Свържи се с нас

Икономика

Област Габрово през погледа на Института за пазарна икономика

Published

on

снимка: Областна администрация – Габрово

снимка: Областна администрация – Габрово

Област Габрово стои добре по показатели на Института за пазарна икономика, но въпреки това няма как да съществува отделно от целия планов регион за развитие.

През изминалия месец излезе доклада от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изпълнението на стратегическите цели и приоритети на Регионалния план за развитие на Северен централен район, който показва, че в периода 2007-2013 в района се наблюдава тенденция на растеж, но с много бавни темпове, информираха от Областна администрация – Габрово.

Независимо, че икономическата активност на населението като цяло регистрира ръст към края на програмния период, същият не е достатъчен за повече от предпоследно място в класацията на регионите. „Така че макар и изследването на Института да показва, че област Габрово е с най-висок коефициент на заетост, няма как тенденциите от развитието на Северен централен район да не ни се отразят по някакъв начин, защото ние сме част от него“, коментира областният управител.

Като най-негативна тенденция за областта ни, както и за целия регион се посочва демографското предизвикателство, пред което сме изправени.

Като се направи сравнителен анализ по областите на база проучването на ИПИ се вижда, че област Габрово е сравнително добре развита, като се наблюдава както концентрация на чуждестранни инвестиции, така и на европейски средства.

Безработицата в областта е традиционно ниска, така например за 2014 година коефициентът на Габрово е 8,80 % в сравнение с 17,70% за Видин и 12,50% за Русе.

Местните данъци и такси са друг показател от изследването, който показва, че в общините в област Габрово са сред най-ниските в страната и остават непроменени през 2014 г. Бизнесът оценява своето взаимодействие с областната и общинската администрация нормално и около средните стойности за страната.

По показатели здравеопазване и околна среда област Габрово получава оценка много добър, що се касае до инфраструктурата – оценката е добра. За сравнение – добра е оценката за Русе, а този показател за Видин и Велико Търново показва средно ниво.

По този повод областният управител сподели, че за него липсата на комуникация, приемането на р. Дунав за граница, а не за възможност – всичко това са част от възможности, които са били пропуснати.

„Оставам с надеждата, че с изграждането на АМ „Хемус”, с изграждането на тунел под връх Шипка, дори бих добавил и проекта с изграждането на воден канал Русе – Варна, макар на някой да им се струва много екзотична, северна България ще съумее да върне своето достойно място на икономическата карта на България в близките 5 години“, допълни още в коментара си за анализа Николай Сираков.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово

Published

on

Нов офис на Изи Пей отвори врати в Габрово. Той се намира в квартал „Трендафила“, на ул. „Тота Венкова“ 12.

Работно време:
*Понеделник – Петък – от 09.00 до 19.00 часа
*Събота – от 09.30 до 13.30 часа.

Зареди още

Икономика

Семинар „Социално предприемачество в действие“

Published

on

Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.

Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.

Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.

В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.

Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.

Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.

В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.

Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.

В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.

В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.

Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.

Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.

Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

Зареди още

Икономика

Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово

Published

on

Нов офис на Изи Пей отвори врати в Габрово. Той се намира в квартал „Трендафила“, на ул. „Тота Венкова“ 12.

Работно време:
*Понеделник – Петък – от 09.00 до 19.00 часа
*Събота – от 09.30 до 13.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица