралели“ започва отбелязването на 70 г. театър в Габрово, информираха от местната общинска администрация.

На 8 октомври в 18:00ч., денят на честването на 70 г. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, в пространството пред Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” (зад костницата) ще бъде открита фото инсталацията “Паралели”. Тя е част от проекта „Памет – минало, памет – настояще, памет – бъдеще“, посветен на годишнината на театъра и “155 години Габрово – град”.

Инсталацията представя творческата интерпретация на фотографа Росина Пенчева – архивни кадри от репертоара на театъра през годините, кореспондиращи с нейни снимки от работата й в театъра по постановките “Ромео и Жулиета” (2013 г.) и “Жана д’Арк” (2015 г.) на режисьора Петринел Гочев. Таблата са изградени на базата на паралели и позволяват на зрителя да види архивните кадри през погледа на настоящето и обратно.

Събирането на снимковия материал е в резултат на задълбочено проучване на наличния архив, съвместно с Държавен архив – Габрово. Планира се с него да бъдат положени основите на дигитална онлайн галерия със свободен достъп, която ще може да бъде допълвана с още кадри от създаването на театъра до днес.

Идеята на проекта „Памет – минало, памет – настояще, памет – бъдеще“ е да обогати и oсъвремени културния архив на Габрово. Тя възниква, когато тримата автори – Петринел Гочев – утвърден театрален режисьор, художник и скулптор от София, Рин Ямамура – художник и сценограф от Япония, и Росина Пенчева – млад фотограф от Габрово, започват съвместната си работа по постановката „Жана д‘Арк“ на габровския театър.

Проектът включва и откриването на съвместната изложба „Гледни точки“ в Художествена галерия „Христо Цокев“ на 13 ноември от 18:00 ч. Част от експозицията представя най-новия архив на габровския театър, свързан със спектакъла „Жана д‘Арк“ – макети за костюми на героите, автор на които е Рин Ямамура, и фотографската серия на Росина Пенчева, документираща живота зад кулисите и на сцената. Останалата част ще покаже оригинални живописни платна на Петринел Гочев – някои от сюжетите са вдъхновени от образа на Жана д’Арк.

Проектът ще завърши със среща-разговор с Петринел Гочев на тема „Художественият образ – основа на родова, гражданска и национална памет в света на изчезващите граници“ на 14 ноември от 17:00 ч. в Художествена галерия “Христо Цокев”.

ЗА АВТОРИТЕ:
Росина Пенчева е фотограф. Родена е в Габрово. Серията й с кадри от постановката ,,Ромео и Жулиета’’ на габровския театър е първият й задълбочен опит в снимане зад кулисите. Следва и първа самостоятелна изложба – ,,Работно заглавие’’ (2014 г.), която показва творци и работния им процес, уловен в неговата неподправеност, голота и уникално несъвършенство. Росина е работила с Петринел Гочев по създаването на четири негови представления. Най-важното и емоционално събитие за нея до този момент е срещата й с носителя на „Пулицър“ за фотожурналистика Едуард Кийтинг. Той я избира за участие в негов уоркшоп (2014 г., София), където тя обогатява и задълбочава разбиранията си за фотография.

Петринел Гочев е художник и театрален режисьор. За него водещи на сцената са „страстта, човешкия вой, болката, копането до кръв под ноктите на търсене на смисъла да оцелееш… и разбира се, радостта от живота“. Има над 20 самостоятелни изложби и редица награди за изобразително изкуство и скулптура. В театъра работи от 1996 г., с известно прекъсване, до днес. Първият му спектакъл на габровска сцена (сезон 2004 – 2005 г.) е “Майстори” на Рачо Стоянов. Вторият – “Ромео и Жулиета” (сезон 2012 – 2013 г.), получи високото признание на театрална общност в страната и чужбина. Представлението му “Жана д’Арк” е продължение на творческата му и педагогическа работа с габровската трупа. Постановката беше изключително позитивно приета от критика и зрители и веднага след премиерата беше поканена на фестивали в страната и чужбина. За Петринел габровската трупа е от местата, от които не си тръгваш същия, и те вече не са онези, които си намерил.

Рин Ямамура е куклен сценограф и е японка. Живее в София от 2000 г. Това, което я довежда в България, е любовта към куклите и приключенският й дух, а това, което я задържа, е общият театрален език с българските режисьори като Катя Петрова и Петринел Гочев. Завършва НАТФИЗ, специалност „Сценография за куклен театър“ при проф. Майя Петрова (2006 г.). Получава награди и номинации „Икар“ и „Аскеер“. Световната огранизация на куклените театри УНИМА признава работата й за „Цар Шушумига“ (по Константин Илиев) и Рин получава приз за „Най-добър дизайн на кукли“ (Китай, 2012 г). Тя е автор на книгата „Азбука на любовта“ (ИК „Жанет 45“) и е художник на българската филмова продукция „Виктория“, реж. Майя Виткова.

ЗА ОРГАНИЗАТОРИТЕ:
Проектът се реализира от НЧ „Христо Смирненски 1949“ с финансовата подкрепа на Програма Култура 2015 на Община Габрово и партньорството на Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Художествена галерия „Христо Цокев“ и Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица