Свържи се с нас

Култура

Ученик на Борис Димовски гостува със своя изложба

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

В седмицата на Смешния филм фест в Габрово, музеят Дом на хумора и сатирата предлага нещо любопитно. На 23 октомври от 16.30 часа в зала 3 предстои да започне… пътешествие. Пътешествие чрез илюстрациите, рисунките, шаржовете, политическите карикатури на Калин Николов, събрани в изложбата „Подир сенките на големите”. А Големите са: Едгар Алън По, Итало Калвино, Александър Солженицин, Чарли Чаплин, Йордан Радичков, Радой Ралин, Борис Димовски, Мариус Куркински. На поредния „Весел четвъртък” не само ще имаме възможност да открием нова експозиция, да видим в нея авторовото дарение за ДХС, но и да беседваме с един изключително широко скроен творец.

Калин Николов (р. 1956) е много популярен автор с разностранен талант и изяви в много области на изобразителното изкуство, посвещава се и на историята и теорията на изкуствата. Роденият в София художник е завършил Художествената академия със специалност „Графика и графични техники”, но творческата му енергия, любопитството и изследователският нюх го съпътстват във всяка стъпка, изострят сетивата му за редица забравени, потулвани или недооценявани наши автори, правят го полемичен и държат будна гражданската му съвест. Калин Николов се занимава с карикатура от 1973 г. За първи път изпраща свои творби за участие в Международното биенале в Габрово през 1975, когато е войник и няма дори подходяща хартия под ръка. А близостта му с Борис Димовски, когото в Дома на хумора не случайно смятат за един от духовните бащи на институцията, а габровци обявяват за почетен гражданин, е шанс да стане единствен ученик на този емблематичен творец в художествения живот у нас. Съвместната работа с Димовски през годините го прави свидетел на съдби, явления, факти, които, надяваме се, предстои да бъдат претворени от перото му.

Габровци за първи път ще се срещнат цялостно с творчеството на К.Николов като карикатурист и илюстратор, ще си припомнят присъствието му в периодичния печат, в множество книги и научно-фантастични текстове или като автор на научно-документални филми. „Подир сенките на големите” затвърждава казаното за творчеството му по повод на друга изложба: „От грубата гротеска до тънката небесна линия, от пародията до нежната лирична насмешка – всички гами на музицирането звучат под щрихите на Калин Николов. Но винаги разбираем, прост в изказа, говорещ за света в притчи..”

Художникът има множество самостоятелни изяви у нас и в чужбина още от студентската скамейка (София, Хамбург, Атина, Будапеща, Скопие, Щип, Прилеп и др.), съавтор е на Радой Ралин в написването на книгата им „Неосъщественият музей”, много части от която са публикувани в Интернет. В момента К. Николов е уредник в графичния кабинет на Националната галерия за чуждестранно изкуство в София.

Сега негови творби се намират в Софийската градска художествена галерия, Дома на хумора и сатирата в Габрово, Националния музей на българската литература, Музея на бившия концентрационен лагер „Нойенгаме” (Хамбург), в обществени и частни сбирки в Австрия, Германия, Гърция, Исландия, САЩ, Сърбия, Унгария, Франция, и др.

Нашата среща с Калин Николов ще бъде само началото на интересния ни диалог за Твореца и неговото Време. Да не пропуснем мига да се включим в него.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, Музей „Дом на хумора и сатирата”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица