Една от основните дейности по проект ТРЕЙС, съфинансиран от Програмата за Югоизточна Европа, бе извършването на преглед, анализ и обобщение на финансовата подкрепа за енергийна ефективност (ЕЕ) на сградния фонд в страните- партньори по проекта. Статията съдържа някои от основните изводи, които бяха извлечени от проведените проучвания и предоставената информация от партньорите.

Широкобхватната и стабилна подкрепа за ЕЕ се основава на политическата воля, мотивирана от разбирането за ползите от енергийната ефективност за обществото.

По времето на финансовата криза и стагнация в много страни програмите за ЕЕ бяха съкратени, но днес за обществените власти е основно предизвикателство да докажат, че ЕЕ не е тежест за публичните финанси, а начин да се спестят средства за обществените сгради и е значителен фактор за създаване на работни места и данъчни приходи.

В обществения сектор правилата за държавните/местни бюджети, включително годишния бюджетен цикъл и паричния  поток от спестявания, затрудняват публичните субекти при финансирането на инвестиции в ЕЕ от икономиите, постигнати от намаляването на разходите за енергия. Местните власти финансират ЕЕ от собствения си инвестициионен бюджет, докато реализираните икономии се отчитат в оперативния бюджет. Децентрализацията и задачите на местните власти, свързани с енергопотреблението по закон, неясна собственост и експлоатацията на големите енергийни активи (централно топлоснабдяване и системи на улично осветление), както и невъзможността на местните власти да задържат паричните спестявания от подобряването на ефективността в дългосрочен аспект, също се явяват пречка за финансирането на енергийната ефективност.

Неяснотите около жилищния сектор в правния статут на сдруженията на    собствениците и трудното вземане на решения поради големия брой участници, както и несигурността, свързана с въпросите на наемател-собственик и собственост на сградите, спъват процеса на финансиране и изпълнението на мерките за енергийна ефективност.

Някои от причините за недостига на капиталов пазар за финансиране на ЕЕ могат да се определят по следния начин:

• Високи предварителни разходи на инвестицията, които се дължат частично на малкия размер на проектите, особено в жилищния сектор; дори когато периодите на изплащане на инвестицията са кратки и икономическите ползи са ясни, проектите за ЕЕ не винаги се изпълняват поради високите първоначални разходи;
• Липса на информация у клиентите: липса на информираност и усещане за поемане  на много голям риск поради  новите, по-ефективни технологии, както от страна на потребителите, така и от страна на  финансистите, недоверие в енергийните одити, първоначално невидими ползи;
• Липса на информация при търговските финансови институции: обща липса на опит на финансиране на EE във финансовите институции, липса на специално отделено време и ресурс, за да се развива капацитетът и дейностите  в сферата на EE в тях;
• Липса на видимост и мащаб на финансирането на ЕЕ: проектите за енергийна ефективност често представляват сравнително малка бизнес ниша за големите банки; недостиг на готови инвестиционни проекти;
• Ниска стойност на активите за обезпечение на оборудването за ЕЕ и трудности при създаването на платежоспособни финансови структури. Стойността на  обезпечението е ниска, защото за повечето проекти за ЕЕ оборудването представлява значителен дял от общата стойност на проекта с висока част на разходите за  инженеринг, разработване и монтаж;
• Икономията на енергия като приход не се отчита от финансистите: паричните потоци от пестене на енергия не са (все още) конвенционални приходи съгласно днешната финансова култура, касаеща активите. Това обезкуражава навлизането на финансовите институции в този пазар. Икономиите от разходите за енергия следва да бъдат включени в анализа на кредиторите за свободния паричен поток и като възможност за кредитополучателите и крайните потребители да посрещнат  плащанията по обслужването на дълга;
• В жилищния сектор: дълги периоди на възвръщаемост, липса на изпълнители, малък размер на проектите и липса на подкрепа за цялостни реконструкции; крайният потребител има усещането за висок кредитен  риск.

Настоящата статия е изготвена по проект SEE/D/0170/2.4/X “TRACE” – „Транснационално сътрудничество за подобряване енергийната ефективност на сгради” с финансовата помощ на Европейския съюз. СОФЕНА и Областна администрация – Габрово носят цялата отговорност за съдържанието й и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз.