Свържи се с нас

Култура

РИМ – Габрово получи изключително ценно дарение

Published

on

снимка: РИМ – Габрово

През изминалата седмица в Регионален исторически музей – Габрово постъпи изключително ценно дарение – ски-купа, носеща името на първия скиор в България, загинал при състезание Стефан Гъдев.

Тази година се навършват и 80 години от неговата смърт. Поради този повод, ценната вещ беше предоставена на музея от габровците Николай Големанов и Пенчо Симеонов.

В Габрово ски се появяват за пръв път през 1918 г. Христо Бобчев донася 3 чифта ски от Швейцария, където е учел. През зимата на същата година той заедно с Никола Килифарев осъществяват преход със ски теглени от коне (скиоринг), с маршрут Габрово – Севлиево.

Няколко години по-късно чешкият текстилен майстор Иван Валек – живял и работил в Габрово, доставя от чужбина за децата си няколко чифта немски ски. Разходките, които те правят на местността Солниковото (срещу „Капитан Дядо Никола“) биват наблюдавани от множество деца и младежи.

През 1924 г. Досю Андрейчев си купува ски от спортния магазин на Марко Костурков в София и заедно с братовчед си Цветан Недков правят първите спускания на местността Клисурката – стръмната поляна в района на градския басейн. Интересът към ски спорта и нуждата от ски прерастват. През 1925 г. Досю и Донко Андрейчеви, Кирил Радулов, Иван Червеняков, Рачо Рашеев (всичките ученици) купуват дъски, изработват калъп и казанче за изваряване и извиване на дървото и започват масово производство на ски.

снимка: РИМ – Габрово

През зимата на 1926 г. Цветан Недков, Илия Недевски, Любен Лиловски и Алфред Вилденщайн осъществяват първия за Габрово ски-излед до вр. св. Никола със своите „дяволски дъски“ както наричали ските им тогава.

През 1931 г. завърналият се от Швейцария Христо Бобчев заедно с Васил Калцунев, Илия Славчев и други ентусиасти учредяват ски-секция към габровския спортен клуб „Чардафон“. Това спомага да се създаде известна организираност в проявите на този млад спорт. Изготвя се правилник, по който да се провеждат състезания. Първите такива представляват спускане по стръмен склон без падане, извършване на познатия тогава завой „телемарк“ и др.

От 13 до 15 декември 1931 г. в София по инициатива на Софийския ски-клуб се основава Българският ски съюз. На учредителното събрание като делегат от Габрово присъства Васил Калцунев.

През зимата на 1933 г. на местността Узана се провежда първото ученическо състезание по ски между Априловска гимназия и Техническо училище „Д-р Никола Василиади“. Участват около 20 състезатели. Победител в бягането на 6 км става Стефан Гъдев от училище „Д-р Н. Василиади“, на второ и трето място съответно са Иван Кьошев и Васил Картунков.

През зимата на 1934 г. на местността Рашейски поляни се провеждат първите състезания по ски-скок. От импровизираната шанца победителят Симеон Пенчев постига 12,5 м, постижение от голяма величина за мащаба на състезанието.

Същата година се провежда и първото градско първенство по ски – 8 км, ски бягане по маршрут Народния дом – Първа поляна – Априловска гимназия. Участие вземат около 30 души предимно ученици. Победител става Стефан Гъдев, втори Димитър Илиев, трети Иван Кьошев.

За февруари 1935 г. са насрочени градски състезания за мъже в дисциплините спускане, слалом и дълго бягане. Записването за участие става в спортния магазин на Ц. Чолаков, превърнал се в център на скиорите в града. За състезанието се записват почти всички габровски скиори. То обаче не се провежда до край. В първата дисциплина – спускане считаният за най-добър габровски скиор – Стефан Гъдев пада тежко и получава мозъчно сътресение. Умира няколко дни по-късно в болницата. Той е първият скиор в България, загинал при състезание.

Смъртта на Ст. Гъдев попарва подема на ски спорта в Габрово. Това вероятно е щяло да окаже пагубно за по нататъшното му развитие, ако не са били родителите на талантливия скиор. Въпреки голямата си скръб те подаряват сребърна купа с желание – в памет на сина им ежегодно да се провеждат състезания по ски. Този жест поставя началото на една чудесна традиция стимулирала израстването на поколения габровски скиори.

Първите състезания за купата „Стефан Гъдев“ се провеждат през февруари 1939 г. на Узана. Неин пръв носител става Нейко Василев, ученик от Априловска гимназия. Интересен е регламентът на състезанието. Победител в него е състезателят събрал най-много точки от трите дисциплини. Този правилник се запазва до края на 60-те години на ХХ век. Впоследствие се преориентира само към алпийските дисциплини. Десетки скиори са носители на купата през годините – Цв. Чубриков, Ив. Цвъркалев, Р. Станчев и др.

За последен път състезания за купата „Стефан Гъдев“ се провеждат през 1992 г. Неин носител става Н. Големанов, който до последно съхранява трофея. Днес състезания за този приз няма. След провеждане на допитване сред ски обществеността за съдбата на купата, надделява становището, че тя трябва да намери място в Регионален исторически музей-Габрово.

Чрез това дарение историческия музей ще обогати своя фонд Нова история и ще допринесе за проучването и популяризирането на историята на спорта в Габрово и региона.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица