Любопитно
Априловци почетоха гибелта на Левски
снимка: Симона Иванова
Клуб „Млади възрожденци“ към Националната Априловска гимназия отбелязаха днес 142-годишнина от обесването на Васил Левски с почетен караул. Идеята на клуба се реализира за първи път, като бе подкрепена и удостоена от нейните ръководители и членовете.
снимка: Симона Иванова
Те организираха и вътрешноучилищен конкурс за есе, в който се включиха десетки участници във връзка с темата, свързана с честванията.
снимка: Симона Иванова
Пред паметната морена в градинката до Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, бяха наградени участниците в конкурса, на тема: „Искам да ти кажа Апостоле“.
снимка: Симона Иванова
Награди и грамоти получиха първите трима класирали се в надпреварата, а останалите участници получиха грамоти за участието си.
снимка: Симона Иванова
Есето, което грабна първото място на журито в есеестичния конкурс е на ученичката от 11 „а“ клас Стефани Минчева.
снимка: Симона Иванова
А ето и нейната творба:
“ Искам да ти кажа, Апостоле
Къде си, Апостоле, да видиш страната, за която даде живота си как живее след теб? Не знам дали от високо ни виждаш, но знам, че ако ни виждаш – съжаляваш. Може би си казваш, че не е трябвало да даваш всичко за един мъничък народ. Може би жертвата, която ти си направил не е за хора като нас. Ако не виждаш, аз ще ти пресъздам на кратко нашия свят, светът на новия век, на развития век, който всъщност е много изостанал.
Погледни колко срам залива красивите ширини на така любимата за теб Родина. С тела не я стелят и с кръв не я заливат, но с бързи темпове заличават всичко „мило нам и родно”. Заменят прекрасния ни език с нечий чужд. Героите от твоето време са забравени, някои се опитват да ги припомнят, но малко са онези, които искат да научат за вас. Родното не е оценено, чуждото е по-прекрасно. Историята, в която ти остави такава голяма следа, ни е чужда. Тежките времена, в които си живял, борбата, която си водил, за някои днес е безсмислена, слаба, обикновена. Делата ти са ни толкова чужди, а са в основата на съществуването ни като народ. Днес робуваме на чуждите традиции, чуждите обичаи, празници, стереотипи, начин на живот, а нашето е грозно, просто, безинтересно. Красотата е невидима, непозната и отхвърлена, а ти така силно се бори за нея. Виж, няма ги вече онези българи, които застават зад България, бранят я, развиват я. На тяхно място са онези, които я разрушават, които вземат всичко възможно, което тя може да даде, а милата ни родина е толкова безпомощна. Притихнала в своята болка, причинена от чедата си, тя дава всичко, не се пести. А как ли и да го направи, няма те, за да я защитиш. Погледни децата й, които така жадуват за поредната вечер изпълнена с много алкохол, чалга музика и пакети с бели салфетки. Виж ги, част от тях не те познават, а другите следват общия „идеал” и в суматохата забравят за теб. Ежедневието е обикновено, при някои лишено от смисъл. Прекрасната българска литература, описваща теб, твоите братя, твоята България, е скрита в библиотеките, които са толкова достъпни и в същото време толкова недостъпни. Тайните за теб са на крачка от нас, а малко хора се интересуват от тях. Виждаш ли как е преобразена красивата българка? Няма го черното покривало, няма я красивата носия. Тялото е на показ, косата е разпусната, красотата е изкуствена. А българките, които познаваш са толкова красиви и истински. Днес сигурно не ти се вярва на очите ти. Това не е България, за която се бори. Не е народа, за който даде живота си. Не е родината, която ти спаси. Но знай, че има надежда за България.
Не тъгувай, Апостоле, има толкова смели българи, има толкова талантливи личности. Апостоле, децата прославят родината ни, спортистите ни развяват трибагреника навсякъде по света. И най-важното – всички те са горди, че идват от България. Те са хората, които ще я освободят отново, те са новите спасители. Носят в себе си твоите идеи, те ще премахнат това робство, под което сме в момента. Ще изчистят името, ще го прославят на ново. Те са новите освободители, които ще ни покажат отново красотата на родината и ще ни накарат да се гордеем.
Но, Апостоле, радвай се, че днес не си сред нас. Днес не е твоето време, ти не заслужаваш да си част от този свят. Не трябва да си свидетел на убийства без цел. Ти не трябва да виждаш как хората си отиват благодарение на технологиите, на новоизмислените вещества, човешката глупост и разклатената психика. Не трябва да виждаш как хората изпитват омраза към ближния, как той не е брат, а враг. Злобата, хуленето, лъжите, предателството не са за твоето съзнание. Добре, че не си част от този свят, защото веднага някой щеше да те нападне, но не с оръжие, а с думи. В най-прекрасното ти дело щеше да бъде намерен недостатък, пропуск, липса, която щеше да бъде предмет на разговор. Щеше да чуеш много лоши слова, които биха те накарали сам да се простиш с живота си.
Но това е България днес, Апостоле. Вие умряхте за нея, а тя ви забрави. Тя продължи напред, приемайки свободата за даденост. Не я оцени, не успя да я превърне в онези образи, които имахте за нея. Точно заради това сега сме роби. Роби на чуждите „красоти”, а нашите са някъде там около нас, фон за грозните действия. Знам, че ти е тъжно, ако виждаш всичко това и се надявам, че не го виждаш. Очите, които са искали да видят свободата, не трябва да я гледат в този вид, защото тя не е онова, за което ти се бори. Но не тъгувай, аз знам, че това е временен момент. Ще дойдат по-добри дни, ще се родят по-добри хора, те ще те познават, те ще те ценят. Тогава започни да гледаш, когато България ще е такава, каквато ти си искал да бъде. И въпреки всичко бъди горд, Апостоле. Гордей се с извоюваната свобода, гордей се с успеха на един народ, воден от хора като теб – „със сърце мъжко юнашко”, за които нямаше дума като „страх”. Гордей се със сбъднатата мечта на хилядите българи, защото постигната цел на един народ е от огромно значение. Следващата цел е да променим настоящето, но липсва нещо мъничко, носещо огромно значение – един нов Васил Левски, който да ни поведе. Но аз знам, със сърцето си вярвам, че в едно затънтено кътче на България, той е роден и в момента гради своята тайна мрежа от революционни комитети. Той ще сбъдне твоята мечта и ти ще видиш родината такава, каквато винаги си искал да видиш – свободна, силна и обединена. Началото е поставено, остават само действията.“ Стефани Минчева.
Автор: Симона Иванова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Севлиево се нарежда сред градовете в България с най-богата колекция от японски вишни – сакура, чието розово цъфтене превръща населеното място в истинска пролетна гледка за около две седмици в края на април.
Десетките дръвчета сакура са засадени на различни места из града: на площад „Свобода“, в парк „Казармите“, както и наредени в изящни редици покрай улиците. Нежните розови цветове и деликатният им аромат са се превърнали в позната картина за местните жители, но неизменно спират погледа и дъха на посетителите отвън.
Всяка година, щом настъпи краят на април, Севлиево се покрива в розово. Японските вишни разцъфтяват почти едновременно, създавайки усещането за нежен розов воал, проснат над градските улици и паркове. Точно тази мимолетност – цъфтежът продължава едва около две седмици. Това прави зрелището толкова ценено и търсено.
Туристите, привлечени от разцъфналите дървета, все по-често включват Севлиево в пролетните си маршрути. Паркът „Казармите“ и площад „Свобода“ се превръщат в любими места за разходка и фотография, а оживлението в тези дни е осезаемо различно от ритъма на останалото време.
Сакурата е символ с дълбок смисъл. В японската традиция съзерцаването на цъфнали вишневи дървета е практика, известна като ханами. Това е много повече от естетическо удоволствие. То е израз на почит към природата, хармонията и вечния кръговрат на живота.
Именно тази философия, пренесена на български терен, придава особена дълбочина на всяко посещение под клоните на севлиевската сакура. Не случайно градът е развил традиция около тези дървета. Те вече не са просто декоративна украса, а са се превърнали в емблема на пролетта в Севлиево и повод за общностно събиране.
Община Севлиево приканва всички: жители и гости, да заснемат цъфналото дърво, което съзерцават, и да споделят снимките си в коментарите. Защото красотата на сакурата добива нов смисъл, когато е споделена.
Ако все още не сте видели японските вишни в Севлиево тази пролет – побързайте. Розовото вълшебство е мимолетно.
Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.
Журито на Националния детски конкурс „Бостанско плашило“ 2026, организиран от Регионален етнографски музей на открито „Етър“, определи победителите в тазгодишното издание. Темата тази година – „Плаша цените, а не гаргите“ – провокира участниците да превърнат една от най-актуалните обществени теми в поле за творчество, хумор и въображение.
В конкурса се включиха деца и младежи от цялата страна. Всички плашила ще бъдат представени на различни места в музея, а „Евтиния“ – плашилото на ДГ „Дъга“, Габрово ще бъде показано в Държавен куклен театър – Габрово, където ще разказва за конкурса и ще привлича вниманието на малчуганите към българските традиции.
Председател на журито е Алфидин Ахмедов – директор на Държавен куклен театър – Габрово. Членове са Доротея Челниева – дизайнер, музей „Етър“, Росица Бинева – главен уредник, отдел „Занаяти“ и Веселин Дамянов – майстор грънчар.
Творбите бяха оценявани по оригиналност, художествено представяне, съответствие с темата, креативен подход, използване на традиционни и природни материали и техническо изпълнение.
Победители в категория „Групова работа“
До 10 години Победители са група „Дъга“ и група „Мечо Пух“ при ДГ „Щастливо детство“, Ветово. Отличено е плашилото „Семейство Ганьови“.
От 11 до 14 години
Победители са ученици със специални образователни потребности – Ивайла Костова, Катя Васкова, Сияна Иванова и Мила Кръстева от III ОУ „Д-р Петър Берон“, Монтана. Отличеното плашило е „Главен инспектор Страшилка на скъпотията“.
От 15 до 19 години Победители са Теодор Джабраилов, Александър Димитров, Никола Найденов, Никол Хинковска и Томислав Станчев от ЦПЛР – Ученическо общежитие, Ловеч. Отличено е плашилото „Мамница“.
Победители в категория „Индивидуална работа“
До 10 години Победител е Салиджан Аксениев Йосифов от ДГ „Мечо Пух“, с. Петко Славейков. Отличеното плашило е „Борис, с прякор Боби – Безстрашния“.
От 11 до 14 години Победител е Дилян Зарков от ОУ „Неофит Рилски“, Габрово с плашило „Плашимир“.
Конкурсът превръща традицията в съвременно послание С всяко следващо издание конкурсът „Бостанско плашило“ доказва, че традиционните образи могат да бъдат актуални и днес. Чрез творчество и чувство за хумор младите участници показаха как теми като поскъпването могат да бъдат пресъздадени по оригинален и запомнящ се начин.
-
Любопитнопреди 5 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 5 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 3 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 3 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 3 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 3 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 2 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век