Новини
Най-добрият шофьор е живият и нека всички останем такива!
До всеки, който се чувства отговорен!
„Казвам се Стефан Стоев. От 1998 г. се занимавам с автомобилен спорт. Участвал съм в пет разновидности на автомобилния спорт, три пъти съм бил шампион и няколко пъти вицешампион на България. През настоящия състезателен сезон водя по точки и отново се боря за шампионската титла.
Сигурно се питате защо ви казвам всичко това. Защото искам да си поговорим….за шофирането. За едни е работа, за други е начин на придвижване, за трети е спорт, а за някой е страст, хоби и начин да изпуснат парата. Всички ни обединява това, че в ежедневието сме редови участници в уличното движение.
То е работно място за едни, просто път за други, и състезателно трасе за трети. Искам да се обърна основно към последните.
Те сигурно вече си казват на ума : „Kой си ти да ни укоряваш? Нима не си същия като нас“?
И точно затова искам да поговорим, не искам да излизам с евтин популизъм и да се правя на най-примерния водач. Не съм такъв. Не искам да пропагандирам спазване на Закона за движение по пътищата. Но искам да споделя опита си – опит натрупан в годините екстремно каране.
Аз също съм бил на 20 години…и карах бясно …повече отколкото може да си представите…мислех си, че морето е до колене и че лошото няма да се случи на мен…че владея ситуацията и че аз съм най -добрия, най-бързия… това, което си мислят всички.
Явно животът беше решил да ми даде урок. Сбъднах най-голямата си мечта. Изкарах школа за пилоти и с цената на много лишения, труд и помощ от приятели и семейство станах автомобилен състезател. Това, което искат всички, раздаващи газ по улиците (които ходейки да гледат състезания, обикновено коментират: „Ако бях аз знаеш ли как щях да мина на този завой“).
Първият шамар за повечето улични пилоти попаднали в автомобилния спорт е, че състезанията се печелят трудно.
Оказва се, че и другите дават газ… но на трасето… на истинско състезание и това не е улицата, на която се надбягваш с чичкото връщаш се от работа или лелката прибираща се от пазар. Това е моментът, в които разбираш колко много имаш да учиш и далеч не си толкова бърз колкото си мислиш и ти се иска…
Минаха няколко сезона, вече бях няколко пъти шампион…определено бях се кротнал, защото за истинските пилоти е смешно и срамно да се правиш на състезател по улицата.
Животът беше решил да ми даде урок. По-добре късно, отколкото никога. За доста кратко време претърпях няколко катастрофи. Това тотално промени мирогледа ми.
Среща с автобус на тесен селски път. Автобусът беше заел целия път и за мен имаше две алтернативи: или челен удар или извън пътя.
Естествено че не се ударих, но се преобърнах. Равносметката беше, че ако бях карал по-бавно можех да спра.Това, че си карах в лентата не беше достатъчно! Първа обеца!
Чисто делово пътуване по пътя за Велико Търново, при което елементарно разсейване доведе до закачане на мантинелата. Стоях и не вярвах на очите си, че това нещо ми се е случило. Аз, летящия по трасетата се, ударих с 60 км/ч без дори да разбера как се случи. Беше ме срам само като си помисля колко баламски се ударих. Равносметката беше, че за нищо на света не бива да се отклонява вниманието от шофирането!
Скоро след това минавайки през едно от най-натоварените кръстовища в града (на Консултативна поликлиника), което слава Богу вече е кръгово, кола без предимство тръгна непосредствено пред мен и я ударих.
Написаха акт на дядката, на мен ми дадоха протокол за застрахователите и ми казаха, че не съм виновен.
Но мен ме глождеше егото, аз нали уж бях голямата работа, а не можах да избегна удара. А се опитах и почти успях. Равносметката беше, че не съм сам на пътя и че другите участници често могат да ме изненадат дори, когато спазвам правилата.
И винаги трябва да се кара, предвиждайки другите участници в движението (с един ход напред), за да не се попада в невъзможни ситуации!
Има още много случаи, които доказват единствено, че не трябва да бъдем самоуверени и арогантни на пътя, защото там рядко нещата зависят само от нас.
Защо ви казвам всичко това ли? Защото вече съм почти на 40 и съм стигнал до извода, че на 20 живота го ценим по един начин, а на 40 по съвсем друг.
Ще ми се вие да се възползвате от опита ми и да не стигате сами до този извод! Ще ми се всички да доживеят, за да се убедят сами в думите ми. Ще ми се никога да не усещате болката от погребването на близки и приятели. След последния фатален инцидент в автомобилния спорт, моя някогашен треньор з.м.с. Йордан Кузнецов ми звънна по телефона и ми каза:
„Моето момче, знаеш ли кой е най-добрият автомобилен състезател?“
Докато аз си мислех какво да отговоря той каза…
„Живият, моето момче, живият…“
За финал искам да перефразирам неговите думи.
Най-добрият шофьор е живият и нека всички останем такива!“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Култура
Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.
Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.
„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.
Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.
„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Икономика
Български производители показват продуктите си на пл. Възраждане
На 21 ноември, събота, площад „Възраждане“ в Габрово отново ще се изпълни с аромата и богатството на българската земя. Тогава там ще се проведе Български фермерски пазар, който предлага изобилие от качествени продукти, приготвени и отгледани от български производители.
Посетителите ще могат да намерят домашни сирена и млечни продукти, ароматен мед, хляб и печива, месни деликатеси и още много вкусни изненади. Организаторите подчертават, че зад всеки продукт стои човек, зад всяка рецепта стои традиция, а зад всяка покупка стои подкрепа за българския труд и родното производство.
Има вкусове, които ни връщат към детството, и аромати, които ни напомнят за дома. Именно хората, които с много любов и майсторлък съхраняват истинския вкус на България, ще бъдат в центъра на събитието в Габрово.
Организаторите канaят габровци и гости на града да дойдат с близки и приятели, да се срещнат с производителите, да опитат истински български продукти и да отнесат у дома частица от богатството на нашата земя.
Призивът към всички е да покажем заедно, че българското има бъдеще, защото когато избираме българското, подкрепяме хора, семейства и бъдещето на България.
Събитието е на 21 ноември, събота, на площад „Възраждане“ в Габрово.

-
Новинипреди 5 дниАлександър Петров от „Габрово 91“ стана държавен шампион по бокс за ученици
-
Новинипреди 6 дниПБ -Габрово благодари на избирателите за гласуваното доверие
-
Новинипреди 6 дниЙотова и Вълчев печелят и в област Габрово на балотажа
-
Новинипреди 6 дниТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика
-
Културапреди 5 дниГалина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“
-
Новинипреди 6 дниУспешен уикенд за шахматистите от ШК „Орловец 1997“ в два турнира в страната
-
Любопитнопреди 6 дниКак да изпратите само нужните страници от голям PDF файл?
-
Кримипреди 5 дниЛовчанлия прегази бездомно куче в Севлиево








