Свържи се с нас

Новини

Политически ПР или как се прави Start up по български

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Политически ПР и как се прави Start up по български – театрална постановка на Община Габрово с участието на политически лица от партия ГЕРБ

или

Защо няма да се върнат емигрантите в България и как невежеството и корупцията, облечени във власт, ще доведат до пълен фалит на държавата.

Една статия, публикувана в Eurochicago.com .

„Докога в наша страна бащина, ще вирее таз простащина?“
Радой Ралин

Предисторията:

Град Габрово обявява конкурс за бизнес инициатива нa млад предприемач с награден фонд от 20 000 швейцарски франка. Парите са събрани от граждани на град Тун, който е побратимен с град Габрово. Инициативата е за:

1. Насърчаване на млади предприемачи да реализират свои бизнес идеи в община Габрово.
2. Задълбочаване на партньорските връзки между Тун и Габрово в сферата на икономиката.

Изисквания за бизнес инициативата:

A.  Да е икономически обоснована.
B.  Да създава заетост в град Габрово на млади хора.
C.  Да е устойчива в дългосрочен план.
D.  Да e свързана със стартиране на ново производство или услуга, без значение дали кандидатът към момента на подаване на проекта е регистриран търговец или не.
E.  Да предвижда да се реализира на територията на община Габрово.

Начало на първо действие:

През април 2015 г. проектът беше представен пред габровската общественост. Направи се предварителна оценка и подбор на идеите, и се проследи дали те изпълняват условията, заложени в конкурса. В комисията, която щеше да оценява проектите, участваше представител на Българо-швейцарската камара и представителка от град Тун, чиято задача беше да следят за обективното провеждане на  конкурса. През годините град Тун изпращаше в Габрово всички стари машини, които бяха над 90% амортизирани и тяхното рециклиране в Швейцария щеше да излезе по-скъпо, отколкото транспортирането им до Габрово.

Не бяха поставени ограничения по отношение на сферата на дейност, в която щеше да се реализира предлаганата идея, стига тя да отговаря на целите на конкурса. Важно беше тя да може да бъде успешно и бързо развита. Даваше се възможност и действащи предприятия да кандидатстват, като в този случай водещия критерий щеше да бъде елементът на новост на идеята. Проекти с нестопанска цел нямаше да бъдат разглеждани.

Тук е мястото да се представя като един от участниците в проекта. Казвам се Владислав Райков и съм доктор по медицина със защитена докторска теза от Университета в Цюрих. Веднага след дипломирането си започнах работа в Германия и в момента съм хирург-ортопед в Temistokles Gluck в Ратинген, Северен Рейн-Вестфалия.  Имам интерес към една специфична област от медицината, а именно – пациент-специфични импланти – и от години работя и създавам софтуер и алгоритми, с който те могат да се програмират и изработват. Повече за мен можете да видите на сайта ми http://www.orthopaedics.bg/. Моят партньор в този проект вече емигрира в Канада и създаде компания за такива импланти. В момента обсъждаме възможността как канадската компания да си сътрудничи с български компании.

Воден от патриотични чувства към моят роден град и с желание да бъда полезен на хората в него, а и на България, реших да взема участие в конкурса. Разбира се за мен беше важно да съм сигурен, че проектите в конкурса ще бъдат разгледани обективно. През 2014 г. позвъних лично в общината в град Тун и се информирах дали оценяващата комисия ще бъде безпристрастна. Попаднах на швейцарка, която имаше корени от Добрич и която в последствие беше в комисията. Тя лично ме увери, че не бива да се съмнявам в обективността на решението, което ще бъде взето. Поканих месни фирми, с които заедно да реализираме един амбициозен и иновативен проект, а именно: масово индивидуализиране на стандартни импланти с цел да се предотвратят усложнения за пациента. Това беше част от темата на моята докторска работа в Швейцария.

Завръзката:

След като комисията проучи и анализира всички изпратени проекти, до финала достигнаха три участника.

1. Амбициозна дама – Татяна Димитрова, чийто проект беше да се закупят куки, с които бабите в града да плетат чорапи. Тези ръчно плетени чорапи трябваше да се продават и по този начин да се генерира печалба за бабите. Парите от конкурса дамата предвиждаше да инвестира в закупуване на куки.

2. Млад предприемач – Станислав Иванов, чийто проект „Дървеница“ беше да се правят градинки, оборудвани с дървени играчки в обществени паркове, от чамово дърво, което знаем гние лесно. Габрово е град с отрицателен прираст и деца почти няма (Б.р.: по данни на НСИ, коефициентът на раждаемост в Габровска област за 2014 г. е най-ниският в страната – вж. тук.). По улиците можете да видите много хора в трета възраст, които не дай си Боже да паднат в някоя дупка, ще си потрошат шийката на бедрената кост. След това парите, които „състрадателните“ ортопеди ще им поискат, ще бъдат такива, че ще трябва да си продадат имотите, за да могат да си закупят нужните винтове, пирони или стави. Нека обърна внимание на факта, че тези импланти са швейцарски и парите ще заминат за Швейцария, тоест няма да останат в България.

3.  Моят проект за масово индивидуализиране на стандартни стави. Знание, акумулирано в продължение на 8 години от университета в Цюрих и практикувано в различни западни болници. Разбира се проектът изисква наличие на машини за милиони евро, за да може да се създадат тези стави. За щастие в Габрово има компании, които разполагат с такова оборудване, и те с удоволствие приеха да бъдат партньори в този проект. Целият проект предвиждаше да се обучат хора, които да могат да работят със софтуера за изработване на ставите, диагностика на пациенти със ставни проблеми, лечение на тежки заболявания на опорно-двигателния апарат. Практически проектът щеше да отвори нови работни места и да създаде обучени кадри, които да носят реални ползи на България.

Финалът:

И така, драги читателю, кой според теб беше посочен за победител на този конкурс?  Швейцарският посланик Денис Кнобел и кметът на град Тун бяха дали възможност на заместник-кмета на град Габрово Климент Кунев и ръководената от него комисия, с помощта на ментори-индустриалци да посочи участника, чийто проект действително заслужава да получи парите,  защото ще допринесе най-много за благото на града и неговите граждани.

Заместник-кметът Кунев е бивш военен и възпитаник на Tехническия университет в Габрово. Менторът на втория участник Станислав Иванов (според думи на Стефан Деевски, член на Сдружението на индустриалците и работодателите в Габрово) е бил самият областен управител на Габровска област Николай Сираков. Дали някой ще се изненада, че комисията под ръководството на г-н Кунев избра за победител проекта за дървени детски площадки и играчки? Не е ясно как този проект ще задълбочи икономическите връзки между град Габрово и Тун. Икономическата му обоснованост и на местно ниво не е много ясна, нито устойчивостта в дългосрочен. Проектът ще създаде заетост (гаражна, самият собственик на проекта, сам в двора си ще прави всичко)

На въпроса ми, кое точно е натежало в избора на този проект, ми беше отговорено, че: „Идват избори и е добре да се направи ПР с изграждане на нови детски площадки. Да, твоят проект е най-подходящ за града, но…“. А, това, че габровската болница прилича на коптор, в който дори не бихте завели и кучето си, е отделен въпрос. Това, че хората са принудени да си продават къщите, за да платят цената на тазо-бедрената става, е също несъществен въпрос.

Снимка и информация по темата от местния вестник  „Габрово днес“

Снимка и информация по темата от местния вестник „Габрово днес“

Дами и господа, разбираемо е нискочели политици да се стреснат от един високотехнологичен проект и след като не могат да го оценят, за тях ще е по-лесно да го отхвърлят. В момента най-голям инвеститор за България сме ние, емигрантите – прокудени да се реализираме в чужди държави, защото в собствената ни шуробаджанащина, корупцията и простотията не ни позволяват да се развиваме и доказваме.

Задават се избори. Нека си припомним какво написа Иво Беров през 2011 г. в статията си „Властта на простаците“:

„А да, има и нещо, което те нямат. Чест, достойнство, образование, възпитание, изисканост, ум, вкус, дарба, извисеност, духовност благородство.

Това си нямат, защото „това” не се купуват с пари. А и защото не са съвсем наясно какво, аджеба,  означават тези неща. И понеже не могат да си го купят „това” и понеже не знаят какво означава „това”, решават да го принизят. Да ги смачкат тези непознати понятия и стойности, да ги изкривят, да ги обезсмислят, да ги обезобразят, да ги обърнат с краката нагоре и ако може да ги онодят.

Диваците рушат и унищожават онези непонятни за тях достижения на цивилизацията, които ги потискат, защото не могат да ги да разберат, осмислят и пресъздадат. Неграмотният простак става доктор на науките. Невежият тройкаджия става министър на културата. Посредствената курва с прозвище „мадам” става журналистка и получава почетна награда. Престъпникът става уважаван кмет. Далавераджии, ченгета и доносници биват удостоявани с най-високи държавни отличия.

Биячът – наркодилър и търговец на амфетамини  става премиер.

Обръщенията „цървул, галош, Ичката ви майчина” стават образец на изящна словесност.
Така е при властта на простаците.“

Не гласувайте за простаци! Не унищожавайте България! Вашите деца утре ще трябва да си търсят нова родина. Нали не искате това?

Автор: Д-р Владислав Райков.

Бел.ред.: Представител на изданието се е свързал по телефона с Община Габрово и се опитал да вземе гледната точка и на Общината във връзка с проведения конкурс за млад предприемач. За съжаление г-жа Галина Витанова, която ръководи отдел „Протокол и връзки с обществеността“ в общината, се оказала, че не е на работа до 6-ти юли. От този отдел казали пред техен представител, че резултатите от конкурса са въз основа на точки, дадени за проектите, участвали в конкурса, които членовете на журито са давали за всеки един проект. Дали тази информация може да бъде предоставена на изданието не станало ясно, понеже г-жа Витанова, която може да отговори на този въпрос, е с изключен личен телефон, както казала пред техния представител служителка от отдел „Протокол и връзки с обществеността“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица