Свържи се с нас

Икономика

Изводи и препоръки за финансиране на енергийна ефективност в страните от ЮИЕ по проект TRACE (част 1)

Published

on

komponenti TRACEЕдна от основните дейности по проект ТРЕЙС, съфинансиран от Програмата за Югоизточна Европа, бе извършването на преглед, анализ и обобщение на финансовата подкрепа за енергийна ефективност (ЕЕ) на сградния фонд в страните- партньори по проекта. Статията съдържа някои от основните изводи, които бяха извлечени от проведените проучвания и предоставената информация от партньорите.

Широкобхватната и стабилна подкрепа за ЕЕ се основава на политическата воля, мотивирана от разбирането за ползите от енергийната ефективност за обществото.

По времето на финансовата криза и стагнация в много страни програмите за ЕЕ бяха съкратени, но днес за обществените власти е основно предизвикателство да докажат, че ЕЕ не е тежест за публичните финанси, а начин да се спестят средства за обществените сгради и е значителен фактор за създаване на работни места и данъчни приходи.

В обществения сектор правилата за държавните/местни бюджети, включително годишния бюджетен цикъл и паричния  поток от спестявания, затрудняват публичните субекти при финансирането на инвестиции в ЕЕ от икономиите, постигнати от намаляването на разходите за енергия. Местните власти финансират ЕЕ от собствения си инвестициионен бюджет, докато реализираните икономии се отчитат в оперативния бюджет. Децентрализацията и задачите на местните власти, свързани с енергопотреблението по закон, неясна собственост и експлоатацията на големите енергийни активи (централно топлоснабдяване и системи на улично осветление), както и невъзможността на местните власти да задържат паричните спестявания от подобряването на ефективността в дългосрочен аспект, също се явяват пречка за финансирането на енергийната ефективност.

Неяснотите около жилищния сектор в правния статут на сдруженията на    собствениците и трудното вземане на решения поради големия брой участници, както и несигурността, свързана с въпросите на наемател-собственик и собственост на сградите, спъват процеса на финансиране и изпълнението на мерките за енергийна ефективност.

Някои от причините за недостига на капиталов пазар за финансиране на ЕЕ могат да се определят по следния начин:

  • Високи предварителни разходи на инвестицията, които се дължат частично на малкия размер на проектите, особено в жилищния сектор; дори когато периодите на изплащане на инвестицията са кратки и икономическите ползи са ясни, проектите за ЕЕ не винаги се изпълняват поради високите първоначални разходи;
  • Липса на информация у клиентите: липса на информираност и усещане за поемане  на много голям риск поради  новите, по-ефективни технологии, както от страна на потребителите, така и от страна на  финансистите, недоверие в енергийните одити, първоначално невидими ползи;
  • Липса на информация при търговските финансови институции: обща липса на опит на финансиране на EE във финансовите институции, липса на специално отделено време и ресурс, за да се развива капацитетът и дейностите  в сферата на EE в тях;
  • Липса на видимост и мащаб на финансирането на ЕЕ: проектите за енергийна ефективност често представляват сравнително малка бизнес ниша за големите банки; недостиг на готови инвестиционни проекти;
  • Ниска стойност на активите за обезпечение на оборудването за ЕЕ и трудности при създаването на платежоспособни финансови структури. Стойността на  обезпечението е ниска, защото за повечето проекти за ЕЕ оборудването представлява значителен дял от общата стойност на проекта с висока част на разходите за  инженеринг, разработване и монтаж;
  • Икономията на енергия като приход не се отчита от финансистите: паричните потоци от пестене на енергия не са (все още) конвенционални приходи съгласно днешната финансова култура, касаеща активите. Това обезкуражава навлизането на финансовите институции в този пазар. Икономиите от разходите за енергия следва да бъдат включени в анализа на кредиторите за свободния паричен поток и като възможност за кредитополучателите и крайните потребители да посрещнат  плащанията по обслужването на дълга;
  • В жилищния сектор: дълги периоди на възвръщаемост, липса на изпълнители, малък размер на проектите и липса на подкрепа за цялостни реконструкции; крайният потребител има усещането за висок кредитен  риск.

Настоящата статия е изготвена по проект SEE/D/0170/2.4/X “TRACE” – „Транснационално сътрудничество за подобряване енергийната ефективност на сгради” с финансовата помощ на Европейския съюз. СОФЕНА и Областна администрация – Габрово носят цялата отговорност за съдържанието й и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз.

 

Икономика

Gabrovo Digital Summit показва технологичното бъдеще на Габрово

Published

on

Защо една ИТ конференция е толкова важна за Габрово?
Отговорът се крие в ДНК-то на града, който още от времето на „българския Манчестър“ се развива благодарение на иновациите и предприемаческия дух. Днес, в ерата на изкуствения интелект, Gabrovo Digital Summit се превръща в естествено продължение на този завет, като свързва традициите ни с икономиката на бъдещето и разкрива нови перспективи.

Събития като Gabrovo Digital Summit са ключови за местната общност – те събират на едно място водещи имена от технологичния сектор, които рядко могат да бъдат срещнати извън най-големите национални форуми, вдъхновяващи личности и доайени в областта на информационните технологии. Конференцията е насочена както към ученици и студенти, така и към предприемачи и доказани специалисти, създавайки безценна възможност за обмен на знания, идеи и опит.

Събитието ще се проведе за седми път, затвърждавайки позицията си като най- голямата технологична конференция в Централна България. Зад инициативата стоят млади и амбициозни хора от ИТ сферата. Организатори са JAKALA – международна компания с присъствие в Габрово и дългогодишен опит в сферата на технологиите, данните и дигиталната трансформация, начело с Божидар Бошнаков – човекът-двигател зад инициативата.

На 20 юни Габрово отново ще бъде място за среща на идеи, технологии и хора с визия за бъдещето – запазете своето място още днес!

Участието в конференцията е напълно безплатно, но изисква предварителна регистрация на адрес: https://tinyurl.com/2hmnjsjs.

Зареди още

Икономика

Дигитални треньори ще подпомагат използването на модел за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ

Published

on

Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот. Ръководителите на МСП обмислят внедряването на решения, базирани на ИИ, но не са сигурни дали използването на такива решения е подходящо за тяхната фирма.

Каква е готовността на фирмата за въвеждане на ИИ, какви организационни дейности трябва да направи, каква е готовността на персонала – знания, умения, психологически нагласи и съпротиви, колко ще струва и има ли достатъчно ресурси? – това са само част от въпросите, на които моделът за зрялост помага да се намерят отговори.

Моделът за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ (моделът за зрялост за ИИ) е разработен в рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE, в който Габровската търговско-промишлена палата е партньор. В проведения семинар в Габрово представители на МСП, на Дигиталния хъб, на регионални и местни власти, както и преподаватели от Техническия университет в Габрово се запознаха с модела за зрялост. Разгледан беше пример за прилагане във фирма в Германия и практически насоки как да се анализират получените резултати от прилагането му от гледна точка на дигиталния треньор. Предвижда се пилотното тестване на модела за зрялост в пет български фирми.

В рамките на проекта се разработват и модули за самообучение на дигиталните треньори в редица направления – ИИ в производството, ИИ в услугите, ИИ и управление на човешките ресурси, Компютърно виждане, ИИ и устойчивостта (разработва се от България) и др. Предвижда се оценка на ролята на учебните фабрики в този процес, както и разработване на учебни модули, които могат да се приложат в средното образование. Водеща организация е Институтът за трудово-правни науки към Рурския университет в Бохум, Германия. Включена е и учебната фабрика към университета. Останалите партньори са университети, търговско-промишлени палати и консултантска фирма от Франция, Унгария, Гърция. Повече – на сайта на проекта.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение 2024 от 2024 до 2027 г. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA носят отговорност за тях.

Зареди още

Икономика

Четири фирми пожелаха строителството на крайречната зона до зала Орловец

Published

on

Четири строителни компании са подали оферти в обществената поръчка за изпълнение на строително-монтажните работи по проекта за обновяване на крайречната зона на река Янтра в Габрово. В процедурата са участвали „АРТСТРОЙ“ ООД, „КОТА-2001″ ООД, „ГЕОСТРОЙ“ АД и „ВЕРТИКАЛ 90″ ЕООД.

Предстои назначената комисия да разгледа и провери подадените документи, след което ще бъде определен изпълнителят. Проектът е сред приоритетните инвестиционни намерения на Община Габрово и е насочен към цялостно преосмисляне на градската среда в прилежащите на реката пространства.

В обхвата на строително-монтажните работи са включени изграждане на нови пешеходни и велосипедни връзки, обновяване на площадното пространство пред спортна зала „Орловец“, оформяне на зони за отдих, спорт и културни дейности, изграждане на екстремна писта за скейтбордове и велосипеди от тип „пъмптрак“, надграждане и изграждане на нови подпорни стени, озеленяване, парково и улично осветление.

Интервенцията обхваща двата бряга на Янтра в участъка между мост „Д-р Никола Василиади“ и мост „Христо Ботев“. В обхвата на обекта е предвидено и изграждане на нов пешеходен мост, за който обществената поръчка тепърва предстои да бъде обявена. Работният проект е изпълнен от проектантско бюро „АРК ПРОЕКТ“ ООД.

Благоустрояването е включено в две концепции за интегрирани териториални инвестиции: „Брегове на съвремието – комплекс от мерки за създаване на зелена, иновативна и приобщаваща градска среда в Габрово и Пловдив“ и „Синергия за нови възможности“. Финансирането се осигурява по две оперативни програми от периода 2021–2027 г. — Програма „Развитие на регионите“ и Програма „Околна среда“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица