Култура
С фото инсталация започва отбелязването на 70 г. театър в Габрово
С фото инсталацията „Паралели“ започва отбелязването на 70 г. театър в Габрово, информираха от местната общинска администрация.
На 8 октомври в 18:00ч., денят на честването на 70 г. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, в пространството пред Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” (зад костницата) ще бъде открита фото инсталацията “Паралели”. Тя е част от проекта „Памет – минало, памет – настояще, памет – бъдеще“, посветен на годишнината на театъра и “155 години Габрово – град”.
Инсталацията представя творческата интерпретация на фотографа Росина Пенчева – архивни кадри от репертоара на театъра през годините, кореспондиращи с нейни снимки от работата й в театъра по постановките “Ромео и Жулиета” (2013 г.) и “Жана д’Арк” (2015 г.) на режисьора Петринел Гочев. Таблата са изградени на базата на паралели и позволяват на зрителя да види архивните кадри през погледа на настоящето и обратно.
Събирането на снимковия материал е в резултат на задълбочено проучване на наличния архив, съвместно с Държавен архив – Габрово. Планира се с него да бъдат положени основите на дигитална онлайн галерия със свободен достъп, която ще може да бъде допълвана с още кадри от създаването на театъра до днес.
Идеята на проекта „Памет – минало, памет – настояще, памет – бъдеще“ е да обогати и oсъвремени културния архив на Габрово. Тя възниква, когато тримата автори – Петринел Гочев – утвърден театрален режисьор, художник и скулптор от София, Рин Ямамура – художник и сценограф от Япония, и Росина Пенчева – млад фотограф от Габрово, започват съвместната си работа по постановката „Жана д‘Арк“ на габровския театър.
Проектът включва и откриването на съвместната изложба „Гледни точки“ в Художествена галерия „Христо Цокев“ на 13 ноември от 18:00 ч. Част от експозицията представя най-новия архив на габровския театър, свързан със спектакъла „Жана д‘Арк“ – макети за костюми на героите, автор на които е Рин Ямамура, и фотографската серия на Росина Пенчева, документираща живота зад кулисите и на сцената. Останалата част ще покаже оригинални живописни платна на Петринел Гочев – някои от сюжетите са вдъхновени от образа на Жана д’Арк.
Проектът ще завърши със среща-разговор с Петринел Гочев на тема „Художественият образ – основа на родова, гражданска и национална памет в света на изчезващите граници“ на 14 ноември от 17:00 ч. в Художествена галерия “Христо Цокев”.
ЗА АВТОРИТЕ:
Росина Пенчева е фотограф. Родена е в Габрово. Серията й с кадри от постановката ,,Ромео и Жулиета’’ на габровския театър е първият й задълбочен опит в снимане зад кулисите. Следва и първа самостоятелна изложба – ,,Работно заглавие’’ (2014 г.), която показва творци и работния им процес, уловен в неговата неподправеност, голота и уникално несъвършенство. Росина е работила с Петринел Гочев по създаването на четири негови представления. Най-важното и емоционално събитие за нея до този момент е срещата й с носителя на „Пулицър“ за фотожурналистика Едуард Кийтинг. Той я избира за участие в негов уоркшоп (2014 г., София), където тя обогатява и задълбочава разбиранията си за фотография.
Петринел Гочев е художник и театрален режисьор. За него водещи на сцената са „страстта, човешкия вой, болката, копането до кръв под ноктите на търсене на смисъла да оцелееш… и разбира се, радостта от живота“. Има над 20 самостоятелни изложби и редица награди за изобразително изкуство и скулптура. В театъра работи от 1996 г., с известно прекъсване, до днес. Първият му спектакъл на габровска сцена (сезон 2004 – 2005 г.) е “Майстори” на Рачо Стоянов. Вторият – “Ромео и Жулиета” (сезон 2012 – 2013 г.), получи високото признание на театрална общност в страната и чужбина. Представлението му “Жана д’Арк” е продължение на творческата му и педагогическа работа с габровската трупа. Постановката беше изключително позитивно приета от критика и зрители и веднага след премиерата беше поканена на фестивали в страната и чужбина. За Петринел габровската трупа е от местата, от които не си тръгваш същия, и те вече не са онези, които си намерил.
Рин Ямамура е куклен сценограф и е японка. Живее в София от 2000 г. Това, което я довежда в България, е любовта към куклите и приключенският й дух, а това, което я задържа, е общият театрален език с българските режисьори като Катя Петрова и Петринел Гочев. Завършва НАТФИЗ, специалност „Сценография за куклен театър“ при проф. Майя Петрова (2006 г.). Получава награди и номинации „Икар“ и „Аскеер“. Световната огранизация на куклените театри УНИМА признава работата й за „Цар Шушумига“ (по Константин Илиев) и Рин получава приз за „Най-добър дизайн на кукли“ (Китай, 2012 г). Тя е автор на книгата „Азбука на любовта“ (ИК „Жанет 45“) и е художник на българската филмова продукция „Виктория“, реж. Майя Виткова.
ЗА ОРГАНИЗАТОРИТЕ:
Проектът се реализира от НЧ „Христо Смирненски 1949“ с финансовата подкрепа на Програма Култура 2015 на Община Габрово и партньорството на Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Художествена галерия „Христо Цокев“ и Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди един денНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 5 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Културапреди 4 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 4 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Новинипреди 5 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 5 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Културапреди 4 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена





