Свържи се с нас

Култура

Габровска следа в журито на „Смешен филм фест“ 6

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Единадесет са заглавията, включени в конкурсната програма на шестото издание на „Смешен филм фест“, което ще се проведе от 12 до 19 октомври в зала „Възраждане“.

Носителят на приза „Най-смешен филм на Габрово“, който ще получи статуетката, дело на Адриан Новаков, ще бъде определен от тричленно жури в състав: проф. Николай Лазаров – оператор, преподавател в НАТФИЗ (габровската следа във фестивала), доц. Юлия Кънчева – режисьор, преподавател в Нов български университет и Иван Попйорданов – дългогодишен директор на СИФ „Бояна“, на БНТ, член на финансовата комисия на Националния филмов център.

Кой е проф. д. н. Николай Лазаров?

Роден е на 25 януари в 1950 г. в Габрово, а биографията му е повече от впечатляваща!

Образование

1969 – Завършва Техникум по механоелектротехника „Д-р Н. Василиади“ – Габрово

1969 – Сребърен и бронзов медал от „5-ти Републикански фестивал на любителското кино”

1969-1974 – Магистратура – ВГИК, Москва – ФИЛМОВ ОПЕРАТОР, защита: „Сутрешните изстрели не са последни“, игр. 80 мин., награди – Атина, British Film Institut, Ташкент

1993 ­ Завършва квалификационен курс ­ Бизнес мениджмънт

1998 – Защитава научното звание ДОЦЕНТ

2001 – Защитава научната степен ДОКТОР НА ИЗКУСТВОЗНАНИЕТО

2004 – патент за изобретение на Метод за трансфер на компютърно генерирани субтитри

2006 – Печели конкурс на НАТФИЗ за щатен професор, кинознание,

Професионална кариера

1974-1976 Военна служба като филмов оператор в КНА – „Пътища“- игр. /с Т. Благоев/ и 4 док. филма

1976 – Киностудия “Бояна” дебют с игралния филм „Надбягване“, реж. О. Сурдалов

1976-1993 – филмов оператор първа категория в СТФ „Екран“. Там е и режисьор на документалните филми – „Спомен за човек“, „Смях против страх“, сърежисьор е с проф. Л. Кристи на „Д-р Семашко“, „Войникът Симеон Мирни“

От 1993 г. и днес е оператор на свободна практика. Заснел е 29 игрални филма, над 40 документални и престижни реклами – Гранд хотел Варна, СОМАТ, Пежо 405 GL, Миринда лимон PEPSI, Туризъм в Кипър ­ VOX TV-Кьолн, JUST UNIQUE- C&K – Белгия, -А как же?- ОРТ-Москва, Canon, REFAN и др.

1996-2002 – Технически Директор на Аудиовизия „Орфей“ ЕООД.
2002 до 01.12.2011 – Изпълнителен Директор на Аудиовидео „Орфей“ ЕАД

През последните години е заснел филмите:

1996 – Клането на петела, 35мм, игрален, реж.А. Пантзис – Кипър, Гърция, Франция, Германия

1997 – Armstrong, 35 мм, игрален, реж. Менахем Голан, New Image САЩ

1998 – Blood Sport – 4, 35 мм игрален, /камера оператор/, реж. Elvis Restano -New Image САЩ

1998 – Магьосници, 35 мм, игрален, реж. Сотир Гелев и Иван Гец

1998 – The Road to Ithaca 35 мм, игрален, реж. Костас Димитриу – Кипър, Гърция, Англия

1999 – N.T.F., Beta SP, 7 серии по 55 минути – докумeнтален, реж. Марио Кръстев

1999 – Trutina, Beta SP, кукли и макети, реж. Катя Петрова – PFStudio САЩ

2000 – To Tama, – Супер16, игрален, реж А. Пантзис – Кипър, Гърция, Франция, България

2001 – Сътворението, Beta SP, документална експресия 90 мин. Германия, реж. Анри Кулев

2001 – Fantasy Concerto , игрален + кукли + CGI, реж. К. Петрова – PFStudio САЩ

2002 – Games – Beta Digital, игрален + куклен , реж. К. Петрова – PFStudio САЩ

2002 – Една калория нежност, /камера оператор/ – 35мм, игрален, реж.Ив. Гръбчева

2004/2006 – Църква за вълци, DVCPRO50, игрален сериал 12×56 мин. – БНТ, реж. Н. Ламбрев

2008 – Снима реклами за студио „Златен век” и др. продуценти.

2006 – Тик – так, 35 мм – дигитална анимация трансферирана на 35 мм. филм, реж. Б. Десподов

2006 – Три сестри и Андрей, DVCPRO50, актьори пред green box и виртуални декори, Б-г/German, реж. А. Паунов и Б. Десподов – всеки кадър е дигитално манипулиран ефект.

2007 – Приказка без край, DVCPRO50, док. 54 мин, БНТ, реж. К. Петрова

2010 – Пътуване, HD to 35 мм, актьори пред green box и виртуални декори, реж.Р. Нейкова

2010/2013 – Радостта и тъгата на тялото, S16 – 35 мм. & DCP, игр., реж. А. Пантзис

2013 / 2014 – Райска ябълка, HD, игрален + рис. анимация + Digital composition, реж. Вл. Шомов

Награди на негови филми.

2012 – Best Animation Movie: – Trip от България, Загреб, Хърватска и още 8 награди

2009 – Златен Ритон за Три сестри и Андрей

2009 – Наградата Джеймисън на София филм фест за Три сестри и Андрей

2007 – Голямата награда “Академика” 2007 – за принос в популяризирането на българското кино

2006 – Най-добър анимационен филм Тик-так, Годишни награди на НФЦ – реж. Б. Десподов

2002 – Първа награда на МФФ в Кайро за филма То Тама

2002 – 4 IPFV Солун – BEST ANIMATION FILM – за филма “Въображаем концерт” -PFStudio САЩ

2001 – 42 MФФ Солун – Наградата на FIPRESCI и Бронзов медал за Най-добър филм То Тама

1997 – Рим- Първа награда за „Художествена изразност“ за филма Клането на петела

1997 – Барцелона – Най-добър филм – Клането на петела

1997 – Клането на петела, представя Гърция в конкурса „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм

1996 – Наградата на журито на МФ „Любовта е лудост” – Варна и Специалната награда „За принос в развитието на филмовия език“ за филма Клането на петела

1996 – 37 MФФ Солун – награда на FIPRESCI и за най-добър гръцки филм – Клането на петела

1989 – Сребърен Дракон – Краков за филма Животът е пред нас, реж. Ю. Кънчева

1989 – Наградата на Токио за филма Без упойка, реж. Ю. Кънчева

1989 – Приз Европа в Страсбург за филма Без упойка, реж. Ю Кънчева

1988 – Сребърна Ракла на фестивала в Пловдив за филма Жирафчето, реж. Н. Георгиев, игр. БНТ

1986 – Сребърна награда на фестивала Сантарем, Португалия, за филма Именно, реж. М. Гецов

1985 – Специално отличие на фестивала Краков 84 – Спомен за човек реж. Н. Лазаров

Академична дейност

Преподавател по Визуални ефекти в екранните изкуства

1996 и днес – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София.

1994 – 2005 Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.

1995 – 2003 Нов Български Университет – София.

1992 – 2003 Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград.

Публикации

Публикувал е статии, доклади, монографии – Формата S16; Анимацията като FX; Видео запис или филмов запис?; Визуални ефекти в студио Магически Екран; Не дигитализирайте Червената Шапчица; Екранът на 21 век – изкуство и технология; Изкуство и техника на визуалните ефекти; Реално за виртуалната реалност; Бъдещето на филма не е дигитално; Вторият век на визуалната памет; Злато 24 к/сек.; Църква за вълци-зад кадър; 100 дни зад кадър.

Член на EUROPEAN FILM ACADEMY , Berlin

Член на European Federation of Cinematographers – IMAGO.

Член на Съюза на Българските Филмови Дейци.

Член на Асоциацията на Българските Оператори – АБО.

Член на Асоциация на хабилитираните преподаватели по киноизкуство АКАДЕМИКА 21.

Член на Специализирания Научен Съвет по кинознание и театрознание към ВАК /2006 – 2010/

Председател на Национална Техническа Комисия към НФЦ /2006 – 2010г./ и /2015

Реставрационна дейност на проф. Н. Лазаров за национални филмови архиви

2005 След спечелен конкурс на МК ръководи проект за реставрация, консервация и съхранение на 65 000 метра нитратни архивни филми на БНф.

2005 – Н. Лазаров изпълнява проект на МВнР за представяне на България пред ЕС с престижна DVD колекция от 10 български игрални филми, субтитрирани на 5 езика.

2007 – 2011 Лазаров ръководи други национални проекти за дигитална реставрация, субтитриране на 5 европейски езика, тираж на Blue Ray и DVD и широко разпространение на класически български игрални филми по договори с НФЦ.

За пръв път у нас от 2004 г. проф. Лазаров въведе практиката реставрирани игрални филми с 6 езика субтитри да се архивират на DLT касети, а по-късно на новите версии LTO4, LTO5, LTO6. LTO и днес остава най-надеждната технология за сравнително евтино архивиране на дигитална информация. Така архивираните филми във файлов формат може да бъдат разархивирани редактирани, с още субтитри на други езици и преиздавани следващите 20 до 30 години.

По инициатива на проф. Лазаров, към договореното DVD съдържаниe са добавени и български субтитри, за да бъдат филмите достъпни за хора с увреден слух.

През 2011 г. проф. Лазаров създаде единствената у нас лицензирана школа за обучение на асистентски кадри и други технически специалисти във филмопроизводството.

Програмата на „Смешен филм фест“ 6 можете да видите оттук.

Източник: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Ивета Миленова е новият директор на Историческия музей в Севлиево

Published

on

Дългогодишният уредник в Историческия музей в Севлиево Ивета Миленова спечели конкурса за овакантеното от директора Найден Петров място, който излезе в заслужена пенсия. Ивета Миленова завършва висшето си образование със специалност „История”, научен профил и специализиран курс по „Археология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Само няколко месеца след дипломирането си през 1983 г. тя прекрачва прага на музея, като става уредник на отделите “Капитализъм” и “Художествен”. От 1989 година е уредник на отдел “Възраждане”, днес ”История на България 15-19 век”, като й е възложено съхранението и опазването на богатия етнографски фонд на музея. През годините е участвала в придобиването, идентификацията, инвентирането и популяризирането на голяма част от хилядите музейни експонати, придобити през дългия период на работата й в музея.

Организирала е и е аранжирала стотици временни изложби по различни теми, поводи, годишнини от знаменателни събития или известни личности на нашия край. Изготвила и представила за одобрение в Министерство на културата тематико-експозиционния план на постоянната експозиция “Севлиевският край през Възраждането“ и е участвала в аранжирането ѝ.

Нейно дело е и планът за цялостното обновяване на експозицията “Табашкият занаят в Севлиево” в Табаханата.Автор е и на тематико-експозиционния план за голямата изложба “Работническо революционно движение” в АВК “Дандолови къщи”. Тя организира преобразяването на къщите в етнографския комплекс с експозициите “Възрожденски интериори”, “Красотата в произведенията на севлиевските занаятчии” и екстериорните експозиции в двора.

Участва в експонирането на скромния Дом-музей “Д-р Атанас Москов”.Автор е на множество статии в местната и регионална преса, както и на изданието “Светското образование в Севлиево през Възраждането”.

Нейно дело са осем от ежегодните брошури, които Музеят издава като календар, в други четири е съавтор. Съавтор е на „Хроника на Севлиево 1990-2010“, редактор на сборника “Априлското въстание в Централна Северна България” и други издания.

Като уредник в Историческия музей тя участва с научни съобщения в десетки научни конференции, организирани от Министерство на културата и Регионалните музеи в Габрово, Враца, Стара Загора, Шумен, Пловдив, Благоевград, Сливен, Ямбол, Етъра и музеите в Трявна, Троян, Дряново, Бяла черква и други, на някои места многократно.

Материалите ѝ са публикувани в сборници. Нейна статия за личностите на Априлското въстание в Севлиевския край бе публикувана в престижния национален сборник „Възраждане“. Изследва и продължава да пише с удоволствие статии за различни издания, за да популяризира историята, значимите личности и богатото културно-историческо наследство на Севлиевския край.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Етър“ е първият български музей, носител на една от двете големи награди „Жива“

Published

on

На специална церемония в сръбската столица Белград Международната фондация „Форум на славянските култури“ (FSK) връчи наградите „Жива“ за най-добър музей от славянска държава. Събитието се провежда в сътрудничество с Министерство на културата и медиите на Република Сърбия и сръбски партньорски институции.

Наградата „Музей на годината“ получи Музеят на дърворезбата от Кониц (Босна и Херцеговина). Наградата „Най-добър обект на културното наследство“, която се присъжда за трети път,  спечели Регионален етнографски музей на открито „Етър” – Габрово.

За първи път български музей става носител на голяма награда от този много авторитетен международен културен форум.

20 музея от 11 славянски държави участваха в конкурса за наградата „Жива“. Седмата церемония се състоя вечерта на 12 януари в Белград, а предишните места за нейното провеждане са Скопие, Санкт Петербург, Задар, Блед, Прага и Бар. Журито се състои от 13 музейни експерти от славянски страни и Европейската музейна академия. Българският представител в него е Екатерина Джумалиева от Министерство на културата.

Освен двете големи награди, бяха връчени още няколко. Специално признание за лидерство получи Националният литературно-мемориален музей на Иван Франко в Лвов (Лвов, Украйна). Носител на признанието за внимание към посетителите и достъпност е Музеят на въгледобива в Забже (Забже, Полша). Специалното признание за творчество получи Музеят на изкуствата „Божидар Якац“ (Костаневица на Кръки, Словения). Центърът за посетители „Къщата на приказките на Ивана“ (Огулин, Хърватия) бе отличен за разказване на истории, а Ярославският художествен музей (Ярославъл, Руската федерация) – за добро използване на ресурсите. Журито реши също така да връчи Почетно отличие на Национален музей в Белград (Белград, Сърбия).

„Сред многото важни дейности на Форума със сигурност е опазването на вековни ценности, възпитанието на славянските езици и по-нататъшното изграждане на славянски културни идентичности. Тези ценности могат да станат по-видими само чрез съвместно застъпване за тяхното утвърждаване в глобален мащаб. Това насърчава културното разнообразие и в същото време допринася за славянските култури за глобалния диалог“, подчерта Мая Гойкович, вицепремиер на Република Сърбия и председател на Борда на Форума на славянските култури.

 „Наградата за най-добър славянски музей и културно наследство „Жива“ е платформа, която насърчава и култивира диалог за славянското наследство и неговата уникалност, но на първо място е пространство, където можем да срещнем славянско наследство, да получим информация за него, да се установят контакти, да се вземат решения за посещения на различни места и музеи от славянски страни“,  заяви по време на церемонията Андрея Рихтер, директор на Форума на славянските култури.

„Присъствието на български музей на този форум е голяма чест за нашата страна. Тук, ние българите, се чувстваме сред близки хора, усещаме доверие и сериозна подкрепа. Защото всички сме посветили своята дейност на една важна мисия – да работим за утвърждаване на славянската култура в глобалния свят. Културните постижения на славянската общност са световен феномен, без който не може да се обясни същността на човешката цивилизация.

Всяка от присъстващите на този форум организации представя славянството, макар от различен поглед. Ако влезете в българския музей „Етър“, на който съм директор, ще откриете много и от миналото на своите народи. Благодаря от името на екипа си, че сме част от това голямо за славянския свят събитие“, коментира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“, на която бе връчена наградата за най-добър обект на наследство в славянските страни. За седем години от своето съществуване наградата събра повече от 135 музея, стана ясно от информация на организаторите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Библиотеката награди своя „Читател на годината“

Published

on

В началото на седмицата в Читалня „Хуманитарни науки” на Габровската регионална библиотека се състоя кратка церемония по награждаване на най-активните читатели от всички възрасти за изминалата 2021 година. Наградите „Читател на годината” се връчват за седми пореден път.

Читател на годината 2021, във възрастовата категория до 14 години, е Марина Иванова Дикова, която е само на 7 години, първокласничка, но много верен читател от невръстна възраст на Детски отдел на библиотеката заедно със своята майка. Сега, когато вече може и сама да чете, тя излиза на първо място с 239 прочетени книжки през годината.

На второ място е 4-годишният Теодор Цветомиров Ненов. Този чудесен малчуган, разбира се, все още не чете самостоятелно, макар да е научил буквите от азбуката, но е много голям фен на четенето, книгите и библиотеката и според неговата майка това е най-интересното и любимо негово занимание – мама да му чете колкото може повече…Заетите и прочетени от този тандем книги са 177.

Третото място заема Лъчезара Петкова Цветкова, на 13 години, с прочетени 143 книги за 2021 година, тийнейджър с отличен успех и обич към четенето като предпочитано занимание.

В категорията на „възрастните” читатели, над 18 години, приза „Читател на годината” получава Мирослав Пантев Пантев – политолог и автор на няколко книги с историческо-обществена тематика, прочел 239 книги от всички области на знанието.

На второ място е Ирена Петрова Христова със 177 прочетени книги, а третото място заема Лидия Петрова Еленкова, със 143 заглавия от света на художествената литература – световна и българска.

Директорът на библиотеката Савина Цонева поздрави носителите на наградите „Читател на годината”. Всеки от тях получи грамота и предметна награда, както и талон за безплатна регистрация за библиотечни услуги при изтичане срока на читателската му карта.

Библиотечният екип благодари на своите верни читатели и им пожелава здраве и успех за всички и през новата 2022-ра година. Церемонията по награждаването бе проведена при спазване на необходимите противоепидемични мерки за защита от КОВИД -19. Библиотеката е близо до своите потребители ежедневно и остава активно място за социален и културен живот и в трудните времена на пандемия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица