Свържи се с нас

Новини

Най-добрият шофьор е живият и нека всички останем такива!

Published

on

снимка: Областна администрация - Габрово

снимка: Областна администрация – Габрово

До всеки, който се чувства отговорен!

„Казвам се Стефан Стоев. От 1998 г. се занимавам с автомобилен спорт. Участвал съм в пет разновидности на автомобилния спорт, три пъти съм бил шампион и няколко пъти вицешампион на България. През настоящия състезателен сезон водя по точки и отново се боря за шампионската титла.

Сигурно се питате защо ви казвам всичко това. Защото искам да си поговорим….за шофирането. За едни е работа, за други е начин на придвижване, за трети е спорт, а за някой е страст, хоби и начин да изпуснат парата. Всички ни обединява това, че в ежедневието сме редови участници в уличното движение.

То е работно място за едни, просто път за други, и състезателно трасе за трети. Искам да се обърна основно към последните.

Те сигурно вече си казват на ума : „Kой си ти да ни укоряваш? Нима не си същия като нас“?

И точно затова искам да поговорим, не искам да излизам с евтин популизъм и да се правя на най-примерния водач. Не съм такъв. Не искам да пропагандирам спазване на Закона за движение по пътищата. Но искам да споделя опита си – опит натрупан в годините екстремно каране.

Аз също съм бил на 20 години…и карах бясно …повече отколкото може да си представите…мислех си, че морето е до колене и че лошото няма да се случи на мен…че владея ситуацията и че аз съм най -добрия, най-бързия… това, което си мислят всички.

Явно животът беше решил да ми даде урок. Сбъднах най-голямата си мечта. Изкарах школа за пилоти и с цената на много лишения, труд и помощ от приятели и семейство станах автомобилен състезател. Това, което искат всички, раздаващи газ по улиците (които ходейки да гледат състезания, обикновено коментират: „Ако бях аз знаеш ли как щях да мина на този завой“).

Първият шамар за повечето улични пилоти попаднали в автомобилния спорт е, че състезанията се печелят трудно.

Оказва се, че и другите дават газ… но на трасето… на истинско състезание и това не е улицата, на която се надбягваш с чичкото връщаш се от работа или лелката прибираща се от пазар. Това е моментът, в които разбираш колко много имаш да учиш и далеч не си толкова бърз колкото си мислиш и ти се иска…

Минаха няколко сезона, вече бях няколко пъти шампион…определено бях се кротнал, защото за истинските пилоти е смешно и срамно да се правиш на състезател по улицата.

Животът беше решил да ми даде урок. По-добре късно, отколкото никога. За доста кратко време претърпях няколко катастрофи. Това тотално промени мирогледа ми.

Среща с автобус на тесен селски път. Автобусът беше заел целия път и за мен имаше две алтернативи: или челен удар или извън пътя.

Естествено че не се ударих, но се преобърнах. Равносметката беше, че ако бях карал по-бавно можех да спра.Това, че си карах в лентата не беше достатъчно! Първа обеца!

Чисто делово пътуване по пътя за Велико Търново, при което елементарно разсейване доведе до закачане на мантинелата. Стоях и не вярвах на очите си, че това нещо ми се е случило. Аз, летящия по трасетата се, ударих с 60 км/ч без дори да разбера как се случи. Беше ме срам само като си помисля колко баламски се ударих. Равносметката беше, че за нищо на света не бива да се отклонява вниманието от шофирането!

Скоро след това минавайки през едно от най-натоварените кръстовища в града (на Консултативна поликлиника), което слава Богу вече е кръгово, кола без предимство тръгна непосредствено пред мен и я ударих.

Написаха акт на дядката, на мен ми дадоха протокол за застрахователите и ми казаха, че не съм виновен.

Но мен ме глождеше егото, аз нали уж бях голямата работа, а не можах да избегна удара. А се опитах и почти успях. Равносметката беше, че не съм сам на пътя и че другите участници често могат да ме изненадат дори, когато спазвам правилата.

И винаги трябва да се кара, предвиждайки другите участници в движението (с един ход напред), за да не се попада в невъзможни ситуации!

Има още много случаи, които доказват единствено, че не трябва да бъдем самоуверени и арогантни на пътя, защото там рядко нещата зависят само от нас.

Защо ви казвам всичко това ли? Защото вече съм почти на 40 и съм стигнал до извода, че на 20 живота го ценим по един начин, а на 40 по съвсем друг.

Ще ми се вие да се възползвате от опита ми и да не стигате сами до този извод! Ще ми се всички да доживеят, за да се убедят сами в думите ми. Ще ми се никога да не усещате болката от погребването на близки и приятели. След последния фатален инцидент в автомобилния спорт, моя някогашен треньор з.м.с. Йордан Кузнецов ми звънна по телефона и ми каза:

„Моето момче, знаеш ли кой е най-добрият автомобилен състезател?“

Докато аз си мислех какво да отговоря той каза…

„Живият, моето момче, живият…“

За финал искам да перефразирам неговите думи.

Най-добрият шофьор е живият и нека всички останем такива!“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица