

Икономика
Изводи и препоръки за финансиране на енергийна ефективност в страните от ЮИЕ по проект TRACE (част 1)
Една от основните дейности по проект ТРЕЙС, съфинансиран от Програмата за Югоизточна Европа, бе извършването на преглед, анализ и обобщение на финансовата подкрепа за енергийна ефективност (ЕЕ) на сградния фонд в страните- партньори по проекта. Статията съдържа някои от основните изводи, които бяха извлечени от проведените проучвания и предоставената информация от партньорите.
Широкобхватната и стабилна подкрепа за ЕЕ се основава на политическата воля, мотивирана от разбирането за ползите от енергийната ефективност за обществото.
По времето на финансовата криза и стагнация в много страни програмите за ЕЕ бяха съкратени, но днес за обществените власти е основно предизвикателство да докажат, че ЕЕ не е тежест за публичните финанси, а начин да се спестят средства за обществените сгради и е значителен фактор за създаване на работни места и данъчни приходи.
В обществения сектор правилата за държавните/местни бюджети, включително годишния бюджетен цикъл и паричния поток от спестявания, затрудняват публичните субекти при финансирането на инвестиции в ЕЕ от икономиите, постигнати от намаляването на разходите за енергия. Местните власти финансират ЕЕ от собствения си инвестициионен бюджет, докато реализираните икономии се отчитат в оперативния бюджет. Децентрализацията и задачите на местните власти, свързани с енергопотреблението по закон, неясна собственост и експлоатацията на големите енергийни активи (централно топлоснабдяване и системи на улично осветление), както и невъзможността на местните власти да задържат паричните спестявания от подобряването на ефективността в дългосрочен аспект, също се явяват пречка за финансирането на енергийната ефективност.
Неяснотите около жилищния сектор в правния статут на сдруженията на собствениците и трудното вземане на решения поради големия брой участници, както и несигурността, свързана с въпросите на наемател-собственик и собственост на сградите, спъват процеса на финансиране и изпълнението на мерките за енергийна ефективност.
Някои от причините за недостига на капиталов пазар за финансиране на ЕЕ могат да се определят по следния начин:
- Високи предварителни разходи на инвестицията, които се дължат частично на малкия размер на проектите, особено в жилищния сектор; дори когато периодите на изплащане на инвестицията са кратки и икономическите ползи са ясни, проектите за ЕЕ не винаги се изпълняват поради високите първоначални разходи;
- Липса на информация у клиентите: липса на информираност и усещане за поемане на много голям риск поради новите, по-ефективни технологии, както от страна на потребителите, така и от страна на финансистите, недоверие в енергийните одити, първоначално невидими ползи;
- Липса на информация при търговските финансови институции: обща липса на опит на финансиране на EE във финансовите институции, липса на специално отделено време и ресурс, за да се развива капацитетът и дейностите в сферата на EE в тях;
- Липса на видимост и мащаб на финансирането на ЕЕ: проектите за енергийна ефективност често представляват сравнително малка бизнес ниша за големите банки; недостиг на готови инвестиционни проекти;
- Ниска стойност на активите за обезпечение на оборудването за ЕЕ и трудности при създаването на платежоспособни финансови структури. Стойността на обезпечението е ниска, защото за повечето проекти за ЕЕ оборудването представлява значителен дял от общата стойност на проекта с висока част на разходите за инженеринг, разработване и монтаж;
- Икономията на енергия като приход не се отчита от финансистите: паричните потоци от пестене на енергия не са (все още) конвенционални приходи съгласно днешната финансова култура, касаеща активите. Това обезкуражава навлизането на финансовите институции в този пазар. Икономиите от разходите за енергия следва да бъдат включени в анализа на кредиторите за свободния паричен поток и като възможност за кредитополучателите и крайните потребители да посрещнат плащанията по обслужването на дълга;
- В жилищния сектор: дълги периоди на възвръщаемост, липса на изпълнители, малък размер на проектите и липса на подкрепа за цялостни реконструкции; крайният потребител има усещането за висок кредитен риск.
Настоящата статия е изготвена по проект SEE/D/0170/2.4/X “TRACE” – „Транснационално сътрудничество за подобряване енергийната ефективност на сгради” с финансовата помощ на Европейския съюз. СОФЕНА и Областна администрация – Габрово носят цялата отговорност за съдържанието й и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз.
Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.


Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
-
Културапреди 23 часа
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Новинипреди 7 дни
Ден за борба със затлъстяването се проведе в парк „Маркотея“
-
Новинипреди 7 дни
„Янтра“ излиза за победа в битката за бараж
-
Новинипреди 7 дни
Таня Христова изпрати лично послание към габровските абитуриенти
-
Новинипреди 6 дни
Честит 24 май! Ден на българската просвета и култура и славянската писменост
-
Новинипреди 7 дни
Музейни специалисти и библиотекари протестираха за по-високи заплати
-
Новинипреди 3 дни
„Янтра“ изпрати най-успешния си сезон във Втора лига
-
Новинипреди 3 дни
Габровец изведе Козловец до Купата в „А“ ОГ Велико Търново