Култура
РИМ – Габрово получи изключително ценно дарение

снимка: РИМ – Габрово
През изминалата седмица в Регионален исторически музей – Габрово постъпи изключително ценно дарение – ски-купа, носеща името на първия скиор в България, загинал при състезание Стефан Гъдев.
Тази година се навършват и 80 години от неговата смърт. Поради този повод, ценната вещ беше предоставена на музея от габровците Николай Големанов и Пенчо Симеонов.
В Габрово ски се появяват за пръв път през 1918 г. Христо Бобчев донася 3 чифта ски от Швейцария, където е учел. През зимата на същата година той заедно с Никола Килифарев осъществяват преход със ски теглени от коне (скиоринг), с маршрут Габрово – Севлиево.
Няколко години по-късно чешкият текстилен майстор Иван Валек – живял и работил в Габрово, доставя от чужбина за децата си няколко чифта немски ски. Разходките, които те правят на местността Солниковото (срещу „Капитан Дядо Никола“) биват наблюдавани от множество деца и младежи.
През 1924 г. Досю Андрейчев си купува ски от спортния магазин на Марко Костурков в София и заедно с братовчед си Цветан Недков правят първите спускания на местността Клисурката – стръмната поляна в района на градския басейн. Интересът към ски спорта и нуждата от ски прерастват. През 1925 г. Досю и Донко Андрейчеви, Кирил Радулов, Иван Червеняков, Рачо Рашеев (всичките ученици) купуват дъски, изработват калъп и казанче за изваряване и извиване на дървото и започват масово производство на ски.

снимка: РИМ – Габрово
През зимата на 1926 г. Цветан Недков, Илия Недевски, Любен Лиловски и Алфред Вилденщайн осъществяват първия за Габрово ски-излед до вр. св. Никола със своите „дяволски дъски“ както наричали ските им тогава.
През 1931 г. завърналият се от Швейцария Христо Бобчев заедно с Васил Калцунев, Илия Славчев и други ентусиасти учредяват ски-секция към габровския спортен клуб „Чардафон“. Това спомага да се създаде известна организираност в проявите на този млад спорт. Изготвя се правилник, по който да се провеждат състезания. Първите такива представляват спускане по стръмен склон без падане, извършване на познатия тогава завой „телемарк“ и др.
От 13 до 15 декември 1931 г. в София по инициатива на Софийския ски-клуб се основава Българският ски съюз. На учредителното събрание като делегат от Габрово присъства Васил Калцунев.
През зимата на 1933 г. на местността Узана се провежда първото ученическо състезание по ски между Априловска гимназия и Техническо училище „Д-р Никола Василиади“. Участват около 20 състезатели. Победител в бягането на 6 км става Стефан Гъдев от училище „Д-р Н. Василиади“, на второ и трето място съответно са Иван Кьошев и Васил Картунков.
През зимата на 1934 г. на местността Рашейски поляни се провеждат първите състезания по ски-скок. От импровизираната шанца победителят Симеон Пенчев постига 12,5 м, постижение от голяма величина за мащаба на състезанието.
Същата година се провежда и първото градско първенство по ски – 8 км, ски бягане по маршрут Народния дом – Първа поляна – Априловска гимназия. Участие вземат около 30 души предимно ученици. Победител става Стефан Гъдев, втори Димитър Илиев, трети Иван Кьошев.
За февруари 1935 г. са насрочени градски състезания за мъже в дисциплините спускане, слалом и дълго бягане. Записването за участие става в спортния магазин на Ц. Чолаков, превърнал се в център на скиорите в града. За състезанието се записват почти всички габровски скиори. То обаче не се провежда до край. В първата дисциплина – спускане считаният за най-добър габровски скиор – Стефан Гъдев пада тежко и получава мозъчно сътресение. Умира няколко дни по-късно в болницата. Той е първият скиор в България, загинал при състезание.
Смъртта на Ст. Гъдев попарва подема на ски спорта в Габрово. Това вероятно е щяло да окаже пагубно за по нататъшното му развитие, ако не са били родителите на талантливия скиор. Въпреки голямата си скръб те подаряват сребърна купа с желание – в памет на сина им ежегодно да се провеждат състезания по ски. Този жест поставя началото на една чудесна традиция стимулирала израстването на поколения габровски скиори.
Първите състезания за купата „Стефан Гъдев“ се провеждат през февруари 1939 г. на Узана. Неин пръв носител става Нейко Василев, ученик от Априловска гимназия. Интересен е регламентът на състезанието. Победител в него е състезателят събрал най-много точки от трите дисциплини. Този правилник се запазва до края на 60-те години на ХХ век. Впоследствие се преориентира само към алпийските дисциплини. Десетки скиори са носители на купата през годините – Цв. Чубриков, Ив. Цвъркалев, Р. Станчев и др.
За последен път състезания за купата „Стефан Гъдев“ се провеждат през 1992 г. Неин носител става Н. Големанов, който до последно съхранява трофея. Днес състезания за този приз няма. След провеждане на допитване сред ски обществеността за съдбата на купата, надделява становището, че тя трябва да намери място в Регионален исторически музей-Габрово.
Чрез това дарение историческия музей ще обогати своя фонд Нова история и ще допринесе за проучването и популяризирането на историята на спорта в Габрово и региона.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Емблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
Малин Кръстев и Валентин Танев идват с „Лазарица“ на габровска сцена.

Вълнуваща среща с една от най-добрите български драматургии, очаква зрителите в Габрово, когато на 28 ноември в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще бъде поставена постановката „Лазарица“ по Йордан Радичков. Това съобщават от ОДТ „Апостол Карамитев“ -Димитровград.
Емблематичната постановка под режисурата на големия проф.Крикор Азарян, поднесена с виртуозната актьорска игра на добре познатите на габровската публика Валентин Танев и Малин Кръстев е сред най-стойностните творби в драматургията с множество награди.
За брилянтните си роли актьорите са отличени с „Икар“ за главна мъжка роля на Валентин Танев и „Аскеер“ за поддържаща роля на Малин Кръстев. Оригиналният и необичаен сюжетът на спектакъла пленява с хумор и дълбока философия, които грабват зрителя още от самото начало.
В люшкането на Лазар между надеждата и разочарованието, постановката на Азарян отразява вечните човешки очаквания и крушения в тази притча за живота на човека, в която артистичният тандем Валентин Танев и Малин Кръстев показва, че в театъра няма невъзможни неща.
Сценографията в постановката е дело на Нейко Нейков, а музикалната картина на Михаил Шишков. Спектакълът е бляскаво съчетание на майсторско вдъхновено изпълнение и впечатляваща спойка между музика, сценография и оригинален режисьорски подход, в който зрителите ще има възможност да се насладят на една от най-добрите пиеси, поставяни на българската сцена.
Гостуването на „Лазарица“ на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ на 28 ноември от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ е представление, което ще остане със сигурност в спомените и сърцата на публиката. Билетите за „Лазарица“ са вече в продажба на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.


-
Любопитнопреди 7 дниГруминг салон Gabrielle Belle Grooming
-
Културапреди 7 дниЗлатна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 6 дниДухът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“
-
Икономикапреди 7 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Културапреди 2 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 4 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 6 дниПредставят в ДХС книгата „Капанът на нарцистичната връзка“
-
Културапреди 4 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята












