Свържи се с нас

Новини

Най-добрият шофьор е живият и нека всички останем такива!

Published

on

снимка: Областна администрация - Габрово

снимка: Областна администрация – Габрово

До всеки, който се чувства отговорен!

„Казвам се Стефан Стоев. От 1998 г. се занимавам с автомобилен спорт. Участвал съм в пет разновидности на автомобилния спорт, три пъти съм бил шампион и няколко пъти вицешампион на България. През настоящия състезателен сезон водя по точки и отново се боря за шампионската титла.

Сигурно се питате защо ви казвам всичко това. Защото искам да си поговорим….за шофирането. За едни е работа, за други е начин на придвижване, за трети е спорт, а за някой е страст, хоби и начин да изпуснат парата. Всички ни обединява това, че в ежедневието сме редови участници в уличното движение.

То е работно място за едни, просто път за други, и състезателно трасе за трети. Искам да се обърна основно към последните.

Те сигурно вече си казват на ума : „Kой си ти да ни укоряваш? Нима не си същия като нас“?

И точно затова искам да поговорим, не искам да излизам с евтин популизъм и да се правя на най-примерния водач. Не съм такъв. Не искам да пропагандирам спазване на Закона за движение по пътищата. Но искам да споделя опита си – опит натрупан в годините екстремно каране.

Аз също съм бил на 20 години…и карах бясно …повече отколкото може да си представите…мислех си, че морето е до колене и че лошото няма да се случи на мен…че владея ситуацията и че аз съм най -добрия, най-бързия… това, което си мислят всички.

Явно животът беше решил да ми даде урок. Сбъднах най-голямата си мечта. Изкарах школа за пилоти и с цената на много лишения, труд и помощ от приятели и семейство станах автомобилен състезател. Това, което искат всички, раздаващи газ по улиците (които ходейки да гледат състезания, обикновено коментират: „Ако бях аз знаеш ли как щях да мина на този завой“).

Първият шамар за повечето улични пилоти попаднали в автомобилния спорт е, че състезанията се печелят трудно.

Оказва се, че и другите дават газ… но на трасето… на истинско състезание и това не е улицата, на която се надбягваш с чичкото връщаш се от работа или лелката прибираща се от пазар. Това е моментът, в които разбираш колко много имаш да учиш и далеч не си толкова бърз колкото си мислиш и ти се иска…

Минаха няколко сезона, вече бях няколко пъти шампион…определено бях се кротнал, защото за истинските пилоти е смешно и срамно да се правиш на състезател по улицата.

Животът беше решил да ми даде урок. По-добре късно, отколкото никога. За доста кратко време претърпях няколко катастрофи. Това тотално промени мирогледа ми.

Среща с автобус на тесен селски път. Автобусът беше заел целия път и за мен имаше две алтернативи: или челен удар или извън пътя.

Естествено че не се ударих, но се преобърнах. Равносметката беше, че ако бях карал по-бавно можех да спра.Това, че си карах в лентата не беше достатъчно! Първа обеца!

Чисто делово пътуване по пътя за Велико Търново, при което елементарно разсейване доведе до закачане на мантинелата. Стоях и не вярвах на очите си, че това нещо ми се е случило. Аз, летящия по трасетата се, ударих с 60 км/ч без дори да разбера как се случи. Беше ме срам само като си помисля колко баламски се ударих. Равносметката беше, че за нищо на света не бива да се отклонява вниманието от шофирането!

Скоро след това минавайки през едно от най-натоварените кръстовища в града (на Консултативна поликлиника), което слава Богу вече е кръгово, кола без предимство тръгна непосредствено пред мен и я ударих.

Написаха акт на дядката, на мен ми дадоха протокол за застрахователите и ми казаха, че не съм виновен.

Но мен ме глождеше егото, аз нали уж бях голямата работа, а не можах да избегна удара. А се опитах и почти успях. Равносметката беше, че не съм сам на пътя и че другите участници често могат да ме изненадат дори, когато спазвам правилата.

И винаги трябва да се кара, предвиждайки другите участници в движението (с един ход напред), за да не се попада в невъзможни ситуации!

Има още много случаи, които доказват единствено, че не трябва да бъдем самоуверени и арогантни на пътя, защото там рядко нещата зависят само от нас.

Защо ви казвам всичко това ли? Защото вече съм почти на 40 и съм стигнал до извода, че на 20 живота го ценим по един начин, а на 40 по съвсем друг.

Ще ми се вие да се възползвате от опита ми и да не стигате сами до този извод! Ще ми се всички да доживеят, за да се убедят сами в думите ми. Ще ми се никога да не усещате болката от погребването на близки и приятели. След последния фатален инцидент в автомобилния спорт, моя някогашен треньор з.м.с. Йордан Кузнецов ми звънна по телефона и ми каза:

„Моето момче, знаеш ли кой е най-добрият автомобилен състезател?“

Докато аз си мислех какво да отговоря той каза…

„Живият, моето момче, живият…“

За финал искам да перефразирам неговите думи.

Най-добрият шофьор е живият и нека всички останем такива!“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Култура

Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Published

on

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.

Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.

Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.

Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.

„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.

По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.

В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Зареди още

Любопитно

Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Published

on

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица